Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12 април 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в заседание при
закрити врата на 20 март 2018 г. в състав:
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 459…… по описа за
2017 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК),
вр. с чл. 205, ал.5 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО).
Делото е
образувано след постъпила жалба от Н.С., баща и законен представител на детето С.Н.С., против
Заповед
№217/27.10.2017г. на директора на ***. Със заповедта на С.Н.С., ученик от VIIв
клас за учебната 2017-2018г. на същото това училище, е наложена санкция „Забележка“, за неизпълнение на
задълженията на ученика, определени в ЗПУО, нормативните актове по прилагането
му и Правилника за дейността на училището.
Първоначално
жалбата е депозирана и от бащата на детето, в лично качество, но в първото по
делото съдебно заседание той уточнява, с помощта на своя адвокат, че оспорва
заповедта само като законен представител на детето си/наказаният ученик/.
В жалбата, в съдебно
заседание и в писмена защита жалбоподателят, действащ чрез своя баща и законен
представител и адвокатът-пълномощник М. А. се позовават на незаконосъобразност
на заповедта поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
производството по издаването й, противоречие с материалния закон и с целта на
закона. Всичко това сочи на основанията за оспорване на индивидуален
административен акт, разписани в чл.146, т. 3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорения акт, претендират се направените разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на ***, действащ чрез адв. К. Т., в
съдебно заседание я оспорва като неоснователна. Счита, че е спазена изцяло
процедурата по налагане на санкцията на ученика С. С., а поведението на
последния безспорно е водело към това наказание.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
По отношение допустимостта съдът се произнесе и с нарочно протоколно
определение от 20.03.2018г.(л.138), като изрично обяви на страните, че приема
жалбата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Фактите:
С.Н.С. е ученик
в VII „в“ клас за учебната 2017г.-2018г. в ***. По този факт няма спор.
На 13.10.2017г.,
в училището постъпва жалба(л.106), адресирана до директора на учебното
заведение, подписана от родител на детето М. С., ученик от VII „в“ клас в ***.
В нея е записано, че касае упражнено физическо насилие от страна на С. С.
спрямо съученика му М. С.. В жалбата майката на С. излага подробности за
поведението на жалбоподателя, като твърди, че той се държи така още от
предходната учебна година. Сочи се още, че поради постоянно упражнения от С. С.
основно физически тормоз, нейното дете вече искало да бъде преместено в друг
клас. Твърди се още, че втора поредна година С. С. показвал агресия към
момчетата в класа. Поискано е провеждане на родителска среща с деца и родителите
им.
По повод на тази
жалба, на 18.10.2017г. била проведена родителска среща, свързана именно с
конфликтното държане на С. С., на която присъствали заместникът на класния
ръководител, психологът в училището, директорът и зам. директорът. На тази среща, за която е съставен нарочен
протокол(л.108 от делото или 1 от адм. преписка) са направили изказвания
съученици на С. С.. Всички те сочат, че той редовно нарушава дисциплината в
класа, отговаря на учителите, нарушава личното пространство на децата. Това
обаче не било така според С. С.. Той се чувствал добре в класа. Родителите също
се изказали, като според тях проблемите в класа започнали именно с идването на С.
в училището през миналата учебна година. Психологът- Б. Р. обяснила, по повод
исканията на част от родителите С. С. да бъде отстранен от училището, че още от
предходната учебна година работи с него, но счита, че най-добър резултат би се
получил, ако се включат в това и родителите на С., но те отказвали. От друга
страна бащата на С. твърдял, че не синът му започва пръв конфликтите. Учениците
от VII „в“ клас, присъствали на родителската среща посрещнали с одобрение идеята С.
да не бъде в техния клас. На това се противопоставила зам. директорът на
училището, като предложила да се даде шанс на момчето да се поправи и промени
поведението си. Решението, което било взето на тази съвместна родителска среща било
С., до края на I-я учебен срок да промени с помощта на родителите си
поведението си в училище.
На 19.10.2017г.,
между съучениците В. Б. и С. С., и двамата от VII клас на *** се получило спречкване, стигнало се до сбиване, в двора на
училището на ул. „*“ №3, след края на учебните часове. В протокола(л.40) за
изслушване на С., проведено по реда на чл.15 от Закон за закрила на детето,
жалбоподателят обяснява, че всичко се случило до малката сграда на училището,
където той се въртял на лост. До него дошъл В. Б., ученик от същото училище и
го закачил с думите „Ще паднеш“. С. С. му отвърнал и така започнала физическа
разправа между двамата. Тяхна съученичка-П. И., (л.78-79) бе поискана за
свидетелка по делото, но след представена молба от майката на момичето, за
налично заболяване и доказателства в тази насока, съдът я заличи от списъка на
свидетелите и поиска само писмено обяснение. От даденото такова не става ясно
кой е започнал пръв спорът и сбиването. В протокол(л.3 от адм. преписка),
съставен по повод изслушване на двамата ученика /процедурата по чл.58, ал.1 и
сл. от Наредба за приобщаващото образование(отм. )/, самият В. Б. е заявил, че
е започнал пръв, като блъснал своя съученик С., но след това си тръгнал.
Учениците обяснили още, че отдавна имали конфликт, имало и други случки между
тях. На въпрос на директорката дали се чувстват виновни за случилото се, само В.
Б. отговорил положително, а жалбоподателят считал, че не е виновен. От
обясненията на тяхната съученичка и свидетелка П. И. разбираме обаче още, че
след закачката от страна на В. Б. и последвалото леко сбиване между него и С. С.,
тя и В. Б. са тръгнали от мястото, но С. ги настигнал, обърнал В. Б., който бил
с гръб към него и го ударил с юмрук.
Всичко това е
станало повод за започване на процедура по налагане на наказание и и на двамата
ученика от ***“.
Още факти в
тяхната хронология:
На 19.10.2017г.,
още в деня на случилото, директорът на училището издава Заповед №214(л.132), по
реда на чл.58, ал.4 от Наредба за приобщаващото образование(отм., бр. 86 от
27.10.2017 г.), с която определя за докладчик по случая В. Ц., класен ръководител
на VII „в“ клас, като указва да се изясни случая, а при необходимост да се
предостави и мотивирано предложение за налагане на санкция на учениците.
На 20.10.2017г.,
класният ръководител на VII „в“ клас внася Мотивирано предложение(л.4 от адм. преписка)
до директора на ***, с което предлага заради сбиването между учениците В. Б. и
С. С. след края на учебните часове, на ученика С. С. да бъде наложено наказание
по реда на чл.199, ал.1, т.1 от ЗПУО и чл.81, ал.1, т.1 от Правилника за
дейността на училището-„Забележка“ за срок до края на учебната година.
На 20.10.2017г.,
учениците В. Б. и С. С. били изслушани във връзка със случилото се, за което е
съставен и нарочен протокол(л.3 от адм. преписка). Това е станало в присъствие
на директора на училището, зам. директора и училищния психолог. Родителите не
присъствали на срещата, но били уведомени за нея. Доказателство в тази насока досежно
уведомяването на бащата на С. С. е представения по делото протокол(л.24 от
делото), приет от съда и неоспорен от жалбоподателя. Чрез протокола се
удостоверява, че на 20.10.2017г., зам. директорът на училището е уведомила по
телефона Н. С., че във връзка със сбиване на сина му със съученик, е необходимо
детето да даде обяснения и той като родител има право да присъства. Отговорът на
бащата бил, че няма нужда да присъства. Това уведомяване и отказът на бащата да
присъства на изслушването, както и посочване на неговите права в този случай- че има право да присъства и да изрази
мнение, се потвърждава и от извършения разпит на зам.
директорът на училището, видно от протокол(л.25 и сл.) от проведено съдебно
заседание на 08.01.2018г.
Други важни
факти и обстоятелства, които не са свързани пряко с конкретния случай, заради
който е наказан С. С., но имат важно значение за характеризирането на неговото
поведение.
Описаното
по-горе, относно постъпилата жалба от
родител на детето М. С., ученик от VII „в“ клас в ***, вх. №620/13.10.2017г. (л.106),
адресирана до директора на учебното заведение, в която е записано, че се касае за
упражнено физическо насилие от страна на С. С. спрямо съученика му М. С.,
докладът на социалния работник(л.83 и сл.), изявленията на родителите на деца
от същия клас и на съученици на С. С. говорят, че детето определено има
неприемливо поведение спрямо своите връстници и не само. Това обаче не е така
от гледната точка на ученика и на неговият законен представител и баща-Н. С..
Напротив, той счита, че детето му е постоянно предизвикано от останалите и няма
вина.
След
изслушването, на учениците В. Б. и С. С. са наложени заради сбиването на
19.10.2017г. санкция „Забележка“. В заповедта, директорът на *** е записал като
мотиви за налагане на наказанието „неизпълнение на задълженията на ученика,
определени в ЗПУО, нормативните актове по прилагането му и Правилника за
дейността на училището, изразяващо се в сбиване със съученик в двора на
училището след края на учебните часове“.
Заповедта, с
която е наказан С. С., е оспорена пред Административния съд.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, посочен в чл.203, ал.1, пр. 1 от
ЗПУО-директорът на съответното учебно заведение, в кръга на неговите правомощия-чл.19,
ал.2, т.17 от Наредба № 12 от 1.09.2016г. за статута и професионалното развитие
на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и съобразно
настоящия адрес на детето и чл.259, ал.1 от закона.
Според първата
цитирана в предходния абзац норма, „Санкциите "забележка" и
"преместване в друга паралелка в същото училище" се налагат със
заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител“.
Разпоредбата на чл.19, ал.2, т.17 от Наредба № 12 от 1.09.2016г. пък очертава
една от функциите на Директорът като
орган на управление и контрол на държавно или общинско училище, а именно „налага санкции на ученици, учители и
други педагогически специалисти и непедагогическия персонал“.
Заповедта е
издадена в предвидената по закон писмена форма и съдържа всички реквизити по
чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. Като
фактическо основание за налагане на наказанието в административния акт е записано,
че ученикът „неизпълнява задълженията си, определени в ЗПУО, нормативните
актове по прилагането му и Правилника за дейността на училището, изразяващо се в сбиване със съученик в
двора на училището след края на учебните часове.
Посочени са и
правните норми, приложими в случая-разпоредбата на чл.199, ал.1, т.1 от ЗПУО,
според която „За неизпълнение на
задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото
прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на
останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за
преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните
санкции: 1. забележка“. Аналогичен е текста и на нормата на чл.49, ал.1,
т.1 от Наредба за приобщаващото образование(отм.).
Настоящият
съдебен състав при преценка на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност приема, че е спазена и
процедурата, разписана в чл.204 и сл. от ЗПУО и чл.58 и сл. от Наредба за
приобщаващото образование(отм.) и свързана с
налагане на наказанието „забележка“ на ученика С. С..
За да се започне
тази процедура, след като е преценено, че поведението на един ученик може да
бъде санкционирано, на първо място следва да е налице предложение от класния му
ръководител.
Както видяхме от
описаната по-горе фактическа обстановка, такова е направено(л.4 от адм.
преписка).
Съгласно
разписаното в чл.204, ал.1, пр. 1 от закона, „За откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1
директорът задължително уведомява родителя“. От друга страна в Наредба за
приобщаващото образование(отм.) е посочено, че „Директорът на училището
задължително писмено уведомява
родителя“, като в това уведомление задължително посочва извършеното от ученика
нарушение и отправя покана за участие на родителя, в процедурата по налагане на
санкция.
По настоящото
дело не бе представено доказателство за писмено уведомление на бащата на
ученика, но е извършено уведомяване по телефона, за което е съставен нарочен
протокол(л.24 от делото), приет от съда и неоспорен от жалбоподателя. Чрез
протокола се удостоверява, че на 20.10.2017г., зам. директорът на училището е
уведомила по телефона Н. С., че във връзка със сбиване на сина му със съученик,
е необходимо детето да даде обяснения и той като родител има право да
присъства. Отговорът на бащата бил, че няма нужда да присъства. Това
уведомяване и отказът на бащата да присъства на изслушването, както и посочване
на неговите права в този случай - че има право да присъства и да изрази мнение,
се потвърждава и от извършения разпит на зам. директорът на училището.
Независимо, че
не е спазено изискването за писмено
уведомяване на родител, във връзка с което съдът приема, че това действително е
нарушение на част от процедурата, но предвид на извършените в тази насока
действия, нарушението не е съществено
и не опорочава цялостната процедура до степен на незаконосъобразност на
издадения въз основа на нея административен акт.
В контекста на
това, че са спазени всички останали изисквания на закона и Наредбата, досежно
наличието на лице, което да докладва за извършеното нарушение - в случая това е
класният ръководител, извършеното изслушване на ученика, в присъствието на психолог,
в съответствие с записаното в чл.204, ал.3 от ЗПУО и чл.59, ал.1 от Наредба
за приобщаващото образование(отм.), и че все пак бащата е уведомен
по телефона, няма как да се приеме, че липсата на писмено уведомяване е
съществено нарушение на правилата.
Би било такова,
ако от уведомяването и изслушването на бащата завишеше дали въобще ще бъде
наложено наказание на ученика или не. Съответно той е упражнил правото си на
жалба, в качеството на законен представител на детето си и така неговите права/и
най-вече правата на детето му/ не са нарушени до степен, водеща до
незаконосъобразност на издадения административен акт.
В тази връзка
остава неоснователно възражението на адвоката на жалбоподателя, че процедурата
по налагане на наказанието е следвало да се проведе по реда на новата Наредба за приобщаващото образование,
защото тя влиза в сила на датата, на която е издадена оспорената заповед-27.10.2017г.
За наказващият
орган, до деня на издадената и оспорена пред АС Русе заповед са били в сила
правилата на Наредба за приобщаващото образование(отм. Д.в. бр. 86 от
27.10.2017 г.).
Предвид на
изложеното дотук, съдът приема, че в процедурата по налагане на санкция
„Забележка“ на ученика от VII „в“ клас С. С. чрез издадената и оспорена Заповед
№217/27.10.2017г. на директора ****** не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствени правила.
За съответствието с материалния закон и целта на закона:
Наложената със
заповедта санкция на ученика С. С. е на основание чл.199, ал.1, т.1 от ЗПУО.
Съгласно тази норма, за неизпълнение на задълженията, определени в ЗПУО, в
нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на
училището, след изчерпване на останалите
механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на
проблемното поведение на учениците, може да бъдат налагани санкции, като
първата такава е именно наказанието „Забележка“.
От анализа на
фактите и обстоятелствата, свързани с обучението на С. С. в ****** и най-вече с
неговото поведение, видяхме, че той се държи още от предходната учебна година неприемливо
спрямо своите връстници, а от доклада на социалния работник виждаме, че това не
е само спрямо тях.
Не само
конкретния случай със сбиването, дал основание за налагането на наказание, а и
казаното в жалбата на майката на С./негов съученик/ относно поведението на
жалбоподателя, споделеното от другите ученици и родителите им на проведената
във връзка с тази жалба родителска среща/ден преди сбиването/ водят на извода,
че поведението на С. не е подобаващо, не само за ученик, а и за дете на
неговата възраст. Повече от засегнатите от поведението му сочат, че той се
държи така още от предходната учебна година. Твърдят, че втора поредна година
С. С. показва агресия към момчетата в класа.
На проведената
на 18.10.2017г. родителска среща съученици на С. С.. сочат, че той редовно
нарушава дисциплината в класа, отговаря на учителите, нарушава личното
пространство на децата. От обясненията на психолога на училището- Б. Рикева
дадени по повод исканията на част от родителите С. С. да бъде отстранен от
училището, разбираме че още от предходната учебна година тя работи с него, но
счита, че най-добър резултат би се получил, ако се включат в това и родителите
на С., но те отказвали.
При това
положение, с оглед спазване и целта на закона, правилно, след станалото сбиване
между съучениците В. Б. и С. С., и двамата от VII клас на ****** в двора на
училището на ул. „***“ №3, след края на учебните часове, директорът на
училището е преценил, че следва да бъдат наказани. Тук разбира се разглеждаме
само наказанието на жалбоподателя, но не може да не отбележим правилният и
справедлив подход на директора да накаже и двамата. След като се стигнало до
сбиване, е без значение по чия инициатива е станало то. В крайна сметка с поведението
си двамата ученика нарушават задълженията, които са им определени в чл.172,
ал.1, т. 2, 3, 9, 10 и 11 от ЗПУО, нормативните актове по прилагането му и
Правилника за дейността на училището.
И сега само по
отношение на наказания ученик и жалбоподател С. С..
Независимо, че в
заповедта, с която е наложено наказанието, директорът на училището е посочил
като причина сбиването на съучениците В. Б. и С. С., без да излага мотиви
относно цялостното поведение на С., той е подходил правилно, спазвайки
закона-ЗПУО и неговата цел. В разпоредбата на чл.199, ал.1 на ЗПУО,
законодателят е казал-„ след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната
мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се
налагат следните санкции“.
Тук, безспорно са
изчерпани останалите механизми за въздействие и начинът за преодоляване на
проблемното поведение на ученика е чрез неговото санкциониране. Независимо, че
поведението на С. и в други ситуации е проблемно, директорът до него
момент/сбиването/ се опитал само чрез разговори, родителски срещи и др. методи/съдействие
и работа на училищния психолог с детето/, да преодолее това негово държане.
След като не е постигнат резултат, единственият възможен вариант е бил имено
този-налагане на най-ниското по степен наказание „Забележка“. Напълно възможно
е било наказващият орган да изложи и повече факти и обстоятелства, касаещи
поведението на С. С. и преди сбиването, и да мотивира наказанието и с тях. Но
дори и така, съдът счита, че е достатъчно пределно и ясно защо се налага
наказанието на ученика.
Ирелеванти
намира съдът твърденията и възраженията на бащата на ученика, че другото
дете-В. Б. е започнал пръв сбиването и неговото дете няма вина. Това обстоятелство,
независимо от събраните в тази насока доказателства, обяснения и др., не е
напълно ясно дали е точно така. Единствено от обясненията на самия ученик Б.
можем да приемем, че именно той е започнал пръв. Но обясненията на свидетелката
на случая и тяхна съученичка пък говорят за агресивно поведение и на самия
жалбоподател-ученикът С.. Така че за налагане на наказанията, е без значение
кой е започнал пръв сбиването.
Важното в случая
е, че такова поведение на ученици не може да се остави без последствие и затова
и двамата са наказани.
Като цяло към поведения
от подобен тип на ученици, на деца, следва да се обръща изключително внимание,
както в родителска среда, така и извън нея, и разбира се, задължително в
училище. През последните години зачестиха случаите на агресия сред учениците,
става дума в национален мащаб- в различни райони на Р България, при някои от
които се стигна и до фатален край, което е изключително недопустимо и следва да
се вземат максимално адекватни и правилни мерки това да не се случва.
Затова съдебният
състав на Русенски административен съд счита, че с оглед цялостното поведение
на ученика от VII „в“ клас С. С., и предвид конкретно извършеното - сбиване със съученика му В. Б. ***,
след края на учебните часове, правилно и законосъобразно е наказан със санкция „Забележка“.
Изцяло
неоснователни остават направените от бащата и законен представител на детето възражения,
касаещи това кой е започнал, както и че неговото дете няма вина не само за този
случай, а и по останалите такива, че агресията е от другите деца, а детето му
само се защитава. Неоснователно е и възражението, че предвид на това, че
случилото се е след учебните часове, няма как да бъде наказан ученика.
Учениците, според ЗПУО са длъжни да съобразяват своето поведение не само през
учебните часове и по всяко време на денонощието(виж чл.72, ал.1, т.2 от
закона).
Неоснователни са
и възраженията, отправени от адвоката на жалбоподателя, в представената писмена
защита, досежно нарушенията, които се сочат за допуснати от АО при издаване на
процесната заповед. Няма как, в процедурата по налагане на санкция и издаване
на административния акт, издаден на 27.10.2017г., органът да прилага
разпоредбите на новата Наредба за приобщаващото образование,
защото тя влиза в сила на същата дата-27.10.2017г. А към тази дата
процедурата за налагане на санкция вече е приключила с постановяването на
Заповед №217/27.10.2017г. Едва след 27.10.2017г., следва да се прилагат
правилата в новата Наредба.
За пълнота на
изложеното по-горе, и с оглед ролята, която е следвало да изиграе наложеното
наказание, съдът счита да спомене само още няколко служебно известни му факта. Те са определено без значение за
законосъобразността на оспорената заповед, но показващи именно, че поведението
на ученика С. С. е недопустимо и е преминало границите на търпение, след които
начинът за въздействие е само и единствено чрез съответните санкции. Става
въпрос за това, че в АС Русе, освен жалба по наложеното наказание „Забележка“,
само в рамките на месец, постъпиха дела, от материалите на които е видно, че
това дете - ученикът от VIIв клас за учебната 2017-2018г. на ******, е
продължило с недопустимите си постъпки, довели до следващи по ред и степен
наказания, включително и до почти най-тежкото, предвидено в закона- преместване в друго училище.
С оглед на
всичко изложено дотук, съдът приема, че процесната Заповед
№217/27.10.2017г. на директора ******, с която
на С.Н.С., ученик от VIIв клас за учебната 2017-2018г. на същото това училище е
наложена санкция „Забележка“, за неизпълнение на задълженията на
ученика, определени в ЗПУО, нормативните актове по прилагането му и Правилника
за дейността на училището се явява законосъобразен административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените
правила, съобразяване на приложимите материално-правни разпоредби, и в
съответствие с целта на закона. Подадената жалба като неоснователна и недоказана
следва да се отхвърли.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи
направените от директора ****** разноски в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.
Такива са доказани в размер на 430 лева, видно от представения договор за
правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля оспорването на Н.С., като законен представител на детето С.Н.С., жалбоподател по делото, срещу Заповед №217/27.10.2017г. на директора ******,
с която на С.Н.С., ученик от VIIв клас за учебната 2017-2018г. на същото това
училище е наложена санкция „Забележка“.
Осъжда Н.С. ***, ЕГН **********,
като законен представител на детето си и жалбоподател по делото - С.Н.С., да
заплати на директора ****** сумата от 430(Четиристотин и тридесет) лева, разноски
в съдебното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: