Р Е
Ш Е Н
И Е № 572
гр.Сливен, 22.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 134 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на
вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение
от длъжника, с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.327 ТЗ.
Ищецът твърди, че на 01.06.2015г. ответното
дружество се задължило да му заплати сума в размер на 3 687,84 лв. с ДДС за
продадени и доставени иглолистни трупи, за което била издадена фактура №
873/01.06.2015г.
Сочи, че вече три години от издаването на
фактурата ответника не заплатил задължението си, поради което било депозирано
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Било
образувано ч.гр.д. № 6252/2018г. на СлРС и съответно
издадена заповед за изпълнение за дължимата по фактурата сума 3 687,84 лв.
и мораторна лихва в размер на 1 884,24 лв. за
периода на забавата 06.06.2015г. – 09.11.2018г. Ответникът депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, което породило правния интерес от
водене на настоящия исков процес.
Иска се от съда признаване на установено в
отношенията между страните, че ответното търговско дружество дължи на ищцовото
сума в размер на 3687,84 лв., представляваща дължима и незаплатена
сума по фактура № 873/01.06.2015г. за доставка на иглолистни трупи, както и
сума в размер на 1884,24 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение за периода от 06.06.2015г. до 09.11.2018г.
Претендира присъждане на сторените в заповедното
производство разноски, както и тези в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба е депозиран. Ответникът оспорва
исковете по основание и моли за отхвърлянето им.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между двете насрещни страни в настоящия спор - търговци е сключен договор
за продажба, въз основа на който ищцовото дружество продало
на ответното иглолистни трупи за бичене – 23,04
куб.м. с единична цена 130 лв. и стойност без ДДС 3 073,20 лв., съответно
стойност с ДДС 3687,84 лв. Въз основа на съществуващите договорни отношения
ищеца издал фактура № 873/01.06.2015г., в която е отбелязано като начин на
плащане от ответника банков превод. Предаването на стоката на ответника се
установява от приетите по делото пътен лист и товарителница от 01.06.2015г.
На 09.11.2018г. ищцовото търговско дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 6252/2018г. по описа на СлРС, като съда издал заповед за изпълнение № 3738/20.11.2018г.,
с която разпоредил длъжника и настоящ ответник да заплати на кредитора и
настоящ ищец исковата сума 3 687,84 лв. – главница по договора за продажба
и горепосочената фактура, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на заявлението 09.11.2018г. до окончателното изплащане,
както и сума в размер на 1 884,24 лв. лихва за забава за периода
06.06.2015г.- 09.11.2018г. Присъдени са и разноски в заповедното производство в
размер на 712 лв.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът и настоящ ответник, чрез управителя си по закон депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящия положителен установителен иск.
В хода на производството е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, както и
допълнителна такава за установяване размера на предявените претенции.
Установява се от заключенията на вещото лице, че процесната фактура
е осчетоводена в счетоводствата и на
двете търговски дружества - насрещни по спора страни. Дължимият ДДС бил внесен
от ищеца, а ответното дружество ползвало ДДС по издадената от ищеца фактура.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД са допустими - предявени са от правен субект-
заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуване то на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът
носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото
вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания,
произтичащи от сключен между страните договор за продажба. Касае се за
двустранна тръговска сделка, с оглед качеството на
страните - – продажба на движими вещи / иглолистни
трупи за бичене/, за която законът не изисква
специално сключен писмен договор.
Фактурата е първичен счетоводен документ, носител на информация за
регистрирана за първи път стопанска операция и може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба, ако съдържа всички необходими
елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – наименование, адрес и
данъчен номер на предприятието-съставител, наименование, адрес и данъчен номер
на предприятието, с което се осъществява стопанската операция и имената на
лицето, което го представлява, място и дата на съставяне на документа,
собствено и фамилно име на съставителя, основание и предмет на стопанската
операция, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, подписи на
лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция /чл.8,
ал.1 ЗСч /отм./, приложим към настоящия правен
казус/. Така се установи по делото наличие на сключен договор за продажба на
стоки между страните, както и предването на стоките
от продавача ищец на купувача ответник на 01.06.2015г.
Следователно предявеният
положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните за
заплащане на дължима продажна цена на доставени от ищцовото
дружество на ответника движими вещи – иглолистни
трупи за бичене е основателен и доказан, както по
основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на главния иск
обуславя основателност и на обективно, кумулативно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Върху дължимата сума 3 687,84
лв. е необходимо да бъде начислена и
лихва за забава. В съответствие с установеното в чл.327, ал.1 ТЗ правило,
забавата в случая е настъпила на датата на издаване на фактурата, когато е
извършено предаването на стоките 01.06.2015г., но в случая е претендирана мораторна лихва,
считано от 06.06.2015г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
09.11.2018г. За този период от време обезщетението
за забава възлиза в размер на 1 284,24 лв., изчислен от съда посредством
интернет програма „НАП-изчисляване на лихви”. Ето защо тази сума следва да бъде
призната за установена, като за горницата над този размер до пълния претендиран размер от ищеца 1 884,24 лв. искът бива
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Върху главницата от 3 687,84 лв. следва да се
признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.11.2018г., съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на процеса, съдът следва да разпредели
и разноските, съобразно уважена и отхвърлена част на претенциите. Ответникът
обаче не е претендирал разноски, нито е представил доказателства за реално
извършени такива, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив, относно отхвърлената част от исковите
претенции.
Съобразно уважената част на исковете, ответникът бива
осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни
разноски. В заповедното производство ищецът сторил разноски в размер на 712 лв.
/ 600 лв. адвокатски хонорар и 112 лв. държавна такса/. В исковото производство
разноските са в размер на 1750,88 лв., от която сума 110,88 лв. доплатена
държавна такса, 200 лв. платен депозит за вещо лице и 1440 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така ответното дружество бива осъдено да заплати на ищцовото сума в размер на 2 197,68 лв., от която
635,33 лв., разноски сторени в ч.гр.д. № 6252/2018г. на СлРС
и 1 562,35 лв., сторени в исковия
процес.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.327 ТЗ по отношение на „СТИВАС” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.”Сава Филаретов”
№ 3,представлявано от управителя Стоян Георгиев Василев, че ДЪЛЖИ на „ЕМ ЕС ПРО”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Тополчане, общ.Сливен, „Стопански двор”,
представлявано от управителя Димитър Христов Димитров, сума в размер на 3 687,84 лв. /три хиляди шестстотин осемдесет и
седем лева и 0,84 ст./, представляваща неплатено парично задължение по
фактура№ 873/01.06.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.11.2018г. до окончателното
й изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.327 ТЗ по отношение на „СТИВАС” ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.”Сава Филаретов”
№ 3,представлявано от управителя Стоян Георгиев Василев, че ДЪЛЖИ на „ЕМ ЕС ПРО”, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Тополчане, общ.Сливен, „Стопански двор”,
представлявано от управителя Димитър Христов Димитров, сума в размер на 1 284,24 лв. /хиляда двеста осемдесет и четири
лева и 0,24 ст./ - обезщетение за забавено изпълнение за периода 06.06.2015г.
до 09.11.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния му предявен размер
от 1 884,24 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и четири лева и 0,24 ст./,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК„СТИВАС” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул.”Сава Филаретов” № 3,представлявано от управителя
Стоян Георгиев Василев ДА ЗАПЛАТИ на „ЕМ ЕС ПРО”, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с.Тополчане,
общ.Сливен, „Стопански двор”, представлявано от управителя Димитър
Христов Димитров, сума в размер на 2 197,68 лв./ две хиляди сто деветдесет и
седем лева и 0,68 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: