№ 132
гр. Ловеч, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200251 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №8698223 издаден от ОД на МВР Ловеч на А. Г. Д., ЕГН
********** от гр. А., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 16.04.2023 г. в 12:09 часа в Обл. Ловеч ПП I-4, км 34 +900, в с. Микре с АТСС ARH
САМ S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена
скорост за населено място 50 км/ ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3
км или 3 % за МПС К.П. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ** **** ** е
установено нарушение за скорост, с автоматизирано техническо средство № 120cd3d, като
при разрешена скорост от 50 км. ч. е установена скорост от 67 км. ч., като е налице
превишаване на разрешената скорост със 17 км. ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от А. Г. Д.
чрез адв. П. от АК Пловдив, с която моли обжалвания ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен. Излага, че не е управлявала автомобила посочен в електронния фиш и че
от около 10 г. живее в Ш. и си идва в България изключително рядко, веднъж годишно и най-
много два пъти годишно за по една две седмици. Сочи, че знае, че горепосоченото МПС е
било собственост на баща и Г.Б.П., който починал през октомври 2021 г. Сочи, че не е
правила постъпки за регистрация на автомобила в системата на МВР на нейно име, нито е
негов ползвател. Сочи, че след неговата смърт, не е ползвала и управлявала никога
въпросния автомобил. Предполага, че нейната сестра Д. Г. П.-ГиА., с която не поддържа
контакти го ползва, както и цялото останало наследствено имущество, но не може да посочи
дали тя е управлявала автомобила на посочената във фиша дата. Излага, че на въпросната
дата 16.04.2023г. не се е намирала на територията на България, още по-малко управлявайки
автомобила в село Микре, сочи, че този факт, може да бъде установен, като се изиска
справка от Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР относно датите на влизане и
излизане през границите на Република България през 2022 г. и 2023 г. С оглед на
гореизложеното моли съда да уважи жалбата и присъди съдебните разноски на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
1
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея
редовно призован не се явява и адв. П. П. от АК Пловдив, който е депозирал молба за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изложил е аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ
и е поскал съдът да присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима, като в тази връзка от страна на АНО и на жалбоподателката
са представени писмени доказателства безспорно установяващи този факт.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано
извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че
процесния автомобил е управляван със скорост 67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за
населено място,съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално
разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре
е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в
землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено
от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От
приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 70 км/ч, а след
като е приспаднат автоматично 3 км. – 67 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в
същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че
нарушението е извършено в населено място. Забраната да не се превишава стойността от 50
км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно
това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна водача на процесното МПС е управлявал моторно превозно
средство, със скорост от 67 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не
е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в
2
населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че
процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на
скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност
до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер,
датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №58-СГ-
ИСИС/17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите
за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение,
поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР – Ловеч,
която именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
3
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
21.02.2024 г.
Съдът намира, че в случая правилно е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като
защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до
правосъдие. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" е дадена в § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП, а на "Автоматизирани технически средства и системи" – в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. Внимателния прочит на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а
не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на
тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва
в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице –
контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи
извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административно наказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е
предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането
на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на
същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен
писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от
ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз,
относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
4
бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че в електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му
– обл. Ловеч, ПП І-4, км 34+900, с. Микре. Освен това, GPS координатите на мястото на
извършване на нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 120CD3D/0096209, като е отразено и
обстоятелството, че този участък е населено място.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
5
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост.
Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г.,
като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р- 4215/18.04.2023 г.,
по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 16.04.2023 г., от който е
видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото,
посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Към датата на
извършване на нарушението – 16.04.2023 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е
бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения
се явяват неоснователни. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 16.04.2023 г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил
контролиран за времето от 10.30 до 13.30 часа, като установените от системата нарушения
на скоростния режим са били общо 24 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в
Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, като е отразено и че
посоката на задействане на АТСС е и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен № 906р-4215/18.04.2023 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, движещи се и в двете посоки, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим
на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през
който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на
първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно
основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или
материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
автомобила във вещественото доказателство – 12.09 часа попада в периода, през който
системата е била експлоатирана – 10.30 до 13.30 часа. Съдът намира, че присъствието или
отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
6
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението,
още повече, че в случая АТСС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било
стационарно прикрепено в близост до пътя /видно от представената снимка – л. 21 от
делото/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар –
камера – компютър, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Категорично от доказателствата по делото се установява, и че измерената от
системата скорост е от процесния автомобил. Съгласно ръководството на потребителя за
експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение е
съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч
върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. От приложения по
делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота следва да се
посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че индикаторът
„скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото се МПС от
транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най
- бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административно
наказващия орган.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния
ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит. Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ, в същия фигурира вписана
7
териториалната единица – ОД МВР – Ловеч, в структурата на Министерството на
вътрешните работи (МВР). ОД МВР представлява основна структура на МВР по силата на
нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР, поради което направените в тази насока
възражения не се споделят от настоящата инстанция. Съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателят, че неизписването на датата на издаване на обжалвания ЕФ
съставлява нарушение водещо до отмяна на последния, тъй като посочването на дата на
издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити на ЕФ.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал.1, т.2
от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 11
до 20 km/h - с глоба 50 лв.;, което наказание е определено в абсолютен размер и изключва
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като намаляване
на наказанието под законоустановения не се допуска от закона.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е Г.Б.П., ЕГН
**********.
Със съпроводително писмо с рег. № 906000-8253/14.04.2025 г. на Началник Сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч в РС Ловеч е изпратена цялата административно наказателна
преписка, но към преписката не са приложени, каквито и да е било доказателства от които да
се установява, че жалбоподателката, за която са ангажирани доказателства, че е дъщеря на
собственика на процесния автомобил, който видно от ангажираните писмени доказателства е
починал на 19.11.2022 г., е управлявала процесния автомобил на процесната дата, както и
доказателства, че процесния автомобил и е бил предоставен. Видно от представената по
делото справка от АИС „Български документи за самоличност“, освен жалбоподателката
наследник на собственика на процесното МПС е и Н.Б.Я., ЕГН **********. Съгласно
правилото на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение“, а в
случая доказателства, от които да се установява, че именно на жалбоподателката Д. е било
предоставено процесното МПС на процесната дата и час, не бяха представени по делото.
Нещо повече, от страна на жалбоподателката бяха ангажирани писмени доказателства от
които е видно, че последната на процесната дата се е намирала извън пределите на Р
България, както и че в този ден е била на работа, извън пределите на Р България. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че е основателно възражението на жалбоподателката, че по
делото не са налични, каквито и да било доказателства от които да се установява, че именно
тя е била водачът на процесното МПС на процесната дата и час. По силата на чл.84 от ЗАНН
в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно
8
чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното производство е лицето
посочено като нарушител и той се счита за невинен до доказване на противното.
Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от НПК не може да се приеме,
че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат доказателствена сила до доказване на
противното, като в тежест именно на административнонаказващия орган е да докаже
нарушението, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение
и именно той следва да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими
доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна
страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния случай
административнонаказващия орган не ангажира, каквито и да било доказателства от които
да се установява, че именно жалбоподателката е извършителят на констатираното
нарушение. Ето защо съдът приема, че нито от обективна, нито от субективна страна, не се
доказа в хода на делото, че жалбоподателката е извършила деянието, описано в обжалвания
ЕФ.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото не се установи по безспорен
начин, че именно жалбоподателката Д. е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
управлявайки на 16.04.2023 г. в 12.09 часа, процесното МПС в обл. Ловеч, на ПП І –4 км.
34+900, в с. Микре, съдът приема, че всички направени с жалбата възражения от страна на
жалбоподателката са основателни, поради което и обжалвания електронен фиш следва да
бъде изцяло отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото е основателна претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и
съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
ал. 2 на чл. 38 в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В приложения на л. 4 от
делото договор за правна защита и съдействие от 24.03.2025 г. изрично е посочено, че
указаната правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В
конкретния случай производството е инициирано по жалба на санкционираното лице, което
е представлявано в същото от адвокат, а атакувания ЕФ е отменен от съда, като
задължението за заплащане на разноски от страна на АНО е безспорно възникнала. Поради
това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК съдът следва да осъди ОДМВР Ловеч
да заплати в полза на адв. П. А. П., ЕГН ********** от АК Пловдив, личен номер
**********, съдебен адрес гр. А., ул. „И.“ №** адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия К №8698223 издаден от ОД на МВР Ловеч, с който
на А. Г. Д., ЕГН ********** от гр. А., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД МВР Ловеч да заплати в полза на адв. П. А. П., ЕГН ********** от
АК Пловдив, личен номер **********, съдебен адрес гр. А., ул. „И.“ №** адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10