Присъда по НОХД №1019/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към Присъда № 139/18.09.2025 год. по НОХД № 1019/2024 год. на СлРС
изготвени на 14.10.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М. М. Т. за
престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК.
В с.з. преди започване на разпоредителното заседание пострадалият Д. Д. Д. е
направил искане да бъде конституиран като частен обвинител. Конституиран като
частен обвинител, се представлява от повереник, който поддържа повдигнатото
обвинение и пледира подс. Т. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на
вещественото доказателство счита, че същото следва да остане по делото до изтичане
срока за съхранение на самото дело, като претендира да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. Т. да бъде
определено наказание „Пробация” във вид на първите две задължителни пробационни
мерки за срок от девет месеца, с периодичност на втората пробационна мярка два пъти
седмично. Пледира вещественото доказателство – диск, да остане по делото до
изтичане на сроковете за съхранение, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените в хода на досъдебното производство разноски.
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник, не се признава за виновен и дава обяснения по случая. Защитникът на
подсъдимия пледира подс. Т. да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението не
било доказано нито от обективна, нито от субективна страна, липсвали доказателства,
които по несъмнен начин да доказват, че същият е извършил деянието.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. М. Т. е български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан.
На 26.02.2024 год. свид. Д. Д. водил комуникация чрез съобщения по социалната
мрежа „Instagram“ със свид. П. А., тъй като последният се дразнел с приятелката му, а
свид. Д. Д. искал да престане, защото му било неприятно.
По-късно през деня, около 20,00 часа, свид. Д. Д. се разхождал в гр. Сливен
заедно с приятелите си – свидетелите А. Ш. и С. С.. Докато вървели в посока градската
градина, свид. Д. Д. им споделил за разговора си със свид. П. А.. В този момент свид.
П. А. позвънил по телефона на свид. Д. Д., като се уговорили да се срещнат пред
Спортното училище, където да поговорят и да се разберат. След което свидетелите Д.
Д., А. Ш. и С. С. се насочили към мястото на срещата.
По същото време с такси свид. П. А. заедно с подс. Т. стигнали до Спортното
училище, където видели свид. К. М. и свид. А. Ш., на които казали, че чакат едни
момчета да говорят с тях.
Свидетелите Д. Д., А. Ш., и С. С. пресекли пешеходната пътека, намираща се
1

пред входа на Спортното училище и се насочили към свидетелите П. А., К. М., А. Ш. и
подс. Т.. След което свид. Д. Д. започнал да разговаря със свид. П. А.. Към тази група
се присъединил и свид. И.Б., който имал уговорка със свид. С. С. да се видят след
неговата тренировка.
В този момент покрай Спортното училище преминал лек автомобил управляван
от свид. Д. Г., в който били свид. М. М. и свид. Е. С.. Свид. Е. С. видяла брат си – свид.
С. С. заедно с още момчета, а свид. М. М. видял, че там е неговия приятел свид. Д. Д..
Решили да спрат автомобила и тримата слезли, като свид. Д. Г. и свид. Е. С. отишли до
брат й – свид. С. С., а свид. М. М. отишъл при свид. Д. Д.. Свид. М. М. попитал свид.
Д. Д. какво се случва, а той му отговорил, че е дошъл да поговори с тези момчета, тъй
като имал проблем с един от тях.
Постепенно разговорът между свидетелите Д. Д. и П. А. започнал да ескалира,
защото свид. П. А. повишил тон на свид. Д. Д. и отправял обидни епитети по адрес на
приятелката му. В този момент покрай групата преминал и свид. М. М., който чувайки
че се карат също останал на място.
Свид. А. Ш. помолил свид. П. А. да говори нормално, за да не се стига до
излишни караници. Вместо това, свид. П. А. замахнал с юмрук към лицето на свид. А.
Ш., на което свид. А. Ш. отвърнал и ударил свид. П. А.. В боя се включил и свид. И.Б.
и заедно със свид. А. Ш. нанесли множество удари на свид. П. А..
В резултат на това станала суматоха, започнали да се разменят удари и между
останалите лица от двете групи, при което на свид. Д. Д. и на подс. Т. били причинени
телесни увреждания.
След това двете групи тръгнали в различни посоки, като свид. П. А., подс. Т.,
свид. А. Ш. и свид. К. М. тръгнали в посока центъра на града. На бул. „Цар
Освободител“ същите били спрени от полицейски служители, като били проверени
дали имат оръжие, но в тях не били установени нито боксове, нито някакви остри
оръжия.
На място останал пострадалият Д. Д. заедно със свидетелите А. Ш., М. М. и С.
С.. После всички заедно се насочили към градската градина, където поседели известно
време на пейка.
От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се
установява, че пострадалият Д. Д., в резултат на нанесения побой на 26.02.2024 год., е
получил контузия в областта на лицето с клинични и от образното изследване данни за
счупване на долната челюст, в областта на нейния десен ъгъл и възходящ клон, без
дислокация на костните фрагменти с наличие на кръвонасядане и травматичен оток на
меките тъкани в областта с изразени палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на
ръката) и функционална (при движение на челюстта) болезненост. Според
заключението на вещото лице описаното телесно увреждане има травматична генеза,
дължи се на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е
възможно да бъде получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното
производство, а именно чрез нанасяне със значителна сила на удар със свита в юмрук
ръка или крак. Посочено е в експертизата, че в момента на нанасяне на удари с ръце
или крака същите придобиват характеристиките на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети. Според заключението на вещото лице увреждането се дължи на един
единствен удар с твърдия предмет, нанесен директно в травмираната област, т.е. в
дясната половина на лицето в областта на ъгъла на долната челюст. Посочено е в
експертизата, че в резултат на силен удар в дясната половина на лицето, в областта на
2

ъгъла на долната челюст пострадалият Д. Д. е получил счупване на челюстта в
травмираната област, без дислокация на костните фрагменти, което увреждане е
осъществило смисъла на медико - биологичния характеризиращ признак счупване на
челюст, което води до затрудняване на дъвченето и говоренето за продължителен
период от време (л. 88-95 от ДП).
От заключението на назначените по делото видео-техническа (л. 76-82 от ДП) и
допълнителна видео-техническа експертизи (л. 98-100 от ДП) се установява, че са
свалени на хартиен носител кадри от предаден с Протокол за доброволно предаване от
07.03.2024 год. диск, съдържащ запис от охранителните камери, монтирани на входа на
Спортното училище.
В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване на лица –
Протокол за разпознаване на лица и предмети от 25.04.2024 год., при което
разпознаващото лице – свид. М. М. посочил като извършител на деянието подс. Т. (л.
36-37 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр. Сливен се установява, че на
28.02.2024 год. в 08,10 часа свид. Д. Д. бил прегледан, като в Анамнеза било отразено
„По данни на пациента преди 2 дни е ударен в областта на лицето с бокс. Съобщава за
болка и затруднено движение на долната челюст в дясно. Направена рентгенография
на лицеви кости“ (л. 15 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие от Амбулаторен лист се установява,
че на 28.02.2024 год. свид. Д. Д. бил прегледан от лицево-челюстен хирург, в който
било отразено: „Анамнестични данни за нанесен побой преди три дни.“ (л. 16 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско
удостоверение (СМУ) № 69/2024 год. издадено на 28.02.2024 год. от д-р Ч. –
управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на свид. Д. Д.
бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като в предварителните
сведения е отразено, че същият е заявил, че на 26.02.2024 год. около 21,00 часа на
паркинга пред Спортното училище бил ударен силно с юмрук от едно момче, което
освидетелстваният познавал, който сложил в ръката си метален бокс и след това го
ударил в областта на дясната половина на долната челюст. В СМУ в раздел
„Обективно при прегледа се установи:“ е посочено, че се установява умерено изразен
болезнен травматичен оток на тъканите в областта на дясната половина на долната
челюст, непосредствено в областта на ъгъла на долната челюст като болките се
засилвали при опипване с ръка и при функционална активност; както и че други
видими травматични увреждания при прегледа на освидетелствания не се установиха
(л. 17 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско
удостоверение (СМУ) № 71/2024 год. издадено на 01.03.2024 год. от д-р Ч. –
управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на свид. П. А.
бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като същият е заявил, че
на 26.02.2024 год. по време на спречкване бил бит и съборен на повърхността на
местопроизшествието. Посочено е в СМУ, че при прегледа и освидетелстването на
свид. П. А. са установени данни за контузия на главата с наличие на болезнен
травматичен оток на тъканите и охлузване в дясната задушна област, болки в областта
на лявата половина на лицето и болки в областта на задната повърхност на лявата
лакътна става; както и че установените увреждания са получени в следствие
3

действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени по начин и време, както съобщава освидетелствания. Отразено е в СМУ, че
получените от освидетелствания травматични увреждания са му причинили
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 50 от ДП).
От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско
удостоверение (СМУ) № 70/2024 год. издадено на 01.03.2024 год. от д-р Ч. –
управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на подс. Т.
бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като същият е заявил, че
на 26.02.2024 год. по време на спречкване бил бит, като бил получил множество удари
в областта на лицето, главата и други части на тялото му от около 5-6 човека, бил
съборен на земята. Посочено е в СМУ, че при прегледа и освидетелстването на подс.
Т. са установени данни за контузия на главата и лицето с болки в теменните области на
главата и охлузване под формата на значително одраскване в областта на дясната
половина на лицето от дясното око надолу към дясната буза с болезненост на
тъканите; както и че установените увреждания са получени в следствие действието на
твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и
време, както съобщава освидетелствания. Отразено е в СМУ, че получените от
освидетелствания травматични увреждания са му причинили „Временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК (л. 64 от ДП).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни
елементи, касаещи процесния случай.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Д. Д., свид. С. С.,
свид. А. Ш., свид. П. А., свид. К. М. и свид. А. Ш., в частта относно придвижването на
всяка една от двете групи към Спортното училище в гр. Сливен; причината за срещата,
а именно, че е имало спор между свид. Д. Д. и свид. П. А., тъй като последният се
дразнил с приятелката на свид. Д. Д.; както и че инцидентът е започнал, когато свид.
П. А. посегнал да удари свид. А. Ш.. В тази част показанията на тези свидетели са
последователни и безпротиворечиви помежду си, и се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
В съдебно заседание на 29.11.2024 год. свид. Д. Д. заявява, че принципно видял,
че подс. Т. бил близо до него, но докато бил на земята не видял кой го удря, както и че
свид. М. М. го бил тръшнал на земята, а свид. И.Б. му казал, че е видял как подс. Т. му
нанася удари. С оглед противоречието на показанията му с тези дадени на досъдебното
производство същите на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК бяха
приобщени по делото. В тях свид. Д. Д. твърди, че подс. Т. и свид. М. М. тръгнали към
него да го ударят; че лично не бил видял подс. Т. да го удря, както и че след това от
свид. М. М. и от свид. А. Ш. разбрал, че наистина подс. Т. го бил ударил. Освен това
свид. Д. Д. заявява, че на сутринта след инцидента бил при личния си лекар, бил
направен рентген и със снимката директно отишъл при лицево-челюстен хирург, като
след него директно отишъл при съдебен лекар. Показанията на свид. Д. Д. в тази им
част противоречат на приложените по делото заверени копия от медицински
документи, от които се установява, че същият не е посетил медицински специалисти
на сутринта след инцидента, т.е. на 27.02.2024 год., а едва на следващия ден – на
28.02.2024 год., като дори пред лицево-челюстния хирург е заявил, че му бил нанесен
4

побой преди три дни. Съдът не кредитира показанията на пострадалия Д. Д. относно
това кой му е причинил телесното увреждане, тъй като същите са противоречиви сами
по себе си и противоречат на събраните по делото доказателства.
