Р Е Ш Е Н И Е
№ 1570/13.11.2020 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, на трети ноември две хиляди и двадесета година в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
разгледа адм. дело
№ 1131/2020 година:
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК във връзка с чл. 32 от Закона за защита от
шума в околната среда (ЗЗШОС).
Образувано е по жалба на
„Агнес 95“ ЕООД – С. с ЕИК ********* и съдебен адрес ***,
представлявано от адвокат Б.Ч. ***, против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 346з – 147/15.06.2020 година, издадена от полицейски
инспектор при РУ – С. на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 31 ал. 3 от ЗЗШОС, е наложена мярка „спиране дейността на обект“
за срок от три дни по отношение на бар „Е.“, разположен на крайбрежната алея на
плаж „Централен“ в град С..
В жалбата се оспорва законосъобразността на акта. Твърди
се, че обектът не попада в приложното поле на чл. 16а ал. 2 от ЗЗШОС, както е
приел ответника, защото не е в урбанизираната територия на града, а се намира в
градския парк и е разположено непосредствено на плажа като преместваем обект,
което основание – само по себе си – е достатъчно за отмяната на мярката.
Поддържа се, че заповедта е издадена въз основа на разпореждане, адресирано до
салонния управител на заведението, а не самото дружество, стопанисващо обекта и
е налице разминаване във фактите, установени при извършването на проверки на
бара и съдържанието на самата заповед. Отрича се дружеството да не е изпълнило
издадено разпореждане от органите на МВР за преустановяване на озвучаването в
бар „Е.“, като се заявява, че такова разпореждане изобщо не е била връчвано на
търговеца, а салонният управител, който не представлява дружеството. Изтъква се, че в заведението има
шумоизолация, а неговият вид не е изяснен в административното производство като
се отрича бар „Е.“ да е „нощен бар“. Отделно се оспорват констатациите на
служителите на МВР при извършваните проверки с аргумент, че те не са
разполагали с технически средства за измерване на нивото на шума, което е
довело до субективизъм в действията им.
Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва жалбата. Представя административната
преписка по издаването на заповедта.
Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок
и от лице с активна процесуална и материалноправна легитимация - адресат на
административния акт, за когото възникват неблагоприятни правни последици.
Затова жалбата следва да се разгледа по същество.
Съдът установи от фактическа страна следното.
Към юни 2020 година „Агнес 95“ ЕООД е стопанисвало, като
наемател, кафе - бар „Е.“, разположен в град С., на територията на Централен
плаж, представляващ обект № 18 от
схемата на преместваемите обекти („заведение за бързо обслужване“ с обща площ
190 м² и 150 места на открито), утвърдени за разполагане върху плажната ивица
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За наемането на
обекта дружеството сключило „договор за наемане на подизпълнител“ от 01.06.2020
година с концесионера на плажа „Ауто фактор“ ЕООД – София (лист 53 – 54 и 13 -
27).
В нощта на 04/05.06.2020 година, в интервала от 23:50
часа на 04.06.2020 година до 01:00 часа на 06.06.2020 година, на национален
телефон 112 трикратно били подадени сигнали за силна музика от бар „Е.“, която
смущавала спокойствието на гражданите (лист 50).
По сигналите била извършена проверка от полицейски патрул
на РУ – С. на МВР. Около 23:50 часа на 04.06.2020 година, при пристигане пред
бара, служителите установили силна музика от озвучителна техника. Полицаите
издирили управителя на бара – И. И. Й. (работещ по трудово правоотношение с
дружеството – жалбоподател). На Й. бил съставен акт за установяване н
административно нарушение за допуснатото озвучаване (на открита площ след 23:00
часа) като му било издадено и писмено разпореждане, на основание чл. 28а ал. 1
т. 1 от ЗЗШОС, озвучаването на заведението да бъде прекратено. За установените
факти и съставените документи била изготвена докладна записка от полицейски
служител, участвал в проверката. Управителят Й. попълнил сведение, в което посочил,
че не е „съгласен с констатираното“ (лист 45 - 49).
На 13.06.2020 година, около 02:10 часа, полицейски екип
на РУ – С. отново бил изпратен за проверка на бар „Е.“ след получен сигнал в
оперативната дежурна част на управлението за нарушение на спокойствието на
гражданите. При пристигане на място полицаите установили, че от заведението се
чува музика. Отново бил издирен управителя Й. и му било разпоредено писмено да
спре музиката, и да спазва нормите на ЗЗШОС. От своя страна, Й. написал
сведение – възражение, в което посочил, че в заведението е имало музика и тази
констатация на полицаите е вярна, но клиентите са се оплаквали от „слабата
музика“, която не е „била в нарушение на каквито и да било норми“. За
установената проверка, съставеното разпореждане и констатираните факти
полицейски служител изготвил докладна записка до началника на РУ (лист 39 -
41).
Въз основа на резултатите от двете проверки и
установеното неизпълнение на дадените разпореждания по чл. 28а ал. 1 т. 1 във
връзка с чл. 16а ал. 2 – 3 от ЗЗШОС, полицейски орган (инспектор) в РУ – С. на
МВР издал заповедта, обжалвана в настоящото производство.
Като доказателство за компетентността на издателя на
заповедта е представена заповед № 8121з – 829/23.07.2019 година на министъра на
вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица от министерството,
осъществяващи контролната дейност за спазване на чл. 16а ал. 2 – 3 от ЗЗШОС и
оправомощени да налагат ПАМ по този закон. Според т.1 от тази заповед
правомощието за налагане на ПАМ по ЗЗШОС е възложено на полицейските органи от
областните дирекции на министерството, Столична дирекция на вътрешните работи и
районните управления на МВР (лист 44).
При така установените факти, съдът стигна до следните
правни изводи.
Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 33 ал. 5
от ЗЗШОС, с предоставени по делегация правомощия да осъществява контрол по чл.
16а ал. 2 и 3 от ЗЗШОС, по силата на заповед № 8121з-829/23.07.19 година на министъра
на вътрешните работи. Съгласно т. 1 от заповедта министърът е оправомощил
полицейските органи от районните управления на МВР да налагат принудителни
административни мерки по ЗЗШОС. Издателят на обжалваната заповед е полицейски
инспектор при РУ – С. на МВР и е „полицейски орган“ по смисъла на ЗМВР.
Заповедта е издадена при спазване на писмената форма по
чл. 59 ал. 1 от АПК, като съдържа реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на ПАМ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
разпорежданията за преустановяване на озвучаването в нощните часове на
04/05.06.2020 година и на 13.06.2020 година не са били насочени към надлежния
адресат в производството („Агнес 95“ ЕООД) и поради това не е налице
установеното от органа неизпълнение от страна на търговеца. И двете
разпореждания са издадени по отношение на заведението, стопанисвано от „Агнес
95“ ЕООД – бар „Е.“, и са получени от управителя на бара – И.Й., служител на
търговеца, натоварен с оперативното управление на обекта. Предвид
трудовоправната връзка на Й. с „Агнес 95“ ЕООД и изпълняваните от него функции,
той е можел да приема (и е приел), от името на дружеството, а не в лично
качество, съставените разпореждания, като е следвало да съобрази (не от
собствено име, а от името на „Агнес 95“ ЕООД), че музиката в бара се пуска в
нарушение на чл. 16а ал. 2 от ЗЗШОС. Действително, в съставените разпореждания
по чл. 28а ал. 1 т. 1 от ЗЗШОС не е посочено наименованието на работодателя на Й..
Целта на тези разпореждания, обаче, е незабавно
преустановяване на шума в забранителния интервал от време и осигуряване
спокойствието на гражданите, а полицейските служители, които са ги издали, са
установили по несъмнен начин лицето, от което пряко е зависело дали в
заведението ще звучи (или не) музика – управителя на бара И.Й., работещ в
стопанисващото бара „Агнес 95“ ООД. Доколкото разпорежданията на полицейските
служители не са били изпълнени от техния краен адресат – лицето, стопанисващо
бар „Е.“, заповедта правилно е била насочено именно съм „Агнес 95“ ООД.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че допусната в
акта очевидна фактическа грешка – посочване като дата на втората проверка
15.06.2020 година вместо действителната 13.06.2020 година – представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наложената ПАМ. Такава
грешка действително е допусната, но между страните в административното
производство не е имало никакво съмнение (а няма и други твърдения), че проверките
са били извършени именно на 4/5.06.2020 година и на 13.06.2020 година, а на
15.06.2020 година заведението не е било проверявано от служители на МВР.
Заповедта е съобразена с приложимото материално право.
Бар „Е.“, разположен на плаж „С. – централен“,
представлява "локален източник на шум" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР
на ЗЗШОС, тъй като попада в урбанизирана територия – в централната част на град
С., на границата между плажа и градската градина, отдалечен на не повече от 100
(сто) метра от най – близките жилищни сгради в Стария град. Следователно барът
попада в приложното поле на ЗЗШОС по чл. 1 т. 1 и в приложното поле на чл. 16а
ал. 2 (и не е сред описаните изключения по втория цитиран текст). По делото е
установено, че от заведението е звучала музика (включително и по обясненията на
самия управител), т.е. имало е „озвучаване“ по смисъла на § 1 т. 22 от ДР на
ЗЗШОС в период от време, когато е била установена нормативна забрана.
Жалбоподателят твърди, че не са били налице фактически
основания за налагане на ПАМ като се позовава на незаконосъобразност на
разпорежданията на полицейските служители, с които му е било разпореждано да
преустанови озвучаването, в това число и на решение № 1326/14.10.2020 година по
адм. д. № 1135/2020 година на АдмС – Бургас, с което е било отменено
разпореждането, издадено при проверката от 13.06.2020 година (лист 70 - 71).
Съдът не споделя тези доводи.
Съгласно чл. 28 ал. 1 ал. 1 от ЗЗШОС, при констатиране на
нарушение по чл. 16а, ал. 2 и 3 определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица по чл. 19 издават писмено разпореждане за преустановяване на
озвучаването: 1. от съответния обект за производство, съхраняване и търговия
или обект в областта на услугите, разкрит и разположен в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със
смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и
сгради със смесено предназначение – в случаите по чл. 16а, ал. 2.
Според чл. 28 ал. 2 от ЗЗШОС, разпорежданията по ал. 1
може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
обжалването не спира изпълнението.
Нормата на чл. 31 ал. 3 от ЗЗШОС предвижда, че при
неизпълнение на разпореждането по чл. 28а ал. 1 т. 1, дейността на обекта се
спира за срок три дни, като на видно място се поставя уведомление, че дейността
на обекта е спряна.
От цитираните текстове може да бъде направен извод, че
материалноправните предпоставки за налагането на ПАМ са две: 1 издаването на
писмено разпореждане за преустановяване на озвучаването и 2. констатацията, че
издаденото разпореждане не се спазва. Законосъобразността
на издаденото разпореждане не е сред предпоставките за (не)налагането на
мярката по чл. 31 ал. 3 от ЗЗШОС, предвид изричната норма чл. 28 ал. 2 от
ЗЗШОС, установяваща предварително изпълнение на разпорежданията.
Възприемането на обратната теза – че предпоставка за
налагане на ПАМ биха могли да бъдат единствено законосъобразни разпореждания за
преустановяване на озвучаването – би означавало, че компетентният орган следва
да изчака изтичането на срока за обжалването им по чл. 28 ал. 2 от ЗЗШОС във
връзка с чл. 149 ал. 1 от АПК (за да влязат в сила) или произнасянето на
съдилищата при обжалване (съответния административен съд и Върховен административен
съд) и едва след това да пристъпи към налагане на мярката, което би
обезсмислило преустановителния ѝ характер, целен от законодателя.
Доколкото в настоящия случай мярката е била наложена след констатация, че
предходно издаденото разпореждане по чл. 28 ал. 1 т. 1 от ЗЗШОС не се спазва,
то законосъобразно ответникът е наложил ПАМ като е определил и срок,
съответстващ на посочения в нормата на чл. 31 ал. 3 от ЗЗШОС. Заповедта е
съобразена с приложимото материално право.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
От ответника не е поискано присъждане на разноски.
По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на „Агнес 95“ ЕООД – С. с ЕИК ********* и
съдебен адрес ***, представлявано от адвокат Б.Ч. ***, против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 346з – 147/15.06.2020 година,
издадена от полицейски инспектор при РУ – С. на МВР.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: