Решение по дело №16128/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3592
Дата: 30 септември 2019 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20185330116128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 3592, 30.09.2019 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 25.09.2019 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16128 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му .... С.П., твърди, че П.С.Х. като собственик на апартамент...в жилищна сграда  с административен адрес – гр. ....., ул. ....... № ...., по силата на чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката има качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /ОУ/ е длъжна да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят, като в противен случай съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Твърди се още, че за периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. ищецът доставил до сградата, в която се намира апартаментът на ответницата, а търговецът извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота й топлинна енергия на обща стойност 295.04 лева, цената на която не е заплатена в срок, поради което по партидата на ответницата са начислени и обезщетения за забава в общ размер на 39.79 лева за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10948 по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание, ищецът е предявил настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Назначеният по делото особен представител на ответницата П.С.Х. с ЕГН ********** – адвокат Е.И., оспорва предявените искове, като твърди, пк 79 , 1 и  86,1 ЗЗД.

 оСНа  ннннче : сумите по процесните фактури са начислени произволно въз основа на нередовен общ измервателен уред, при липса на индивидуални измервателни уреди и в противоречие с базисното изискване за изчисляване на сметки съответстващи на действително количество потребена енергия съобразно Директива 2006/32ЕО; през процесния период - ответницата не е ползвала топлинна енергия за отопление, съответно не й е доставена такава, не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция, не е получавала изравнителни сметки, а поставените топломери в сградата пне са преминали първоначални и последващи проверки, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

            Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Констатира се от служебно изисканото ч. гр. д. № 10948 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., че на 03.07.2018 г. е издадена Заповед № 6121 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено П.С.Х. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от 295.04 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул. ........, ап. ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 02.07.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 39.79 лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г. и сумата от 75 лв. разноски по производството, в това число 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

 Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката постановява /ЗЕ/, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна собственост. Следователно съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца бе да установи наведеното в исковата молба твърдение, че през исковия период ответницата е имала качеството на клиент на топлинна енергия като собственик на апартамент...в жилищната сграда на ул. ....... № .... в гр. .......

За доказването му по искане на дружеството третото лице Община ....... бе задължено да представи заверени копия на подадена от ответницата декларация по чл. 14 от Закон за местните данъци и такси ЗМДТ/ ведно с приложен към нея документ за собственост, в изпълнение на което от страна на последното бе изпратено писмо изх. № ......../03.06.2019 г., в което е посочено, че ответницата Х. няма подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имот, находящ се в гр. ....., ул. ....... № ...., ап. .., като за последния на 27.04.2005 г. е подадена декларация от трето – чуждо на правния спор лице, в която то е декларирало, че притежава целия недвижим имот.

До датата на приключване на съдебното дирене по делото от страна на ищеца не бяха ангажирани други доказателства за установяване на горното фактическо твърдение, с оглед на което съдът го приема за недоказано.

А щом не бе установено, че през посочения в исковата молба времеви отрязък ответницата Х. е била собственик на имота, за който се твърди да е доставена топлинна енергия, то в нейната правна сфера не е възникнало задължение да заплати цената на същата, поради което предявените главни и акцесорни искове за процесните вземания следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

               По изложените мотиви съдът :

 

Р Е Ш И :

 

               ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П.С.Х. с ЕГН **********, му дължи : сумата от 295.04 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ......, ул. ........, ап. ...., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 39.79 лв. – обезщетение за забава за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 6121/03.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10948 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

Вярно с оригинала!                                               

ММ