№ 13193
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110165921 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. Р. за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 2 739,61 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №2, находящ се в гр. София, бул. „Гоце Делчев“ №
31, ет. 2, аб. № 117003, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението /14.06.2021г./ до плащането, сумата от
290,89 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 31.05.2021г., сумата от 42,28 лв., представляваща цена за разпределение
на топлинна енергия за периода от месец 05.2018г. до месец 02.2020г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /14.06.2021г./ до плащането,
както и сумата от 8,64 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода 01.07.2018г. – 31.05.2021г. След връчване на заповедта
за изпълнение по чл.47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че длъжникът не живее на
адреса, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
1
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Н. Р., чрез назначения му особен
представител адв. С. Й., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Твърди, че се претендират два вида плащане – месечни плащания за
използвана топлинна енергия и вземания по изравнителни сметки, като не е уточнено
каква сума се претендира по всяко от вземанията. Оспорва представените извлечения
от сметки и съобщения към фактури, като твърди, че същите представляват частни
свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила и които
съдържат изгодни за издателя факти. Поддържа, че липсват доказателства за
предоставяне на услугата през исковия период. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Ответникът
не оспорва, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 48, том II, рег. № 8638, дело № 211 от 10.12.2004г. по описа на
нотариус Любка Сотирова, с рег. № 400 в НК и район на действие СРС и
удостоверение от ГИС София с изх. № 68-00-1480/3/22.11.2012г. се установява, че
ответникът е собственик на процесния апартамент № 2, находящ се в гр. София, бул.
„Гоце Делчев“, № 31, ет. 2. В качеството на титуляр на правото на собственост,
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия
до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 117003.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Бруната България“ ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба №16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се
установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 2 622,44 лв., до който
размер предявеният иск за заплащане цената на топлинна енергия следва да се уважи и
да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 2 739,61 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от месец 05.2018г. до месец 02.2020г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на
42,28 лв., поради което и искът се явява изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от месец 05.2018г. до месец 04.2020г., са приложими Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.
32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/,
се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018г.
и 2019г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 96,53 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 902,52 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение за особен представител
на ответника и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните
състезания не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
че Н. Н. Р., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите както следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 2 622,44 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 2, находящ се в гр.София, бул. „Гоце Делчев“, №31, ет. 2, абонатен №
117003, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /14.06.2021г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2 739,61 лв.
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 42,28 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
месец 05.2018г. до месец 02.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /14.06.2021г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Н. Н. Р., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Н. Р., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 290,89 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2019г. до 31.05.2021г., както и
сумата от 8,64 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 31.05.2021г.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Н. Р., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 96,53 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33807/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 902,52 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6