№ 779
гр. Шумен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101187 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д. Д. Ж., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 106, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „***“ № 7, ап. 9 чрез адв. *** от САК против ответника Община Шумен, с
административен адрес: гр. Шумен, бул. „*** № 17, представлявана от Любомир Христов –
кмет.
Ищцата твърди, че на 11.04.2023 г. в гр. Шумен, около 08.00 часа пред блок № 3, вх.
Б, находящ се на ул. „***“ безстопанствено куче, маркирано с ушна марка, неустановена
порода, внезапно я нападнало в гръб. От съприкосновението с животното получила
множество травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане е разкъсване на кожата
и дълбоки охлузвания в горната част на външно-предната страна на ляво бедро; четири
обловати кръвонасядания върху лявата седалищна област. В резултат на ухапванията и
множеството рани, ищцата била прегледана по спешност от д-р *** Получените
травматични увреждания й причинили силни и интензивни болки и страдания за един
продължителен период от време, както и множеството травми довели до затруднения при
извършване на ежедневните й нужди.
Ищцата сочи, че във връзка със случилото се веднага сигнализирала на телефон 112,
както и на приюта, който би следвало да отговаря за безстопанствените кучета, а
впоследствие била депозирана жалба и пред Община Шумен. Ищцата твърди, че едва след
около седмица безстопанственото куче било прибрано и можела по-спокойно да излиза от
дома си.
Ищцата твърди, че здравословното й състояние вследствие на настъпилия инцидент й
създало значително неудобство и емоционален дискомфорт. Белезите получени вследствие
на ухапванията допълнително й били повлияли негативно на психическото й здраве и
самочувствие. Твърди, че не се чувствала добре нито физически, нито емоционално, като
силният стрес, който е изпитала от ухапванията на кучето, довело до уплах, нежелание да
излиза навън и нарушения в съня, които я съпътстват и до днес. Излага, че преживеният
стрес се е отразил изключително неблагоприятно на психичното и здравословно й
1
състояние.
Ищцата твърди, че във връзка с гореизложеното и предвид обстоятелството, че
инцидентът бил настъпил поради неизпълнение на предвидените в закона задължения на
Община Шумен за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, настаняването
им в определените за целта приюти, както и за предприемане на мерки за предотвратяване
на агресивното им поведение спрямо хората, същата следвало да отговаря за причинените
вследствие на своето бездействие вреди.
С настоящата искова молба моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника Община Шумен да заплати на Д. Д. Ж. сума в размер на 5 000.00 лева /пет
хиляди лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно с дължимата законна лихва върху присъдената сума от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, както и да й бъдат заплатени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.
*** от САК, като поддържат изцяло предявения иск. В съдебно заседание излагат мотиви в
тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника Община Шумен. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.
131 от ГПК, ответника Община Шумен депозира писмен отговор, в който оспорва
предявеният иск като неоснователен и моли съда да бъде изцяло отхвърлен. Оспорва като
неистина твърденията на ищцата, че „на 11.04.2023 г. в гр. Шумен, около 8.00 часа пред
блок № 3, вх. В. находящ се на ул. „***“ безстопанствено куче, маркирано с ушна марка,
внезапно е нападнало ищцата в гръб. За случилото се веднага е било сигнализирано на
телефон 112 и на общински приют „Тонка Петрова“. Твърди, че от жалбата на ищцата до
кмета на община Шумен с регистрационен индекс № ЖГ-00-054/24.04.2023 г. и от отговора
на запитване относно процесния случай до управителката на приюта с регистрационен
индекс № 11-00-1924-001/27.06.2023 г., ставало ясно, че сигналите за инцидента били
подадени от съпруга на ищцата. При обаждането си в приюта същият обяснил, че ищцата е
ухапана в опит да предпази тяхното собствено куче, към което е било насочено нападението
на маркираното куче. Твърди, че този факт не бил изложен в исковата молба, а се твърдяло,
че нападението било внезапно и че било насочено към ищцата, което не отговаряло на
обективната истина. Излага, че в случая маркираното куче не било проявило внезапна
агресия към ищцата, а към нейното куче. Факт било, че понякога кучетата проявявали
агресия едно към друго и ищцата е можела да предвиди съответното поведение на кучето.
Излагат, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба за отглеждане на кучета, за овладяване на
популация на безстопанствените кучета на територията на община Шумен и за
организацията на работа и условията на отглеждане на кучета в общинските приюти за
безстопанствени кучета на Община Шумен, собствениците на куче трябва да го декларират
в общината и ежегодно да заплащат такса за него съгласно чл. 9, ал. 1 от същата наредба във
вр. чл. 175, ал. 1 от ЗВМД. Твърдят, че след извършена служебна проверка дали ищцата или
нейният съпруг имат декларирано на тяхно име куче, се установило, че нито има
декларирано куче на нейно име, нито същата има съпруг, съгласно удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки с изх. № 11-00-1924/29.06.2023 г., за когото да се извърши
същата проверка. Заключават, че в случая ищцата била в нарушение на цитираната по-горе
наредба, като не била изпълнила задължението си да декларира собственото си куче.
Излагат също, че овладяването на популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Шумен се осъществявало посредством настаняване в приюта,
кастрация, ваксинация, маркировка и регистрацията им, а съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредба
за отглеждане на кучета, за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Шумен и за организацията на работа и условията на отглеждане на
кучета в общинските приюти за безстопанствени кучета на Община Шумен,
безстопанствените кучета се настанявали в приюта или се връщат по местата, от които са
2
взети. В случая кучето, което било нападнало недекларираното куче на ищцата било с ушна
марка, което ясно потвърждавало, че Община Шумен била изпълнила задълженията си от
по-горе цитираната наредба.
Излагат, че по данни на *** - управителката на приюта за кучета „Тонка Петрова“, от
отговора й с регистрационен индекс № 11-00-1924-001/27.06.2023 г. на запитване във връзка
с процесния случай, въпросното куче не било агресивно. Около 2 години обитавало
квартала, където бил инцидента и до този момент никога не били получавани сигнали,
свързани с нападение или проявено агресивно поведение на това куче. В потвърждение на
твърденията на управителката на приюта, че кучето не е агресивно, бил факта, че по време
на престоя си в приюта, то не било проявило никакъв признак на агресия и към днешна дата
същото било осиновено.
Твърдят, че изложеното в приложените към исковата молба документи /Лист за
преглед на пациент с № 6069 на д-р ***от Спешно отделение на МБАЛ-Шумен и съдебно
медицинското удостоверение с № 41/2023 г. от МБАЛ ,.Св. Иван Рилски“ АД - гр. Разград на
д-р *-**/ свидетелствало, че получените увреждания не били сериозни и не се налагало
специфично и продължително лечение.
Считат, че размерът на обезщетението бил прекомерен, тъй като същият трябвало да
се определи на база конкретно съществуващите обстоятелства, а именно - начинът на
извършването, обстоятелствата при които е настъпило увреждането, причинените вреди и
т.н. Имало данни за противоправно действие от страна на пострадалата - разхождане на
недекларирано куче, по време на деянието, както и липсвали данни за лечение, което да
съответства на травма, която да причинява силни и интензивни страдания в продължителен
период от време.
Молят съда да постановите съдебно решение, с което да отхвърлите изцяло иска, като
неоснователен и да ми бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представляващият ответната община, редовно призован, не се
явява лично, а изпраща представител - юрисконсулт Г.Н.С. като поддържа отговора и
направените с него искания. В съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен изцяло, като
излагат конкретни мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно амбулаторен лист за преглед на пациент от 11.04.2023 г., издаден от д-р ***
на сочената дата на ищцата Д. Ж. била поставена диагноза: „ухапване от куче”; анамнеза –
по данни на пациентката е била ухапана от улично куче по горна, предна половина на лявото
бедро, като й е назначена терапия - ТАТ и промивка на раната.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 41/2023 г., издадено
то д-р *-** – съдебен лекар, началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Иван
Рилски“ АД гр. Разград, видно от което, на 13.04.2023 г. в 8.40 ч., на ищцата е извършен
преглед, при който са констатирани следните увреждания – в горната част на
вътрешностранична към лицева повърхност на ляво бедро върху участък с площ 13/5 см –
хематом 3.5/2.5 см под който и напред – друг интензивен хематом 8/5 см с набелязано
просветляване в средата, където две неправилни разкъсвания на кожата около 1 см, с
отзяващи ръбове и тапицирано с червенокафява кора дъно. От долния ръб на разкъсванията
– напред и надолу по едно дълбоко, под нивото на околната кожа охлузване 2/0.5 см, които
са успоредно ориентирани. Констатирани били увреждания и върху лявата страна на
седалището – четири синьоморави и с обловат вид кръвонасядания, разположени като
четириъгълник, горните отстоят на 6 см помежду си, а долните, които са по-интензивни – на
8 см от горните. Заключението на съдебния лекар е, че при прегледа на ищцата са
установени кръвонасядане с разкъсване на кожата и дълбоки охлузвания в горната част на
външно-предната страна на ляво бедро, четири обловати кръвонасядания върху лява
3
седалищна област, като описаните увреждания могат да бъдат получени по време и начин,
който съобщава освидетелстваната. Според заключението в цитираното съдебно -
медицинско удостоверение на ищеца е причинена лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето, неопасно за пострадалата.
От приложената по делото жалба с Рег. № ЖГ-00-054/24.04.2023 г., депозирана от
ищцата Д. Ж. до Кмета на Община Шумен става ясно, че ищцата е уведомила общината за
претърпения инцидент на 11.04.2023 г.
От представеното от ответната страна запитване с изх. № 11-00-1924/26.06.2023 г.
става ясно, че юрисконсултът при Община Шумен по повод на настоящото дело е изискал
информация от управителя на Общински приют „Тонка Петрова“ за предприетите мерки,
свързани с конкретното куче.
От представеният от ответната страна отговор с изх. № 11-00-1924-001/27.06.2023 г.
на управителя на приюта е видно, че след като били уведомени за процесния инцидент,
служители на приюта още същия ден посетили местопроизшествието, като кучето било
отстреляно с упойваща стрела, но не успели да го улучат и кучето избягало, което наложило
неговото търсене следващите дни, като на няколко дни по-късно – на 18.04.2023 г. успели да
приберат в приюта.
Съгласно показанията на свидетеля Т.Ц.к /във фактическо съпружеско съжителство с
ищцата Д. Ж./, на процесната дата през месец април тази година, към 7.30 часа сутринта,
преди работа ищцата извела тяхното куче на разходка пред входа на блока, в който живеели,
находящ се на ул. „***“ № 26 в гр. Шумен. Тяхното куче било порода „джак ръсел“, с тегло
около 5 кг., добронравно и до настоящия момент са нямали инциденти и проблеми с него. Д.
се прибрала плачейки, видимо стресирана. … Тя започнала да пищи и казала: „…ухапана,
ухапана съм…“. Започнала да му разказва за кучето, което я ухапало. Кучето било много
голямо, бяло на цвят, като „кавказка овчарка“, над петдесет килограма. От няколко месеца
го виждали около района, като и друг път са го виждали да ръмжи и други хора, и да се
държи агресивно. Д. била облечена с клин или по-тънък анцуг, който бил разкъсан, имала
нараняване на левия крак и ухапване отзад на бедрото на левия крак. Като си свалила
дрехите се видяло, че има доста голяма рана и още имала белег. Имало кръв, отзад си
личали ясно зъбите на кучето и как я е ухапало. Звъннали на тел. 112, а след това и в приюта
в гр. Шумен, откъдето им съобщили, че знаят за това куче и знаели, че било пуснато, както
и че след две седмици го хванаха. След инцидента, ищцата Д. имала белег, изпитва
дискомфорт от това, а лятото не искала да се съблича на морето, защото се притеснявала,
както и все още не искала да разхожда куче им.
От свидетелските показания на разпитаната в производството свидетелка З.Л.Г
/съседка с ищцата Д. Ж./ става ясно, че инцидента с ищцата и кучето е станал сутринта.
Когато влязла в стаята, прозорецът, на която гледал към задната страна на блока, чуха
писъци и лай на куче. Тогава свидетелката погледнала и видяла, че Д. била до една кола,
обърната на дясно и държала своето куче, а друго куче я нападало и хапело от лявата
страна. Това било улично куче, голямо, мръсно бяло на цвят, което всички знаеели, понеже
било от няколко месеца в района. Кучето стигало до кръста на Д., без да се е вдигнало на
задните си крака. Д. пищяла, а кучето я хапело по левия крак, бедрото и дупето. Едно момче
от съседния вход излязло и прогонило кучето. След инцидента доста време не я виждала
ищцата сутрин, като забелязала промяна в държанието й.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Т.Ц.к и З.Л.Г, които непосредствено са възприели ситуацията, при която
ищцата е била ухапана от кучето, на приетите като писмени доказателства по делото:
заверено копие на Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 6069/11.03.2023 г.; заверено
копие на Съдебномедицинско удостоверение № 41/2023 г., издадено от д-р *-** – МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ гр. Разград, заверено пълномощно за процесуално представителство на
4
адв. *** от САК, заверено копие на Пълномощно с рег. № 95-00-006/16.03.2023 г. на Кмета
на Община Шумен, заверено копие на Жалба с рег. № ЖГ-00-054/24.04.2023 г. от Д. Д. Ж.;
заверено копие на Запитване с рег. № 11-00-1924/26.06.2023 г. от юриск. Грета Стефанова до
управителя на Общински приют „Тонка Петрова“ – гр. Шумен; заверен препис на отговор,
депозиран от управителя на Общински приют „Тонка Петрова“ – гр. Шумен, с рег. № 11-00-
1924-001/27.06.2023 г., Съдебномедицинско удостоверение № 41/2023 г., ведно със снимков
материал – 4 бр. снимки от дата 13.04.2023 г.
По отношение на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът
намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Т.Ц.к и З.Л.Г.
Същите са еднопосочни, кореспондират както помежду си, така също и с останалия, събран
по делото доказателствен материал и подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка.
Освен това показанията им са последователни и почиват не техни преки наблюдения на
фактите, за които свидетелстват, поради което за съда не съществува съмнение в тяхната
непредубеденост и безпристрастност.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
вследствие инцидента на 11.04.2023 г. на ищцата Д. Ж. са причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядане с разкъсване на кожата и дълбоки охлузвания в горната част на
външно – предната страна на ляво бедро, четири кръгловати кръвонасядания върху лява
седалищна област, като по вид установените увреждания са подкожни кръвонасядания,
хематоми и две плитки разкъсноконтузни рани, последица от които са формираните финни
кожни ръбци на лявото бедро, като общата фигура на установените травматични
увреждания позволява същата да е получена от съзъбие на куче; че при липса на
регистрирани усложнения, средният срок на възстановяване от конкретно установените
травматични увреждания е около 20 дни, като през това време се очаква да се разнесат
подкожните кръвонасядания и хематоми и епителизират плитките разкъсноконтузни рани
на лявото бедро; че конкретно установените травматични увреждания са плитки
повърхностни и трайно отражение върху общото й соматично състояние бъдеще не се
очаква. В съдебно заседание вещото лице заявява, че на мястото на нарушение на
анатомичната цялост на кожата на ищцата към настоящия момент има петнистост, която е
възможно да се разнесе с времето и да поизбледнее.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Въз основа на изнесените факти и обстоятелства, съдът приема за безспорно
установено, че, като пряка и непосредствена последица от нападението и ухапването от
свободно движещото се безстопанствено куче, ищцата е претърпяла описаните по-горе
травматични увреждания и съпътстващите ги физически и психични болки и страдания,
които елементи изпълват обективната страна на фактическия състав на непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Относно субективната страна на деликтното правоотношение, според разпоредбата
на чл. 133, ал. 2, т. 7 от действащия към датата на увреждането ЗВМД, в редакцията му от
ДВ бр. 13/2020 г., кметовете и кметските наместници на съответните общини са длъжни да
предприемат мерки за недопускане свободно движение на животни по улиците на
населените места. Съобразно чл. 178 от същия закон, кметовете на общини, райони и
кметства отговарят и за контрола за спазване от собствениците на домашни любимци на
задълженията им по чл. 172, т. 2 – животните да не създават опасност за хора и други
животни, чл. 173, т. 1 – при извеждане на кучета собствениците да носят
ветиринарномедицинския им паспорт и да го представят при проверка и чл. 177, ал. 1, т. 3 –
за забрана за извеждане на кучета без повод, а на агресивни кучета – и без намордник.
Съгласно § 3, т. 1 от ПЗР на закона, при действието му остават в сила и продължават да се
5
прилагат разпоредбите на чл. 35, т. 4 и чл. 70 от отменения с ДВ, бр. 13/08.02.2008 г. ЗВМД.
Съгласно чл. 35, т. 4 от ЗВМД, кметовете на общини са задължени да организират улавянето
и изолирането на скитащи кучета и осигуряват финансови средства за провеждане на
задължителните ветинарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на
МЗГ. В чл. 70, ал. 1 от същия закон пък е посочено, че безстопанствените животни /родени
като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма
или специално определено за тях място/ се настаняват временно в изолатор на общините и
кметствата. От изложеното следва, че към датата на инцидента с ищцата задължение на
кмета на Община – Шумен и компетентните общински органи е било да не допускат
свободно движение на кучета на територията на града без придружител, и без да са спазени
изискванията по чл. 177, т. 2, чл. 173, т. 1, чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, респ. – да бъдат
предприети мерки за настаняването им в изолатор, ако животните са безстопанствени.
Освен това, по силата на разпоредбите на чл. 50, т. 2 от Закона за защита на
животните /ЗЗЖ/, във вр. чл. 49, чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 41, ал. 1 – ал. 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и
чл. 48 от ЗЗЖ, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ на общините, включително чрез техните
кметове, е възложено да приемат програми и организират изпълнението на такива за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и за настаняването им в приюти.
Според разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от
принципа, че всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил
възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в този смисъл
отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е причинена вреда на
пострадалия. За ангажиране отговорността по този текст следва да бъде установено
наличието на възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите и вреди,
причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия
да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, като не е необходимо да се установят конкретните лица, осъществили
деянието, а само качеството им на изпълнители на възложената работа.
Съдебната практика трайно приема, че при доказано бездействие на органите и
служебните лица на съответната община във връзка с посочените задължения, следва да
бъде ангажирана отговорността на общината по реда на чл. 49 от ЗЗД. В тази насока е
налице уеднаквена практика на ВКС, обективирана в Решение по гр. дело № 1155/2009 г., ІV
г. о.; Решение № 639/02.07.2009 г. по гр. д. № 2398/2008 г., Решение по гр. дело № 2398/2008
г., І г.о., Решение по гр. дело № 1533/2010 г. на ІІІ г.о. и др./., І г. о., Решение №
262/11.05.2010 г. по гр. д. № 1155/2009 г., І. г. о. и Решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. №
2045/2015 г., І. г. о. и др., като съдът заключава, че, на основание чл. 49 от ЗЗД, надлежно
материално правно легитимиран да отговаря за вредите, причинени на ищцата, в резултат от
ухапването й от безстопанствено куче, е ответникът, чиито органи и служебни лица са
допуснали бездействие и неизпълнение на вменените им по закон задължения за
недопускане свободно движение на безстопанствени кучета, изолирането им в определени
за целта места и предотвратяване на инциденти с тяхно участие, създаващи опасност за
здравето и живота на хората.
В случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Шумен,
тъй като безспорно е налице противоправно поведение /бездействие от страна на служители
на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по
места след маркиране животни. В резултат от това бездействие на ищцата са причинени
неимуществени вреди. В процесния случай съдът намира за безспорно доказано, че ищцата е
6
претърпяла болки и страдания вследствие на причинените й от безстопанствено куче
наранявания. По делото не е направено искане за назначаване на съдебно-психологическа
експертиза, която би позволила по-прецизно установяване какви следи е оставило това
преживяване върху психиката на ищцата и за какъв период, с оглед характеровите й
особености би могло да се очаква същата да изживява психологически дискомфорт от
преживяното. Въпреки това е явно, че последната е изтърпяла болки и страдания, свързани с
причинените й наранявания, установени и от свидетелите и от приложената по делото
медицинска документация, както и че същата е имала негативни емоционални
преживявания. Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си
инцидента предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни
изживявания /Решение № 279/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
По никакъв начин не могат да бъдат споделени и доводите на процесуалния
представител на ответника, че маркираното безстопанствено куче не било проявило
внезапна агресия към ищцата, а към нейното куче и че ищцата можела да предвиди
съответното поведение на безстопанственото куче предвид факта, че понякога кучетата
проявявали агресия едно към друго, както и че ако не била разхождала кучето си, което не
било декларирано в общината съгласно Наредба за отглеждане на кучета , за овладяване на
популация на безстопанствените кучета на територията на община Шумен и за
организацията на работа и условията на отглеждане на кучета в общинските приюти за
безстопанствени кучета на Община Шумен, нямало да се случи процесния инцидент.
Гражданите нямат нито нормативно, нито морално задължение да избягват места в
населеното място, вкл. за разходка на домашните си любимци, само защото там живеят
безстопанствени кучета. Напротив, улиците на града са предвидени и изградени за движение
на гражданите, в т. ч. и за разходка на домашни любимци, а не на безстопанствени животни
и по никакъв начин не би могло да се изисква от хората да избягват определени улици, само
защото ответникът не е изпълнил нормативно установените си задължения по контрол на
безстопанствените кучета.
Досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, подлежащи на
репариране от ответника в полза на ищцата, съдът съобрази следното:
Правилото на чл. 52 от ЗЗД е, че обезщетението за претърпени от пострадалия от
непозволено увреждане неимуществени вреди се определя по справедливост. Според
трайната и непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики – характер и степен на увреждане на здравето и физическата
цялост на съответното лице, начин и обстоятелства, при които е получено, негативните
последствия от това върху физиката и психиката, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения и др. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
В резултат на ухапването от безстопанственото куче, ищцата Д. Ж. е претърпяла като
пряка и непосредствена последица, описаното по-горе временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което подлежи на обезвреда. При изследване на размера на
причинените на ищеца неимуществени вреди съдът взе предвид претърпените от същата
болки и страдания, които са продължили в един значителен период от време и са причинили
на Ж. значителни притеснения и неудобства. В тази връзка съдът съобрази заключението на
изготвената съдебно – медицинска експертиза, което дава заключение, че на пострадалия са
били причинени травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане с разкъсване на
кожата и дълбоки охлузвания в горната част на външно – предната страна на ляво бедро,
7
четири кръгловати кръвонасядания върху лява седалищна област, представляващи подкожни
кръвонасядания, хематоми и две плитки разкъсноконтузни рани. При обсъждане на въпроса
за претърпените от пострадалия болки и страдания, съдът намира, че освен твърденията,
изложени в исковата молба и заключението на съдебно-медицинската експертиза в тази
насока са и показанията на свидетелят Трифон Камбуров – във фактическо съпружеско
съжителство с ищцата, доказващи характера и продължителността на същите, както и
претърпеният от страна на ищцата емоционален и душевен дискомфорт. Съдът, като
съобрази естеството на причинените травматични увреждания и по-конкретно двете
разкъсноконтузни рани в областта на горната част на външно – предната страна на ляво
бедро, от около 1 см., с оток и кръвонасядане около раните, четири кръгловати
кръвонасядания върху лява седалищна област, представляващи подкожни кръвонасядания и
хематоми, т. е. множество наранявания, които нарушават целостта на кожа и тъкан,
продължителността на оздравителния процес, изпитаната от ищцата болка и страдания и
след това, преживените страхови усещания, необходимостта от по - продължителен период
от време за възстановяване в резултат на нанесената й физическа и психическа травма,
намира, че същите по естеството си са свързани с причиняване на значителни болки,
затруднено движение и то за един продължителен период от време – болките от раните е
отшумяла за около 20 дни, същата е изпитвала силна уплаха, като страхът от това да не бъде
ухапана отново съществувал и до днес, поради което преценявайки същите намира за
справедливо и съответно на изложеното ответната община да бъде осъдена да заплати на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева. В този смисъл съдът
съобрази Решение № 134 от 01.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 529/2009 г., ІV г.о., ГК,
което има за цел уеднаквяване практиката на съдилищата при присъждане на обезщетения
за претърпени неимуществени вреди от непозволено.
С оглед на гореизложеното се налага извода, че предявения осъдителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за забава, считано
от датата на непозволено увреждане – 11.04.2023 г. до окончателното й плащане.
С оглед изхода на правния спор ответника дължи заплащане и на направените от
ищцата разноски в хода на настоящото производство в размер на 1 600 лева, включващи
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК *********, с адрес: гр. Шумен, бул. „***” № 17,
представлявана от Кмета Любомир Христов на основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Д.
Д. Ж., ЕГН ********** чрез адв. *** от САК сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
разстройство на здравето, неопасно за живота, настъпили вследствие на извършено на
11.04.2023 г. ухапване от бездомно куче на ул. „***“ в гр. Шумен, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.04.2023 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Община Шумен, ЕИК *********, представлявана от Кмета Любомир
Христов да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, чрез адв. *** от САК сумата от 1 600
лева /хиляда и шестстотин лева/, представляваща направените от последната разноски в
настоящото производство, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9