Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Габрово, 21.02.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично
заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА–ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 25 по
описа за 2024 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от А.А. *** против Решение № 158 от 04.12.2023 година, постановено по АНД № 197/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.
С обжалваното
решение въззивният съд е потвърдил
Наказателно постановление /НП/ № *********9 от 13.04.2023 година на Директора на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на А.А. за
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските
територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година
за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на
300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът намира, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелите, извършили проверката, и на актосъставителя, като показанията им са противоречиви; навежда се довод за неспазване на процедурата за съставяне на АУАН и за неправилно установяване на периода на извършване на нарушението. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Директорът на РДГ – Велико Търново е депозирал отговор на касационната жалба, в който се развиват доводи за неоснователност на жалбата и се прави искане за отхвърляне на оспорването. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател А.А.А. не се явява и не се представлява.
Директорът на РДГ – Велико Търново не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано писмено становище чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се заявява, че се поддържа отговора на касационната жалба и искането по същество за оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд.
В хода на административнонаказателното производство, образувано срещу А., не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези, заявени в хода по същество пред въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи за извършено от А. административно нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда твърдението, съдържащо се в касационната жалба, за неправилно кредитиране от въззивния съд на показанията на свидетелите, извършили проверката, и на актосъставителя, които показания били противоречиви, тъй като твърдяното противоречие не е мотивирано с конкретни доводи, които да бъдат подложени на проверка от страна на касационната инстанция. Неоснователен е доводът за неправилно установяване на периода на извършване на нарушението. Началният момент – 27.08.2022 година – е посочената в издаденото позволително за сеч начална дата на срока за провеждане на сечта, а 13.09.2022 година е датата, на която е извършена проверката, при която е установено изграждането в имота на 2 извозни пътя, описани в процесното НП. Конкретната дата на която трето лице е прокарало въпросните извозни пътища е ирелевантна за случая, тъй като няма отношение към контролните правомощия, които А. е следвало да упражнява до момента на освидетелстване на сечището.
Наложеното с процесното НП наказание е в предвидения от закона минимален размер, поради което е невъзможно изменението му в посока намаляване на размера.
Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 158 от 04.12.2023 година, постановено по
АНД № 197/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА А.А. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите – Велико Търново сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
съдебното производство пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.