Определение по дело №1771/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2841
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501771
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                     

            №…………………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на 27.09.2019г, 

в състав: Председател   ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

           Членове:   ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                    ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

ч.гр.д.№ 1771/2019 по описа на ВОС, съобрази следното

 

Производството е по реда на чл.121 ГПК.

 

Образувано е по частната жалба вх.№ 4208/18.07.2019 от С.В.С. против определението на Провадийски РС-ІІІс-в № 572/26.06.2019 по гр.д.№ 605/2019, с което е оставено без уважение възражението на И.А. за изпращане делото по подсъдност на РС-София, като производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС-Варна.

Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като моли за неговата отмяна и връщане на РС-Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК ответната страна по жалбата И.А.П. е депозирала писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата, поради което  моли за оставянето й без уважение. 

        

Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.

         Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения :

РС е сезиран с искова молба от настоящия жалбоподател С.В.С. срещу Ж.С.С., род.2007г, малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител И.А.П., за приемане за установено в отношенията между страните, че С. Вал. С. не дължи на дъщеря си Ж. Ст. С. ежемесечна издръжка за периода от 1.03.2019 до 1.05.2019г общо в размер на 1118,74лв, определена със съдебно решение на Районен съд в гр.Мюнхен, Германия, по семейно дело № 524FH83/16RE поради извършено плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от И.А.П. в качеството й на майка и законен представител на малолетната Ж.С.С., с който е направено възражение за местна неподсъдност на делото, на осн. чл.119 ал.4 ГПК, като излага за това основно две групи съображения:  налице е регистриран постоянен адрес *** и че пребивава постоянно в чужбина. Затова местната подсъдност се определя от специалната разпоредба на чл.107 ал.2 вр.ал.1 ГПК – съдът по постоянния адрес на пълномощника на ответника.

Поради горното моли производството пред РС – Провадия да бъде прекратено и делото да бъде изпратено за разглеждане по компетентност на РС – София или в условията на евентуалност - на РС – Варна.

Възражението е своевременно заявено и е допустимо

Въз основа на служебно извършена справка в НБД „Население“ за заявен постоянен адрес на детето и на неговата майка и зак.представител в страната, съдът счита че компетентен да се произнесе по делото е Районен съд – Варна, като съображенията са следните:

Предявеният отрицателен установителен иск е родово подсъден съобразно общото правило на чл.103 ГПК на районен съд.

По отношение на местната компетентност приложение намира специалната хипотеза на чл.106 ГПК, тъй като ответник по иска се явява малолетно лице.Затова следва да бъде предявен пред РС по постоянния адрес на законния представител. От извършената справка по НБД се установява, че постоянният адрес на майката – законен представител е този в гр.Варна.

Съобразно разпоредбата на чл.119 ал.4 ГПК в посочените случаи съдът няма задължението да следи служебно за местната подсъдност и затова е длъжен да се съобрази с пределите на възражението и негово основание, така както е заявено от ответната страна.

От данните по делото е явно, че детето и законната представителка не живеят на посочените постоянни и настоящи адреси в България, с.Синдел, което попада в района на РС-Варна, а живеят от 2015г извън пределите на Р България. Видно е и че писменият отговор е подаден от пълномощник – адв.М.Е.-В. от ВАК, като е представено и надлежно пълномощно /л.103-І/. Същата е посочила за свой съдебен адрес ***.

При това положение би намерила разпоредбата на чл.107 ал.2 вр.ал.1 ГПК – местно компетентен би бил съдът по постоянния адрес на пълномощника на ответника. Това правило, обаче, е приложимо само в случаите, когато упълномощаването е станало преди завеждането на ИМ. Ако упълномощаването е било направено след завеждането на ИМ, то тогава няма основание за промяна с оглед разпоредбата на чл.120 ГПК, която указва, че настъпилите след подаването на ИМ промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото. Казано с други думи, при преценка кой е местно компетентният съд следва да бъдат съобразени само тези фактически обстоятелства, които са били налице към момента на предявяването на ИМ.

В конкретния случай се установява, че упълномощаването на процесуалния представител на ответната страна е станало на 5.06.2019г, видно от посочената върху пълномощното дата, т.е. след подаването на ИМ по пощата на 30.04.2019 /л.21-І/ и входирането й в РС–Провадия под № 2544/3.05.2009г. Следователно, ответната страна не може да се ползва от правилото на чл.107 ал.2 ГПК.

Ето защо последващата промяна не е основание за уважаване на главното искане за изпращане на делото за разглеждане от РС – София.

Що се отнася до евентуалното искане за изпращане на делото по подсъдност на РС – Варна.

Възражението в тази част се явява основателно, тъй като се установи, че постоянният адрес както на малолетното дете, така и на неговата майка и законен представител са в гр.Варна. И, както се изложи по-горе, в този случай приложение намира хипотезата на чл.106 ГПК.

За определянето на РС-Варна като местно компетентен в случая е без значение обстоятелството, че ищецът, макар да е имал регистрирани постоянен и настоящ адреси*** /което се установява от НБДН/, е избрал произволен съд, некореспондиращ на правилата, визирани в чл.106 ГПК или чл.107 ал.2 ГПК.

Изложеното мотивира въззивния съд за неоснователност на подадената жалба и потвърждаване постановеното от РС-Провадия определение.

С оглед на горното, съдът

 

                    О П Р Е Д Е Л И 

 

ПОТВЪРЖДАВА определението на Провадийски РС-ІІІс-в № 572/26.06.2019 по гр.д.№ 605/2019, с което е оставено без уважение възражението на И.А. за изпращане делото по подсъдност на РС-София, като производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС-Варна, на осн.чл.106 ГПК.

 

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: