РЕШЕНИЕ
№……….
гр.П., 22.10.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на шести октомври,
през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен
съдия : Явор Джамалов
при секретаря : Антония Стоева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 01880, по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното :
С исковата молба са предявени
обективно съединени искове от М.Ф.Т., ЕГН : ********** ***
чрез адвокат И.В.В., срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които 150,83 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за януари 2016 г., ведно със сумата от 34,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 01.06.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, 2830,84 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2016 г., ведно със сумата от 627,58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 01.06.2018 г. до датата на подаване на настоящата искова молба, 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело № **** по описа за 2018 г. на PC - П., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., 350,00 лв. имуществени вреди за направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна процедура с ОЗК – Застраховане, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на настоящия иск -16.04.2020г., до окончателното изплащане на главниците, както и присъждане на направените по настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№****г. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя „Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за недопустимост на производството, тъй като вече има постановено решение, с което ищецът е осъдил работодателя си да му заплати претендираните суми. Алтернативно ответникът е оспорил така предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от „Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за неимуществени вреди.
С отговора ответникът е направил искане за привличане като трето лице- помагач на страната на ответника на работодателя „Електрисите“ ЕООД- гр.П., с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс П., ет.2, ап.6.
Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс П., ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
От застрахователни полици №***г. и №***г. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност на двете застраховки за по 12 месеца, или с общ период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№****г. на ПРС, че ищецът е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:
- 150,83 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за януари 2016 г.,
ведно със сумата от 34,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
26.02.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба - 01.06.2018 г.
- 2830,84 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2016 г., ведно със сумата от 627,58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба - 01.06.2018 г.
Съдебното решение по гр.д.№****г. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.
По настоящето дело няма представени доказателства от третото лице и работодател на ищеца за плащане на присъдените с горепосоченото съдебно решение суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск - неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д.№****г. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни М.Т. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д.№****г. на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид горното следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 150,83 лв., от подаването на исковата молба по гр.д.№****г. на ПРС - 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск 16.04.2020г. в размер на 28.47 лева, както и законната лихва върху главницата от 2830,84 лв., от подаването на исковата молба по гр.д.№****г. на ПРС - 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск - 16.04.2020г. в размер на 539.44 лева, изчислени за съответния период със програмен продукт АПИС от съда.
На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху всички претендирани обезщетения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.От гореизложената фактическа обстановка е безспорно установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, по която ищецът се явява бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице.
2.Възражението, че искът е завишен предвид договореното трудово възнаграждение, също е неоснователно. Видно от застрахователните полици ответникът е поел задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000лв. за едно събитие.
3.Възражението за несвоевременно уведомяване на застрахователя от работодателя също е неоснователно предвид приетите доказателства.
Съдът намира за неоснователен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело № **** по описа за 2018 г. на PC - П., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., и за сумата от 350,00 лв. имуществени вреди за направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна процедура с ОЗК – Застраховане по следните съображения:
Константната съдебна практика приема, че когато не се изпълни едно парично задължение единствената форма на неизпълнение е забавеното изпълнение защото изпълнението е винаги възможно. Съдът намира, че с настоящето решение се присъжда обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, която репарира очакванията на ищеца от получаване на дължимото се застрахователно обезщетение. Претендираните имуществени вреди всъщност са разноски сторени в съдебно гражданско производство и извънсъдебно производство и не могат да имват характер на имуществени вреди, за които не може да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като тези разноски и разходи са извън застрахователния договор сключен между работодателя на ищеца и последния. Следва да бъде отбелязано, че разноските по съдебното производство се дължат от ответника по иска а не от третото лице помагач, какъвто се явява ответника н настоящето производство, като няма доказателства по делото за сторени разноски в извънсъдебно производство за изплащане на застрахователното обезщетение.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение и 100.00лева за заплатена държавна такса .
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение относно неплатено застрахователно обезщетение. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П. и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. П., разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да присъди на ищеца сумата от 600,00лв. за направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение и 100.00 лева д.т., от които в съответствие с уважената част от исковете му се следва сумата от 546.36 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът претендира присъждане на претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., от което в съответствие с отхвърлената и прекратена част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 65.80 лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на М.Ф.Т., ЕГН : ********** *** чрез адвокат И.В.В., следните суми:
- 150,83 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за януари 2016 г.,
ведно със сумата от 34,65 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
26.02.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването
на исковата молба по гр.дело № **** по описа за 2018 г. на PC - П.,- 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск 16.04.2020г. в размер на 28.47 лева,
- 2830,84 лв., за неизплатено нетно трудово възнаграждение за февруари 2016 г., ведно със сумата от 627,58 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.03.2016 до 01.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба по гр.дело № **** по описа за 2018 г. на PC - П.,- 01.06.2018 г. до предявяване на настоящия иск - 16.04.2020г. в размер на 539.44 лева,
ведно със законната лихва върху двете претендирани главници, считано от датата на депозиране на исковата молба- 16.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
- сумата от 546.36 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен от М.Ф.Т., ЕГН : ********** ***
чрез адвокат И.В.В., срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от 674,65 лв., имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски по гр.дело № **** по описа за 2018 г. на PC - П., ведно с дължимата лихва от датата на завеждане на исковата молба - 01.06.2018 г., 350,00 лв. имуществени вреди за направени разходи за правна помощ и съдействие по извънсъдебна процедура с ОЗК – Застраховане, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА М.Ф.Т., ЕГН : ********** *** чрез адвокат И.В.В., да заплати на ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, сумата от 65.80 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника Електрисите“ ЕООД- гр.П., с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс П., ет.2, ап.6.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с
оригинала:С.Г. Районен съдия: