№ 1789
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514584 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20193174/01.10.2021 г. по гр. д. № 61986/2020 г. по описа
на СРС, 65 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Н.“ АД е признато за установено, че К. К. К. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 4020,44 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 607, 15 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до
03.09.2020 г., сума в размер на 42,57 лева – сума за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 17.09.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 150 от 06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 44813/2020 г. по описа на СРС,
65 състав като отхвърля предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер
от 4020,44 лева до пълния предявен размер от 4262,09 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия и за периода от 01.05.2017 г. до
1
30.08.2017 г. като погасен по давност, разликата от 42,57 лева до пълния
предявен размер от 44,66 лева, представляваща стойността на сума за дялово
разпределение и за периода от 01.08.2017 г. до 30.08.2017 г. като погасен по
давност, както и предявените искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за
лихва за забава на главницата за топлинна енергия, за разликата от уважения
размер от 607,15 лева до пълния предявен размер от 621,36 лева, както и за
лихва за забава на главницата за дялово разпределение, за сума в размер на
9,39 лева – лихва за периода от 01.10.2017 г. до 03.09.2020 г. като
неоснователен.
Против решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
сумата от 242,65 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия да периода
от 01.05.2017 г. до 30.08.2017 г., е подадена въззивна жалба вх. №
25153698/19.10.2021 г. от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че
неправилно съдът е приел, че възражението за изтекла погасителна давност е
основателно. Поддържа, че по отношение на процесния период действие
намирали общите условия за продажба на топлинна енергия от 2016 г. в сила
от 11.07.2016 г. В чл. 33, ал. 2 било прието, че клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в срок от 45 дни за периода, за който се отнася.
Посочва, че предмет на първоинстанционното производство е Фактура №
96702526, издадена за м. юли 2018 г., като задълженията по нея ставали
изискуеми от 15.09.2018 г. като от този момент започвал да тече давностния
срок. Към датата на подаване на заявлението – 17.09.2020 г. давността
относно вземането за 242,65 лева за периода от 01.05.2017 – 30.08.2017 г. не
била изтекла. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Претендира направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25170924/30.11.2021 г., подаден от К. К. К. чрез особения й представител, с
който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че решението е
правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира направените по делото
разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
2
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 61986/2020 г. по описа на СРС, 65 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против К. К. К., с която
е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
44813/2020 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
195129. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата
на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата
и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо нея. Твърди, че тя е имала задължение да заплати дължимите от
него суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като с Общите условия от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните суми в 45 – дневен срок от датата на публикуването на
фактурата на интернет страницата на дружеството, както и че задължението
за заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка.
Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Н. Инженеринг“ ООД. Поддържа, че ответникът не е
изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна
енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 195129. В исковата
3
молба се сочи също, че за периода от м. 05.2017-м. 04.2019 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 4262,09
лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 44,66 лева – сума за
дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за
периода от 15.09.2018-03.09.2020 г. са изпаднали в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на
621,36 лева и 9,39 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за
дялово разпределение за периода от 01.07.2017-03.09.2020 г. Твърди, че по
гр.д. № 44813/2020 г. по описа на СРС, 65 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. К. К., с който прави
възражение за изтекла погасителна давност на вземаният, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Моли предявеният иск да бъде оставен без
уважение.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
44813/2020 г. по описа на СРС, 65 състав. По заявление от 17.09.2020 г.,
подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на К. К. К. да заплати на кредитора сумата
от 4263,09 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 17.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 621,36 лева за периода от 15.09.2018 – 03.09.2020 г., сумата от 44,66 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9,39 лева за периода от
01.10.2017-03.09.2020 г. и направените в заповедното производство разноски
в общ размер на 148,77 лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал.
1 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, от които се установява следното:
4
Приложими към процесния договор са Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Т.С.”
ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните
начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна
вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са
определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се