№ 1542
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501725 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
Ж. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** обл. *** ул.*** № *,
против Определение № 261 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 584/2020г., по описа на
Районен съд Айтос, с което е върната исковата молба подадена от „Обединена
Българска Банка” АД за установено спрямо ответника - Ж. Г. Г.
съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело № 303/2011 г. на
АРС Заповед № 200/07.04.2011г. и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за
изпълнение на парично задължение в размер на: 82 066.39 лева, от които
главница 66 932.09 лв.; договорна лихва 15002.15 лв. за периода от 10.04.2009
г. до 10.03.2011 г.; наказателна лихва 132.15 лв. за периода от 10.04.2009 г. до
10.03.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2011 г. до изплащане на
вземането и производството е прекратено.
В частната жалба се излагат аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като искът бил
допустим. Изводите на съда, че заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист са редовно връчени на длъжника. Това било така, тъй като от данните за
доставяне на пощенската пратка, с подател ЧСИ № 802 Наско Георгиев за
пулучател било записано лицето Г.Ж. Г., а не длъжникът. Поради това не бил
изтекъл срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. От пощенската
разписка не се установявало и дали заповедта за изпълнение била приложена
към пратката. Установявало се, че заповедта била връчена на 12.06.2020 г., а
подаденото възражение с вх. № 3219 от 25.06.2020 г. било в срок. Твърди, че
процесуалният представител на ищеца не е разполагал с представителна власт
и исковата молба е следвало да бъде върната без да се извършват други
процесуални действия. Моли се за отмяна на обжалваното определение и се
претендират разноски.
1
Постъпил е отговор на частната жалба от „Обединена Българска Банка”
АД, в който се аргументира неоснователност на подадената от ответника
частна жалба. Твърди, се че са правилни изводите на първоинстанционния
съд, че заповедта за изпълнение и изпълнителен лист са били надлежно
връчени с покана за доброволно изпълнение на 28.07.2011г., за което
свидетелства приложеното към делото писмо с обратна разписка.
Следователно подаденото на 25.06.2020г. от Ж.Г. възражение срещу
заповедта за изпълнение се явява направено след изтичане на
законоустановения срок. Твърди, че връчването на бащата на длъжника –
Г.Ж. Г. е законосъобразно според чл. 46 ГПК. Твърди се, че е неправилен
изводът на първоинстанционния съд за липса на представителна власт у
процесуалния представител на ищеца.
По делото „Обединена Българска Банка” АД също е подала частната
жалба, като се излагат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение в частта за разноските. Твърди, се че следвало да
останат в тежест на ответника, тъй като той с поведението си бил дал повод за
завеждане на делото.
Постъпил е отговор на частната жалба от Ж. Г. Г., който твърди, че
частната жалба е подадена от лице без представителна власт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, ищецът моли да бъде прието за
установено спрямо ответника Ж. Г. Г., съществуването на вземането му по
издадена по ч.гр.дело № 303/2011 г. на АРС Заповед № 200/07.04.2011г. и
изпълнителен лист по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение в
размер на: 82 066.39 лева, от които главница 66 932.09 лв.; договорна лихва
15002.15 лв. за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г.; наказателна лихва
132.15 лв. за периода от 10.04.2009 г. до 10.03.2011 г., ведно със законната
лихва от 11.03.2011 г. до изплащане на вземането.
Първоинстанционният съд е намерил, че за процесното вземане,
предмет и на настоящото производство е издадената Заповед №
200/07.04.2011г. и Изпълнителен лист от 08.04.2011г., които са били
надлежно връчени с ПДИ на 28.07.2011г. и подаденото едва на 25.06.2020г. от
Ж.Г. възражение било направено след изтичане на законовия срок (2-
седмичен срок към действащата към онзи момент - 08.04.2011г., разпоредба
на чл.414 ГПК, едномесечен – в настоящата редакция) и не е следвало да
бъде разгледано по същество, а съответно за ищеца не бил налице правен
интерес от установяване на вземането му, доколкото възможността за
възражение срещу него е била отдавна преклудирана. В мотивите се посочва,
също така, че липсва представителна власт на процесуалния представител на
ищеца. Поради това, производството по делото е прекратено, а исковата
молба върната.
Настоящата съдебна инстанция намира фактическите и правни доводи
на първия съд за правилни. Разпоредбата на чл. 46 ГПК регламентира
2
надлежното връчване на съдебни книжа на "друго лице". Това друго лице
според законодателя може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което
живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата,
изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на
призовката. С получаване на съдебните книжа от това "друго лице",
връчването е осъществено. Полагането на подпис от страна на лицето-
получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за
приемане на книжата, но и е запознато и със задължението да предаде същите
на адресата. Доколкото по обективни причини получателят не е могъл да
изпълни поетото задължение за предаване на съдебните книжа по обективни
причини, то адресатът разполага с възможността, предвидена в чл. 46, ал. 4
ГПК, да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било
възможно да узнае своевременно за връчването. Така приема върховната
съдебна инстанция в Решение № 281 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
539/2009 г., II г. о., ГК.
В настоящия казус, видно от известието за доставяне от 28.07.2011 г.,
Заповед № 200/07.04.2011г. и Изпълнителен лист от 08.04.2011г. са били
връчени с поканата за доброволно изпълнение на Г.Ж. Г.. По делото няма
доказателства въпросното лице да е баща на жалбоподателя – ответник, но е
категорично, че връчването е станало на адреса за кореспонденция – гр.***
ул.*** № *, като лицето е подписало разписката и е живеещо на адреса друго
лице – пълнолетен от домашните му по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК. Ето
защо е правилен изводът, че подаденото едва на 25.06.2020г. от длъжника по
заповедното производство, възражение е направено след изтичане на
законовия срок според разпоредбата чл.414 ГПК.
Липсата на възражение в срока по чл. 414 ГПК се явява отрицателна
процесуална предпоставка (процесуална пречка) за предявяване на
установителния иск по чл. 422 ГПК, поради което определението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на твърдението, че липсва представителна власт следва
да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока са
неправилни и противоречат на задължителните тълкувателни указания в
Тълкувателно решение № 1 от 17.03.1993 Г. по гр.д. № 3/1993 Г., ОСГК на
ВС. Пълномощното, с което „Обединена Българска Банка” АД упълномощава
за процесуално представителство „ЕОС Матрикс“ ЕООД включва освен
клаузи за процесуално представителство, също и клаузи свързани с
търговската дейност осъществявана от банката и упълномощеното дружество.
Поради това пълномощното има характера на търговско пълномощно по
смисъла на чл. 26 ТЗ. Търговският пълномощник изрично е лице предвидено
в закон според чл. 32, т. 5 ГПК вр. с чл. 26, ал. 2 ТЗ, което може да
осъществява процесуално представителство ако е изрично упълномощен за
това. Конкретния случай е точно такъв, а „ЕОС Матрикс“ ЕООД изрично е
упълномощено да представлява банката и да преупълномощава други лица,
както е и сторено като е преупълномощена юрисконсулт – Радослава
Павлова. Последната е лице със юридическа правоспособност, поради което в
настоящия случай не са нарушени нормите на ГПК.
3
Липсата на това порцесуално основание за прекратяване на делото
налага изводът, че заповедния съд няма правомощието да обезсили заповедта
за изпълнение след влизане в сила на настоящото определение. Според чл.
416 ГПК, при прекратяване на исковото производство на основание – липса
на възражение в срока по чл. 414 ГПК, заповедния съд е длъжен да остави в
сила заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора, поисканите от Ж. Г. Г. разноски не следва да
се присъждат.
По отношение на жалбата, с която Обединена Българска Банка” АД
обжалва определението само в частта за разноските, въззивния съд намира, че
по реда на новия ГПК такава жалба е недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане. В тази част определението подлежи на изменение по реда на
чл. 248 ГПК.
По изложението съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261 от 22.07.2021 г. по гр.д. №
584/2020г., по описа на Районен съд Айтос.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 2119 от 06.08.2021 г.
подадена от „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК ********* против
Определение № 261 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 584/2020г., по описа на
Районен съд Айтос, в частта за разноските, като НЕДОПУСТИМА
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4