Решение по дело №31/2009 на Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ ......

гр. Силистра, .02.04.2009 г.

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    П.Г.

ЧЛЕНОВЕ:               В.Р.

                             В.М.

при секретаря А.Т. и с участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 31 по описа на съда за 2009 г., докладвано от съдия Р., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 39 / 27.01.2009 г. по АНД № 994 / 2008 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 7137 / 21.11.2008 г. на началника на РПУ – Силистра, издадено въз основа на акт за установяване на административното нарушение № 7137 / 27.10.2008 г., с което на касатора е била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Касаторът М.Б.Р. ***, ЕГН **********, моли съда да касира горепосоченото решение и потвърденото с него наказателно постановление, позовавайки се на съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Ответникът РУ на МВР – Силистра – редовно призован, не се явява представител и не представя становище по делото.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

В мотивите на оспореното решение СРС е направил следните фактически констатации: На 27.10.2008г. касаторът е бил в гр. Силистра и на път за с. Босна, където живеел, минал през с. Ситово. Управлявал личния си товарен автомобил „Мерцедес" с per.№ СС4465СА. Около 11,40 часа е бил спрян от автопатрул на РПУ – Силистра в с. Ситово на ул."Добруджа". Поводът за спирането била засечената посредством измервателно средство превишена скорост – 93 км/ч при разрешена скорост до 50 км/ч, тъй като касаторът се движел в населено място. Измервателното средство е било на таблото на автомобила, според показанията на св. Христов, а според показанията на св. Димитров, то е било отвън, върху капака на патрулната кола. Служебният автомобил на св. Христов и св. Димитров бил спрян успоредно на пътното платно, до бившия стопански двор в селото, като по този начин имали възможност да засичат скоростта само на насрещно движещите се автомобили. След като спрели за проверка автомобила, управляван от касатора, двамата служители на РПУ – Силистра му показали какво е отчел радара, обяснили му, че е превишил скоростта, и му съставили акт за установяване на административното нарушение № 7137 / 27.10.2008 г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на горепосочения акт, по-късно в законоустановения срок, било издадено обжалваното НП, с което на касатора била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца поради извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. СРС е приел, че действително е налице нарушаване на горепосочената разпоредба, поради което за касатора е възникнала отговорността по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Съгласно чл. 747 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, радарният скоростомер трябва да има устройство, отчитащо ъгъла, под който превозните средства пресичат радарния лъч (ъгъла на въздействие), освен в случаите, когато е предназначен за работа с практически успореден на направлението на трафика радарен лъч (ъгъл на пресичане под 10°). Във връзка с цитирания нормативен текст, касаторът формулира едно от отменителните основания на жалбата, като изтъква, че СРС „дава вяра на твърденията на актосъставителя и навежда доводи че този ъгъл е спазен ... Този извод е необоснован ...“ Както самият касатор правилно квалифицира това отменително основание, то визира необосноваността на оспореното решение. Необосноваността обаче не попада в контролните правомощия на настоящата инстанция, тъй като не се съдържа в касационните основания по чл. 348 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Следователно по този въпрос съдът не е овластен да се произнесе.

Неоснователен е доводът на касатора, че не е конкретизирано мястото, където е извършено нарушението. По този въпрос в наказателното постановление е посочено следното : “с. Ситово, ул. Добруджа“. Това е напълно достатъчно, за да се индивидуализира процесното нарушение от гледна точка на неговото местоизвършване.

Касаторът се позовава в жалбата си също така на разминаването в показанията на свидетелите относно това дали радарният скоростомер е бил върху арматурното табло вътре в патрулния автомобил или е бил закрепен върху капака на автомобила. Липсват доказателства, от които да се направи извод, дали тези две възможни местоположения на радарния скоростомер биха могли да доведат да грешка в отчитането на измерената скорост, поради което неустановеността на факта, касаещ въпросното местоположение, не може да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед на гореизложеното, касационната жалба се явява неоснователна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 / 27.01.2009 г. по АНД № 994 / 2008 г. на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.