Р Е Ш Е
Н И Е
260071/1.2.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД №2218 по описа на ШРС за 2020
год.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №27-0001163/09.11.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на “ЕВРОПА
ФРЕШ ФРУИТ МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ ЛТД” ООД с ЕИК127560095, гр.Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.210 от Наредба №7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване и чл.25 т.3 от Правила
за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в предприятията
и дейностите от отрасъл
„Земеделие“, утвърдени със Заповед на МЗГ, във вр. с чл.13 ал.1 и ал.4 т.1 от
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление като счита същото за неправилно.
Не оспорва констатираното нарушение по същество. Излага причините довели до
извършване на нарушението. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява А.А.А. –
управител. В хода по същество моли да бъде наложено по – леко наказание.
Процесуалният
представител на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.09.2020г. във овощна градина край с.Имренчево, стопанисвана от “ЕВРОПА ФРЕШ ФРУИТ МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ
ЛТД” ООД с ЕИК127560095 и на 09.10.2020г. на база представени документи, П.В.С. и
С.Г.Т. - служители на Дирекция „ИТ”
– Шумен, извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на “ЕВРОПА ФРЕШ ФРУИТ МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ
ЛТД” ООД с ЕИК127560095, гр.Шумен. Проверката била по Мярка №2 „Осъществяване
на контрол по спазване на
законодателните изисквания за
осигуряване на здраве и безопосност при работа и за възникване и осъществяване
на трудовите правоотношения в отрасъл
„Растениевъдство и
животновъдство“. За резултатите от проверката бил изготвен протокол №ПР2027933
на 09.10.2021г., връчен на представляващия дружеството – управителя А.А.. При проверката било установено, че лицето М.И.Р.
бил назначен с трудов договор №010/31.07.2020г. на длъжност „тракторист“ в дружеството, без да
притежава изискваната за тази длъжност
правоспособност – категория Твк за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към
тях работни машини. М.И.Р. притежавал свидетелство №026216 от 1986г. за
тракторист – машинист III
–ти клас, което било невалидно и свидетелство за управление на МПС издадено в Р
Италия за категория „В“ – леки автомобила. На 25.09.2020г. бил съставен акт, с
който контролните органи на основание чл.404 ал.1 т.5 от КТ отстранили Р.от
извършване на работа като тракторист.
На
09.10.2020г. св.С.Т. съставила срещу дружеството АУАН № 27-0001163 за нарушение
на чл.210 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
чл.25 т.3 от Правила за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите
от отрасъл „Земеделие“, утвърдени със Заповед на МЗГ, във вр. с чл.13
ал.1 и ал.4 т.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска
техника, в присъствието на представляващия дружеството – А.А. изразяващо се в това, че М.И.Р. бил назначен
на длъжност „тракторист“ в дружеството,
без да притежава изискваната за тази
длъжност правоспособност – категория Твк за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към
тях работни машини. При предявяване на акта не са отразени
възражения или обяснения. В
законоустановения срок възражения също не са депозирани.
На 10.10.2020г.
със Заповед №08/10.10.2020г. дружеството
прекратило трудовото правоотношение с М.И.Р.. На 04.11.2020г. дружеството депозирало в Дирекция „ИТ“ –
гр.Шумен искане за приложение на чл.415в от КТ, посочвайки, че трудовото
правоотношение с Р.е прекратено. Доколкото е направена връзка с маловажно
нарушение, в искането е допусната техническа грешка посочвайки чл.615 б.“В“ от КТ.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното
наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в
АУАН. На основание чл.413 ал.2 от КТ на
“ЕВРОПА ФРЕШ ФРУИТ МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ ЛТД” ООД с ЕИК127560095, гр.Шумен
е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.210 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.25 т.3 от
Правила за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в предприятията
и дейностите от отрасъл
„Земеделие“, утвърдени със Заповед на МЗГ, във вр. с чл.13 ал.1 и ал.4 т.1 от
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и безпристрастни. Пресъздават, това което са възприели непосредствено. Приложените
по делото писмени доказателства кореспондират изцяло с показанията на тези
свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административно – наказателната отговорност
на дружеството е ангажирана на основание
чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на чл.210 от Наредба №7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване и чл.25 т.3 от Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятията и дейностите от отрасъл „Земеделие“, утвърдени със Заповед
на МЗГ, във вр. с чл.13 ал.1 и ал.4 т.1 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника.
Разпоредбата на чл.
210 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. установява задължение за
управляване на работното оборудване единствено при наличие на съответната
квалификация от работниците. Квалификацията се установява с официален документ,
издаден от съответните компетентни органи. Съгласно чл.13 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и
горската техника, с техника могат да работят само лица, притежаващи
съответната правоспособност като министърът на земеделието, храните и горите
определя с наредба условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за работа с техника. Правоспособността на лицата за работа с
техниката се дели на няколко категории като за работа с колесни и верижни
трактори и агрегатирани към тях работни машини е необходима категория Твк. Свидетелствата
за правоспособност за работа с техника се издават по образец от министъра на
земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице. В случая приложимата към настоящият
момент наредба е Наредба № 1 от 15 февруари 2019 г. за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска
техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на
учебни форми за тяхното обучение, съгласно която правоспособността се придобива след успешно положен изпит и
се удостоверява със свидетелствато за правоспособност за работа с
техниката, което се издава за срок от 10
години.
Първоначално редът за придобиване на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника е бил уреден
с Наредба № 5 от 14.02.2000 г. за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника на МЗГ /отм.12.03.2004г./ Съгласно §3 и § 4 от ПЗР на Наредба №5 свидетелствата за правоспособност, съществуващи до влизането
в сила на тази наредба, се приравняват, както следва: тракторист - машинист III
клас на категория Твк; тракторист - машинист II клас на категория Твк-З и
Твк-Г; тракторист - машинист I клас на категория Твк-З, Твк-Г и Твк-М. Подмяната на съществуващите
свидетелства с нови свидетелства за правоспособност се извършва от Контролна
техническа инспекция /КТИ/ в срок до 31.08.2002 г.
По делото не се оспорва, че работникът
М.И.Р. бил назначен с трудов
договор№010/31.07.2020г. на длъжност
„тракторист“ в дружеството. Също така не се оспорва, а и се установява
от приобщените писмени доказателства, че към този момент не е притежавал
валидно свидетелство за правоспособност за работа с
колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини - категория Твк. Р.притежавал свидетелство №026216 от
1986г. за тракторист – машинист III –ти клас, което съобразно §4 от ПЗР на Наредба №5 към момента на проверката не е било валидно,
тъй като не е било подменено с ново свидетелство за
правоспособност от КТИ в регламентирания срок - до 31.08.2002г. Лицето не притежава и изискуемата
правоспособност за управление на колесни трактори, съгласно чл.150а от ЗДвП –
категория „Т“.
Предвид изложеното
съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становището на съда
за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни
правни изводи от тези на административно наказващия орган. Доколкото
отговорността на ЮЛ е безвиновна, ирелеванто е дали е било съзнавано, че се
извършва нарушение.
Наказващият орган е санкционирал дружеството като не приложил привилегирования състав установен в чл.415в
ал.1 от КТ, каквото искане е направило дружеството пред наказващия орган, а
общия – чл.413 ал.2 от КТ. Наказващият орган е приел, че не са налице
материално правните предпоставки за приложение на чл.415в ал.1 от КТ без да е
изложил съображенията си за това. В хода по същество процесуалният представител
на наказващият орган, счита разпоредбата за неприложима с оглед характера на
нарушението, което намира за неотстранимо.
Съдът намира, че в
случая следва да намери приложение чл. 415в ал.1 от КТ. Цитираната
норма на кодекса е озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение” и очертава
привилегировани състави на нарушения на КТ, които са отстранени веднага след
установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и
служители, като обратното следва да се установи надлежно пред съда, който е инстанция по съществото на
спора. В ал.2 изрично са
посочени нарушенията, за които не се прилага разпоредбата като процесното
нарушение не попада сред тях.За да бъде приложена разпоредбата следва да са
налице две предпоставки – нарушението да бъде отстранено веднага след
установяването му и да не са настъпили вредни последици за работника.
Разпоредбата не изисква нарушението да е отстранено веднага след извършването
му, а след установяването му. Протоколът,
в който са обективирани резултатите от проверката и в който е отразено
установеното нарушение е връчен на представител на дружеството на 09.10.2020г.,
на която дата е съставен и акта за установяване на нарушението. На тази дата
дружеството е разбрало за извършеното нарушение. От приобщените по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че още на следващият ден –
10.10.2020г. трудовите отношения с лицето са прекратени. Съдът не споделя наведеният довод от
страна на процесуалния представител на наказващият орган, че с оглед
характера на нарушението същото било неостранимо. Видно от обстоятелствената
част на АУАН и НП вмененото нарушение изразяващо се в неизпълнение на
задълженията за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, дружеството е извършило с това, че е
назначило лицето на длъжност
“тракторист“ без да притежава необходимата правоспособност. Доколкото
нарушението е извършено посредством сключване на трудов договор с
неправоспособно лице, при прекратяване на договора още на следващия ден, нарушението е било отстранено веднага след
установяването му, поради което следва да намери приложение разпоредбата на
чл.415в от КТ. Като не е приложил нормата, която
е привилегирована спрямо общия състав на нарушението, наказващият орган
неправилно е приложил закона, доколкото разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ е
специален текст, който се прилага приоритетно в случаите, когато са налице
неговите изисквания. По изложените съображения настоящият състав намира
издаденото наказателно постановление за
неправилно. Доколкото фактите по делото са изяснени съдът намира, че няма пречка настоящата инстанция, прилагайки
нормата на чл.415в ал.1от КТ да се произнесе по съществото на спора, като
измени наказателното постановление, налагайки имуществена санкция в размер на 100
лв., който размер съдът
намира за напълно достатъчен,
с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на трудовото
законодателство. При определяне размера на наказанието, съдът отчете и
обстоятелството, че лицето е представило свидетелство за тракторист – машинист,
чиято валидност обаче не е била съобразена от предсталяващите дружеството,
съобразно изискванията на нормативната уредба , което е и най-вероятната причина за извършване на нарушението.
По отношение искането на наказващият
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът намира следното: Съгласно чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН
страните имат на право присъждане на
разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В АПК въпросът за
възлагане на разноските е уреден в чл.143 и касае случаите, когато съдът отмени обжалвания акт или отхвърли оспорването. Липсва изрична уредба как следва да се процедира ако искането за отмяна е частично уважено и частично отхвърлено. По
този въпрос съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение следва на
намерят общите правила на чл.78 от ГПК, в който е регламентиран принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. В конкретното производство жалбоподателят не е
направил разноски и няма искане за присъждане на такива. Такова искане е
направено от страна на наказващият орган, който в съдебното производство е
представляван от юрисконсулт. В жалбата и в хода по същество жалбоподателят
основно оспорва размера на наказанието и основанието, на което му е наложено. В
хода по същество моли да му бъде
наложено по – леко наказание „по другия
член“. Съпоставяйки становището на жалбоподателя с искането направено пред
наказващият орган съдът счита, че искането му е за приложение на чл.415в от КТ.
Доколкото съдът намира искането за
основателно, поради което изменя процесното НП
като вместо наложената на основание чл. чл.413 ал.2 от КТ имуществена
санкция в размер на 1800 лева налага
такава на основание чл.415в ал.1 от КТ в размер на 100 лева, следва да се
приеме, че искането на жалбоподателя изцяло е уважено, поради което не следва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№27-0001163/09.11.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен като вместо наложената на основание чл. чл.413 ал.2 от КТ имуществена
санкция в размер на 1800 лева, на основание чл.415в ал.1 от КТ налага на “ЕВРОПА ФРЕШ ФРУИТ МАРКЕТИНГ
БЪЛГАРИЯ ЛТД” ООД с ЕИК127560095, гр.Шумен имуществена
санкция в размер на 100 /сто/ лева.
Оставя без уважение искането Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен за
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда
на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия: