Решение по дело №4118/2017 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

    №

                            гр. Велико Търново, 31.10.2018г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Виляна Цачева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 4118 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Ю.Д.Г., гражданин на САЩ, чрез пълномощника му адв. Д. Д. от ВТАК, срещу „***” ЕООД /с предишно наименование „***” ЕООД/, в която са изложени твърдения, че ищецът извършва дейност по закупуването на пъзели от различни производители, който впоследствие препродава на територията на САЩ. Ищецът сочи, че в интернет пространството действа с търговския псевдоним „***” и че на 15.03.2017г. негов служител /***/ се е свързал с производител на пъзели, действащ под наименованието „***”, който чрез представителя си ***му изпратил по ел. поща формуляр за поръчка. Твърди, че в последния подробно са описани правилата и условията за продажба на пъзелите и цените на отделните продукти в щатски долари. Ищецът посочва, че на 29.03.2017г. е изпратил по ел. поща на доставчика попълнен формуляр с исканите от него количества и видове пъзели, като по този начин приел отправеното му предложение. Сочи, че била постигната договореност организирането на транспорта да се извърши от доставчика. Твърди, че на 03.04.2017г. получил по ел. поща проформа фактура за плащане № 00346228bis с издател ответното дружество /„***” ЕООД/, в която подробно били описани по видове и цена 281 артикула /пъзели/ на обща стойност 11 117, 38 щ. долара, която включвала още транспорт и обработване на поръчката. В тази връзка твърди, че е сключил с ответното дружество неформален договор за покупко – продажба, имащ за предмет описаните във фактурата пъзели. Ищецът посочва, че заплатил на доставчика тяхната цена чрез превод на процесната сума по посочена от последния сметка в „***” АД, но въпреки това ответникът не изпълнил задължението си да му предаде закупените стоки. При така изложените твърдения ищецът първоначално е поддържал претенцията си за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си по договора за продажба като му предаде и достави продадени пъзели, подробно описани в проформа фактура за плащане № 00346228bis от 03.04.2017г. В съдебно заседание ищецът е заявил, че интереса му от реално изпълнение е отпаднал, поради което е поискал по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК съда да се произнесе единствено по другите претенции отправени с исковата му молба за осъждане на ответника да му върне платената цена в размер на 11 117, 38 щ. долара, ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба, както и за заплащане на лихва за забава в размер на 437 щ. долара за периода 01.08.2017г. до 19.12.2017г. С протоколно определение от 04.07.2018г. съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД за връщане на дадено по развален договор, както и с иск за обезщетение за забава по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е получил процесната сума в размер на 11 117, 38 щ. долара, но оспорва това да е покупната цена по договор за продажба, имащ за предмет 1 698 пъзела. В тази връзка твърди, че е страна по сключен договор за продажба на 3 372 пъзела на обща стойност 22 234, 76 щ. долара, подробно описани в проформа фактура n. 1248/07.04.2017г., по който съконтрагент му е клиент с наименование „***”**. Излага, че процесната сума е получена от него като потвърдителен депозит с цел производство на цялото закупено количество пъзели. Излага съображения, че има право да задържи потвърдителния депозит, тъй като според уговорката между страните, той служи като неустойка за понесена щета от неизпълнението на задължението на ищеца да заплати цялата стойност на закупените от него стоки. Възразява представената с искова молба кореспонденция по ел. поща да изхожда от него респ. негови служители. Моли за отхвърляне на исковете. В първото по делото съдебно заседание ответникът отрича дружеството „**” да има права да сключва договори за производство на пъзели от негово име, да познава лицето ***и оспорва да е издател на проформа фактурата от 03.04.2017г., която е приложена към исковата молба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С исковата молба са представени поредица от ел. писма, съставени на английски език, придружени с надлежен превод на български език в съответствие с изискването на чл. 185 ГПК, представляващи кореспонденция между „***” с ел. поща *** и „***” с ел. поща ***, осъществена в периода от 15.03.2017г. до 26.06.2017г. В ел. писма на *** като техен автор е посочен ***, а в тези на „***” за автор е посочена ***– мениджър „Бизнес развитие”. От тези ел. писма е видно, че *** от името на „***” е проявил интерес към закупуването на различни видове пъзели предлагани в сайта на „***”. В тази връзка на 16.03.2017г. ***му е изпратила по ел. път опростен формуляр за поръчка, с приложен ценоразпис на отделните пъзели, като е уточнила, че след получаването й ще бъде издадена проформа фактура, в която ще е посочена банкова сметка *** /лист 31/. С ел. писмо от 29.03.2017г. *** е върнал попълнен формуляр с исканите количества пъзели, а с писмо от същата дата ***е приела да изпълни поръчката. Между тези лица е последвала ел. кореспонденция относно начина на опаковане и доставяне на поръчаните стоки, както и относно данните на поръчващия за вписването им в проформа фактурата. С ел. писмо от 31.03.2017г. *** е посочил, че адреса и наименованието на фирмата купувач е „***”, ул. „***. С ел. писмо от 03.04.2107г. до „***” са изпратени две проформа фактури - с и без цена на транспортни услуги. По делото е представена проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г., която е с логото на ответното дружество и в която като продавач е посочена г-жа ***, а като получател „***”, с адрес ул. „*** /листи 79 - 85/. Стойността на стоките по фактурата /1698 бр. пъзела/ възлиза на 8 515, 80 щ.долара, цената на превоза е 1750 щ.долара, а разходите за обработка са в размер на 851, 58 щ. долара или обща стойност на фактурата е 11 117, 38 щ. долара. С писмо от 06.04.2017г. е потвърдено от ***, че плащането следва да се извърши по банков път, а с писмо от 07.04.2017г. са посочени координатите на ответното дружество /адрес, телефон за връзка/, както и банковата му сметка в „***/” АД. Поради невъзможност да се извърши банковия превод по тази сметка, с ел. писмо от 10.04.2017г. е посочена банкова сметка *** - „***” АД. С ел. писма от 10 и 12.04.2017г. *** е известил, че превода е извършен по сметка в последната банка и че като подател на парите е посочен неговия шеф – ***. Впоследствие в периода 17.04.2018г. - 26.06.2017г. горепосочените лица са разменили множество ел. писма относно това дали наредената сума е постъпила по сметка на ответника, което според ***не е станало.

От представените по делото писмени доказателства /листи 74-78/ се установява, че на 10.04.2017г. ищецът е наредил изпращането на процесната сума към банката – получател, както и че на 12.04.2017г. сметката на ответното дружество е захранена със сумата от 20 266, 98 лв., равняваща се на 11 117, 38 щ. долара. Обстоятелство, което не се оспорва от ответника и се признава от него в съдебно заседание. С нарочна покана до ответника, получена за него от адв. ***на 01.08.2018г., ищецът е поискал от него в 7 – дневен срок да му изпрати поръчаните пъзели подробно описани в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г. или да му възстанови преведена сума в размер на 11 117, 38 щ. долара. По делото няма спор, че ответното дружество не е изпращало на ищеца каквито и да е пъзели.

С отговора на искова молба е представена проформа фактура № 1248/07.04.2017г., в която като доставчик е посочено ответното дружество, а като получател „***” **. Фактурата е на стойност 22 234, 76 щ. долара, която представлява продажната цена на 3372 пъзела. В нея е посочено, че цената следва да се плати на два пъти –потвърдителен депозит в размер на 11 117, 38 щ. долара внесен авансово, а остатъка от сумата следва да се плати преди да се освободят стоките. Във фактурата е посочено още, че доставчика може да задържи внесения депозит, ако клиентът не заплати остатъка от продажната цена. Фактурата е подписана и подпечатана за доставчик и за получател. От представеното извлечение от регистъра на дружества в ***, придружено с превод на български език /листи 149 – 150/ се установява, че „***” ** е дружество с ограничена отговорност основано в ***, със седалище – ул. „***, чийто регистриран представител е Ю. Дж. Г..

Представените от ответната страна ел. писма на хартиен носител са изключени от доказателствата по делото с протоколно определение от 26.09.2018г., тъй като в срока по чл. 158 ГПК не са представени на ел. носител.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Делото е с международен елемент, тъй като страните по него са правни субекти от различни държави. Международната компетентност на българския съд произтича от разпоредбите на чл. 4 ал. 1 т. 1 и чл. 15 КМЧП, доколкото ответникът е юридическо лице със седалище и адрес на управление на територията на страната, на която същият има основна дейност. Доколкото страните по делото не твърдят и недоказват да са избрали приложимо право относно определянето му ще се прилагат правилата на чл. 94 ал. 1 – ал. 3 КМЧП. След като към твърдения момент на сключване на процесния договор, ответната страна, която следва да изпълни характерната престация по него – да достави поръчаната стока, има седалище и развива основна дейност на територията на страната приложимото право ще е българското материално право.

Правото да се иска връщане на даденото на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД се поражда от фактически състав на неоснователно обогатяване, който включва престиране на претендираното на съществуващо валидно основание към момента на извършването на престацията и последващо отпадане на основание. Следователно за уважаването на иск за връщане на даденото по развален договор е нужно ищецът в условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на валиден договор между страните по делото, плащане на сумата по него и разваляне на договора.

Съгласно чл. 8 ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. В общия случай при договора имаме две страни, които вършат противоположни по посока и съвпадащи си по съдържание волеизявления. Когато разменените волеизявления съвпаднат договора се счита за сключен. В тази връзка договорът за продажба, като вид двустранен договор, се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните по отношение на предмета и цената му. Ако се касае за договор, сключван между отсъстващи лица, както е в случая, постигането на съгласие е предшествано от отправяне на предложение, приемане на офертата и достигане на приемането у предложителя. По правило договора за продажба е неформален и може да бъде сключен както устно, така и писмено, като писмената форма е за доказване.

Понастоящем ищецът се домогва да докаже, че посредством размяна на ел. писма е сключил с ответника договор за покупко – продажба на пъзели, подробни описани по вид и брой в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г. и че е изправна страна по него, тъй като е платил уговорената цена. Ел. писма, изпратени по интернет и съдържащи изявления с гражданскоправно значение, съставляват ел. документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ/Загл. изм. – ДВ, бр. 85 от 2017г./. Относно авторството на тези документи в разпоредбата на чл. 4 ЗЕДЕУУ са разграничени две категории лица - автор и титуляр на ел. изявление. Авторът е това физическо лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на изявлението е лицето, от името на което е извършено ел. изявление. В тази връзка страна по договора за продажба съответно продавач и купувач е не автора на ел. изявление, а неговия титуляр, който черпи права и поема задължения по него. Възможно е да имаме съвпадение между автора и титуляра на ел. изявление, но е възможно и те да са различни лица.

В приобщените по делото ел. писма за автори на ел. изявления са посочени лицата *** и ***, но от съдържанието на същите е видно, че те не са титуляри на тези изявления. От посоченото в ел. писма е видно, че първото лице е извършвало ел. изявления от името на „***”, а второто от името на „***”. Обстоятелства, които не се оспорват от страните по делото. Ищецът, за да обоснове, че е титуляр на изявленията извършени от *** и като такъв, че е страна – купувач по договор за продажба с ответника е изложил твърдения, че „***” е негов търговски псевдоним, с който оперира в интернет пространството. Конкретни доказателства за установяване на този факт по делото не са ангажирани. Наличните доказателства също не установяват това обстоятелство, напротив от тях е видно, че „***” е наименование на дружество с ограничена отговорност, със седалище гр. ***, щата ***, на което ищецът Ю. Дж. Г. е регистриран представител /лист 149-150/. Ищцовата страна изрично признава това. Възражението му, че дружество е замразено и не работи от 2012г. се опровергава от отбелязването в регистъра на дружествата на щата ***, че последната актуализация на вписването е от април 2018г. В тази връзка от представените с исковата молба ел. писма не може да се прави категоричен извод, че фактическия извършител на ел. изявления *** е действал от името на ищеца като физическо лице. Напротив с оглед на гореизложеното и от самото съдържание на тези ел. документи следва, че споменато лице е действало от името на търговското дружество, а не като представител на ищеца. Още в първото ел. писмо от 15.03.2017г. е посочено, че „***” е компания /фирма/ от ***, ***, която е доставчик на едро на пъзели. Именно с данните на търговското дружество /наименование и седалище/ *** е идентифицирал купувача на пъзелите, видно от ел. писмо от 31.03.2017г. /лист 27/. Така посочените данни са вписани в графата получател в проформа фактурата № 00346228bis/03.04.2017г. Никъде в представената с исковата молба ел. кореспонденция, включително фактурата от 03.04.2017г., не се съдържа отбелязване, че ищецът е титуляр на изявленията извършени от *** и че той се е задължил като страна по договора за продажба. Обстоятелството, че същият е посочен като наредител на процесната сума по сметка на ответното дружество не го прави страна по договор за продажба между тях. Страните по сделката са лицата извършили волеизявленията за сключването й, но не и лицата, които по една или друга причина участват в изпълнението на вече поети от други субекти задължения. Именно в тази връзка следва да се разбира направеното в ел. писмо от 12.04.2017г. уточнение, че парите са с подател ищеца, като лице различно от това, с което е договаряна доставката на пъзелите.

По всички тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът по делото не е доказа в условията на пълно и главно доказване, че е страна – купувач по неформален договор за продажба на пъзели, описани в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г. Следователно същият не е материалноправно легитимиран да иска връщане на даденото по този договор, поради развалянето му, тъй като това право принадлежи само на страните по него респ. техните частни или универсални правоприемници. Ищецът не е от тази категория правни субекти, поради което изложеното е достатъчно за отхвърляне на главната искова претенция по делото, като неоснователна.

Извън това по делото остана недоказано, че ответното дружество е титуляр на ел. изявления фактически извършени от лицето ***. Органният представител на ответника изрично е оспорил тези обстоятелства, което е породило задължение за ищеца да го докаже по пътя на пълното и главно доказване. Същият обаче сам сочи, че това физическо лице е представител на субект различен от ответника, а именно „***”. Посочването на наименованието на ответното дружество в идентификационните данни на ел. писма, изходящи от ***не води до извод, че тя е действала като негов представител и че е обвързала същия с правните последици на изявленията си. Не установена каква е връзката между „***”, „**” и ответника по делото, за да се направи извод, че от името на последния ***е отправила предложение и че за него тя е получила приемането на офертата. Не се доказа по делото ответното дружество да е издател на проформа фактурата № 00346228bis/03.04.2017г. и в тази връзка същата да отразява волята на страните по делото относно съществените елементи на конкретна между тях сделка. Фактурата не е подписана за доставчик и получател и не се установи да е отразена в счетоводството на първия, което би съставлявало признание за възникване на договорна връзка с твърдяното съдържание. Не може да се приеме, че липсва противопоставяне от ответното дружество на описаните действия на лицето ***и че същите са потвърдени от него по смисъла на чл. 301 ТЗ с получаване и задържане на процесната парична сума. По пътя на насрещното доказване, което не следва да е пълно и което е насочено към обезсилване на главното доказване, ответникът е представил доказателства, че е страна – продавач по неформален договор за продажба на пъзели, чийто съществени условия се съдържат в двустранно подписаната фактура № 1248/07.04.2017г. Съгласно посоченото в нея ответника е следвало да получи авансово плащане на сума в размер на исковата, представляваща само половината от цената на продадената стока. Последната е следвало да се достави на поръчващия едва след заплащане на остатъка. Въпреки указаната му тежест ищеца не ангажира доказателства в релевантния за това момент, с които да установи твърдяната от него неистинност на фактура № 1248/07.04.2017г., в частта й относно положения подпис за получател. С оглед на това от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначния и категоричен извод, че получаването на исковата сума от ответника е на основание неформален договор за продажба, материализиран в проформа фактурата № 00346228bis/03.04.2017г. и същият да дължи връщането й поради развалянето му.

Мотивиран от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът не можа да докаже пълно и главно, че като физическо лице е сключил с ответното дружество договор за покупко - продажба, имащ за предмет доставката на подробно описаните в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г. пъзели и че в качеството си на страна по договора е наредил превода процесната сума пари. След като по делото не се установи плащането да е извършено от ищеца в изпълнение на задължение по договор, по който самият той е страна, същият не е легитимиран да го разваля и да иска връщане на даденото по него, поради което главния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД подлежи на отхвърляне. С оглед на доказателствата, с който ищецът разполага, същият е можел да предяви иск, включително и в условията на евентуалност по отношение процесния, основан на първия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 55 ал. 1 пред. 1 ЗЗД, при който е било достатъчно да докаже само факта на плащане на исковата сума и тогава в тежест на ответника е да доказва наличие на основание за получаването й.

Изхода на спора по главния иск обуславя крайния резултат по отношение на иска с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Задължението за лихва за забава има акцесорен характер, то е функция на главното задължение и е зависимо от него. Следователно обезщетението за забава съществува доколкото е възникнало главното вземане и доколкото то не е изпълнено. След като по делото се установи, че не е налице главен дълг на ответника към ищеца, то и претенцията по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в периода 01.08.2017г. -19.12.2017г. в размер на 437 щ. долара подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за разноски се явява неоснователна. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.Д.Г., роден на ***г. в ***, САЩ, гражданин на САЩ, притежаващ удостоверение за правоуправление на МПС № *** валидно до 11.04.2021г., с адрес: гр. ***, ул. „***” № *, щата ***, 03061 САЩ против „***” ЕООД /предишно наименование „***” ЕООД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, ул. „Г.С.Раковски” № 125, представлявано от управителя ***, искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пред. 3 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 11 117, 38 щатски долара като получена на отпаднало основание – развален договор за покупко- продажба на пъзели, подробно описани в проформа фактура № 00346228bis/03.04.2017г., както и за заплащане на обезщетение за забава върху тази сума в периода 01.08.2017г. -19.12.2017г. в размер на 437 щ. долара, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: