Р Е Ш Е Н И Е
№ 3592, 30.09.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.09.2019 г. в
публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16128 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му .... С.П., твърди, че П.С.Х. като собственик
на апартамент...в жилищна сграда с
административен адрес – гр. ....., ул. ....... № ...., по силата на чл. 153,
ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и
съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди /ОУ/ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за
периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. ищецът доставил до сградата, в която се
намира апартаментът на ответницата, а търговецът извършващ дялово разпределение
на топлинна енергия, е разпределил за имота й топлинна енергия на обща стойност
295.04 лева, цената на която не е заплатена в срок, поради което по партидата
на ответницата са начислени и обезщетения за забава в общ размер на 39.79 лева
за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10948 по описа на Районен съд -
Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание, ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да
признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от 02.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на ответницата П.С.Х. с ЕГН ********** – адвокат Е.И., оспорва предявените искове, като твърди,
че :
сумите по процесните фактури са начислени
произволно въз основа на нередовен общ измервателен уред, при липса на
индивидуални измервателни уреди и в противоречие с базисното изискване за
изчисляване на сметки съответстващи на действително количество потребена
енергия съобразно Директива 2006/32ЕО; през процесния период - ответницата не е
ползвала топлинна енергия за отопление, съответно не й е доставена такава, не е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, не е
получавала изравнителни сметки, а поставените топломери в сградата пне са
преминали първоначални и последващи проверки, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 10948
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., че на 03.07.2018 г. е
издадена Заповед № 6121 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
която е разпоредено П.С.Х. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД :
сумата от 295.04 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
......, ул. ........, ап. ...., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 02.07.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от
39.79 лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г. и
сумата от 75 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса
и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на
качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото
потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в
писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или
на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост. Следователно
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да установи наведеното в
исковата молба твърдение, че през исковия период ответницата е имала качеството
на клиент на топлинна енергия като собственик на апартамент...в жилищната
сграда на ул. ....... № .... в гр. .......
За доказването му по искане на дружеството третото
лице Община ....... бе задължено да представи заверени копия на подадена от
ответницата декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси ЗМДТ/
ведно с приложен към нея документ за собственост, в изпълнение на което от
страна на последното бе изпратено писмо изх. № ......../03.06.2019 г., в което
е посочено, че ответницата Х. няма подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
имот, находящ се в гр. ....., ул. ....... № ...., ап. .., като за последния на
27.04.2005 г. е подадена декларация от трето – чуждо на правния спор лице, в
която то е декларирало, че притежава целия недвижим имот.
До датата на приключване на съдебното дирене по делото
от страна на ищеца не бяха ангажирани други доказателства за установяване на
горното фактическо твърдение, с оглед на което съдът го приема за недоказано.
А щом не бе установено, че през посочения в исковата
молба времеви отрязък ответницата Х. е била собственик на имота, за който се
твърди да е доставена топлинна енергия, то в нейната правна сфера не е
възникнало задължение да заплати цената на същата, поради което предявените
главни и акцесорни искове за процесните вземания следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че П.С.Х. с ЕГН **********, му дължи : сумата от 295.04
лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2016
г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул.
........, ап. ...., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното
й изплащане, а също и сумата от 39.79 лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2017
г. – 01.07.2018 г., за които
вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 6121/03.07.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10948 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