№ 871
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100512175 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 13278/28.07.2023 г. по гр.д. № 20052/2023 г. на СРС, 35 състав,
съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу
Д. С. Д. искове, че на основание чл. 415 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД Д. С. Д.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1579,68 лева, представляващи
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2022 г.,
сумата от 22,66 лева, представляващи цена за услугата „дялово разпределение” за
периода м. 11.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от
08.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и че на основание чл. 415 вр. чл. 124
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. С. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от
196,46 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 16.10.2020 г. – 30.01.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 6839/2023 г. на СРС, 35 състав. Със същото решение съдът е
осъдил ответницата Д. С. Д. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 84,21 лева, представляващи разноски за
заповедното производство, както и сумата от 943,76 лева, представляващи разноски за
исковото производство. Решението е постановено при участието на третото лице
помагач на ищеца – „Бруната” ООД, с актуално наименование „Далсия” ООД.
С горепосоченото решение СРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Д. С. Д. искове за доставена топлинна енергия за горницата над
1579,68 лева до пълния предявен размер от 1637,64 лева, за мораторна лихва върху
цената на доставената топлинна енергия за горницата над 196,46 лева до пълния
предявен размер от 203,67 лева, както и за мораторна лихва върху цената на услугата
1
„дялово разпределение” в размер на 0,51 лева.
Срещу частта от решението, с което са уважени исковете на „Топлофикация
София” ЕАД, е постъпила въззивна жалба от ответницата Д. С. Д.. Релевирани са
оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че липсват
убедителни писмени доказателства по делото, които да обосноват извод у съда за
дължимост на процесните суми. Поддържа се, че от 20.04.2005 г. всички отоплителни
тела са демонтирани. Твърди се, че дългът трябва да се установи с други
доказателства, различни от издадените от ищеца. Твърди се, че неправилно се
приемало в решението на СРС, че не се спори, че ответницата е потребител на
топлинна енергия. Твърди се, че до откриване на партида на новия собственик
задължено лице остава старият такъв. Поддържа се, че част от претендираните суми са
погасени по давност, а други суми са изплатени. Предвид изложеното се иска отмяна
на обжалваната част от решението на СРС и отхвърляне на предявените искове срещу
въззивницата. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в
съответствие със събраните доказателства, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната” ООД, с актуално
наименование „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:
Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
2
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. Установява
се от приетата по делото съдебнотехническа експертиза, че процесният апартамент се
намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Облигационното отношение възниква ex
lege, по силата на обстоятелството, че лицето е придобило собствеността върху
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 198, том VIII, рег. № 17338, дело № 1389 от 2019 г. на нотариус И.Н., вписан в СВп
– гр. София с вх.рег. № 72527/04.11.2019 г., акт № 37, том CLXXVIII, дело № 55530, от
който е видно, че Д. С. Д. е придобила на 04.11.2019 г. от „Лино тръст” ЕООД правото
на собственост върху апартамент № 13, находящ се в гр. София, район „Искър”, ж.к.
****, със стар административен адрес на ул. 40, бл. 407Б.
Представено е Удостоверение от Столична община, район „Искър”, от което се
установява, че жилищен блок със строителен № 407Б, находящ се в ж.к. „Дружба 2”, е
идентичен с жилищен блок с административен № 413.
Представено е също така заявление-декларация от 02.12.2019 г., подадено от Д.
С. Д. до „Топлофикация София” ЕАД с искане да се промени титулярят на партидата
за топлоснабден имот на адрес в ж.к. „Дружба” № ****, абонатен № 271037.
Нито един от горепосочените документи не е бил оспорен своевременно с
отговора на исковата молба. Следователно представените от „Топлофикация София”
ЕАД документи са достатъчни за формиране на извод, че ответницата Д. С. Д. като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост,
присъединена към топлопреносната система, е имала и качеството на клиент на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период 01.12.2019 г. – 30.04.2022 г.
Въззивният съд намира, че обсъдените писмени доказателства са достатъчни за
доказване по основание на иска в частта относно търсената цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия. С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да
се посочи, че в настоящото производство изобщо не се претендират вземания,
относими към период преди Д. С. Д. да придобие правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот.
В допълнение към горното следва да се посочи, че като извънсъдебно признание
за съществуването на облигационна връзка между страните по делото следва да се
разглеждат и представените от ответницата (настояща въззивница) разписки за
извършени плащания към „Топлофикация София” ЕАД за част от месечните вноски,
включени в исковия период.
По-нататък следва да се посочи, че действително ответницата (настояща
въззивница) е представила по делото констативен протокол от 20.04.2005 г., от който е
видно, че в ап. 13, находящ се на ет. 4 в бл. **** в ж.к. „Дружба 2”, липсват радиатори
и лира, а тръбите за същите са запечатани с тапи. От друга страна, съгласно чл. 140а
ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда – етажна собственост,
3
присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се
разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. А по арг. от чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на: 1/
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация; 2/ топлинна енергия за
отопление на общите части; 3/ топлинна енергия за отопление на имотите.
Следователно дори и да липсват уреди за отопление в самостоятелния обект в
топлоснабдената сграда в режим на етажна собственост, етажният собственик дължи
да заплати припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части, както и топлинната
енергия за горещо водоснабдяване.
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза, която съдът намира за
компетентно и задълбочено изготвена, се установява, че за процесния имот не е
начислявана топлинна енергия за отопление. Начислявана е единствено дължима сума
за топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, както и за битова гореща вода.
Тоест не може да се приеме, че неправомерно от страна на „Топлофикация София”
ЕАД е начислявано възнаграждение и за топлинна енергия за отопление на процесния
топлоснабден имот, който не разполага с отоплителни уреди.
По делото са представени от третото лице помагач на ищеца – „Бруната” ООД, с
актуално наименование „Далсия” ООД, индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот за периода м. 12.2019 г. – м. 04.2022 г., както
и подписани формуляри за отчет от 06.06.2020 г., 11.05.2021 г., 14.05.2022 г.
Посочените документи не са били оспорени по същество от страна на ответницата
(настояща въззивница) в хода на първоинстанционното производство.
От приетата по делото съдебнотехническа експертиза, прегледала и
горепосочените документи, предоставени от третото лице помагач, се установява, че
сумите за топлинна енергия са изчислявани в съответствие с изискванията на Наредба
№ Е-РД-04-1/12.03.2020 г., като топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
в процесния имот се е начислявала по показанията на един водомер за топла вода,
находящ се в имота. Вещото лице е посочило, че на абоната не е начислявано
допълнително количество енергия за битово горещо водоснабдяване. Експертът е
посочил и че през исковия период общият топломер на процесната сграда в режим на
етажна собственост е бил годно средство за търговско измерване.
Съгласно съдебнотехническата експертиза общо дължимото за топлинна
енергия от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване за исковия период м. 12.2019 г. – м. 04.2020 г. възлиза на 2556,04 лева.
След приспадане на сумата за възстановяване съгласно изготвените от фирмата за
дялово разпределение отчети задължението на абоната възлиза на 2232,68 лева.
Според приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът намира
за компетентна и обоснована, фактурираните от „Топлофикация София” ЕАД суми за
топлинна енергия за исковия период по прогнозни данни са в размер на 2556,04 лева.
С оглед на изложеното дотук въззивният съд намира, че представените писмени
доказателства от „Топлофикация София” ЕАД и третото лице помагач „Бруната” ООД,
с актуално наименование „Далсия” ООД, са достатъчни, за да се установи размерът на
претендираните вземания за доставена, но неплатена топлинна енергия за целия исков
период. Освен това от назначеното по делото вещо лице топлотехник безспорно се
4
установява, че начисляванията от „Топлофикация София“ ЕАД са извършвани в
съответствие с действащата нормативна уредба. Безспорно доказан факт също така е,
че ежегодно са извършвани измервания за изготвяне на изравнителни сметки, за които
измервания абонатът е осигурявал необходимия за това достъп, като е удостоверявал и
с подписа си изготвените отчети.
С оглед оплакванията на ответницата (настояща въззивница) във въззивната
жалба следва да се посочи, че обективно не е възможно чрез други доказателства,
различни от представените от „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД, с
актуално наименование „Далсия“ ООД, проверени чрез назначени по делото
експертизи, да се установи какво е било реално потребеното количество енергия, за
което се дължи заплащане на „Топлофикация София“ ЕАД. Съдът обаче формира
изводите си след преценка на цялата съвкупност от доказателства по делото.
По-нататък следва да се посочи, че действително по делото се установява, че
абонатът е извършил заплащане на част от претендираните по делото суми за
топлинна енергия. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изготвената
по делото съдебносчетоводна експертиза и представени по делото доказателства е
съобразил, че по банковата сметка на „Топлофикация София” ЕАД са постъпили
плащания от ответницата (настояща въззивница) във връзка с дължимата стойност за
доставена, но незаплатена топлинна енергия както следва: на 01.02.2021 г. е постъпила
сумата от 95,58 лева, на 01.03.2021 г. е постъпила сумата от 85,00 лева, на 02.02.2021 г.
е постъпила сумата от 92,89 лева, на 12.04.2021 г. е постъпила сумата от 93,13 лева, на
10.11.2021 г. е постъпила сумата от 89,58 лева, на 07.04.2022 г. е постъпила сумата от
64,13 лева, на 05.07.2022 г. е постъпила сумата от 65,68 лева, на 03.08.2022 г. е
постъпила сумата от 67,01 лева. Или общо постъпилата по банков път сума за
погасяване на стойността на доставената топлинна енергия е 653 лева. В този смисъл
правилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че останалото непогасено
задължение за топлинна енергия за исковия период след приспадане на дължимите
суми за възстановяване и след приспадане на доброволно заплатеното от абоната е в
размер на 1579,68 лева. Тоест правилно до този размер е уважен от СРС искът на
„Топлофикация София” ЕАД за доставена, но незаплатена топлинна енергия.
Всъщност оплакването във въззивната жалба за това, че част от вземанията на
„Топлофикация София“ ЕАД били изплатени, е бланкетно, като по същество не се
навеждат от страна на ответницата (настояща въззивница) конкретни оплаквания, че е
платено в повече от установеното от страна на СРС или че е платено нещо различно от
установеното от СРС.
Следва да се отбележи също така, че въззивният съд намира за неоснователно
възражението на ответницата (настояща въззивница), че част от претендираните в
настоящия процес суми са били погасени по давност. Давността съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При срочните
задължения изискуемостта съвпада с уговорения между страните падеж.
По арг. от чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2016 г., приложими и към процесния случай, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок от 45 дена след
изтичане на срока, за който същите се отнасят. Тоест с изтичането на посочените 45
дена става изискуема съответната месечна вноска за топлинна енергия и от този
момент започва да тече тригодишната давност за нея. В настоящия случай най-ранно
претендираната вноска се дължи за м. 12.2019 г. Същата е станала изискуема на
15.02.2020 г., поради което тригодишната давност за тази вноска поначало би изтекла
на 15.02.2023 г. Преди да изтече тази давност обаче от „Топлофикация София” ЕАД е
депозирано на 08.02.2023 г. заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 422, ал. 1 ГПК
5
искът за съществуване на вземане се смята за предявен от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Тоест кредиторът „Топлофикация
София” ЕАД е бил своевременно активен и е прекъснал на основание чл. 116, б. „в”
ЗЗД погасителната давност за процесните вземания. Същите разсъждения са
приложими и за останалите месечни вноски за топлинна енергия, дължими за периода
м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г.
Във въззивната жалба не са наведени други оплаквания срещу установената от
СРС дължимост на цената за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м. 12.2019 г. – м. 04.2022 г.
Следва да се отбележи, че във въззивната жалба не са наведени и никакви
конкретни оплаквания срещу дължимостта на цената за извършена услуга „дялово
разпределение” за периода м. 01.11.2020 г. – м. 30.04.2022 г. Поради това на основание
чл. 269 ГПК въззивният съд не дължи да обсъжда по същество първоинстанционното
решение в тази част. Това следва и от разясненията, дадени с Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Въпреки това за пълнота на
изложението следва да се посочи, че присъдената сума за услуга „дялово
разпределение” е в съответствие с приетата по делото съдебносчетоводна експертиза.
А в последната са отчетени извършените плащания за услуга „дялово разпределение“
за м. 02.2021 г., м. 02.2022 г., м. 03.2022 г. Следва да се посочи и че никаква част от
задълженията за услуга „дялово разпределение“ не са погасени по давност, доколкото
за най-ранната вноска (тази за м. 11.2020 г.) давността започва да тече от 01.12.2020 г.
и изтича на 01.12.2023 г. Претенциите на „Топлофикация София“ ЕАД обаче са
предявени по-рано – на 08.02.2023 г.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и
главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на
ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
Както се посочи по-горе, по делото доказана е по основание и размер
претенцията на „Топлофикация София” ЕАД за претендираната цена на доставена, но
незаплатена топлинна енергия.
Във въззивната жалба не са наведени никакви оплаквания от страна на
ответницата (настояща въззивница) срещу размера на лихвата за забава, начислена
върху главницата за топлинна енергия, която СРС е установил, че се дължи на
„Топлофикация София” ЕАД. Поради това, както вече се посочи, ограниченият
въззивен съд не дължи съгласно чл. 269 ГПК да обсъжда първоинстанционното
решение в тази част. В случай че възражението за изтекла давност е относимо и към
претендираната мораторна лихва, следва да се посочи, че това възражение е
неоснователно. Лихвите се погасяват с тригодишен давностен срок, като най-ранно
претендираната лихва в настоящото производство е от 16.10.2020 г. Доколкото
исковата претенция се счита предявена от 08.02.2023 г., то кредиторът своевременно е
прекъснал течащата погасителна давност.
Предвид всичко изложено дотук се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от Д. С. Д. част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият „Топлофикация
София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
6
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското
възнаграждение, дължимо на „Топлофикация София“ ЕАД, следва да се определи на
50,00 лева.
Предвид цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13278/28.07.2023 г. по гр.д. № 20052/2023 г. на
СРС, 35 състав, В ЧАСТТА, в която съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Д. С. Д. искове, че на основание чл. 415 вр. чл. 124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД Д. С. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от
1579,68 лева, представляващи доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.
02.2019 г. – м. 04.2022 г., сумата от 22,66 лева, представляващи цена за услугата
„дялово разпределение” за периода м. 11.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане, както и че
основание чл. 415 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД Д. С. Д. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 196,46 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 16.10.2020 г. – 30.01.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6839/2023 г. на СРС, 35 състав.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Дружба 2”, бл.
****, ет. ****, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Бруната” ООД, с актуално наименование „Далсия” ООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7