№ 133
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500173 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №152/07.03.2022г. по гр.д.
№2268/2021г. на С.ски районен съд, с което: е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София
да заплати на Т. СТ. Д., както следва: сумата 8400лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
телесни увреждания при настъпилото на 13.10.2021г. ПТП, като иска до пълния размер
от 25000лв., предявен като частичен от сумата 40000лв. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан, както и да заплати сумата от 120,71лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2021г.
до окончателното изплащане на сумите. Отхвърлена е претенцията за присъждане на
законна лихва върху главниците, считано от 20.10.2020г. до 08.01.2021г. С решението
са присъдени по съразмерност разноски на двете страни, като ответното дружество е
осъдено да заплати държавна такса на основание чл.78, л.6 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Т.
СТ. Д. чрез пълномощника адв. П. К. от САК, като първоинстанционното решение се
обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от него против застрахователя
частичен иск над размера от 8400лв. до предявения частичен размер от 25000лв. от
1
40000лв. целия.
С въззивната жалба, въззивникът Т.Д. чрез адв. К. от САК твърди, че
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 8400лв. до
претендирания по частичния иск размер от 25000лв. е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както и условията на чл.432 от КЗ. На първо място излага
подробни съображения относно приетия от съда принос на пострадалия за увреждането
и определения обем от 30 %. Заявява, че от събраните по делото доказателства, в т.ч.
свидетелските показания на сви. И. Д., се установило, че пострадалия ищец е бил в
автомобила с поставен обезопасителен колан. Съдът не направил системен анализ на
събраните доказателства в тази насока, не взел в цялост заявеното от вещите лица в
о.с.з., както и свидетелските показания. Посочва, че е недопустимо съпричиняване да
се приеме на база предположения или вероятности. Твърдяното съпричиняване намира
за неоснователно и недоказано. Посочва, че най-тежкото увреждане – счупена ръка, е
възможно да се получи, както с поставен колан, така и без поставен колан. Поради това
намира за неправилно определен и приетия от съда размер на съпричиняването.
Въззивникът посочва, че по делото е доказана изключителната вина на застрахованото
лице за настъпването на ПТП и липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.
Самият факт на непоставяне на предпазен колан не бил съпричиняващ фактор. На
следващо място въззивникът излага подробни съображения относно неправилно
определения размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди.
Заявява, че не е спазен принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и съдът не съобразил в достатъчна степен конкретните, установени по делото
факти. Счита, че съдът не съобразил вида и характера на нанесените му телесни
увреждания, както и продължителността на възстановяването му, изпитваните болки и
страдания, като не е отчел свидетелските показания относно продължаващите такива.
Съдът не направил задълбочен анализ на доказателствения материал, не взел предвид
установената съдебна практика за подобни казуси, както и не взел предвид
установения лимит за отговорността на застрахователя – 10000000лв. Прави подробен
анализ на доказателствата. Анализира и увеличения размер на отговорност на
застрахователя, гарантиращо паричното компенсиране на пострадалите. Счита, че този
лимит има значение на критерий при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска за
неимуществени вреди и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния претендиран
като частичен размер от 25000лв. от 40000лв. целия, като му присъди допълнително
сумата от 16600лв., ведно със законната лихва от 08.01.2021г. Претендира присъждане
2
в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., ведно с
начислен ДДС.
