Р Е Ш Е Н И Е
№ІV-88
07.12.2017г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, четвърти въззивен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет
и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Градев
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселка Узунова
2.Мл.с. К. Сотиров
при секретаря Таня Михова, разгледа
докладваното от младши съдия К. Сотиров в.гр.д. №1069 по описа за 2017г. на
Бургаски окръжен съд, II- ро
Гражданско отделение, четвърти въззивен състав и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-
чл.273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба с вх. №20487/30.05.2017г.,
чрез куриер на 29.05.2017г., от „Застрахователна компания Олимпик-
клон България“ КЧТ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Гоце Делчев“ №142- 142А, представлявано от Палагеа Евтимова,
чрез юрк. Делян
Сандулов, против Решение №598/28.04.2017г. по гр.д. №4155/2016г. по описа на
Бургаски районен съд, 32 състав, което се оспорва като неправилно,
необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални и в противоречие
на материалния закон. Във въззивната жалба се излагат твърдения за нередовно
призоваване на въззивното дружество за откритото съдебно заседание на
24.04.2017г. Навеждат се аргументи за нарушаването на разпоредбата на чл.56,
ал.3 от ГПК, с което въззивната страна е била лишена от възможността да упражни
правото си на защита пълноценно. Посочва се, че в проведеното първоинстанционно
съдебно производство не са доказани всички елементи от фактическия състав на
деликтната отногорност. Твърди се, че е сключено споразумение между въззиваемия
ищец и „Авус България- регулиране на щети“ ЕООД, като представител на
„Застрахователна компания ВТА“- Латвия, явяващ се застраховател по Международна карта за
автомобилна застраховка LV/DC/005341 на л.а. Волво, модел „XC 90, рег.№HR8187,
управляван от Артис Круминс, с което въззиваемата страна е напълно
удовлетворена за претърпените вреди, поради което и предявеният иск е неоснователен. Изложени са
съображения за несправедливо определен размер на присъденото от районния съд
обезщетение. Претендират се сторените разноски в двете съдебни инстанции. Направено
е възражение с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В законен срок е постъпил отговор на
въззивна жалба от М.Ф.А., чрез адв.К.К. от БАК, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Посочва се, че районният съд е присъдил справедливо
обезщетение, поради което обжалваното съдебно решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Иска се присъждането на разноски за въззивното
производство.
Настоящият съдебен състав намира въззивната
жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок за въззивно обжалване.
С оглед служебната проверка по чл.269
от ГПК обжалваното решение се явява валидно и допустимо, а по съществото на
спора правилно.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:
Подадена е искова молба с вх.№26297/19.07.2016г.,
по която е образувано гр.д.№4155/2017г. на Бургаски районен съд, 32 състав. С исковата молба е предявен
иск за осъждане на въззивния ответник да заплати на въззиваемия ищец сума в
размер на 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, от настъпило на 21.06.2013г., около 21:00 часа, ПТП, на път №6009, в
близост до гр.Каблешково, между л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. №СТ1291КК,
управляван от Нуретин Метин Пюскюлю и л.а. Волво, модел „XC 90, рег.№HR8187,
управляван от Артис Круминс, ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че причина за настъпилото
ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата от страна и на двамата
водачи. Към момента на реализиране на ПТП ищецът М.Ф.А. се е намирал в
управлявания от Нуретин Метин Пюскюлю лек автомобил. Отговорността на ответната
страна е ангажирана в качеството й на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. №СТ1291КК,
управляван от Нуретин Метин Пюскюлю, който факт не е спорен между страните.
С отговора на искова молба ответното
застрахователно дружество е оспорило предявения иск по основание и размер.
Инвокирано е възражение за липса на вина на водача Нуретин Метин Пюскюлю за
реализирането на процесното ПТП. Оспорен е твърдения механизъм за настъпване на
процесното ПТП, както и вида и характера на уврежданията на ищеца.
От разпита, извършен пред първата
инстанция на свидетелите Зекие Пюскюлю- майка на въззиваемия, както и на
Нуретин Пюскюлю- първи братовчед на въззиваемото лице, с установяват
обстоятелствата относно настъпването на процесното ПТП, както и състоянието на
пострадалия след това.
Видно
от изготвената съдебномедицинска експертиза пред районния съд, пострадалият М.А.
е получил травматично увреждане на дясната подбедрица, което се квалифицира
като трайно затруднение движението на десния крак за срок от около 3- 4 месеца,
при обичаен ход на оздравителния процес. Пострадалият страда от придружаващо
заболяване детска церебрална парализа, като има определена от компетентните
медицински органи 100 % неработоспособност.
От
извършената автотехническа експертиза се установява механизма на процесното
ПТП, като е посочено, че причини за пътното произшествие са неубедителната
маневра при потегляне от пътна отбивка на водача на л.а. Волво, модел „XC 90, рег.№HR8187,
управляван от Артис Круминс, както и неправилната спасителна маневра на водача
на автомобила, в който е пътувал пострадалия.
След провеждане на състезателно
съдебно производство първоинстанционният съд е постановил решение, с което е
уважил предявения иск за сумата от 10 000 лв., като е отхвърлил иска за
остатъка до горницата от 24 000 лв. Районният съд е достигнал до извода, че са
налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответния
застраховател по валидно застрахователно правоотношение. Размерът на дължимото
обезщетение е определен по справедливост, като съдът е взел предвид проведеното
оперативно лечение на пострадалия, както и психологическото състояние на лицето
след процесното събитие. Съдът е приел, че сумата от 20 000 лв., намалена
наполовина поради равно съпричиняване от страна на двамата водачи на пътни
превозни средства, се явява справедливо обезщетение за причинените травматични
увреждания и отрицателни емоционални и психични изживявания.
Настоящият съдебен състав споделя
изводите, до които е достигнал първостепенния съд относно размера на дължимата
обезвреда. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди се
обезщетяват чрез парично обезщетение, определено от съда по справедливост. Върховният
съд е имал възможност да посочи, че справедливостта по смисъла на горната
разпоредба не представлява абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства. Справедливо обезщетение на
претърпени от деликт болки и страдания е това, при което е отчетен
действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интезитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Релевантно
увреждане се явява това, което се характеризира с продължителност и с по-
висока степен на интезивност. С оглед на причинените травми от процесното събитие,
както и предвид младата възраст и здравословното състояние на пострадалия към
момента на ПТП въззивният съд намира, че присъдения размер на обезщетение е
законосъобразен и правилен.
Аргументите на въззивния застраховател
касаещи заплащането на застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв.
от „Застрахователна компания ВТА“- Латвия, явяващ се застраховател по Международна карта за
автомобилна застраховка LV/DC/005341 на л.а. Волво, модел „XC 90, рег.№HR8187,
управляван от Артис Круминс, по сключено споразумение между страните,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Отговорността на въззивния
ответник е ангажирана на основание валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
която се покрива настъпването на застрахователен риск по отношение управлението
на л.а. „Опел“, модел „Астра“, рег. №СТ1291КК. Съгласно чл.20а от ЗЗД уговореното между страните има задължителна за тях сила. При настъпването на покрития застрахователен
риск застрахователят не е в състояние да се освободи от отговорност като
навежда възражения, свързани с изплащането на обезщетение от застрахователя на
останалите виновни за настъпването на пътното произшествие водачи.
Съгласно чл.56, ал.3 от ГПК
призоваването за съдебно заседание се извършва най- късно една седмица преди
заседанието. Страната е задължена след когато веднъж е била надлежно уведомена
сама да следи за последващото насрочване на делото в открито съдебно заседание. Когато
призовката на страната е връчена в срок, по-малък от седем дни от съдебното
заседание, тя се счита за нередовно призована. В този случай съдът може да даде
ход на делото само ако нередовно призованата страна се яви и заяви изрично, че
се е подготвила и че няма възражение за неспазване на горния срок, съгласно
Решение №796/22.11.1988г. по гр.д.№642/88г., II
Г.О. на ВС. В Решение №143/27.04.2015г. по гр.д.№6087/2014г., IV Г.О. на ВКС е прието, че ако страната не е редовно призована и не се
яви на заседанието, съдът е длъжен да отложи делото при спазване разпоредбата
на чл.56, ал.3 ГПК.
В настоящия случай са проведени 6 открити съдебни заседания, като съдебното
заседание от 05.04.2017г. е насрочено с Разпореждане от 17.03.2017г. На
проведеното съдебно заседание от 05.04.2017г. районният съд е установил, че
ответното застрахователно дружество е нередовно призовано, поради което
правилно не е дал ход и е отложил делото за 24.04.2017г. С оглед на горното
възражението във въззивната жалба за нарушаване на правото на страната да
участва в първоинстанционното съдебно производство и накърняване правото й на
защита, въззивният съд намира за неоснователно.
По въпроса за разноските съдът се
произнася в акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Отговорността
за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза
е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Искането на въззиваемата
страна за заплащане на разноски съдът намира за основателно, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза
на въззиваемия в размер на 800 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Направеното с въззивната жалба и с
молба с вх.№14701/19.10.2017г. възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно. Преценката за несъответствие
между размера на заплатеното възнаграждение и положените усилия за защита съдът
не извършва служебно, а само по редовно заявено и обосновано искане.
Оплакването, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, без да се изложат
каквито и да било доводи не е в състояние да обоснове намаляването му на
основание чл.78, ал.5 от ГПК.
На основание чл.280, ал.2, т.1,
предложение първо от ГПК съдебното решение не подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №598/28.04.2017г. по гр.д.
№4155/2016г. по описа на Бургаски районен съд, 32 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик- клон
България“ КЧТ, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Гоце Делчев“ №142- 142А, представлявано от Палагеа Евтимова, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на М.Ф.А., ЕГН:**********, сума в размер
общо на 800 /осемстотин/ лв., представляващи сторени разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.