№ 2549
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110104583 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от Е.З.М., ЕГН: **********,
адрес: **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „**********" № 26, ет.2, чрез адв. И.В.
срещу „П.В." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: **********,
съединени в условията на първоначално обективно съединяване на следните искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна
на Заповед № 19 от 04.04.2022г., с която на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ е прекратено
трудовото правоотношение, поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „****" в ********** при ответника.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по
силата на сключен между страните Трудов договор от 01.02.2011г. е заемал длъжността
„****" в ********** при ответника при ответника. На 09.01.2021 г. при ПТП получил
травма на дясната колянна става. Злополуката била призната за трудова на 11.10.2021.
Съгласно Експертно решение № 3808 от 135/11.10.2021 г., издадено от УМБАЛ „Св.
Марина" Варна му е определена неработоспособност 50 % за една година, като е следвало да
бъде трудоустроен за срок от 6 месеца. Обжалвал Решението на ТЕЛК, като с Експертно
решение № 0347 от 045/10.03.2022 г., издадено от НЕЛК е отменено решението на ТЕЛК и е
издадено ново. Посочено е, че ищецът може да работи като ****, трудоустроен в срока на
определения%. Може да работи без тежък физически труд, без работа на височина и без
самостоятелен товар над 50 кг. Становището на Служба по трудова медицина - ЛТМ ООД
от 23.03.2022 г. било, че работодателят не може да спази посочените в Решението на НЕЛК
противопоказни условия на труд. Със заповед № 19/04.04.2022 г. ответникът прекратил
трудовия договор, на основание чл. 325, т. 9 от КТ. Счита, че е налице незаконосъобразност
на уволнението, доколкото не са налице законово предвидените предпоставки за
прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание - невъзможност ищеца да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
1
работоспособност или по здравни противопоказания. Твърди се, че заповедта, с която е
прекратено трудовото му правоотношение е в противоречие със заключението на трудово-
експертната лекарска комисия. Не му е предлагана друга, подходяща за здравното му
състояние работа. С оглед броя на наетите работници и служители, работодателят е
следвало да определи работни места за трудоустрояване. Така обосновава
незаконосъобразност на уволнението и моли за постановяване на положително решение по
предявените от него искови претенции.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва изцяло насочените срещу него
искове, навеждайки доводи за неоснователност на същите: не оспорва факта, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено с обжалваната заповед.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че в съответствие с
предоставената от закона възможност е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Поддържа се, че Заповед № 19 от 04.04.2022 г. на Изпълнителния директор на „П.В." ЕАД е
издадена при спазване на нормативните изисквания и при осъществено основание за
прекратяване на трудовия договор. Излага се, че органите на медицинска експертиза на
работоспособността са се произнесли с окончателно експертно решение № 0347 от
заседание 045 на 10.03.2022 г. на НЕЛК, че при изпълняване на длъжността „****" са
налице противопоказани условия на труд, посочени в експертното решение. Навежда се
довод, че всички длъжности, определени за трудоустроени лица в списъка по чл. 315 КТ на
„П.В." ЕАД са заети от лица с трайно намалена работоспособност и не е имало други
подходящи с оглед образованието и квалификацията на работника свободни работни места
към датата на прекратяване на трудовия договор - 04.04.2022 г. Сочи се, че работодателят
няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства на нуждите от
трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ, които са изпълнени. Оспорва се
основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Излага се, че предпоставка за уважаване на този иск е отмяна на уволнението, но ответникът
счита, че следва да се отчита и способността на работника да изпълнява възложените с
длъжностната характеристика трудови функции. Посочва, че компетентният държавен орган
за експертиза на работоспособността е постановил, че за работника са налице здравни
противопоказания за длъжността „****" и това решение е задължително за работодателя и
работника. Поддържа, че заповедта е мотивирана, като е посочено че причина за
прекратяване на трудовия договор е невъзможност на работника да изпълнява възложената
му работа, поради болест довела до трайно намалена работоспособност по здравни
противопоказания въз основа на заключение на НЕЛК, като същата е връчена при отказ на
работника да я получи, което е удостоверено с подписа на двама други служители.
Ответникът твърди, че при него не е имало незаета, определена за заемане от трудоустроени
лица длъжност. Не е имало и други свободни работни места, отговарящи на образование и
квалификация на работника. Няма определена за трудоустроени лица длъжност, която да е
заета от здрави лица. Сочи, че е изпълнил задълженията си по Наредба РД-07-1. Счита
исковете за неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните е прието, че са били в трудово правоотношение, по силата на
Трудов договор от 01.02.2011г., като ищецът е заемал длъжността „****" в ********** при
ответника и трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 19 от 04.04.2022г., на
основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ - поради невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност.
2
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства - Заповед № 19/04.04.2022 г.; ЕР № 3808 от 11.10.2021г. на ТЕЛК при
УМБАЛ „Св. Марина - Варна" ЕАД, ЕР № 0347от 10.03.2022г. на НЕЛК, Удостоверение с
изх. № 2854/30.03.2022г. издадено на ищеца от „П.В." ЕАД - гр. Варна.
Изяснява се от приобщените по делото експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК, че
ищецът е с 50 % ТНР.
В ЕР № 3808 от 11.10.2021 на ТЕЛК към УМБАЛ Св. Марина-Варна ЕАД е
установено наличие на 50 % неработоспособност на ищеца и противопоказани условия
на труд – височинна работа, тежък физически труд, вдигане над 50 кг.
В ЕР № 347 от 10.03.2022 на НЕЛК към МЗ се потвърждават наличие на 50 %
неработоспособност на ищеца и противопоказани условия на труд - тежък физически
труд, работа на височини и без самостоятелно вдигане на товар над 50 кг..
Констатацията е, че лицето може да работи настоящата професия при спазване на
посочените противопоказни условията на труд.
Издадено е отрицателно становище от „Служба по трудова медицина - ЛТМ" ООД за
пригодността на ищеца да изпълнява длъжността „****". Посочено е, че е невъзможно
ищецът да изпълнява задълженията си като „****“ и в същото време работодателят да
спазва противопоказните условия на труд, описани в ЕР на НЕЛК. Посочено е, че към
23.03.2022г. работодателят няма свободни места за трудоустроени лица.
С процесната заповед № 19 от 04.04.2022 г. , на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, поради невъзможност на работника да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Ищецът е отказал да получи заповедта, видно от отразеното в същата,
удостоверено с подписите на двама свидетели.
В заповедта е определено на работника да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ
в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца и обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2022г., в размер на пет дни.
Ищецът притежава диплома рег. № 3021-88/17.09.1996г., за завършено средно
образование.
От представените свидетелства за правоспособност се установява, че ищецът е
придобил правоспособност за работа с електрокари и мотокари до 10 т в и за водач на челен
кофачен товарач. Притежава сертификат за швартовчик.
Представена е производствена характеристика за длъжността „****“.
Видно от представените списък на длъжностите за трудоустроени лица с намалена
работоспособност, съгласно чл. 315 КТ и Наредба № РД-07-1 от 02.02.2012 г. за определяне
на работните места, подходящи за лица с намалена работоспособност към 04.04.2022 г.,
списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към Пристанищен терминал Варна -
изток към 04.04.2022 г. и списък на лицата, заемащи длъжност за трудоустроени към
Пристанищен терминал Варна - запад към 04.04.2022 г., към релевантния момент при
ответното дружество - работодател всички 50 бр. длъжности за трудоустроени лица са били
заети с трудоустроени лица.
Представена е карта за идентифициране на опасности при работа в ****, отдел
Товаро-разтоварна дейност, длъжност „****“ и Длъжностна характеристика за длъжността
„****“.
Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвено от д-р С.Н. - лекар ТМ, специалист по трудова медицина и безопасност на труда,
към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
3
ищеца - 04.04.2022 г., не е имало подходяща за здравното състояние на ищеца длъжност,
както в списъка по чл. 315 КТ, така и извън него, с оглед образованието и квалификацията
му. За да достигне до този извод вещото лице е анализирало наличните данни по делото за
заеманата през годините длъжност от ищеца в „П.В." АД, образованието му и установеното
наличие на 50% неработоспособност на ищеца, заедно с другите поставени му диагнози,
които обстоятелства, проявени в съвкупност, значително стесняват възможността за
евентуално трудоустрояване на подходяща за здравето му длъжност, без тежък физически
труд в предприятието. Изложена е констатацията на вещото лице, че в експертните решения,
уточнените диагнози, определените противопоказни условия на труд и съответно
произнасянията за налична „възможност за изпълнение на настоящата длъжност „****", са в
противоречие с наличните рискове за здравето и безопасността при работа. Това предполага
или некоректно попълнена от работодателя производствена характеристика или
несъобразяване от ТЕЛК/НЕЛК условията на труд от производствената характеристика. От
поясненията на вещото лице, дадени при неговото изслушване в о.с.з., проведено на
15.07.2022 г., се изяснява, че заеманата длъжност „****“ се характеризира с полагане на
тежък физически труд и работа на височина.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от
правна страна:
Съдът намира производството по предявените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, 2 КТ за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на
07.04.2022г.. Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.2 КТ исковете за отмяна на уволнение
се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото правоотношение,
което в настоящия случай е станало със заповед, връчена на ищеца на 04.04.2022г.. Молбата
за отмяна на уволението се явява подадена в срок, поради което съдът дължи формиране на
изводи досежно нейната законосъобразност.
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
по чл.325, т.9 КТ се състои от три елемента, които трябва да съществуват кумулативно.
Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания. Вторият елемент е заключение на ТЕЛК или НЕЛК, в което фигурира
болестта или съответните здравни показания и изрично е посочено, че това състояние
поражда невъзможност за работника или служителя да изпълнява точно определена работа
по трудовото правоотношение. Третият елемент е липсата на друга подходяща за здравното
състояние на работника или служителя работа в предприятието. Под „подходяща работа“ се
разбира свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на
работника или служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря.
Обстоятелството, че тази работа е подходяща за неговото здравно състояние, трябва да бъде
също така удостоверено от компетентния здравен орган. Този извод следва от разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване/ДВ, бр. 7 от 27.01.1987 г., изм. в ДВ, бр. 111
от 2001 г./, според която, при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване
работник или служител относно подходяща работа за трудоустрояване, въпросът се решава
от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне,
когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за
трудоустрояване. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа,
издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени
или допълни предписанието си /решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793/2017 г. на III
ГО; решение № 279 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 327/2015 г., IV ГО на ВКС/.
Невъзможността на работника да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност се установява с решение на НЕЛК. Това решение
подлежи на съдебен контрол по административен ред, което изключва инцидентната му
4
проверка в спор по чл. 344, ал. 1 КТ.
При констатация на компетентните органи, че изпълняваната длъжност от служителя
или работника с намалена трудоспособност, му е противопоказна, работодателят трябва да
му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност.
Когато работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва
да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Ако
няма свободна подходяща длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото
правоотношение на осн. чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
Работодателят има задължение по чл. 315 КТ да определи работни места, подходящи
за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност и съставя списък с тях.
Настоящата съдебна инстанция приема, че категорично по делото се установява, че
ищецът страда от заболявания, довели до трайно намалената й работоспособност, като
съгласно преценката на НЕЛК, обективирана в последното и актуално ЕР от 10.03.2022 г.,
същият може да изпълнява длъжността „****", но при облекчени условия – без тежък
физически труд; без работа на височина и без самостоятелно вдигане на товар над 50 кг.
Съдът приема за доказано обстоятелството, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, при работодателя всички определени длъжности за
трудоустрояване на лица с намалена работоспособност са били заети.
Основното заявено в исковата молба оплакване на ищеца е, че преди издаването на
оспорената заповед работодателят не е предложил друга подходяща работа за здравното му
състояние, за да може да се съгласи да я приеме или откаже, което счита за нарушение на
императивните задължения на работодателя по чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2-ро КТ. Както бе
изяснено по-горе, съгласно даденото разрешение, трайно поддържаното в съдебната
практика на ВКС, споделено и от настоящия съдебен състав, при липса на свободни
длъжности, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, работодателят е
длъжен да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325, т. 9 КТ. В случая ответникът
не е разполагал със свободни длъжности от списъка по чл. 315 КТ, които да предложи на
ищеца, за да може той да избере коя от тях е съгласен да заеме, поради което липсата на
предложение за заемане на друга длъжност не може да бъде възприето като нарушение на
императивните правила на КТ.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява също по
категоричен начин, че при работодателя няма свободна и отговаряща на образованието и
квалификацията на ищеца щатна длъжност, подходяща за здравословното му състояние -
както такава определена за трудоустрояване и фигурираща в списъка по чл. 315 КТ, така и
друга свободна длъжност извън него. Работодателят няма задължение да променя
създадената организация на труда като осигури специално работно място, подходящо за
трудоустрояване на ищеца - в този смисъл Решение № 214/ 03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. №
6526/ 2013 г., IV г.о.; Решение №17 от 20.02.2014 г. по гр. дело №2517/2013 г. на ВКС, IV
г.о..
Съгласно чл. 315, ал. 1 КТ работодателят с повече от 50 работници и служители има
задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до
10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата
си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в
предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или
трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна
степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на дейността и нейната
организация позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на
отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицински
противопоказния за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма
5
задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от
трудоустрояване извън задълженията му по чл. 315 КТ /Решение №137/13.05.2014 г. по гр.
д. №4811/2013 г.; Решение № 192/22.05.2015 г. по гр. д. № 6866/2014г./.
От изложеното следва, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати
едностранно трудовото правоотношение. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловения му характер от
изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователен следва да бъде отхвърлен
и обективно съединеният иск по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника
следва да бъде присъдена сума в размер на 200 лева-платен депозит за вещо лице. Липсват
доказателства за действително извършени разноски за адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Е.З.М., ЕГН: **********, адрес:
********** срещу „П.В." ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
**********, съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна
на Заповед № 19 от 04.04.2022г., с която на основание чл. 325, ал.1, т. 9 КТ е прекратено
трудовото правоотношение, поради невъзможност на работника или служителя да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- с правно основание чл. 344, ал. 2, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност „****" в ********** при ответника.
ОСЪЖДА Е.З.М., ЕГН: **********, адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.В."
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ********** сумата от 200 лева
/двеста лева/ - разноски за вещо лице, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата
на обявяването му /29.07.2022г./, на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6