С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София чрез пълномощника адв. Г.Д. от АК
- Я., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от дружеството застраховател, се
оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни контра аргументи на
посочените в насрещната въззивна жалба оплаквания. Въззиваемото дружество намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а присъденото обезщетение за
справедливо и обосновано, съобразено с установената съдебна практика. Посочва, че
съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на възражението за липса на
съпричиняване посочва, че съдът е изложил подробни аргументи и е анализирал
обстойно заключението на САТЕ. Посочва, че съпричиняването е относно
настъпването на вредата спрямо самия пострадал, който е допринесъл за собственото
си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. Застрахователят моли съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендира присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът Т. СТ. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по
пълномощие адв. П. К. от САК, която посочва, че поддържа изцяло подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Развива аналогични такива. Моли
съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционното решение в
обжалваната отхвърлителна част и постанови ново, с което уважи исковата частична
претенция в пълния заявен размер. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, редовно
призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г.Д. от
АК - Я., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, поддържа изложените
отговора съображения. Развива аналогични. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Намира
възражението за прекомерност за неоснователно. По отношение на искането на
3
пълномощника на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ посочва, че пълномощно за такава помощ следва да бъде
представено и пред въззивната инстанция, за да се присъди възнаграждение.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно
кумулативно съединяване преки искове, предявени от пострадал при ПТП срещу
застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както следва: 1.
предявен като частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП
от 13.10.2020г., причинено от застрахованото лице, в размер на 25000лв. от 40000лв.
целия иск /с оглед допуснато от районния съд изменение на исковата претенция с
протоколно определение от 14.12.2021г./, ведно със законната лихва за забава, считано
от 20.10.2020г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и 2.
иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за
лекарства и медицински изделия, вследствие непозволено увреждане – ПТП от
13.10.2020г., причинено от застрахованото лице, в размер на 120,71лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 20.10.2020г. до окончателното изплащане, с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Предмет на въззивното обжалване е частта от първоинстанционното решение, с
което е отхвърлена предявената като частична искова претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застраховано лице, над
размера от 8400лв. до заявения частичен размер от 25000лв. от 40000лв. целия.
4
В частта, с която е присъден размер от 8400лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и в частта относно уважения иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, както и относно определената начална дата на законната лихва за забава върху
присъдените главници, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила.
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищецът в
първоинстанционното производство Т. СТ. Д. безспорно е увредено лице по смисъла
на чл. 478 от КЗ.
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален
закон и свързана с изтичането на определен срок - чл. 498, ал. 3 от КЗ. Срокът е
тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 от КЗ и с изтичането му преди или по
време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията. Последното
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът Т.Д. е
отправил писмена претенция към въззивника – застраховател, на 08.01.2021г. С
уведомление от 22.01.2021г. застрахователното дружество е отказало плащане по
претенцията на Т.Д. с мотиви липса на безспорни доказателства /влязъл в сила акт/
относно виновността на застрахования возач за настъпване на ПТП.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск /исковата молба е
подадена на 15.06.2021г./ с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по
характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк
причинител на увреждането.
По делото е установено, а и между страните не се спори, че е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №А 8736 АТ /участник в ПТП на 13.10.2020г./ в
ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, валидна към деня на настъпване на
5
застрахователното събитие.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Безспорно, от събраните пред първа инстанция доказателства е установено
извършването на деянието и противоправността му – причинено от застрахования
водач ПТП. Установено е, като пред въззивната инстанция това обстоятелство не се
спори, че водачът на застрахования в ответното застрахователно дружество лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №А 8736 АТ е причинил на
13.10.2020г. около 13,40 часа на път ІІ-73, км. 42+226 между градовете Шумен и
Карнобат пътно-транспортно произшествие, като не съобразява скоростта си на
движение със състоянието на пътя /мокър асфалт/, вследствие на което губи контрол
над управлението на автомобила, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска
движещият се по нея лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №СН 1892
АМ с водач И. Т. Д., настъпва сблъсък между двата автомобила, при който са
причинени имуществени повреди на двата автомобила и телесни увреждания на Т. СТ.
Д. – ищец в първоинстанционното производство, пътуващ в лекия автомобил „Опел“.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без
наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и
психическо състояние.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
резултат на деянието, извършено от водача на застрахования лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №А 8736 АТ - причинено пътно-транспортно
произшествие на 13.10.2020г., пътника в лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
рег. №СН 1892 АМ - Т. СТ. Д. е получил автомобилна травма /травма в салона на лек
автомобил като пътник на предна дясна седалка, в резултат на челен удар в предните
състави на автомобила от друг лек автомобил/, изразяваща се в следните телесни
увреждания: контузия на дясната ръка с данни за счупване на лъчевата кост от нейната
предмишница, в долния й край, в областта на и над гривнената става, на типично
място, наложило обездвижването на ръката с гипсова имобилизация за продължителен
период от време; контузия на главата с наличие на широко повърхностно охлузване на
кожата в нейната челна област; контузия на гръдния кош, предимно на неговата лява
половина без видими увреждания по кожата или костните структури, участващи в
изграждането му; контузия на десния крак, в областта на неговата подбедрица, без
6
видими увреждания. В резултат на тези увреждания се установи, че Т.Д. е търпял
болки и страдания. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на
телесната цялост и здраве на ищеца /неимуществени вреди, предмет на въззивното
обжалване/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на изслушаната пред районния съд комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, се установява по безспорен начин причинната връзка
между деянието и причинените неимуществени вреди, описани по-горе, както и вината
на водача на застрахования автомобил.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е управление от страна
на водача на застрахования автомобил Фолксваген с несъобразена със състоянието на
пътя скорост, вследствие на което губи контрол над управлението на автомобила,
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещият се по нея лек автомобил
м. „Опел“. От медицинска гледна точка, описаните в заключението на КСМАТЕ,
увреждания са в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП.
Освен това, следва да се отбележи и че съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, т.е. тя е установена по силата на
законоустановената презумпция. Обратно доказване по делото не е проведено,
презумпцията не е оборена.
С оглед изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички
предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случая увреденото лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил
претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в
обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие
отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното
увреждане /чл.429, ал.1 и ал.2 от КЗ/.
Основният спор, въведен с въззивната жалба относно претенцията за
обезвъзмездяване на неимуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на
процесното ПТП, причинено от застрахованото лице, е относно приложението на чл.52
от ЗЗД и какъв е справедливият размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай
размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания –
характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на
увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта
на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
7
При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички
тези обстоятелства, като прецени, че на Т.Д. в резултат на деликта – ПТП, са
причинени една средна телесна повреда /трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник/ и няколко леки телесни повреди във вида - временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, изразяващи се в подробно описани по-горе контузии в различни части на
тялото – на глава с охлузване на кожата на челото, гръден кош без видими увреждания
по кожа или костни структури и на десен крак – подбедрица без видими увреждания.
Това е причинило на ищеца значителни болки и ограничения на движенията на дясната
ръка и болки в останалите контузени области. Продължителността и постепенното им
отзвучаване на болките в областта на дясната ръка /китката/ е траела около 3 месеца.
Един месец ищецът е бил с гипсова имобилизация, един месец с лонгета, след което в
продължение на около месец-месец и половина е бил на рехабилитация на дясната ръка
/физиотерапевтични и ЛФК процедури амбулаторно и в стационарни условия/. Ищецът
е отказал оперативна намеса относно счупването на лъчевата кост на дясната ръка и
наместването на ръка на костните фрагменти не било достатъчно точно. Това се
установява от заключението на СМЕ и свидетелските показания на свид. И. Д.. През
времето на обездвижването на ръката, ищецът имал нужда от помощ при обличане,
хранене, поддържане на личната хигиена.
Съдът взе предвид възрастта на ищеца /51-годишен към момента на
увреждането/ и значително по-трудното му възстановяване в тази възраст, с оглед
чисто физиологичните процеси; интензитета и продължителността на търпените болки,
страдания и неудобства – първоначални силни болки в областта на дясната ръка,
постепенно отзвучаващи в един по-продължителен период от около 3 месеца, болки в
областта на ребрата и главата, които са отзвучали за един сравнително кратък период.
Съдът взе предвид установеното от вещото лице д-р Стойков при извършения
преглед на ищеца, че е установена видима костна деформация в областта на и над
гривнената става с леко изразен оток на меките тъкани, като костната неравност не е
болезнена при натиск. Движенията в гривнената става са ограничени и движенията на
дясната ръка не са възстановени в пълен обем, като е малко вероятно пълното им
възстановяване. Вещото лице е посочило в с.з., че ограничението е в свиването надолу
на китката, но това не ограничава в значителна степен основната функция на ръката.
Води до дискомфорт, но пръстите на ръката работят ефективно и без проблем. Захвата
и на двете ръце е еднакъв. Сетивността и движението на пръстите са в пълен обем.
Поради това съдът приема, че ищецът няма пречка да упражнява трудовата си дейност,
която според свидетелите е физически труд – бране на билки и отглеждане на
зеленчуци. Според вещото лице не би трябвало ищецът да изпитва болки в китката при
промяна на времето, възможна е болезненост при претоварване, но това е строго
индивидуално. От останалите увреждания /контузиите/ ищеца е възстановен в пълна
8
степен.
От показанията на свид. И. Д. е установен и емоционален и психически стрес у
ищеца, който след катастрофата бил уплашен, стресиран, известно време не искал дори
да се качва на кола, пътувал до болницата за процедурите с автобус.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 12000лв.
В тази насока въззивният съд споделя напълно правните изводи на
първоинстанционния съд.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба относно значителния размер на
лимита на отговорността на застрахователя /10 млн. лева/ и неотразяването му като
критерий при определяне размера на присъденото обезщетение от
първоинстанционния съд, следва да се посочи следното:
Съгласно установената практика на ВКС по търговски дела /напр. Решение
№95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС І т.о. и цитираните в него редица
решения/, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение при прилагане на
критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Лимитите са обективен белег за икономическите условия, които
условия следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк
израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно
събитие, т.е. те са само индиция за икономическите условия, но не и самостоятелен
критерий при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Нормативно определеното ниво на застрахователното покритие не е свързано с
едно застрахователно събитие или с едно увредено лице. То определя лимита на
отговорността на застрахователя за срока на действие застрахователната закрила при
неограничен брой застрахователни събития и размерът му варира с оглед броя на
увредените лица. Освен това следва да се има предвид, че размерът на обезщетението
не следва да зависи от това кой е ответник по иска – деликвента или застрахователя,
като за застрахователен лимит при първия не може да се говори. Обезщетението се
определя по критериите по чл.52 от ЗЗД, като се отчитат всички горепосочени
конкретни обстоятелства, а не в зависимост от ответника и приетия застрахователен
лимит.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с
непоставянето на обезопасителен колан. Същото се явява основателно и доказано.
От заключението на КСМАТЕ и АТЕ, изслушани пред районния съд се прави
категоричния извод, че ищецът не е бил в лекия автомобил с поставен обезопасителен
9
колан, с какъвто автомобила е оборудван. Възраженията във въззивната жалба в тази
насока са изцяло неоснователни. Следва да се посочи, че съдът не кредитира по
отношение на този факт показанията на свид. И. Д., тъй като той е син на ищеца и
заинтересован от изхода на спора и показанията му не се подкрепят от останалия,
събран по делото доказателствен материал. Напротив, от заключенията на двете
експертизи и разпита на вещите лица в съдебно заседание, се прави категоричния извод
/не предположение/, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан. Вещите лица
категорично посочват, че е било налице свободно движение на тялото на ищеца вътре
в автомобила, в резултат на което са и уврежданията му, а не ограничено движение от
поставен обезопасителен колан. При поставен колан не биха се получили
уврежданията на ищеца в областта на главата и дясната ръка едновременно. С поставен
обезопасителен колан не биха се получили и уврежданията на лявата половина на
гръдния кош и дясната подбедрица. Малко вероятно е да се травмира и охлузи челната
област на главата при поставен обезопасителен колан. По отношение на най-
сериозното увреждане на ищеца – счупването на лъчевата кост на дясната ръка, вещите
лица са категорични, че начина, по който е пострадала ръката не може да се получи при
поставен колан. Такова увреждане се получавало при посрещане на удар с длан свита
към гръбната част на дланта, при падане или подпиране с разгъната длан. Ако ищецът
е бил с предпазен колан е нямало да достигне до предното стъкло и няма да има нужда
да се подпре с ръката, респ. няма да се получи тласъка на тялото с изместване на
тялото, за да се достигне удар и с дланта. При поставен колан могат да се получат
травми на дясната ръка, различни от получената. Поради това възраженията на
въззивника в тази насока са изцяло неоснователни. Изводът за липса на поставен
обезопасителен колан е категоричен.
Освен това, следва да се посочи, че уврежданията на ищеца не се дължат на
значителни деформации в купето, каквито не са и установени, а са вследствие на
преносната инерционна сила, като е налице свободно движение на тялото,
неограничено от предпазен колан. Няма увреждания с деформация в дясната част с
навлизане с предната торпедна стена на намиращия се на предната седалка пасажер.
Вещото лице е посочило, че ако колана е поставен, седалката не се придвижва напред,
колана задържа тялото, тъй като е прикрепен към корпуса на шасито, а не към
основата на седалката. Коланът ще задържи едновременно и пасажера, и седалката.
При огледа на автомобила е установено, че коланът е свободен, нормално обтегнат към
вътрешната част на дясната средна колона и механизмът е изправен, като при рязък
опън същият блокира. Не е установено твърдяното откъсване на седалката на пасажера
в резултат на удара. Болтът на седалката е развит с гаечен ключ.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът – въззивник не е изпълнил
нормативно вмененото задължение по чл.137а от ЗДвП за използване при движение на
обезопасителния колан в МПС. Поради това съдът приема, че ищецът със своето
10
поведение – неизползване на обезопасителния колан е допринесъл за увреждането и
приема, че е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. По отношение на
приноса, въззивният състав намира, че същият е 50%, тъй като нито едно от
нараняванията, противно становището на пълномощника на въззивника, не би се
получило ако ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в автомобила, като биха
се получили други, различни от настоящите, увреждания. С оглед обаче забраната за
влошаване положението на жалбоподателя при липса на жалба от другата страна
/чл.271, ал.1, из. Второ от ГПК/, то дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се намали с процента, приет от първоинстанционния
съд - 30%.
По-горе съдът определи дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането /ПТП от 13.10.2020г./ след
преценка на всички относими и установени с годни доказателства от ищеца
обстоятелства в размер на 12000лв. С оглед наличието на съпричиняване това
обезщетение следва да се намали с 30 на сто, като на ищеца следва да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 8400лв. До този
размер частичният иск като основателен следва да бъде уважен, а в останалата част –
до претендирания като частичен размер от 25000лв. – да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на началния момент на обезщетението за забава, съдът споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, като в тази част няма и подадена
въззивна жалба.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди в обжалваната
отхвърлителна част. Въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
В уважителната част първоинстанционното решение не е обжалвано, поради
което е влязло в сила.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, районният
съд правилно е присъдил на двете страни разноските пред първата инстанция по
съразмерност /на пълномощника на ищеца възнаграждение по чл.38 от ЗА/ и в тази
част решението също следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззивника Д. не се дължат
разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на пълномощника по чл.38 от ЗАдв.
На въззиваемото застрахователно дружество следва да се присъдят разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В тази насока е
направено своевременно възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което
11
съдът намира за неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 1320лв. с ДДС или 1100лв. без ДДС. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
1028лв. /интересът на въззивното обжалване е 16600лв./. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че възнаграждение в размер на 1100лв. без
ДДС не е прекомерен. Поради това няма да уважи направеното възражение и ще
присъди разноските на въззиваемото дружество за адвокатско възнаграждение в
пълния претендиран и доказан размер от 1320лв. с ДДС.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №152/07.03.2022г., постановено
по гр.д.№2268/2021г. по описа на С.ски районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. СТ. Д. с ЕГН ********** от с. Ч., ул. „О. **, общ. С. да заплати на
ЗАД „БУЛ ИНС“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87 сумата от 1320лв., представляваща направени пред въззивната
инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчване на препис от същото, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12