Р Е Ш Е Н И Е
№ 534
гр.Плевен, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №407 по описа на
Административен съд-Плевен за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по
жалба от В.Ц.Л. ***, против Решение
№Ц2153-14-8/28.04.2020 год. на Директор на ТП на НОИ-Плевен, с което е
потвърдено Разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 год. на ръководител ПО.
В жалбата Л. сочи, че трудовият му стаж за спорния период е отразен в трудовата книжка, за което има положен
печат, поради което счита, че отразяването
е в официален документ и следва да се зачете. Моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата на
заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и
да му зачетен спорния трудов стаж.
Ответникът по жалбата-Директорът на ТП на
НОИ-Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по съществото
на спора.
Административен съд-Плевен, пети състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбоподателят получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ), отпусната с Разпореждане
№16/11.03.2014 г.на л.8 от делото въз основа на заявлението, приложено на л.5-7,
като с последващи разпореждания през годините е продължаван срокът за изплащане
на пенсията за посочения в съответното ЕР на ТЕЛК
период. Със заявление вх. №2113-14-2677/21.12.2018 г. на л.13-15 Л. е поискал отпускане на
лична пенсия за ОСВ съгласно чл. 69б
само от България. С разпореждане
№2113-14-2677#14/19.02.2020 г. на ръководител ПО на основание чл. 69б
от КСО и чл. 10 от НПОС, чл. 50 на Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 12 на
Регламент (ЕО) №987/2009 па Европейския парламент и на Съвета е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ на В.Л.. Като мотив в разпореждането е
посочено, че лицето отговаря на чл. 696, ал. 2 от КСО за 2018 г. да има
навършена възраст 58 години и 02 месеца, но не отговаря на изискването да е
работил най-малко 15 години при условията на втора категория труд. С жалба вх. №Ц1012-14-10/30.03.2020
г. Л. е обжалвал разпореждане
№2113-14- 2677# 14/19.07.2020 г. на ръководител ПО. Счита, че административният
орган неправилно е определил трудовия му стаж от втора категория в размер на 13
год. 0 мес. 06 дни, тъй като съгласно извършеното вписване в трудовата му
книжка е отразено, че същият е в размер на 16 год. 08 мес. 19 дни. На следващо
място посочва, че има стаж в Испания в размер на 13 год. 02 мес. и 12 дни,
който фигурира в осигурителната система на страната, но пенсионният орган му е
зачел само 10 год. 11 мес. и 02 дни за право на пенсия, което според него също
е неправилно. При изложените обстоятелства претендира да се извърши проверка, като се преразгледа
общият му осигурителен стаж, тъй като счита, че е ощетен с близо 6 години, за
които административният орган отказва да му зачете стаж. По жалбата е постановено оспореното в настоящото производство Решение №Ц2153-14-8/28.04.2020 год. на Директор на
ТП на НОИ-Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020
год. на ръководител ПО. За да потвърди оспореното разпореждане, органът е приел, че съгласно
разпоредбата на чл. 696, ал. 2 от КСО (в редакцията към 2018 г.), мъжете придобиват
право на пенсия, ако са работили 15 години при
условията на втора категория труд, имат навършена възраст 58 години и 02 месеца
и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100 т. Към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия - 21.12.2018 г. Л. има навършена възраст 61 год. и 05м
и придобит осигурителен стаж както следва: В
България:II-ра категория труд - 13 години 00 месеца 06 дни; III-та категория - 08 години 02 месеца
13 дни; Съгласно чл.
104 от КСО общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория - 24 години 05 месец 21 дни. В Испания
(потвърдени осигурителни периоди от 09.10.2001 г. до 05.02.2014 г., съгласно
формуляр Р 5000 ES (за правото на пенсия) - 10 год. 11 мес. 02 дни. Общ
осигурителен стаж на лицето в България и Испания - 35 год. 04 мес. 23 дни. По отношение оплакването на Л., че
пенсионният орган не е зачел правилно осигурителният му стаж и в частност този
от втора категория, е извършена проверка на документите в пенсионното досие на
лицето. При съобразяване на представените от лицето документи зачетеният
осигурителен стаж от втора категория от органа е както следва:
12.12.1977 г. - 13.09.1989 г.-ел. монтьор в
ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г. изд.
от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 11 год. 09 мес. 01 дни;
04.03.1991 г. - 27.02.1992 г. -
електромонтьор в ЕМУ В. Търново - съгласно удостоверение обр. УП-3 изх.
№3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 00 год. 11 мес. 23
дни;
19.09.1994 г. -31.12.1994 г. - ел. монтьор
в ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г.
изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 00 год. 03 мсс. 12 дни;
Директорът на ТП на НОИ-Плевен в оспореното
решение е направил извод, че общият осигурителен стаж на Л. от втора категория
правилно е определен в размер 13 години 00 месеца 06 дни, а превърнат към трета
категория -16 год. 03 мес. 08 дни, поради което е приел възраженията на лицето
в тази връзка за неоснователни.
Тъй като в заявлението, с което е поискал
отпускане на пенсия за ОСВ Л. е посочил, че има осигурителен стаж, придобит в
Испания, органът е приел, че приложение намират и разпоредбите на регламент
№883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност и регламент (ЕО) №987/2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата
за прилагане на регламент №883/2004 г. за координация на системите за социална
сигурност. Съгласно чл. 6 от регламент №883/2004 г. компетентната институция на
държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването,
времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или
пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, все едно, че периодите са завършени съгласно
прилаганото от нея законодателство. А съгласно чл. 12 от регламент №978/2009 г.
съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или
пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се
прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6
от основния регламент - №883/2004 г., при условие че тези периоди не съвпадат.
При съобразяване с разпоредбите на
посочените регламенти с писмо изх. №2113-14- 2677#3/13.02.2019 г. и с
напомнително писмо изх. №2113-14-2677#6/20.06.2019 г. до Испанския осигурителен
институт е изискано потвърждение на осигурителния стаж на лицето, придобит на
територията на Испания. В отговор е постъпил формуляр Е205 ES от 29.10.2019 г.
(вх. №2113-14-2677#11/15.11.2019 г. в ТП на HOEI) от компетентната институция в
Испания, в който отразеният период на заетост на Л. е 09.10.2001 г. - 05.02.2014 г. - общо 10
год. 11 мес. 02 дни (във формуляра периода на заетост е посочен в дни - 3982
дни). Тъй като само с българския осигурителен стаж лицето не придобива право на
пенсия и при прилагане разпоредбата на чл. 6 от регламент №883/2004 г. и чл.12
от регламент №978/2009 , потвърденият осигурителен стаж на Л. в Испания е добавен
към българския осигурителен стаж само за придобиване право на пенсия от лицето,
при което общият осигурителен стаж става 35 год. 04 мес. 23 дни. И при сумиране
на осигурителния стаж на лицето в България и Испания е установено, че Л. не
отговаря на всички предпоставки па разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО за 2018 г. Лицето отговаря на изискване
то за навършена възраст за 2018 г. - 58 год. и 02 мес., но не отговаря на
условието да е работило най-малко 15 години при условията на втора категория
труд. На това основание Директорът на ТП на НОИ-Плевен е направил извод, че правилно
е постановено разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 г. на ръководител ПО, е
което с отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на Л..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Решението е връчено на Л. на 30.04.2020
год., видно от разписката на л.39 от делото, а жалбата против него е подадена
до съда чрез органа на 14.05.2020 год. и е заведена с вх.№Ц1012-14-10 # 3.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, срокът за обжалване на Решението
на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Предвид
изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях,
като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. В този смисъл, оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ –
Плевен, който е компетентен орган по
чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от
компетентен орган-ръководител „ПО“ по смисъла на чл.98, ал.1 от КСО. Оспореното Решение е писмено,
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО,
в предписаната от закона форма, съдържа изискуемите от закона реквизити, в това
число фактически и правни основания за издаването си.
Решението
е постановено в нарушение на административнопроизводствените
правила и на материалния закон , поради следните съображения:
Спорните
моменти в настоящото производство са: какъв е размерът на трудовия
стаж на жалбоподателя от втора категория, когато е работил в ЕМУ Велико Търново
като елмонтьор-13 год. 00м 06 дни, колкото е зачел административният орган, или
16год. 08м. 19 дни, както твърди Л.; какъв е размерът на трудовия стаж на Л. в
Испания-зачетеният от административния орган 10 год. 11 мес. 02 дни за периода
9.10.2001 год.-5.02.2014 год., или има придобит трудов стаж и след 5.02.2014
год. в Испания, чийто общ размер според жалбоподателя е 13 год. 02 мес. и 12
дни.
По отношение размера на трудовия
стаж в Испания - зачетеният от административния орган в оспорения акт е в
размер на 10 год. 11 мес. 02 дни за периода 9.10.2001 год.-5.02.2014 год.
Органът е взел предвид приложеният по делото и изпратен от Испанския осигурителен
институт с оглед потвърждение на осигурителния стаж на лицето, придобит на
територията на Испания, формуляр Е205 ES от 29.10.2019 г. (вх.
№2113-14-2677#11/15.11.2019 г. в ТП на HOИ) от компетентната институция в
Испания, в който отразеният период на заетост на Л. е отразен под формата на
дни на заетост-в случая 3982 дни, и като период на заетост- от 9.10.2001 г. - 5.02.2014 г. , или общо стаж в
размер на 10 год. 11 мес. 02 дни положен
трудов стаж в Испания. В случая приложение намират и разпоредбите на регламент
№883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социална сигурност и регламент (ЕО) №987/2009 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата
за прилагане на регламент №883/2004 г. за координация на системите за социална
сигурност. Съгласно чл. 6 от регламент №883/2004 г. компетентната институция на
държава-членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването,
времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от
завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или
пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно
прилаганото от нея законодателство. А съгласно чл. 12 от регламент №978/2009 г.
съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или
пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка, се
прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга
държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6
от основния регламент - №883/2004 г., при условие че тези периоди не съвпадат.
Ето защо съдът приема, че
наличните, събрани от органа в хода на административното производство
доказателства - изпратения от Испанския осигурителен институт формуляр,
удостоверяват единствено признатия от органа трудов стаж в размер на 10 год. 11 мес. 02 дни
за периода 9.10.2001 год.-5.02.2014 год., в който период Л. е работил в
Испания.
По делото обаче са налични
документи, които, макар че не са годни доказателства по смисъла на чл.40 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяват други периоди на евентуално полагане на труд
от Л. в Испания извън посочените във формуляр Е205 ES от 29.10.2019 г Тези
документи са били представени от
жалбоподателя пред административния орган, който е бил длъжен да извърши
допълнителна проверка дали тези
документи носят допълнителна информация във връзка с положения от Л.
трудов стаж в Испания. Това задължение на органа произтича от разпоредбите на
чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.6 от АПК, да събере допълнително служебно доказателства, ако има данни за такива, но те
не са приложени по преписката и да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Така Л. е представил приложената на л.73-80 на испански и на
български език справка за трудов стаж, в която са отразени и други периоди на
положен труд и удостоверяваща общ трудов стаж в Испания от 13 години 02 мес. 12
дни. Тази справка не съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице
в това му качество, не се ползва в този смисъл с материална доказателствена
сила и не оборва данните в приложения по делото формуляр Е205 ES. Според
обясненията на жалбоподателя с този документ се е снабдил от Интернет. Но този
документ, макар и не надлежен такъв за удостоверяване на трудов стаж по смисъла
на чл.40, ал.1 от НПОС, е индиция за наличие на допълнителни данни от значение
за правата на Л. при пенсиониране, поради което органът е следвало във връзка с
тези допълнително вписани в справката периоди извън отразените във формуляр
Е205 ES, да изпрати ново запитване до Испанския осигурителен институт за
потвърждаване/отхвърляне, чрез издаване на нов формуляр, на данните в тази
справка, или поне изискване на информация от Испанския осигурителен институт
дали тези допълнителни периоди, ако не съставляват трудов стаж, какво
удостоверява представената от лицето справка-периоди на здравно осигуряване, на
безработица или нещо друго и какво.
По делото е приложен и представеният
от административния орган формуляр Е104 на л.62 и сл. от делото, за който се
твърди от органа, че е представен от Л. в хода на административното/пенсионното
производство. Този формуляр по принцип се издава за сумиране на здравноосигурителни периоди,
което дава възможност лице, което започне да се осигурява в друга държава
членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, да придобие здравноосигурителни права в
резултат на признаване на предходния му осигурителен стаж. При завръщане
в България лице, което се е осигурявало в друга държава членка, представя в ТД
на НАП формуляр Е 104 и придобива здравноосигурителни права след обработването
на формуляра. По този начин не се налага да бъде следвана предписаната в чл.
40а на Закона за здравното осигуряване процедура: осигуряване в течение на 6
последователни месеца, или еднократно заплащане на 12 здравноосигурителни
вноски. Този формулар също не удостоверява положен труд, придобит трудов
стаж, поради което също не може да бъде годно доказателство по смисъла на
чл.40, ал.1 от НПОС за положения от Л. труд в Испания за твърдените от него
периоди след 5.02.2014 год. Но съдържащите се в него данни и за други периоди
на осигуряване, макар и само здравно, също са индиция, че е възможно Л. да е
положил труд в Испания за периоди извън удостоверените с формуляр Е205 ES.
На това основание съдът намира,
че в тази част въпросът за продължителността на трудовия стаж на Л. в Испания е
останал неизяснен поради недостатъчна процесуална активност на водещия
производството административен орган. Последният , както вече беше посочено, е
следвало да изпрати ново изрично запитване до Испанския осигурителен
институт за потвърждаване/отхвърляне на
периодите, посочени в представените от Л. документи-справка за трудов стаж и формуляр Е104, и по
–конкретно дали тези периоди съставляват трудов стаж с оглед положен труд в
Испания, а ако не удостоверяват трудов стаж, какво удостоверяват -периоди на
здравно осигуряване, на безработица или нещо друго и какво. Допуснатото от
органа процесуално нарушение е съществено, защото е довело до неизясняване на
факти и обстоятелства от значение за правата на Л., поради което следва да бъде
отстранено в ново производство пред административния орган.
По отношение на размера на трудовия стаж на жалбоподателя от втора
категория, когато е работил в ЕМУ Велико Търново като елмонтьор- административният
орган е зачел трудов стаж от 13 год. 00м 06 дни, а Л. претендира такъв в размер
на 16год. 08м. 19 дни. Органът е зачел
следните периоди, в които Л. е работил
като ел.монтьор в ЕМУ Велико Търново, клон Плевен: 12.12.1977 г. - 13.09.1989
г.-ел. монтьор в ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх.
№3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 11 год. 09 мес. 01
дни; 4.03.1991 г. - 27.02.1992 г. - електромонтьор в ЕМУ В. Търново - съгласно
удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г. изд. от ЕМУ В. Търново, клон
Плевен - 00 год. 11 мес. 23 дни; 19.09.1994 г. -31.12.1994 г. - ел. монтьор в
ЕМУ В. Търново-съгласно удостоверение обр. УП-3 изх. №3-023/03.06.2014 г. изд.
от ЕМУ В. Търново, клон Плевен - 00 год. 03 мсс. 12 дни. Или общ осигурителен
стаж на Л. от втора категория в размер 13 години 00 месеца 06 дни, а превърнат към трета категория -16 год. 03 мес.
08 дни.
На л.10-12 от делото е приложено копие от
трудовата книжка на Л. №916, в която са направени следните вписвания относно
местоработата, длъжността и периода на работа: ЕМУ В.Търново, ел.монтьор от 12.12.1977
год.- до 13.09.1989 год., след което има отбелязване, че е работил в чужбина до
3.03.1991 год., след което ел монтьор в ЕМУ В.Търново за периода от 4.03.1991 год. до 27.02.1992 год., отново
има отбелязване, че е работил в чужбина до 30.12.1993 год. и от 1.01.1994 до
31.12.1994 год. работа като ел.монтьор в
ЕМУ В.Търново. По-същественото е, че е направена заверка в трудовата книжка за
зачетен трудов стаж за целия горен период, в т.ч. работата в чужбина, като е
зачетен трудов стаж за работата като ел.монтьор в ЕМУ В.Търново общо в размер на 16 год. 08 мес. 19 дни.След
заверката се съдържат подписи според отбелязването, на гл.счетоводител и
управител и печат на предприятието, като има и отбелязване, че стажът е от
втора категория като ел.монтьор и са цитирани разпоредби от ПМС 70/1990 год. и
ПКТП в самата трудова книжка. Този запис е в съответствие с регламентацията на
чл.6, ал.1 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно който текст при прекратяване на трудовото
правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или
служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение,
се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от
работодателя, като се подпечатва с печата му. Трудовата книжка, съгласно разпоредбата
на чл.347 от Кодекса на труда, е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. Съдържащият се в тази трудова книжка запис относно продължителността на трудовия стаж на
Л. като ел.монтьор в ЕМУ В.Търново, както и периодите на работа в това
предприятие, са съобразени с изискванията на чл.349, ал.1, т.7, т.8 и т.9, като
същевременно са описани и заемана
длъжност, уговореното трудово
възнаграждение, вида на дейността, разряда. Трудовата книжка е сред
документите, посочени в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, с които се установява
осигурителният стаж на работника или служителя. Представената от жалбоподателя трудова книжка е съставена съобразно
изискванията на Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, поради което съдът
приема, че тя е годен удостоверителен документ по смисъла на чл.40, ал.1 от
НПОС, удостоверяващ трудовия стаж в размер на 16 год. 08 мес. И 19 дни на Л.
като ел.монтьор в ЕМУ- В.Търново за периода 12.12.1977 год.-31.12.1994 год.
Периодите на работа в Либия,
където Л. е бил изпратен на работа по възлагане от ЕМУ В.Търново, са отразени освен
в трудовата книжка, и в издаденото и приложено на л.9 от делото Удостоверение
№3-023/3.06.2014 год., което удостоверение, видно от записа в него, е издадено
на основание изплащателните документи, намиращи се в ЕМУ АД клон Плевен, за да
послужи при пенсиониране съгласно чл.40 от НПОС. Т.е. въз основа на документи,
изрично посочени в разпоредбата на чл.40, ал.3 от НПОС, служещи като основа за
издаване на документите по ал.1 на същия текст, сред които е и трудовата
книжка. Вярно е, че за периодите на работа в чужбина, отразени в
удостоверението -14.09.1989 год.-3.03.1991 год. и 28.02.1992-18.09.1994 год. е посочено
, че Л. не е осигуряван, но това не е пречка за признаване на положения труд
като трудов, респективно осигурителен
стаж за пенсиониране. Аргумент за този извод се черпи от разпоредбата на §9 от ПЗР на КСО, съгласно която, времето,
което се зачита за трудов стаж (а с трудовата книжка периодът безспорно е
зачетен за трудов стаж) и за стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999г.,
съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс. Тази разпоредба е приложима, с оглед процесните периоди от
14.09.1989 год. до 3.03.1991 год. и от 28.02.1992 год. до 18.09.1994 год. До
31.12.1999 г., е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, който определя съответните
длъжности, производства и фирми, трудът на които се причислява към съответните
категории. В § 2 от ПМС № 75/ 1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно след 1.01.2000 г., в сила е Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране. Ето защо, периодът, който се зачита за трудов стаж, следва
да се приравни за осигурителен стаж по кодекса при съответната категория труд,
независимо дали са внасяни или не дължимите от осигурителя вноски. По отношение
на посочените по-горе периоди се прилага и разпоредбата на чл.149 от Дял ІІІ от
Кодекса на труда от 1951г., в сила до 31.12.1999г., съгласно която невнасянето
от предприятието, учреждението или организацията на следващите се осигурителни
вноски не лишава в никакъв случай
работниците и служителите от правото да получават всички парични обезщетения,
помощи и пенсии. Доказателство, че през периодите от 14.09.1989 год. до
3.03.1991 год. и от 28.02.1992 год. до 18.09.1994 год. жалбоподателят е работил
към ЕМУ В.Търново с месторабота в Либия, са и показанията на свидетелят
Захариев, който при разпита си в съдебно заседание съобщава, че през 1992-1994
год. е работил в Либия като тракторист,
в пустинята Сахара, към фирма „Енергоимпекс“. Бил е изпратен от българското
предприятие с трудов договор, изправял е електрически стълбове. Съобщава, че
през същия период е работил заедно с жалбоподателя, за който не знае точно
каква длъжност е заемал, но работата му също е била свързана с изправянето на
стълбове. Съпругата на жалбоподателя също е разпитана като свидетел и съобщава,
че е била на гости на съпруга си през 1990/1991 год., в град Мисурата, като
съпругът й е бил на работа там, изправял е електрически стълбове в пустинята и
в околността около Мисурата, работил е на длъжност като ел.монтьор заедно с
други хора, на които е бил нещо като бригадир. Съдът кредитира с доверие
показанията и на двамата свидетели, като последователни, кореспондентни с
останалите събрани по делото писмени доказателства и като дадени от лица, които
са имали непосредствени впечатления от работата на жалбоподателя през
процесните периоди-единият като негов колега, а другият-като член на
семейството му, който е посетил Л. по време на престоя му в Либия. Въпреки че
не са годно доказателство по смисъла на процесуалния закон, тъй като не са
събрани по надлежния ред, косвено доказателство в подкрепа на тезата на
жалбоподателя, че е работил в Либия във връзка с поставяне на електрически
стълбове и е бил посетен от съпругата си, са двете представени от онзи период
снимки, приложени на л.72 от
делото.Съвкупната преценка на всички тези доказателства налагат извода, че процесните периоди от 14.09.1989 год. до
3.03.1991 год. и от 28.02.1992 год. до 18.09.1994 год. следва да се зачетат от осигурителния орган за
осигурителен стаж . При това положение изслуженото от Л. време от 12.12.1977 год. до 31.12.1994 год. като ел.монтьор в ЕМУ В.Търново, се явява
общо в размер на 16 год. 08 мес. И 19 дни, при условията на втора категория
труд. При това положение Л. отговаря на условията на чл.69б, ал.2 от КСО към
датата на подаване на заявлението за пенсия-навършена възраст от 58 год. и 02
мес., както и на изискването да е работил най-малко 15 години при условията на
втора категория труд. Тези данни следва също да бъдат съобразени от административния
орган при новото разглеждане на пенсионната преписка на Л., след връщането й от
съда.
Ето защо оспорените решение и разпореждане на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и на ръководителя на ПО
следва да се отменят и делото да се върне като преписка на ръководителя на ПО
за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба от
В.Ц.Л. ***, Решение №Ц2153-14-8/28.04.2020 год. на Директор на ТП на
НОИ-Плевен, и потвърденото с него Разпореждане №2113-14-2677#14/19.02.2020 год.
на ръководител ПО.
ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на ПО за ново произнасяне, при
съобразяване с мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се оспори с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: