№ 557
гр. Пловдив, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300502133 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от М. ЦВ. Д. от гр. Пловдив, ул.
*** ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Т.Д., против Решение №
261069 от 02.04.2021г., постановено по гр. д. № 13216/2020г. по описа на Районен
съд- Пловдив, I гр. с., с което е бил отхвърлен предявения от нея против „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №159, Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК *********, иск за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 1553,44 лв., представляваща
недължимо заплатена цена на допълнително начислена електрическа енергия по
фактура №**********/04.10.2019г. за периода 02.07.2019г.-02.10.2019г. за обект,
находящ се в гр. София, ул. *** В жалбата се излагат съображения за неправилност
на първоинстанционното решение. Твърди се, че в случая между ищцата и ответното
дружество, което притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия,
липсват облигационни отношения по договор за продажба на такава, поради което
и последното не разполага с правото да коригира сметката й за минал период и да
претендира заплащане на суми за доставена електрическа енергия. Излагат се и
доводи, че по делото не било доказано виновно поведение на потребителя, поради
което и нямало основание за ангажиране на отговорността му чрез заплащане на
допълнително начислена електрическа енергия. Сочат се и нарушения на Правилата
за измерване количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР при изготвяне на
корекционната сметка. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. В писмена молба по делото, подадена преди
1
съдебното заседание пред въззивната инстанция от процесуалния представител на
дружеството юрк. Л.Т., се изразява становище, че жалбата е неоснователна и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за
въззивното производство.
Окръжен съд- Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт, в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, което има интерес
от обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо- постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК връзка с чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата оплаквания,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основаниеи чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, с който ищцата М. ЦВ. Д. иска осъждане на ответника „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД да й заплати сумата от 1553,44 лв., представляваща
недължимо заплатена цена на допълнително начислена електрическа енергия по
фактура №**********/04.10.2019г. за периода 02.07.2019г.-02.10.2019г. за обект,
находящ се в гр. София, ул. *** За да отхвърли иска, съдът е приел, че в полза на
разпределителното дружество е възникнало правото да претендира процесната сума
след извършване на едностранна корекция на сметката на жалбоподателката за минал
период. В тази насока е констатирал от фактическа страна, че на 02.10.2019г.
служители на ответното дружество са извършили проверка на електромера, измерващ
доставената в имота на жалбоподателката електрическа енергия, за което е бил
съставен констативен протокол, при която била констатирана промяна в схемата на
свързване на електрическата измервателна система. От правна страна съдът е
намерил, че в ПИКЕЕ от 2019г. е предвидена възможност за електроразпределителното
дружество, при определени хипотези, да извършва едностранна корекция на сметките
за минал период на потребителите на електрическа енергия и да издава фактури в своя
полза за начислените в резултат на корекцията суми. Изложил е съображения, че в
случая били спазени разпоредбите на ПИКЕЕ, поради което вземането по процесната
фактура било надлежно възникнало, а претенцията на ищцата за връщане на
заплатената от нея сума- неоснователна.
По делото не се спори, а и във въззивната жалба не са наведени конкретни
твърдения за неправилно установени факти от страна на първостепенния съд. Предвид
задължителните указания в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д.
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от фактическите изводи на
първоинстанционния съд и не може да приеме, че даден релевантен за делото факт е
погрешно установено, ако във въззивната жалба липсва оплакване в тази насока. В
случая в жалбата не се оспорват фактическите констатации, а само правните
изводи на въззивния съд. Ето защо следва да се приеме от фактическа страна,
че жалбоподателката М.Д. е потребител на електрическа енергия за обект на
потребление, находящ се в гр. София, ул. *** както и че при извършена на
02.10.2019г. от служители на ответното дружество проверка на електромера,
измерващ доставената в посочения обект електрическа енергия, е била
констатирана промяна в схемата на свързване на електрическата измервателна
система, като е направено присъединяване преди средството за търговско
измерване.
2
Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ за периода след
влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г., понастоящем
отменени/ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия
едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Това
право на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели да се възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване. В тази насока са Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по
т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г.,
II т. о., ТК и др.
Основателни са изложените във въззивната жалба доводи за липса на
материалноправна легитимация на ответника да претендира сума за корекция на
сметки на потребителите за минал период. Страни по договора за продажба на
електрическа енергия са потребителя- битов/краен клиент по смисъла на § 1, т. 2а,
респ. т. 27г от ДР на ЗЕ и доставчика- краен снабдител, поради което и
задължението на потребителя за заплащане на консумираната от него електрическа
енергия е спрямо доставчика- краен снабдител. Това се извежда от уредбата на
сделките с електрическа енергия в ЗЕ и в частност чл. 92-96 и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ.
Съгласно § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ „краен снабдител“ е енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. В случая ответното
дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД няма качеството на краен снабдител.
То се явява електроразпределително дружество- оператор на електропреносната, респ.
електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. „а“ и §
34б, б. „б“ от ДР на ЗЕ.
С оглед на горното следва да се посочи, че законодателят е предвидил именно в
полза на крайния снабдител да се извършва корекция на сметката на клиента съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/ за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху СТИ. Аргумент за това са изричните текстове на чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ и на чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а“ ЗЕ, от където се извежда
възможността за корекция на сметка за минал период единствено в полза на крайния
снабдител или на клиента. Това е проявление на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване /в сходен смисъл Решение №
124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК /. Законът за
енергетиката не предвижда възможност за извършване на корекция на сметка на
потребител за минал период в полза на други субекти или страни по сделки с
електрическа енергия. Ответното дружество обаче претендира процесното вземане въз
основа на уредената в новите ПИКЕЕ / обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ възможност да
се коригира сметка на крайния клиент в интерес именно на електроразпределителното
дружество. По силата на законовата делегация в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и с оглед
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗНА, не може изначално в ПИКЕЕ да се определя кому
принадлежи правото едностранно да коригира сметките на битовите клиенти и в чия
полза се извършва корекцията, а само реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. В тази насока въззивният съд намира, че е
3
налице противоречие между подзаконовия нормативен акт- чл. 56, ал. 1 и ал. 2
ПИКЕЕ, и акт от по-висша степен – Закона за енергетиката, относно това в полза на
кой субект се извършват корекция в сметката на потребителя на електроенергия в
случаите на неизмерена или неправилно измерена такава. На основание чл. 15, ал. 3
ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен
правораздавателният орган прилага нормативния акт от по-висока степен. В случая
това е Законът за енергетиката, който не предвижда възможност за
електроразпределителното дружество да коригира едностранно и в своя полза сметката
за консумирана електрическа енергия на крайните клиенти. Следователно вземане на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД по процесната фактура
№**********/04.10.2019г. не е валидно възникнало, поради което и сумата е била
заплатена от ищцата на ответника без основание. Ето защо искът за връщането й
е основателен и следва да се уважи.
С оглед на горното атакуваното решение за отхвърляне на иска ще се отмени,
като вместо него се постанови осъждане на ответника да върне на ищцата
заплатената от нея сума.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъдят
направените по делото разноски за двете инстанции. Същата претендира
адвокатско възнаграждение в размер на по 608,11 лв. за всяка от инстанциите,
срещу което ответното дружество е направило възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 от ГПК. Това възражение е основателно, тъй като заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение не съответства на фактическата и правна
сложност на делото, поради което в нейна полза следва да се присъдят разноски за
такова в размер на по 350 лв. за всяка от инстанциите или общо 700 лв. В полза
на ищцата следва да се присъди и заплатената държавна такса за двете
инстанции, която е в общ размер 93,21 лв.
В полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261069 от 02.04.2021г., постановено по гр. д. №
13216/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр. с., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №159, Бенч Марк Бизнес
Център, ЕИК *********, да заплати на М. ЦВ. Д. от гр. Пловдив, ул. *** ЕГН
**********, сумата от 1553,44 лв., представляваща недължимо получена цена на
допълнително начислена електрическа енергия по фактура №**********/04.10.2019г.
за периода 02.07.2019г.-02.10.2019г. за обект, находящ се в гр. София, ул. ***
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба-
13.10.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 793,21 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5