Разпитан в съдебно заседание свид. А. Ш. твърди, че след като свид. П. А. се
засилил към него, той го спънал, паднали на земята, търкаляли се, станали, засилил се
обратно за да види каква е ситуацията при другите; както и че в момента на бягане
към пешеходната пътека, свид. П. А. бил засилен от някого към оградата, ударил се в
нея и паднал пак на пешеходната пътека; тогава свид. А. Ш. го натиснал за да го
неутрализира, погледнал и видял, че свид. М. М. хванал свид. Д. Д. и го метнал на
земята, след което подс. Т. и свид. М. М. стояли отгоре му и го налагали с ритници и
юмруци по главата; както и че не знае какво е правил свид. И.Б. по време на
инцидента. Тези показания на свид. А. Ш. противоречат на показанията му дадени на
досъдебното производство, които на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха
приобщени по делото. В тях свид. А. Ш. заявява, че видял как свид. М. М. хванал
свид. Д. Д. зад гърба и го хвърлил на земята, като следващото нещо, което видял е как
свид. М. М. стои изправен заедно с подс. Т. над свид. Д. Д., който бил с подуто око;
заявява че бил видял как свид. М. М. държал отзад свид. Д. Д., който бил във въздуха
и не можел да мърда, като в този момент подс. Т. го ударил два пъти с юмруци в
лицето, след което свид. М. М. хвърлил свид. Д. Д. на земята и двамата заедно с подс.
Т. започнали да го налагат с юмруци и крака в областта на главата и тялото. В тези
свои показания свид. А. Ш. заявява, че свид. С. С. му е казал, че подс. Т. го бил
хвърлил на земята и го удрял с бокс докато бил на земята. Показанията на свид. А. Ш.
в тази им част противоречат на показанията на свид. Х. С., от които се установява, че
при извършената полицейска проверка на подс. Т., непосредствено след инцидента, в
същия не е имало нито бокс, нито някакви остри оръжия. Освен това показанията на
свид. А. Ш. противоречат на приобщения по делото видеозапис, на който се вижда как
той заедно със свид. И.Б., на пешеходната пътека пред Спортното училище, нанасят
многократни удари на свид. П. А..
Освен това тези показания на свид. А. Ш. противоречат и на показанията на
свид. С. С., който заявява, че хората се разделили на две групи, като свид. Д. Д. бил на
земята и имало група от хора, които посягали отгоре му, опитал се да го издърпа, но не
успял, защото били много хора и отляво, и отдясно имало бутане, дърпане; че при
сборичкването не видял кой е ударил свид. Д. Д.; че свид. М. М. бил от хората, които
били върху свид. Д. Д., но не го е видял да го удря, както и че там бил и подс. Т.; че не
е казвал на никой, че е бил удрян, но получил удар в крака, когато се опитвал да
издърпа свид. Д. Д., но не видял от кого. Тези показания на свид. С. С. противоречат на
показанията му дадени на досъдебното производство, които на основание чл. 281, ал. 5
вр. ал. 1, т. 1 от НПК бяха приобщени по делото. В тях свид. С. С. заявява, че свид. Д.
Д. бил съборен, някакво момче го държало и някой го ударил или ритнал по лицето, но
не знаел кой, не видял дали някой го удря; както и че свид. Д. Г. дошъл към края. В
тази им част показанията на свид. С. С. са противоречиви, тъй като в хода на
досъдебното производство изобщо не е заявявал, че в някакъв момент е бил ударен, а
освен това показанията му противоречат и на приобщения по делото видеозапис, от
който се установява, че свид. Д. Г., свид. М. М. и свид. Е. С. са били пред Спорното
училище, още преди да свид. П. А. да посегне към свид. А. Ш..
Показанията на свид. А. Ш. противоречат и на показанията на свид. И.Б., който
твърди, че видял свид. А. Ш. да се бие със свид. П. А., тръгнал да ги разтървава, като
чул свид. Д. Д. да вика „Помощ, пуснете ме“, погледнал и видял, че свид. Д. Д. е на
5

земята, върху него било някакво момче с качулка, което не е нанасяло удари на свид.
Д. Д., като подс. Т. нанесъл ритник в областта на главата на свид. Д. Д.; че до тях била
свид. Е. С., която викала „Пуснете го“. Тези показания на свид. И.Б. освен че
противоречат на показанията на свид. А. Ш., според когото били нанесени множество
удари на свид. Д. Д. от подс. Т. и от свид. М. М., противоречат и на показанията на
свид. С. С., според когото около пострадалия имало група от хора, които му посягали.
Тези показания на свид. И.Б. противоречат и на показанията на свид. Е. С., прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, в които същата заявява, че изведнъж
някои от момчетата започнали да се удрят, настанала голяма суматоха, всичко се
случило много бързо и не можела да каже дори кой кого удрял. В тази посока са и
показанията на свид. Д. Г., който бил заедно със свид. Е. С., който също не видял кой
кого удря. Следва да се отбележи, че никой от тези двама свидетели - свид. Е. С. и
свид. Д. Г., не твърди, че свид. Е. С. е викала да пуснат свид. Д. Д.; както и че никой
друг от разпитаните по делото свидетели не заяви, че по време на инцидента
пострадалият е викал за помощ. Показанията на свид. И.Б. противоречат и на
приобщения по делото видеозапис, от който се установява, че същият не е разтървавал
свид. П. А. и свид. А. Ш., а напротив заедно с последния са нанесли множество удари
на свид. П. А. на пешеходната пътека пред Спортното училище.
Разпитан в съдебно заседание свид. М. М. и в показанията му прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК твърди, че подс. Т. се бил сбил със свид. С.
С.; че мъж с качулка хвърлил свид. Д. Д. на земята, започнал да го удря с юмруци и
шамари по главата и по тялото, докато той бил на земята; че никой не държал свид. Д.
Д. и когато той се опитал да се изправи подс. Т. го изритал в челюстта; както и че на
никой не бил казвал нито същата вечер, нито след това, че е видял, че подс. Т. удря
свид. Д. Д.. Тези показания на свид. М. М. противоречат както на показанията на свид.
С. С., който заявява, че по време на инцидента не е бил удрян, така и на показанията на
свид. А. Ш. и свид. И.Б. по отношение на механизма на причиняване на телесната
повреда на свид. Д. Д., според които свид. Д. Д. е бил държан на земята, когато бил
ударен от подс. Т.. Освен това показанията му противоречат и на показанията на свид.
Д. Д., според когото свид. М. М. веднага след инцидента му бил казал, че е бил ударен
от подс. Т..
За пълнота следва да се отбележи, че при извършеното процесуално-следствено
действие – разпознаване на лица и предмети, свид. М. М. е разпознал подс. Т.. Това
обаче, не променя становището на съда, че не следва да се кредитират показанията на
свид. М. М. относно това кой и по какъв начин е причинил телесното увреждане на
свид. Д. Д., тъй като видно от показанията на свид. М. М. в съдебно заседание, същият
е познавал подс. Т. преди този инцидент, даже били играли карти заедно, но не му
знаел името, поради което е било логично да го посочи при извършеното
разпознаване.
Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. Д. Д., свид. А. Ш., свид. И.Б.
и свид. М. М., относно механизма на причиняване на телесната повреда на свид. Д. Д.,
тъй като показанията им са противоречиви сами по себе си, противоречат си помежду
си и противоречат на всички останали кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
От показанията на свид. П. А. дадени в съдебно заседание, както и от
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК се установява,
че по време на инцидента са му били нанесени множество удари от свид. А. Ш. и свид.
И.Б.; че не е видял кой кого е удрял, както и че подс. Т. имал срязано под окото си и от
6

едната му ноздра течала кръв. От показанията на свид. К. М. дадени в съдебно
заседание, както и от показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1
от НПК се установява, че е видял свид. А. Ш. да удря свид. П. А.; други удари не бил
видял, тъй като имало много хора и настанала суматоха; че не е видял свид. М. М. да
удря някого, както и че подс. Т. имал кръв по лицето. От показанията на свид. А. Ш.
дадени в съдебно заседание, както и от показанията му прочетени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява, че свид. П. А. лежал на пешеходната пътека и
бил удрян от две момчета, от другата компания; че подс. Т. тръгнал да помага на свид.
П. А., но бил хванат и тръшнат далеч от него; че свид. М. М. не се е намесвал в боя,
както и че подс. Т. имал кръв по лицето и драскотина под дясното око. Съдът
кредитира показанията на свид. П. А., свид. К. М. и свид. А. Ш., тъй като същите са
логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че тези свидетели
пресъздават това, което са възприели лично и показанията им се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число приложените
съдебномедицински удостоверения издадени на подс. Т. и свид. П. А., както и от
приобщения по делото видеозапис.
От показанията на свид. Е. С. дадени в съдебно заседание, както и от
показанията й прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК се установява,
че е отишла до брат си - свид. С. С., изведнъж няколко от момчетата започнали да се
удрят и настанала голяма суматоха; че всичко се случило много бързо и не може да
каже дори кой кого е удрял; както и че търсела единствено брат си, не видяла някой да
го удря, както и че той се опитвал да разтърве всички, които се били струпали и се
удряли. От показанията на свид. Д. Г. дадени в съдебно заседание, както и от
показанията му прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК се установява,
че са отишли до брата на свид. Е. С., изведнъж всички започнали да се бият, настанала
голяма суматоха и той не могъл да намери свид. С. С.; както и че не може да посочи
кой кого е удрял; както и че не е видял дали някой е удрял свид. С. С. или същият да е
удрял някого. От показанията на свид. М. М. се установява, че е отишъл преди да
започне инцидента, понеже чул че се карат, като след това се опитал да ги разтърве.
Съдът кредитира показанията на свид. Е. С., свид. Д. Г. и свид. М. М., тъй като същите
са логични, безпротиворечиви и последователни, още повече, че тези свидетели
пресъздават това, което са възприели лично и показанията им се подкрепят от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на свид. Х. С. – полицейски служител в ОД на МВР-Сливен се
установява, че бил получен сигнал за скандал между група лица на спирката до
кръговото кръстовище на бул. „Братя Миладинови“ и бул. „Георги Данчев“; направили
обход и срещнали група младежи на бул. „Цар Освободител“; извършили проверка на
младежите за оръжие, но не установили нито боксове, нито някакви остри оръжия. От
показанията на свид. Х. С. се установява още, че младежите били видимо уплашени и
искали да се прибират; обяснили, че били нападнати от друга група младежи и видимо
по подс. Т. имало следи от наранявания по лицето. Съдът кредитира показанията на
свид. Х. С., тъй като същите са безпротиворечиви, логични и относими към предмета
на делото. Освен това свид. Х. С. е служител на ОД на МВР-Сливен и е
незаинтересуван по какъвто и да е начин от изхода на делото, не се намират в
родствени отношения с подсъдимия или с пострадалия, и същият пресъздава това,
което е възприел лично.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Т. като безпротиворечиви, логични и
кореспондиращи с посочените, кредитирани от съда, гласни доказателства и писмените
7

доказателства по делото. В обясненията си подсъдимият заявява, че тръгнал към свид.
П. А. да ги разтървава, когато бил съборен на земята, като му били нанесени удари в
главата, получил рана под дясното око и носът му кървял; както и че му била
извършена полицейска проверка.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и
всички писмени материали, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на
съдебното следствие, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по назначените съдебно -
медицинска експертиза, видео-техническа експертиза и допълнителна видео-
техническа експертиза, тъй като същите не бяха оспорени от страните, а съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експертите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Подсъдимият М. М. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК, поради
което съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение. По
делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на подс. Т. в
инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата
не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 26.02.2024 год. в гр.
Сливен е възникнал инцидент, при които между две групи младежи възникнал
конфликт и били разменени множество удари между различни лица. Безспорно се
установи, че на пострадалия Д. Д. е била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, но същата сама по себе си не може да обоснова
правния извод за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от
НК. За да е налице престъпния състав на чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК,
в настоящия случай е необходимо да се установи и докаже по несъмнен начин, че
именно подс. Т. на 26.02.2024 год. е нанесъл силен удар в дясната половина на лицето,
в областта на ъгъла на долната челюст и с това е причинил на пострадалия описаната
средна телесна повреда.
В хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, с които да се
докаже авторството на деянието (че именно подс. Т. е причинил телесната повреда),
което е съществен елемент от обективната страна на престъплението. Според
показанията на свид. А. Ш. пострадалият Д. Д. бил удрян от подс. Т. в лицето с
юмруци и крака, а от свид. М. М. – бил удрян по главата, по лицето, по тялото с крака
и с юмруци. От друга страна според свид. И.Б., някакво момче с качулка държало свид.
Д. Д. на земята без да го удря, както и че тогава свид. Д. Д. бил ударен само с един
ритник в областта на главата от подс. Т.. От своя страна според свид. М. М. мъж с
качулка хвърлил свид. Д. Д. на земята, започнал да го удря с юмруци и шамари по
главата и по тялото, докато той бил на земята; че никой не държал свид. Д. Д. и когато
той се опитал да се изправи подс. Т. го изритал в челюстта. Показанията на свид. А.
Ш., свид. И.Б. и свид. М. М., относно механизма на причиняване на телесната повреда
на свид. Д. Д., са противоречиви не само сами по себе си, но си противоречат и
помежду си, поради което съдът не ги кредитира. Самият пострадал Д. Д. заявява, че
8

знае от свид. А. Ш., свид. И.Б. и свид. М. М., че бил ударен от подс. Т., но той не бил
видял кой го удря. Никой от останалите разпитани по делото свидетели, чиито
показания съдът кредитира, не подкрепи твърденията на свид. А. Ш., свид. И.Б. и свид.
М. М., че подс. Т. е нанесъл процесния удар на свид. Д. Д.. Напротив от техните
показания става ясно, че е настанала суматоха и много лица са си разменяли удари,
като видно от показанията на свид. С. С., пострадалият Д. Д. бил на земята и имало
група от хора, които посягали отгоре му. Следователно в хода на съдебното следствие
не беше безспорно установено, с оглед на твърденията, че били нанесени множество
удари на свид. Д. Д. от различни лица, кое е лицето, което е нанесло със значителна
сила процесния удар, причинил телесното увреждане на пострадалия. Освен това от
приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО при
МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр. Сливен се установява, че на 28.02.2024 год. в
08,10 часа свид. Д. Д. бил прегледан, като в Анамнеза било отразено „По данни на
пациента преди 2 дни е ударен в областта на лицето с бокс“, а видно от показанията на
свид. Х. С. при извършената полицейска проверка в подс. Т. не е установен нито бокс,
нито някакво остро оръжие. Следва да се отбележи и обстоятелството, че при
извършения преглед и освидетелстване от съдебен лекар освен травматичния оток в
дясната половина на долната челюст, други видими травматични увреждания не са
констатирани при свид. Д. Д., което пък противоречи на показанията на свид. А. Ш. и
свид. М. М., че на свид. Д. Д. били нанесени множество удари от две лица. С оглед на
така събраните по делото доказателства възниква съмнение за това кога точно и от
кого е причинено телесното увреждане на свид. Д. Д., като в тази връзка следва да се
посочи и приложеното заверено копие от Амбулаторен лист от 28.02.2024 год. за
извършения преглед от лицево-челюстен хирург от който се установява, че според
анамнестичните данни побоят бил нанесен преди три дни, т.е. на 25.02.2024 год.
Поради което съдът намира, че не е доказано по безспорен и категоричен начин,
че именно подс. Т. е нанесъл удара, от който се е получило описаното в съдебно -
медицинската експертиза увреждане.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства за
авторството на деянието, съдът не следва да обсъжда другите съставомерни признаци
от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт.
1 вр. ал. 1 от НК и с оглед изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство, а именно:
1 брой диск, съдът постанови да се съхранява по делото до изтичане сроковете за
съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	139
Дата:	18 септември 2025 г.
Съдия:	Цанка Георгиева Неделчева

Дело:	20242230201019
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 август 2024 г.

Присъда по НОХД №1019/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите