Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 180/14.04.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, с участието на Нина Борисова – Окръжен
прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 41 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба и
уточнение към нея от М.К.П. с ЕГН * ***, чрез пълномощника адвокат М.П.Г. ***
против Областна дирекция на МВР /ОД МВР/ - Монтана, представлявана от
Директора, с която са предявени осъдителни обективно съединени искове по реда
на чл.203 - 207 от АПК във вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди претендирани в размер на
200.00лева /двеста/, изразяващи се в направените от него разноски – платено в
брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД
№ 2202/2017 по описа на Районен съд – Монтана с постановеното по което дело и
влязло в законна сила от 09.02.2018год. Решение №15 от 17.01.2018год. било
отменено издадено против ищеца Наказателно постановление №17-0996-005039 от
18.11.2017год., за налагане на административно наказание – глоба за нарушение
по ЗДвП, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана,
ведно със законната лихва върху тази сума, от завеждане на исковата молба –
21.01.2020г. до окончателното изплащане.
С исковата молба се претендират и
неимуществени вреди в размер на 1000.00лева /хиляда/ за времето от 28.10.2017г.
до 17.01.2018год. изразяващи се в причинен стрес, безсъние и безпокойство по
време на, и след извършване на проверката спрямо него, както и ангажираната
административно наказателна отговорност. Както и мораторна лихва от датата на
съставяне на АУАН – 28.10.2017г. до завеждане на исковата молба – 21.01.2020г.,
ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба – 21.01.2020г. В
исковата молба твърди, че съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в ал.2 на
разпоредбата било посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Твърди се, че от
посоченото незаконосъобразно наказателно постановление №17-0996-005039 от
18.11.2017год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР –
Монтана, отменено с влязлото в законна сила съдебно решение на Районен съд –
Монтана, му били причинени имуществени вреди, претендирани в размер на 200.00
лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, ведно със законната лихва върху тази сума, от завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане, както и неимуществени вреди
претендирани в размер на 1000.00лева /хиляда/ за времето от 28.10.2017г. до
17.01.2018год. изразяващи се в причинен стрес, безсъние и безпокойство по време
на, и след извършване на проверката спрямо него, както и ангажираната
административно наказателна отговорност. Претендира се и мораторна лихва за
причинените неимуществени вреди от датата на съставяне на АУАН – 28.10.2017г.
до завеждане на исковата молба – 21.01.2020г., ведно със законна лихва от
завеждане на исковата молба – 21.01.2020г. Претендира и разноски в настоящето
производство, като прилага договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат М.П.Г. ***, в представено
писмено становище поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и
аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете, така,
както са предявени. Счита, същите за основателни и доказани, тъй като са налице
комулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за
ангажиране отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт,
отменен с влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена
вреда и наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт и настъпилата имуществена и неимуществена вреда за ищеца.
Претендират се и присъждане на направените в настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса за образуване на
делото, като представя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОД МВР представлявано от
Директора, в отговора по исковата молба оспорва същата досежно претендираният
размер на имуществените вреди касаещи заплатеното адвокатско възнаграждение.
Изцяло се оспорва по основание и размер предявеният иск за неимуществени вреди,
ведно с претендираната мораторна и законна лихва, като се иска неговото
отхвърляне. В съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощения
главен юрисконсулт К*** Димитрова, която по съществото на делото заявява
основателност на предявения иск за претендираните имуществени вреди в размер на
200.00лева, касаещи заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по отменено НП. Моли за отхвърляне на предявеният иск
за неимуществени вреди, тъй като не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки, за ангажиране отговорността на ответника, досежно наличието на
причинена непосредствена вреда и причинна връзка между отмененото НП и
настъпилите неимуществени вреди претендирани от ищеца. Намира претенцията за
неимуществени вреди за недоказана, като моли за нейното отхвърляне, както и
претендираните мораторна и законна лихва, поради акцесорния им характер. Прави
възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
настоящето производство. Претендира разноски за процесуално представителство в
минимален размер.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявеният иск за причинените имуществени вреди
претендирани в размер на 200.00лева изразяващи се в направените разноски –
платено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита по АНД № 2202/2017год. по описа на Районен съд – Монтана е основателен и
доказан, тъй като са налице предвидените за това предпоставки, незаконосъобразен
административен акт – НП, което е отменено с влязло в законна сила решение на
РС – Монтана, като в резултат на този незаконосъобразен акт, който е отменен,
ищеца е претърпял имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство. Поради това намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, както и иска за претендираната
законна лихва от завеждане на исковата молба. По отношение на предявения иск за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен,
тъй като не са налице предвидените кумулативни предпоставки и конкретно
наличието на причинна връзка между отмененото НП и претендираните неимуществени
вреди, предвид събраните гласни доказателства и липсата на приложена медицинска
документация. Поради недоказаност на главния иск за неимуществени вреди, следва
да се отхвърли и акцесорният иск по отношение на претендираната мораторна и
законна лихва.
Административен
съд - Монтана, след преценка на събраните по делото доказателства – писмени и
гласни, както и становищата на страните приема за установено следното от
фактическа страна:
От
приложеното по настоящото дело като доказателство, което не е оспорено от
страните АНД № 2202/2017год. по описа на Районен съд – Монтана се установява,
че с наказателно постановление №17-0996-005039 от 18.11.2017год., издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана на ищеца М.К.П. с ЕГН * ***
за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00лева, на основание чл.179,
ал.3, т.4 от ЗДвП. Срещу НП връчено лично на ищеца е подадена и съответната
въззивна жалба по която е образувано АНД №2202/2017год. по описа на Районен съд
- Монтана. Жалбата срещу НП е подадена от ищеца лично и чрез пълномощник –
адвокат М.Г. ***, видно от положените върху нея подписи. Към жалбата е приложено
ксерокопие от договор за правна защита и съдействие серия Б, №12356789 от
08.12.2017г., ведно с пълномощно.
Видно от
доказателствата по делото, в административно наказателното производство пред
Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от упълномощеният адвокат
М.П.Г. ***, видно от оригинала на представения договор за правна защита и
съдействие по настоящето дело на л.38. Съобразно сключения между ищеца – М.К.П.
и адвокат М.П.Г. ***, договор за правна защита и съдействие серия Б, №12356789
от 08.12.2017г., в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело,
упълномощава адвокат М.П.Г. ***, да му окаже процесуално представителство и
защита по обжалване на НП на ОД МВР Монтана по ЗАНН. В платена сума от договора
изрично е отразено договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 200.00лева, описано цифром и словом. С решение №15 от 17.01.2018год.
постановено по АНД №2202/2017год. на Районният съд - Монтана е отменено, като незаконосъобразно
издаденото срещу ищеца в качеството му на административно наказано лице
наказателно постановление №17-0996-005039 от 18.11.2017год. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. Постановеното Решение не
е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред касационната инстанция и е влязло в
законна сила от 09.02.2018год.
От
приложената справка за нарушител на л.26-27 от делото е видно, че СУ МПС и
контролен талон на ищеца са били отнети от 02.10.2016г. до 04.04.2017г. по
съставен АУАН на 02.10.2016год. за нарушение по чл.5, ал.3,т.1, пр.2 от ЗДвП –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, по
което е била образувана прокурорска преписка за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Въз основа на същия АУАН №797582/02.10.2016г. е била
издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с
№16-0996-000413/03.10.2016год. По същият АУАН №797582/02.10.2016год. е
постановена и присъда с №1881/16.12.2019год, по която ищеца е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. От справката е видно, че в графа НП под №2
е отразено издаденото НП№17-0996-005039 от 18.11.2017год., от Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, от което се претендират имуществените и
неимуществени вреди и за което в статус е отразена отмяната му след съдебна
инстанция.
С оглед
установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди в размер на
1000,00лева, за времето от съставяне на АУАН - 28.10.2017г. до 17.01.2018год. –
постановяване на решението на РС – Монтана за отмяна на НП, изразяващи се в
твърдения за причинен стрес, безсъние и безпокойство по време на, и след
извършване на проверката спрямо него, както и ангажираната административно
наказателна отговорност в съдебно заседание от 11.03.2020год. по делото са
разпитана свидетелите Д*** Б*** Д*** живеещ на съпружески начала със сестрата
на ищеца, И*** К*** П*** сестра на ищеца и В*** Р*** В*** – живееща на
съпружески начала с ищеца. От разпита на Д*** Б*** Д*** се установява, че през
месец септември, октомври 2017год. разбрал от ищеца, че е спрян за проверка от
органите на полицията, които изискали документите му и след проверката „полицая
е отворил дясната врата, протегнал се е и му е свалил винетния стикер, като му
е казал, че има съмнения, че е фалшив..“. От разказа на ищеца разбрал, че
същият се е възмутил от случилото се, че „…полицая няма такива права да му
сваля винетния стикер, като не мисли, че това е редно и законно и ще си потърси
правата в съда…“. Заявява, че ищеца бил „…много негативно настроен, разстроен,
беше недоволен от случилото се и сега не е доволен, че са му взели книжката –
за сегашното си носи последствията…“. Сочи, че след съставяне на АУАН е
управлявал автомобила, тъй като СУ МПС не му е било отнето.
От разпита
на И*** К*** П*** сестра на ищеца се установява, че преди 3 години, през 2017
г., на ищеца „…му свалили винетката, като полицаят през прозореца бръкнал и му го
свалил….“. От тогава е неспокоен, нервен, "с какво право ще ми бръкне в
колата и ще ми вземе винетката" и аз съм шофьор! …“. Заявява, че сега няма
свидетелство за управление, но след отнемането на винетката и преди да му
вземат сега свидетелството през 2020 г. е управлявал автомобила. След съставяне
на акта станал „… по-разсеян, напрегнат, не слушал какво му говорят, по
различен е от обикновеното и то е свързано с отнемането на винетката - така
мисля…“. Твърди, че ищеца е бил възмутен от полицая, който му е бръкнал в
колата и му е взел винетката. Не взема никакви медикаменти след случая.
От разпита
на В*** Р*** В*** – живееща на съпружески начала с ищеца от две години и
половина - три, се установява, че в края на октомври 2017 г. ищеца и разказал
че са го спрели полицаи в с. Мърчево вечерта, като са се държали лошо с него,
бил много разтревожен, уплашен, вечерта не можел да спи. Сочи, че „..до ден
днешен се върти - не може да спи, не се храни добре, много е разсеян..“. Когато
са го спрели не са му взели книжката, а са му писали акт, като същия е
продължил да кара автомобила. Към настоящия момент няма свидетелство, заради
една катастрофа преди години, когато не са се познавали. Тази година, заради
минала катастрофа са му взели СУ МПС. Катастрофата е станала 2016 – 2015 г., „…отнемат
му предимство някакви баба и дядо с кола, и той ги удря, като е чула от майката
и сестрата на ищеца, че е имало голям стрес, тъй като си е ударил главата в
прозореца на колата, хората не са пострадали, но са били много уплашени и той е
бил уплашен. Текла му е кръв от главата, а и те са му отнели предимството….“..
След съставяне на АУАН същата наблюдава промяна в поведението му. „Разсеян е,
аз го питам нещо, а той гледа в една точка, разконцентриран е, не може да спи,
буди се нощем …, стресиран е - страх го е от полицаите….Не пие лекарства“.
Показанията
на тези свидетели съдът кредитира, след съобразяване с разпоредбата на чл.172
от ГПК преценявайки връзката им с останалите събрани по делото доказателства,
като ги приема за последователни, житейски обясними и непротиворечиви.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за редовност от
външна страна и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205
от АПК.
Съгласно чл.
204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1
от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след отмяна на административния акт,
по съответния ред.
По отношение
на претендираните имуществени вреди в размер на 200.00лева /двеста/, изразяващи
се в направените от ищеца разноски – платено в брой адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по АНД № 2202/2017год. по описа на
Районен съд – Монтана с постановеното по което дело и влязло в законна сила от
09.02.2018год. Решение №15 от 17.01.2018год. било отменено издадено против
ищеца Наказателно постановление №17-0996-005039/18.11.2017год. С оглед на
характера на дейността по административното наказване, приключваща с издаване
на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо
от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и
въпреки че наказателното постановление не е индивидуален административен акт,
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е обстоятелството, че това е
властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от
закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР –
Монтана, е отменено от компетентния Районен съд, с влязло в законна сила
съдебно решение, постановено по АНД № 2202/2017год. по описа на Районен съд –
Монтана, което не е обжалвано и е влязло в законна сила, предявеният иск по
първата претенция се явява допустим за разглеждане от настоящия административен
съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Монтана, по
реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда по мястото
на увреждането.
От правна
страна исковият процес започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че
спорното право съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление за налагане на административно наказание.
Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено
от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразното НП за налагане на административно
наказание - глоба за нарушение, установено с издаденото НП, то пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу ОД
МВР – Монтана, която е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал.2 (Изм. и доп.,
бр.81 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) от ЗМВР и която, освен това, се
явява и издател на отмененото НП за налагане на съответните административни
наказания по ЗДвП.
С оглед
наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е
налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно
легитимирана страна – ОД МВР – Монтана. Ето защо, предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице
кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността
на ОД МВР – Монтана, за имуществени вреди, причинени на ищеца, като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
За да се
ангажира отговорността по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди
всичко отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени
вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно -
следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им
на административни органи, при или по повод изпълнение на административна
дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В случая не
е спорно, че е налице конкретно Наказателно постановление за налагане на
административно наказание, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР – Монтана, което е отменено по съдебен ред от въззивната инстанция /Районен
съд - Монтана/, не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. доказана е
първата предпоставка от визираните по-горе - отменен като незаконосъобразен
административен акт – Наказателно постановление, което не се оспорва и от
процесуалният представител на ответника. Нямо спор, че възнаграждението,
уговорено между страните, се дължи на основание свободно договаряне между тях,
но това не води до липса на пряка причинна връзка между заплащането на сумата
за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление. Напротив,
съгласно цитираното по-горе, ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на
ВАС, безспорно се приема, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски
хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е
да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е
мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде
отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания,
каквито имат адвокатите. Това обжалване, във всичките му фази, включително и
чрез касация - за индивидуалните административни актове пред ВАС и за
наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително
да бъде осъществено с помощта на адвокат, но гражданите изключително трудно,
биха се справили със съдебното обжалване без неговата помощ. С ТР се приема
като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на
т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е
задължителна, тъй като разходите по ангажирането на адвокатска защита
представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото НП, чието пряко
следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната
защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. Неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
административно наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданина
не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
неговите законни права и интереси. В настоящия случай се установява, че в
следствие на осъществената от процесуалния представител защита, съдът е отменил
оспореното НП, поради което настоящият състав намира, че процесуалния
представител на ищеца е изпълнил предмета на сключения между тях договор за
правна защита и съдействие. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за
възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Не се
оспорва и основателността на иска от ответника, оспорва се размера на
претендираното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 200.00лева.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата
за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват
по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните
могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си,
да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта
и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството".
В конкретния
случай, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е по повод издадено
наказателно постановление, което впоследствие е отменено от страна на РС -
Монтана с Решение №15 от 17.01.2018год. по АНД № 2202/2017год. по описа на
Районен съд – Монтана, то възражението за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде разгледано в светлината на чл. 78, ал.
5 от ГПК. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност
на делото съдът може по искане на страната да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В тази норма е предоставено право
на съда да прецени дали да намали адвокатското възнаграждение, като
законодателят само е ограничил минималната долна граница, под която не може да
бъде определено адвокатско възнаграждение. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го
намали до долна граница, под която не може да се намали възнаграждението - не по-малко
от минималния размер, предвиден в Закона за адвокатурата, но съдът не е
обвързан с максималния размер, които може да присъди възнаграждение, при
условие, че е доказано като заплатено. В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предоставено
право на съда, като законодателят е използвал израза "може", което
сочи на свободна преценка на съда да намали или не възнаграждението, но само
при депозирано искане от страната за намаляване на разноските.
Съгласно
чл.18, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.) за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по
-малко от 50.00 лева. В алинея втора е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300.00 лева, в алинея трета на текста е визирано, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300.00лева
От
приложения Договор за правна защита и съдействие серия Б, №12356789 от
08.12.2017г. е видно, че обемът на представителната власт на адвоката е да осъществи
процесуално представителство и защита по обжалване на наказателното
постановление на ОД МВР – Монтана по ЗАНН. Установено е, че жалбата е изготвена
и подадена и от адвоката, а в съдебното производство пред МРС в проведеното
съдебно заседание се е явил адвокат М.П. от МАК, като заплатеното в брой
адвокатско възнаграждение от 200.00лева е под минимума предвиден в нормата на
чл.18, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, поради което
именно вредите, които се претендират са доказани и искът следа да бъде уважен в
цялост.
По иска за
заплащане на законната лихва върху сумата от 200.00 лева. Задължението за лихва
има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид обстоятелството,
че искът за заплащане на обезщетение за искът за имуществени вреди е изцяло
основателен, настоящият съдебен състав намира, че и исковата претенция за
заплащане на законната лихва от завеждане на исковата молба – 21.01.2020г. до
окончателното изплащане, както е поискана от ищеца е основателен.
По отношение
на претендираните неимуществени вреди в размер на 1000.00лева /хиляда/ за
времето от съставяне на АУАН - 28.10.2017г. до 17.01.2018год. – постановяване
на решението на РС – Монтана за отмяна на НП, изразяващи се в твърдения за
причинен стрес, безсъние и безпокойство по време на, и след извършване на
проверката спрямо него, както и ангажираната административно наказателна
отговорност, настоящия съдебен състав намира тази претенция за недоказана от
страна на ищеца.
Тази
категория вреди макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по
количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в
процеса доказателствени средства, т. е. същите не се презюмират (а подлежат на
доказване, както по основание, така и по размер). Неимуществените вреди,
изразяващи се в причиняване на негативно психическо състояние на лицето, които
са пряка и непосредствена последица от отмяната на незаконосъобразния
административен акт, следва да бъдат конкретно установени. Необходимо е да се
установят ясни данни за интензитета на негативните психични преживявания, на
тяхната продължителност, на конкретното им въздействие и възприятие от лицето.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е
не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото
лице. Това обуславя необходимостта от обективно, всестранно и пълно обхващане
на всички, настъпили в резултат на увреждането неимуществени вреди. В правната
теория и съдебната практика се приема, че в понятието "неимуществени
вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно
отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време.
Затова законът е въвел справедливостта като критерии за тяхното обезщетяване.
Понятието "справедливост" е обусловено от конкретните и обективно
съществуващи обстоятелства, като обем, интензитет и продължителност на претърпените
болки и страдания, физическите, психологическите и социалните последици за
увредения, възрастта на увреденото лице. Съгласно задължителните указания в т.
II от ППВС № 4 от 1968 г., размерът на обезвредата следва да бъде съответен на
претърпените вреди.
Действията
по съставяне на АУАН поставящ началото на административно наказателното
производство и налагането на административното наказание глоба, по силата на отмененото
НП издадено от Началник сектор "ПП" при ОД на МВР Монтана само по
себе си е факт, който е годен по принцип да предизвика негативни последици у
адресата. Тяхното наличие и интензитет обаче подлежат на доказване на общо
основание, в съдебно производство като процесното.
От разпита
пред съда на свидетелите, чиито показания съдът кредитира при съобразяване с
разпоредбата на чл.172 от ГПК се установява, че ищеца „...от тогава е
неспокоен, нервен, "с какво право ще ми бръкне в колата и ще ми вземе
винетката…" След съставяне на акта станал „… по-разсеян, напрегнат, не
слушал какво му говорят, по различен е от обикновеното и то е свързано с
отнемането на винетката…“ Не приемал лекарства и медикаменти.
От
приложената справка за нарушител кореспондираща с показанията на свидетелката В***
В*** , се установява, че преди настоящия АУАН ищеца е претърпял ПТП, като през
цялото време срещу него се водело и досъдебно производство за извършено
престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК, свързано с управление на
МПС след употреба на наркотични вещества, по което впоследствие е постановена
присъда и към м.12.2019г. е лишен от право да управлява МПС.
Така
установеното не дава основание да се направи извод за основателност на
претенцията на претърпени неимуществени вреди, в това число частична. Не става
ясно въз основа на какви факти, различни от „уплахата от полицаите, че са му
взели винетката“, свидетелите правят извод, че ищеца е бил притеснен и
прекалено изнервен, както и това, че случилото му се е отразило на
здравословното му състояние, тъй като и преди настоящият АУАН, същият е имал и
други АУАН. Притеснението, прекалената изнервеност и факта че не слушал, за
които споменават свидетелите са квалификации за поведението на ищеца, които не
обвързват съда да приеме, че са следствие на отмененото НП, доколкото не са
установени от свидетелите конкретни проявления на неговото поведение (факти),
освен твърденията възприети от самият ищец. От друга страна по делото безспорно
се установи, че същият не приема медикаменти свързани с неспокойството и
стреса, които да са повлияли върху здравословното му състояние и да кореспондират
с показанията на свидетелите.
Изложеното
дава основание да се приеме, че твърденията за претърпени неимуществени вреди
от ищеца са недоказани и изцяло неоснователни - не е доказана претърпяна вреда
и причинна връзка на твърдените вреди с конкретно отмененото наказателно
постановление №17-0996-005039 от 18.11.2017год. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. Фактът на извършената проверка от
органите на полицията, неминуемо води до притеснения за лицето и негативни
емоции, но доколкото то знаейки, че поставеният от него винетен стикер е
редовен, не би било житейски обосновано да изпитва притеснение и изнервеност,
още повече, че това е установено и във воденото съдебно производство по
обжалване на НП. Наред с това по отношение на ищеца са извършвани и други
проверки от полицейските органи по ЗДвП, съставяни са му и други АУАН, в това
число преди издаване на настоящето НП отменено от РС - Монтана е претърпял ПТП,
както заявява св. Валентинова от което имал „..голям стрес…бил много уплашен,
имал кръв по главата…“. Наред с това
ищеца и след съставяне на АУАН и издаване на настоящето НП отменено от РС -
Монтана е продължил да управлява МПС, знаейки че отново може да бъде проверен
от органите на полицията осъществяващи контрол по ЗДвП. В настоящият случай
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провел доказване на твърдените
неимуществени вреди и не е установил причинната връзка между тях и конкретно отмененото
НП, от което се претендират.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая, от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лева. По съществото на делото
от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвокат М.П. от МАК. Претендираният общ размер на
претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца е 1200,00 лева, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния предвиден
размер на адвокатското възнаграждение е 314,00 лева. С оглед изложеното и
предвид фактическата и правна сложност на спора, извършените от процесуалният
представител, процесуални действия, както и приключването на делото в едно
съдебно заседание, възражението на ответника е основателно и размера на
адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до минималния предвиден от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 314,00 лева.
Съобразно
изхода на процеса, при материален интерес на исковете в размер на общо 1200,00
лева, уважена част в размер на 200,00 лева, направени от ищеца разноски в
процеса за адвокатско възнаграждение в размер на 314,00 лева (съобразно
намаления от съда размер), в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 52,00 лева, заедно с 10,00 лева за платената държавна такса (52
лева = 200 лева (уважена част) х 314 лева (разноски)/1200 лева).
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо,
въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с
чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Монтана, ІІ-ри
съдебен състав,
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на М.К.П. с ЕГН * ***, сумата в размер на 200.00лева
/двеста/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди -
изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита,
съдействие и процесуално представителство, по АНД № 2202/2017год. по описа на
Районен съд – Монтана, с влязлото в законна сила Решение № 15 от 17.01.2018г.
по което дело, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-0996-005039
от 18.11.2017год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР –
Монтана, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на
исковата молба – 21.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.К.П. с ЕГН * *** срещу
Областна дирекция на МВР – град Монтана за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1000.00лева /хиляда/ за времето от
28.10.2017г. до 17.01.2018год. изразяващи се в причинен стрес, безсъние и
безпокойство по време на, и след извършване на проверката спрямо него, както и
ангажираната административно наказателна отговорност по отменено НП, ведно с
мораторна лихва от датата на съставяне на АУАН – 28.10.2017г. до завеждане на
исковата молба – 21.01.2020г. и законна лихва от завеждане на исковата молба –
21.01.2020г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на М.К.П. с ЕГН * *** сумата в размер на общо 62,00лева
/шестдесет и два/, представляваща сторените в настоящето производство разноски
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно с уважената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред
Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание
чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на
чл.137 от АПК.
Административен съдия: