Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260065
26.04.2021 г., гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен
съд – Варна, Гражданско отделение, на тридесет
и първи март, през две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
секретар: Виолета Тодорова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия П. Петрова въззивно гр.д. № 497 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 497/2020 г. по описа на
Варненския апелативен съд е образувано по:
-въззивна жалба на М.Г.М., подадена чрез адв. М.И.Д., уточнена с молба от 15.12.2020 г., против
решение № 270/24.02.2020 г. по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС, В ЧАСТИТЕ,
С КОИТО: съдът РАЗВАЛЯ, до размер на 5/6 ид. части /съобразно квотата на
въззивника в собствеността/, договора за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с
нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на апартамент № 6
(шест), находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл. 115, вх. 1, ет.
2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 (десет хиляди и сто тридесет и пет, три
хиляди и петстотин и дванадесет, осемдесет и седем, единадесет, шест) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 (шестдесет цяло и деветдесет
стотни) кв. м, при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта:
10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му
избено помещение № 6 (шест), както и 0.7778 % (нула цяло и седем хиляди и
седемстотин и седемдесет и осем десетохилядни процента) идеални части от общите
части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху
държавна земя в I м. р. на гр. Варна, върху която е построена процесната
сграда, поземлен имот идентификатор 10135.3512.87, поради неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собственост, по иска предявен от Б.К.Б. ЕГН **********
срещу М.Г.М. на основание чл. 87, ал. 3 връзка чл. 189 ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М. да
върне на Б.К.Б. 66 819.17 (шестдесет и шест хиляди и осемстотин и деветнадесет
лева и 17 ст.), представляваща платената на ответника от ищеца цена по
разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М.
/при условия на солидарност с Г.М.Г./ да заплати на Б.К.Б. сумите: 1560
(хиляда и петстотин и шестдесет) лв., представляваща разноски, сторени от ищеца
по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 2 от ЗЗД и 10 000
(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от отстранението
неимуществени вреди: стрес и повишаване на кръвното налягане, на основание чл.
189, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяването на
исковете: 28.07.2015 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 900
(деветстотин) лв., представляваща сторените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въззивникът
е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно, като постановено при
нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е
необосновано по подробни съображения, като е молил за отмяната му и с
евентуални искания: за връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане;
за отхвърляне на исковете срещу ответника изцяло, евентуално - искът за връщане
на цената на имота – над сумата от 32 596 лв. (само за дела на въззивника) и
изцяло искът за неимуществените вреди от 10 000 лв. Оплакванията са, че
окръжният съд допуснал и кредитирал недопустимо свидетелски показания; не
събрал всички поискани от страната
доказателства като не обосновал отказите си; не обосновал и отказа си по
молба за отвод; делото било гледано при нередовно призоваване на втория
ответник Г.Г.; недопустимо разширил предмета на делото; в разрез и при липса на
доказателства приел за настъпили неимуществени
вреди за ищеца; решението било постановено при наличие на преюдициални
висящи производства по жалба срещу отказа да се конституират помагачи в процеса
и такова по гр.д. № 22/2016 г. на ВОС за подобренията върху имота;
С уточняващата жалбата молба са допълнени
оплакванията срещу обжалваното решение на окръжния съд с твърдения за
недопустимост на свидетелски показания
за доказване на обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв.
По всички оплаквания за процесуални нарушения от първата
инстанция и заявени в тази връзка искания по доказателствата, съдът се е
произнесъл с определенията си от закрити заседания от 25.11.2020 г. и от
21.12.2020 г., както и с определенията си от открито съдебно заседание.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в останалата му
част - от ищеца в частта на отхвърлянето на претенцията за солидарно осъждане
за връщането на цената и от ответницата Г.М.Г. в осъдителната част, като същата не се е присъединила и към
въззивната жалба на М.Г.М., подадена чрез адв. М.И.Д. в качеството й на обикновен другар на въззивника съгл. чл.
265, ал.1 от ГПК.
Насрещната
страна Б.К.Б., чрез адв. А.Н., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за правилността на обжалваното решение
е молил за потвърждаването му и за присъждане на разноски.
По
частна жалба на М.Г.М., подадена чрез адв. М.И.Д., против определение
260313/04.08.2020 г., постановено по гр.д. № 284/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК,
включено във въззивната жалба, за изменение на решение № 270/24.02.2020 г. по
гр.д. №284 по описа за 2017 г. на ВОС, чрез отмяна на разноските, сторени от
ищеца изцяло.
Частният
жалбаподател е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение по
съображения за неговата незаконосъобразност, като е молил за отмяната му и за
оставяне без уважение на искането на насрещната страна за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Изложил е, че доколкото доказателствата за разноските са били представени след даване на
ход по същество на делото, то същите не е следвало да бъдат взети предвид от
съда. При липсата на доказателства за сторени разноски искането за тях
е било неоснователно, а съдът в
нарушение на процесуалния закон ги е присъдил.
Насрещната
страна – Б.К.Б., чрез адв. А.Н., е подал писмен отговор, с който е оспорил
частната жалба и по съображения за неоснователността й предвид своевременно
представените доказателства за сторени разноски и присъждането им от окръжния
съд, е молил за потвърждаване на определението.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните
чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивните жалби
и отговорите, като в предоставения от съда срок са депозирали писмени бележки
по съществото на спора. Въззивникът, чрез адв. Д. е възразил срещу размера на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
По частната жалба против определението по чл. 248 от ГПК:
В случая списъкът за претендираните от ищеца разноски заедно
договора за правна помощ, с който се доказва плащането на адвокатското
възнаграждение на процесуалния му представител адв. Н., са представени
своевременно, в последното по делото съдебно заседание пред първата инстанция,
поради което искането за разноски и доказателствата за заплащането им не са
били преклудирани и правилно са били разгледани от окръжния съд. Оплакванията в
частната жалба за недопустимостта на същите са неоснователни, като освен това
списъкът на разноските не е предпоставка за тяхното присъждане, а само за
евентуално искане за тяхното изменение съгл. чл. 80 ГПК, какъвто не е настоящия
случай. В този смисъл като е оставил без уважение искането на М.М., окръжният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По въззивната жалба срещу решението на окръжния съд:
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за
валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част. Окръжният съд се е произнесъл
по въведения от страните предмет на делото и е разгледал предявените от ищеца
искове като допустимо, предвид отхвърленото по-голямо искане на ищеца за
солидарно осъждане на ответниците, е осъдил разделно същите за връщането на
цената. В този смисъл оплакванията са неоснователни.
По правилността на обжалваното решение и с оглед наведените оплаквания и служебните си
задължения да следи за приложението на императивните правни норми, съдът намира
следното:
Предмет на производството пред първата инстанция са били
исковете на Б.К.Б. срещу М.Г.М. и Г.М.Г.
за разваляне на договор за продажба, сключен на 27.10.2014 г. с нотариален акт
№ 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на апартамент № 6, находящ се в гр.
Варна, ж. к. "Младост", бл. 115, вх. 1, ет. 2, идентификатор
10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед
РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв. м, при съседи: на същия
етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта
10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6, както и
0.7778 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор
10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м. р. на гр.
Варна, върху която е построена процесната сграда, поземлен имот идентификатор
10135.3512.87, поради неизпълнение на задължението на продавачите за
прехвърляне на собствеността, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: 80 183 лв.,
представляваща платената на ответниците от ищеца цена на продадения имот, 1560
лв., представляваща разноски по сделката и 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отстранението: стрес и повишаване
на кръвното налягане, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на предявяването на исковете: 28.07.2015 г., с присъждане на
разноски.
Ответникът М.М. е
оспорил исковете и е претендирал разноски, а ответницата Г.М. не е депозирала
отговор на исковата молба и не е изразила становище по делото.
Установено е по делото, че на 27.10.2014 г. с договор,
сключен с нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, ответниците М.Г.М. и Г.М.Г., представлявана
от М.М., са продали на ищеца Б.К.Б. недвижим
имот- апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл.
115, вх. 1, ет. 2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 кв. м, при
съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5, под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над
обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с принадлежащото му избено помещение № 6,
както и 0.7778 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор
10135.3512.87.11 и от правото на строеж върху държавна земя в I м. р. на гр.
Варна, върху която е построена процесната сграда, поземлен имот идентификатор
10135.3512.87. През 2015 г. по иск на Ю.Т.К.по
чл. 108 от ЗС срещу Б.Б. е било образувано гр.д. № 2954/2015 г. по описа на
Варненския окръжен съд /а преди изпращането му по подсъдност на ВОС е с №
9608/2014 г. по описа на Варненския районен съд/ с предмет претенцията й за
установяване на собствеността и за предаване на владението върху процесния имот.
Делото е приключило с влязло на 25.02.2019 г. в сила решение № 06/03.01.2018 г., с което е било
признато за установено по отношение на Б.Б., че Ю.К. е собственик на
имота и Б.Б. е осъден да й предаде владението върху него. Решението е
постановено при участието по делото на М.М. като трето лице – помагач на
ответника – настоящ ищец. Горното налага извода, че продавачите по договора за
продажба и ответници по настоящото дело не са прехвърлили собствеността на
продавания имот на купувача Б.Б.. Т.е. те не са изпълнили същественото си
задължение по договора за продажба и са
неизправна страна по него. От друга страна, по делото не се е твърдяло от
ответника, а и няма никакви доказателства купувачът Б. да е знаел за правата на
третото лице /Ю.К./ върху имота
или да е можел да узнае за тях при положена дължима грижа, предвид липсата на
вписвания сочещи на такива права в публичните регистри по партидата на
продавачите. Това налага извода за добросъвестност на купувача, предпоставящо
правото му за разваляне на договора за продажба. Искът на Б.Б. по чл. 87, ал.3 ЗЗД вр. чл. 189, ал.1 ЗЗД за
разваляне на договора за продажба е основателен. Съгласно чл. 189, ал.1 ЗЗД ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати
разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За
другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на
задължението. В случая, всеки от продавачите – ответници дължи връщане на
платената му от купувача цена /за нея е без значение добросъвестността на
купувача/, както и сторените разноски за сделката с оглед добросъвестността на
купувача / по арг. чл.192, ал.1 ЗЗД/.
Симулативността на цената е повдигнат от ищеца, като
преюдициален по отношение на иска за връщането на продажната цена въпрос, който
съдът следва да разреши без да е необходимо предявяването на отделен иск за
това. Ищецът е поддържал, че действително уговорената и платена от него цена за
имота е сумата от 80 183 лв., а не привидно вписаната такава в нотариалния
акт от 20 000 евро, т.е. че договорът за продажба е относително
симулативен в частта на уговорената цена. Това твърдение се доказва по делото
от събраните доказателства, а именно: Договорът за продажба е предхождан от
сключения между страните предварителен договор от 01.10.2014 г., съгласно който
имотът се продава за сумата от 41 000 евро или левова равностойност от
80 183,03 лв. Уговорено е в т. 1.4. заплащане на капаро от 4 100 евро
с левова равностойност от 8 018,90 лв. в деня на сключване на
предварителния договор, за което договорът има сила на разписка, както и
заплащане на остатъка от 36 900 евро с левова равностойност от 72 170,13 лв. в дена на нотариалното
изповядване на сделката в срок до 01.11.2014 г. В деня на сключване на
окончателния договор, на 27.10.2014 г., с три платежни нареждания /л.156 и л.
313/, купувачът Б. е превел по сметки на продавачите М. и Г. сума в общ размер
от 72 170,13 лв., от която сумите от 6 520,74 лв. и 32 595,86
лв. /левова равностойност на 20 000 евро/ с основание „покупка на имот“ и
сумата от 33 053,53 лв. с основание „ремонт и обновление“. По делото няма
данни за уговорена от страните отделна цена за обзавеждането в имота извън
общата продажна цена на имота. Общо преведената от купувача на продавачите сума
е равна на пълната уговорена в предварителния договор цена за имота, а
платената при изповядване на сделката такава е
равна на посочения в предварителния договор остатък от цената. В насока,
че уговорената цена за имота, заедно с обзавеждането е била в размер на около 40 000
евро или 80 000 лв. са свидетелствали и М.К. /приятел на ищеца/ и К.С./баща на ищеца/, чиито показания са в подкрепа на
установеното от писмените доказателства. Предварителният договор, подписан от
продавачите и опровергаващ вписаната в договора за продажба от 27.10.2014 г.
цена от 20 000 евро, съставлява начало на писмено доказателство и за пълното
доказване на действителната цена по сделката са допустими свидетелски показания
(в тази насока са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС № 356
от 19.11.2012 г. по гр.д.№ 159/2012 г, III г.о. и № 417 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 568/2012 г., IV г.о.), поради което и оплакванията за недопустимост на
същите са неоснователни. Обсъдените доказателства налагат извода, че
уговорената от страните продажна цена за имота е била в размер на 80 183
лв., а не вписаната такава в нотариалния акт от 20 000 евро, поради което
и симулативността на цената е доказана. Цената от 80 183 лв. е платена от
купувача на продавачите М.М. и Г.Г. и всеки от тях дължи връщане на полученото
от него, съобразно квотата в съсобствеността на осн. чл. 189, ал.1 ЗЗД, като М.М.
следва да върне сумата от 66 819,17 лв.
Предвид добросъвестността на купувача, той има право да
получи и разноските по сключването на разваления договор, на основание чл. 189, ал.1 изр.
2, предл. 2 от ЗЗД, които са доказани по делото в размер на 1560 лв. с платежните документи към удостоверението от
нотариуса: вносни бележки от 27.10.2014 г. за
платени местен данък за придобиване на имот в полза на Община Варна в размер
1017,05 лв., такса за вписване в размер 39,15 лв. и сметка - фактура №
********** от 27.10.2014 г. за платени нотариална такса и ДДС в размер 492,52
лв. или с преводните такси общо 1560 лв.
В този смисъл решението на окръжния съд, като постановяващо
идентичен резултат следва да бъде потвърдено в обжалваната част за развалянето
на договора за
продажба до размер на 5/6 ид.
части /съобразно квотата на въззивника в собствеността/, за осъждането на ответника М. да върне на ищеца сумата от 66 819,17 лв.,
представляваща получената цена за имота, както и за заплащането на разноските
по разваления договор в размер на 1560 лв. в условия на солидарност с
ответницата Г..
По обезщетението
за неимуществените вреди:
Съгласно
посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК, при липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението
(или неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи правила
за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД
и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД,
следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и
нарушаването на договорно задължение може да причинят неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от
деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е
по-строга от договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от
неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения, на
обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите,
обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението е за всички преки и
непосредствени неимуществени вреди.
Воденото
дело по чл. 108 от ЗС и отстраняването от имота се е отразило негативно на
ищеца в емоционален и здравословен план, за което данни са изнесли свидетелите
К. и С. Няма забрана в закона и
показанията на свидетелите са допустимо доказателствено средство за доказване
на неимуществените вреди на ищеца, поради което и оплакванията на въззивника за
недопустимостта им е неоснователно. Ищецът – глава на младо семейство с малко
дете изживявал тежко проблема с имота, видимо се
променил, станал тревожен, изпитвал стрес, страдал от безсъние, вдигал кръвно,
пиел хапчета, споделял за вина към родителите си заради парите, които те дали
за покупката а той пропилял, както и заради невъзможността да разчита на друга
помощ за жилище за
семейството си. Тези конкретни вреди са пряка и непосредствена последица от
евикцията и са следствие на неизпълнението на
задължението на ищеца да прехвърли собствеността на имота, като те са обичайни
такива и житейски логични, както и предвидими при пораждане на задължението. От
липсата на изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността следва и
съдебното отстраняване на купувача от имота по водено срещу него дело и
конкретните негативни преживявания на ищеца. Именно защото тези вреди са могли
да бъдат предвидени при сключването на договора, то те подлежат на обезщетяване
и без да се подлага на преценка липсата на добросъвестност на продавача.
Независимо от това, обаче в случая продавачът е бил недобросъвестен, тъй като преди
сключването на договора той е научил за претенциите на третото лице към имота.
Това се установява от обстоятелството, че по подадения от собственичката Ю.К.
сигнал до ОД на МВР Варна за продажбата
на имота й от нейния чичо Р.К. на ответника М.М. чрез престъпление, последният
е дал писмени обяснения пред инспектор още на
27.05.2014 г., т.е. месеци преди продажбата – обстоятелство премълчано
от него пред купувача.
За
обезщетяване на конкретните доказани и посочени по-горе негативни преживявания на
ищеца, техния интензитет и като съобрази продължителността на производството по
иска за евикция от около 4 години и предвид стандарта на живот в страната и
съдебната практика в подобни случаи съдът намира, че за обезщетяването им
следва да бъде присъдено обезщетение от 4 000 лв., което се дължи
солидарно до този размер, доколкото вредите са причинени от двамата продавачи.
До този размер искът срещу М. е основателен и следва да бъде уважен, като за
горницата до претендираните 10 000 лв. той е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. В този смисъл, решението на окръжния съд следва да бъде
частично отменено по отношение на осъждането на М. за неимуществените вреди за
горницата над 4000 лв. до 10 000 лв. и потвърдено в частта на осъждането
му за сумата от 4000 лв. в условия на солидарност.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
въззивникът М.М. следва да заплати на въззиваемия Б.Б. съразмерна част от сторените
от него и доказани по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение,
което за първоинстанционното производство е в размер на сумата от 849,60 лв.
/от пълен размер 900 лв./ и за въззивното производство е в размер на 1 699,20
лв. /от пълния размер 1 800 лв./ и не е прекомерно по см. на чл. 78, ал.5 ГПК, тъй като е уговорено под минималния предвиден размер в Наредба 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 260313/04.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 284/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
270/24.02.2020 г. по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС в ЧАСТИТЕ, с които: съдът
РАЗВАЛЯ, до размер на 5/6 ид. части (съобразно
квотата на въззивника М.М. в
собствеността), договора за продажба, сключен на
27.10.2014 г. с нотариален акт № 64, том III, дело 405/2014 г. ВН № 192, на
апартамент № 6 (шест), находящ се в гр. Варна, ж. к. "Младост", бл.
115, вх. 1, ет. 2, идентификатор 10135.3512.87.11.6 (десет хиляди и сто
тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, осемдесет и седем,
единадесет, шест) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.90 (шестдесет
цяло и деветдесет стотни) кв. м, при съседи: на същия етаж 10135.3512.87.11.5,
под обекта: 10135.3512.87.11.3 и над обекта 10135.3512.87.11.9, ведно с
принадлежащото му избено помещение № 6 (шест), както и 0.7778 % (нула цяло и
седем хиляди и седемстотин и седемдесет и осем десетохилядни процента) идеални
части от общите части на сградата с идентификатор 10135.3512.87.11 и от правото
на строеж върху държавна земя в I м. р. на гр. Варна, върху която е построена
процесната сграда, поземлен имот идентификатор 10135.3512.87, поради
неизпълнение на задължението за прехвърляне на собственост, по иска предявен от
Б.К.Б. ЕГН ********** срещу М.Г.М. ЕГН ********** на
основание чл. 87, ал. 3 връзка чл. 189 ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М. да върне на Б.К.Б.
66 819,17 (шестдесет и шест хиляди и
осемстотин и деветнадесет лева и 17 ст.), представляваща платената на ответника
от ищеца цена по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2, предл. 1 от ЗЗД; ОСЪЖДА М.Г.М. (при условия
на солидарност с Г.М.Г.) да заплати
на Б.К.Б. сумите: 1560 (хиляда и петстотин и шестдесет) лв., представляваща
разноски, сторени от ищеца по разваления договор, на основание чл. 189, изр. 2,
предл. 2 от ЗЗД и 4 000 (четири
хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от отстранението неимуществени вреди:
стрес и повишаване на кръвното налягане, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на предявяването на исковете: 28.07.2015 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата 849,60 лв.,
представляваща сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 270/24.02.2020 г. по гр.д.
№ 284/2017 г. по описа на ВОС в ЧАСТТА, с
която М.Г.М. (при условия
на солидарност с Г.М.Г.) е осъден да заплати на Б.К.Б.: обезщетение за претърпени от
отстранението неимуществени вреди: стрес и повишаване на кръвното налягане, на
основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД ЗА ГОРНИЦАТА
над сумата от 4 000 лв. до претендираните 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху разликата от датата
на предявяването на иска 28.07.2015
г. до окончателното изплащане, както и ЗА
ГОРНИЦАТА над сумата от 849,60 лв. до 900 лв. - сторени разноски в
първоинстанционното производство, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.Б. срещу М.Г.М.
иск за заплащане на обезщетение за претърпени от
отстранението неимуществени вреди: стрес и повишаване на кръвното налягане, на
основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ЗА ГОРНИЦАТА
над сумата от 4 000 лв. до претендираните 10 000 лв.
ОСЪЖДА М.Г.М. ЕГН ********** *** да заплати на Б.К.Б. ЕГН ********** *** сумата
от 1 699,20 лв. лв., представляваща
сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: