РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Монтана, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ИРЕНА ЦВ. П.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630201000 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 846384-F833139/26.08.2025 година,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, на „ххх“ ЕООД
с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: град Монтана ул.
„ГМ“ № Х, управлявано от КЙИ, представлявано от прокуриста ББИБ, за
нарушение на чл. 3, ал. 1, в вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал.
2 от ЗАРИДСНПНП, на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 25000,00
лева.
Недоволно от така издаденото НП „ххх“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ,
чрез процесуалния си представител прокуриста ББИБ, обжалва същото с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Предвид на това моли съда
да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
прокуриста ББИБ.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Дейността на дружеството жалбоподател „ххх“ ЕООД с ЕИК
ХХХХХХХХХ е търговия с препарати за растителна защита, торове, семена,
1
зърно, гориво и транспортни услуги. Дружеството разполага с материална и
техническа обезпеченост за извършване на дейността, за което има издадени
съответните лицензи.
„ххх“ ЕООД разполага със собствена бензиностанция, находяща се в гр.
Монтана, ул. ,,ГМ“ № Х. Продажбите на горива за потребление, се
регистрират и отчитат чрез електронна система с фискална памет /ЕСФП/,
свързана с нивомерна система и с измервателна система, регистрирани в НАП
под № 4766194/26.11.2024г. одобрена със свидетелство № 169FЅ/01.04.2019г.
„ххх“ ЕООД разполага с необходимите регистрации по член 2,ал.1,т.2 и т.3 от
Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани
с нефт и продукти от нефтен произход на Министерството на икономиката,
съответно за търговия на дребно и транспорт на нефт и продукти от нефтен
произход.
Свидетелите по настоящето производство Д. В. Д. и П. И. П. са
служители на Националната агенция за приходите при Централно управление.
На 17.03.2025г. свидетелят Д. В. Д. извършил проверка в търговски обект по
смисъла на 51, т. 41 от ДР на ЗДДС - ,,нафтопункт“, находящ се на адрес: гр.
Монтана, ул. „ГМ № Х, стопанисван от „ххх” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
ХХХХХХХХХ. При проверката установил, че в обекта има монтирана и
въведена в експлоатация електронна система с фискална памет ЕСФП модел
„Ойл Сис 2.0-Д-КL” c централно регистриращо устройство РС и Фпр Datecs
FР-800 с ИН на ФУ ОЅ005247 и ИН на ФП 58009132 с нивомерна система
FAFNIR VІЅУ- Х ДР:4914, с измервателна система МС 5ххТ10496,
регистрирана в НАП под №/26.11.2024г, одобрена със свидетелство на БИМ №
169FЅ/01.04.2019г.
При проверката установил и следните продажби:
На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 4000.00 литра
на ,,ЕА-ВД“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ с фискален бон № 780/10.02.2025г.
по който е издадена фактура № **********/10.02.2025г. от ,,ххх“ ЕООД с ЕИК
по БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ. Горивото е доставено с транспортно средство,
собственост на продавача - марка Мерцедес, рег. № М ХХХХ ВТ.
На 10.02.2025г. е продадено и доставено дизелово гориво 5 000,00 литра
на ЗП „ВБК“ с ЕИК ХХХХХХХХХ с фискален бон № 778/10.02.2024г. по
който е издадена фактура № **********/10.02.2025г. от ,,ххх“ ЕООД с ЕИК по
БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ. Горивото е доставено с транспортно средство,
собственост на продавача - марка Мерцедес, рег. № М ХХХХ ВТ.
На 10.02.2025г. е доставено и продадено дизелово гориво с 5000,00
литра на ЗП „АРИ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ с фискален бон №
736/05.02.2025г. по който е издадена фактура № **********/05.02.2025г. от
,,ххх“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ. Горивото е доставено с
транспортно средство, собственост на продавача - марка Мерцедес, рег. № М
ХХХХ ВТ.
За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за
2
извършена проверка № 0004739/17.02.2025г. и Протокол №
0011893/12.06.2025г.
Безспорно е доказано и че за посочените в трите фактури покупко
продажби от страна на ,,ххх“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ са
издадени всички изискуеми документи, подадени са уведомления до НАП,
платени са данъците и съответните акцизи. Приложени са декларация от
земедеските стопани контрагенти по процчесните фактори, съгласно които
закупеното количество нефтени продукти е за „собствени нужди“, т.е. същите
са „краен потребител“ съгласно §1, т.69 от Допълнителните разпоредби на
ЗДДС.
След анализ на извършените продажби по-гореописаните фактури
свидетелят Д. приел, че ,,ххх“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ е
осъществило „търговия на едро“, въпреки че в хода на проверката се
установило, че дружеството не притежава издадено от Министерството на
икономиката и индустрията Удостоверение по реда на чл.2, ал.1, т.1 от
ЗАРИДСНПНП за търговия на едро с нефт и нефтени продукти. Заключението
си, че извършените продажби по своето естество представляват търговия на
едро, свидетелят Д. извел въз основа на получено становище № 12-00-
311/17.04.2025 година от Директора на дирекция „Администриране и контрол
на икономическите дейности“ към Министерството на икономиката и
индустрията. Посоченото становище е изпратено след направено нарочно
запитване № 60-30-921/14.04.2025 година от страна на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново по повод на
констатиран идентичен случай. В хода на проверката свидетелят Д., счел че
при посочените по-горе продажби и при установеното, че нефтените продукти
са заредени на транспортно средство, собственост на продавача - марка
Мерцедес, рег. № М ХХХХ ВТ и доставени от тримата земеделски
производители, то дружеството жалбоподател е загубило качеството си на
„краен разпространител“ и е осъществило „търговия на едро“.
На това основание издал АУАН № F 833139/04.07.2025 година за
нарушение на член 3,ал.1 в врс . чл. 2, ал.1,т.1 и чл. 16,ал.2 от ЗАРИДСНПНП.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството и бил подписан от него. В законоустановиня срок срещу АУАН №
F 833139/04.07.2025 година, постъпило възражение вх. № 55-12-
1130/11.07.2025 година. След запознаване с административнонаказателната
преписка АНО издал атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява от доказателствата
събрани в хода на настоящето производство. Настоящият съд кредитира с
доверие свидетелските показания на разпитаните в хода на производството
свидетели, тъй като същите дават сведения относно факти и обстоятелства,
който са възприели лично. Съдът кредитира с доверие и изложеното в
собственоръчно написаните декларация от земеделските производители,
посочени в трите фактури предмет на настоящото производство – същите не
3
бяха оспорени и от страните в процеса.
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
От приложената по делото Заповед на Изпълнителния директор на НАП
се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда със
Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 година, да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице - Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок. От своя страна,
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че АУАН е връчено
на неоправомощено за това лице, тъй като в материалите по производството е
приложено нотариално заверено пълномощно на лицето, на което е връчен
акта, видно от което същото е упълномощено да представлява ,,ххх“ ЕООД с
ЕИК ХХХХХХХХХ и пред данъчните власти. Неоснователно и
възражението, че в АУАН и атакуваното НП е отразено, че съгласно
посочените в тях фактури е продадено и доставено дизелово гориво, а
отразеното в две тях е за същото количество „газьол“, тъй като газьолът е вид
дизелово гориво.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява изцяло ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай безспорно е установено, че ,,ххх“ ЕООД с ЕИК
ХХХХХХХХХ е осъществило сделките по продажба на нефтени продукти
така както са описани в обстоятелствената част на АУАН № F
833139/04.07.2025 година и на атакуваното НП. Установено е и
4
обстоятелството, че дружеството жалбоподател притежава удостоверение за
„търговия на дребно“, но не и удостоверение за „търговия на едро“, по
ЗАРИДСНПНП, както и че продаденото гориво е отчетено чрез ЕСПФ на
обекта, сделките по процесните фактури са отразени по съответния ред и са
заплатени всички данъци и акцизи по тях и не са настъпили вреди за бюджета.
Доказано е качеството на „краен потребител“ на лицета контрагенти по тези
сделки. При така безспорно установеното обжалваното НП е издадено въз
основа на становище от Министерството на икономиката и индустрията,
съгласно което „когато крайните потребители се зареждат от
бензиностанцията (поради отчитането на горивото чрез ЕСПФ на обекта), би
могъл да се направи извод че тази дейност попада в обхвата на дефиницията за
,,търговия на дребно“, по смисъла на ЗАРИДСНПНП. Ако, обаче,
извършеното зареждане не е на краен потребител, то дейността попада в
обхвата на дефиницията за „търговия на едро“, по смисъла на
ЗАРИДСНПНП.“
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че в конкретния случай не е установено, че при сключването на
сделките по трите процесни фактури дружеството работодател е действало
като „търговец на едро“. Мотивите за това са следните:
Съгласно изпратеното становище на Министерството на икономиката и
индустрията, след като продаденото гориво е отчетено чрез ЕСПФ на обекта,
фактурирано е по съответния ред, заплатени са всички данъци и акцизи за
него, поради което не са настъпили каквито и да било щети за фиска, то следва
да се приеме, че зареждането е извършено от бензиностанцията собственост
на жалбоподателят. В конкретния случай това обстоятелство е безспорно
установено. Установено е също така, че продуктите от нефтен произход са
продадени на краен потребител – земеделски производители. Неоснователно е
заключението на свидетелят Д., че след като горивото е заредено първо в
специализирано МПС, собственост на продавача и доставено на крайният
потребител, е не е заредено директно от бензиностанцията то продавача на
това основание губи качеството си на „краен разпространител“. Основание за
този извод въззивният съд намира и изпратено становище от Министерството
на икономиката и индустрията, съгласно което, както вече бе посочено, след
като горивото се отчита през ЕСПФ на обекта по установения ред, с всички
произтичащи от това последици, то безспорно е налице зареждане от
бензиностанция. Обстоятелството, че горивото е доставено до клиента от
бензиностанция, а не клиента е отишъл до бензиностанцията е технически
въпрос, свързан с търговската практика на всеки търговец и при спазване на
всички останали изисквания за осъществената продажба, не следва да се
тълкува в негова вреда. Т.е. актосъставителят и АНО са възприели
противоположното на изложеното в становището. При тези обстоятелства
според въззивния съд не може да се приеме, че е установено нарушение такова
какво е описано в атакуваното НП.
Установено е и че нарушението, за което е съставен АУАН и издадено
5
НП, не е от кръга на „обикновените“ или „типични“ за нарушенията по
смисъла на ЗАРИДСНПНП, което от своя страна е наложила изпращането на
изрично запитване дали идентичен случай като процесния представлява
нарушение. От показанията на свидетелят Д. се установи, че получаването на
такива становища е обичайна и често използвана практика, при
осъществяване на дейността на служителите на НАП. Същевременно при
запознаване с въпросното становище въззивния съд констатира, че
извършеното то дружесвото жалбоподател в процесния случай би следвало да
се приеме за „търговия на дребно“ съгласно изложеното в него.
При така установеното въззивният съд намира, че издаденото НП е
неправилно и назаконосъобразно, тъй като търговската дейност осъществена
от ,,ххх“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ по процесните продажби, не следва да
се квалифицира като „търговия на едро“. При осъществяване на дейността
дружеството жалбоподател е действало в кръга на притежаваното от него
Удостоверение по член 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП като продаденото
гориво е от бензиностанция /отчетено през ЕСПФ на обекта/, сделките са
коректно и навременно осчетоводени и продаденото гориво е на земеделски
производители, които имат качеството на „крайни потребители“.
Обстоятелството, че горивото е заредено от бензиностанцията на
специализирано МПС, собственост на търговеца и доставено на крайния
потребител, по никакъв начин не променя горепосоченото, не води до
загубване на качеството му на „краен разпространител“ или пък води до
променя на характера на осъществяваната дейност.
По основание гореизложеното, атакуваното НП следва да бъде
отменено.
В хода на производството разноски са претендирани само от
въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото не се дължат.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 846384-F833139/26.08.2025
година, издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на „ххх“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление:
град Монтана ул. „ГМ“ № Х, управлявано от КЙИ, представлявано от
прокуриста ББИБ, за нарушение на чл. 3, ал. 1, в вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ЗАРИДСНПНП и чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, на основание чл.29, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 25000,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7