Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13791 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано след увеличаване на размера на предявените искове с определение
от о.с.з. на 04.10.2019 г. по гр.д. № 61510/2018 г. на СРС.
Р.С.М. моли
Г.Ф.да бъде осъден му да й заплати сумата от 84 000 лева, частичен иск от
150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от настъпила вследствие ПТП на 07.02.2017 г. смърт на майка й В.А.В., ведно със
законната лихва от 19.09.2018 г. до окончателното изплащане.
Р.М.
твърди, че е дъщеря на загиналата при ПТП на 07.02.2017 г. В.В..
Смъртта
на пострадалата настъпила при ПТП в гр. София. Автомобил, управляван от
неустановен водач блъснал пресичащата пътното платно В.. След проведено
болнично лечение пострадалата била освободена за домашно лечение, но на
10.03.2017 г. състоянието й рязко се влошило и тя починала. Смъртта й била
следствие от увреждания, получени при процесното ПТП.
Ищцата
била в много близки отношения с майка си и между тях имало привързаност,
разбирателство, подкрепа и уважение. След смъртта на В. М. изгубила своята
опора.
На
29.08.2017 г. предявила претенция пред Г.Ф.за заплащане на обезщетение, но с
писмо от 17.11.2017 г. ответникът постановил отказ.
Моли
съдът да осъди Г.Ф.да й заплати сумата от 84 000 лева обезщетение за
търпените болки и страдания от смъртта на майка й, частичен иск от сумата от
150 000 лева.
С определение
от о.с.з. на 21.06.2019 г. по гр.д. № 61510/2018 г. сезираният състав на СРС е
присъединил гр.д. № 62551/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, образувано по
предявен от ищцата като наследник на В.В. иск за обезщетяване на имуществени
вреди от същото ПТП.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска за обезщетяване на
неимуществените вреди, с твърдения за неустановен механизъм на ПТП и причини и
обстоятелства, при които произшествието е настъпило. Възразява за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала на
необозначено за целта място.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания на ищцата от смъртта на нейната майка при ПТП на 07.02.2017 г. на
територията на РБ, причинено от виновни действия на водач на неидентифицирано
МПС и на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение на получените от В.В. увреждания.
На 29.08.2017
г. ищцата е сезирала Г.Ф.с искане да определи и изплати обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на В.А.В. в резултат на ПТП на 07.02.2017 г.
След като Г.Ф.е
изискал представяне на допълнителни документи, на 17.11.2017 г. е постановил
отказ за да изплати обезщетение. Аргументира се с липса на достатъчно
доказателства за установяване на основанието и размерите на обезщетението.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ отговорността на Г.Ф.е обективна,
като ищцата следва да установи наличието на посочените в цитираната норма
предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Първият
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин
е довел до причиняване смъртта на В.А.В..
От
изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза се установява, че на
07.02.2017 г. около 19.25 часа неизвестен автомобил се движи по ул. „Димитър
Пешев“ в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Искърско шосе“ и на около
80 м след кръстовището с бул. „Амстердам“ реализира ПТП с пешеходеца В.А.В.,
предприела пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Вероятната скорост на движение на превозното средство е била около 30 км/ч. При
движение на къси светлини и правилно регулирана и изправна осветителна система
осветената вдясно част от превозното средство е 70 м и на около 35-40 м
пешеходецът е бил видим за водача на автомобила. При това положение и при липса
на данни за препятствия, ограничаващи видимостта,независимо от скоростта на
движение на В., ударът е бил предотвратим за водача на превозното средство.
Безспорно
се установява, че водач не неидентифицирано МПС е нарушил правилата за движение
по пътищата, несъобразявайки поведението си на пътя с уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП). Пешеходецът В.
се е намирала на достатъчно близко разстояние, за да бъде осветена от късите
светлини на фаровете и при проява на повишено внимание към обстановката на пътя
водачът на превозното средства е могъл да я възприеме своевременно и да не
допусне настъпване на произшествието.
Спорен е и въпросът за причинната връзка между смъртта на
В.В. и получените при произшествието увреждания. В тази насока са изготвени и
приети две съдебно-медицински експертизи. Според допълнителната експертиза,
която съдът кредитира като изготвена въз основа на пълна медицинска
документация, при първоначален преглед и изследвания на В.В. са установени оток
и деформация на ляво бедро, с разместено диафизарно счупване на лява бедрена
кост и изкълчване на дясна раменна става. Седмица по-късно В. е била изписана с
дадени насоки за стерилни превръзки, спазване на хранителен режим,
ненатоварване на долния крайник и прием на антикоагулантни медикаменти. На
24.02.2017 г. В.В. е приета отново в лечебното заведение с оплаквания от
застойна сърдечна недостатъчност. Това оплакване е посочено от констатиралия
смъртта лекар като причина за леталния изход. Вещото лице е изследвало краткия
период между получените травми и настъпване на смъртта и вида и характера на
тежките травматични увреждания, за да направи категоричния извод, че
причинените при произшествието увреди са довели до рязко и значимо влошаване на
общото състояние на пострадалата, което не е било възможно да бъде напълно
преодоляно. Въпреки проведеното адекватно лечение, възстановяването е налагало
продължително обездвижване. На фона на наличните хронични заболявания това
залежаване е довело до влошаване на общото здравословно състояние и настъпване
на смърт. Въз основа на така даденото заключение, което съдът кредитира като
обективно, обосновано и съответно на останалия доказателствен материал по
делото, се налага безспорния извод за опосредствана, но пряка
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия вредоносен
резултат – леталния изход за В.В..
Ищцата Р.С.М. е дъщеря на починалата в резултат на при
ПТП на 07.02.2017 г. В.А.В., видно от удостоверение за наследници изх. № РИС17-УГ01-2622/18.04.2017
г. на Столична община, район „Искър“.
В това си качество, като най-близък родственик на В.В. ищцата
има право на обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни указания относно активната
материално правна легитимация на лицата с право на този вид обезщетения.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а обхваща преценката на конкретни
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при определяне размера на
обезщетението. Сред тях са възрастта и социалното положение на починалия,
отношенията му с близките, които търсят обезщетение за причинените им
неимуществени вреди и др.
От
събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.М., съпруг
на ищцата, се установява, че съпругата му приела внезапната вест за смъртта на
майка си. Преди да пострада при ПТП на 07.02.2017 г. В. се оплаквала единствено
от високо кръвно налягане, но била подвижна. Членовете от семейството на Р.М. живеели
при майката на ищцата. Взаимно си помагали. Вера се включвала в отглеждането на
внуците си, като ги водела на разходки, на училище и др. Р.М. приела много
тежко новината за кончината на майка си. Приживе отношенията между двете били
много близки. Страданията на ищцата продължавали, особено като разглеждала
снимки с майка си.
При
определяне на конкретния размер на дължимото на ищцата обезщетение съдът отчита
стреса от настъпилата внезапна смърт на майката на ищцата, степента на
преживените от негативни емоции и обстоятелството, че продължава и ще продължа
да изпитва и в бъдеще страдание от загубата на родителя си, от чиято опора и
житейска подкрепа е лишена. С оглед действителното фактическо съдържание на
отношенията между пострадалата 80-годишна жена и търсещата обезщетение за
неимуществени вреди ищца и като взе предвид, че отношенията между майка и
дъщеря са се характеризирали с обич, разбирателство и привързаност, съдът
намира, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за понесените от ищцата болки и страдания от загубата на майка й, е
в размер на 90 000 лева. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други конкретни
обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. В този смисъл се отчитат негативните последици
от безвъзвратната загуба на майка, заемала съществено място в живота на детето
си, независимо от възрастта си. Следва да се отчете и че В.В. е страдала от
хронично заболяване, но то не й е пречило да води пълноценен живот, без да бъде
в тежест на близките си. Напротив, здравословното й състояние й е позволявало
да участва активно в грижите за внуците си. Празнината и болката на Р. са
подсилени и от факта, че с В.В. са живели в едно домакинство и понастоящем
ищцата е принудена да чувства особено силно липсата на майка си.
Не на
последно място ориентир за определяне на размера на обезщетението са и конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 07.02.2017 г.
Размерът
на обезщетението не следва да бъде източник и на обогатяване за пострадалото
лице, а определянето му се основава единствено на онези вреди, за които е
налице доказателство да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл
за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на
вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и
обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го.
Като
съобрази обстоятелствата, при които се е случило произшествието и безспорният
факт, установен от заключението на съдебната авто-техническа експертиза, че В.В.
е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, съдът
намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. При предприетото от страна на В. пресичане
отдясно наляво, причината за настъпване на ПТП е навлизане на пострадалата на
платното за движение без да вземе мерки за безопасността си, при което се е
оказала в опасната зона на автомобила. Тя е могла и е била длъжна да изчака
преминаването на автомобила, след което да пресече пътното платно. Нарушението
на задължението да пресича на пешеходна пътека е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, поради което приносът съдът определя на 30%. Определеното
от съда обезщетение подлежи на намаляване с 27 000 лева, или искът е
основателен за сумата от 63 000 лева.
Основателен
е искът за присъждане на сторени разноски за лечение, доколкото те са били
необходими за адекватното и своевременно лечение на пострадалата. По отношение
на сумата от 3 380 лева следва да бъде приложен приетия от съда принос за
настъпване на вредите – 30%, или дължимото обезщетение възлиза на сумата от
2 366 лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. Съразмерно на уважената
част от исковете, на ищцата се следват 727.50 лева.
Адвокатско
дружество „Г.и партньори“ е оказало безплатна правна помощ на Р.М., поради
което Г.Ф.дължи да заплати пълният размер на адвокатското възнаграждение за
правна помощ и защита по иска за имуществени вреди – 338.35 лева и 2 745
лева от възнаграждението за представителство по иска за неимуществени вреди –
3 660 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт, поради което му се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. Предвид характера на претенциите и извършените
по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на нормата на чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 400 лева. От общия размер на разноските ищцата
дължи да заплати на ответника сумата от 175 лева разноски за производството.
Г.Ф.следва
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2 564.64 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Г.Ф., с адрес *** да заплати на Р.С.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 63 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й В.А.В. в
резултат на ПТП на 07.02.2017 г., ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до 84 000 лева, частичен иск от сумата от 150 000 лева;
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 366 лева, изразяващи се в
сторени от В.В. разходи за лечение на увреждания, получени от същото ПТП,
частичен иск от 3 380 лева, ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 727.50 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Г.Ф., с адрес *** да заплати на Адвокатско
дружество „Г.и партньори“, ЕИК *****, с адрес гр. София, ул. „*****сумата от 3 083.35 лева
адвокатско възнаграждение за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р.С.М., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на Г.Ф., с адрес *** сумата от 175 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.Ф., с адрес *** да заплати
по сметка на Софийски Градски съд сумата от 2 564.64 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: