№ 12120
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101813 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. .......... срещу
ответника „....................“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление:
гр. ................ установителен иск с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от Договор за
паричен заем № ............................. г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай
на непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на
добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза, както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 433,92 лв., представляваща недължимо платена по нищожна
клауза на Договор за паричен заем № ............................. г., предвиждаща заплащането
на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът Б. Н. Н. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за паричен заем № 495173 от 08.02.2021 г., по
силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000
лв., които следва да бъдат върнати на 17 двуседмични вноски, а размерът на лихвения
процент не е посочен. В договора било предвидено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителството на две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия. Страните са договорили, че в случай на
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 350 лв., която е начислена още със сключването на договора, тъй като не е
представил исканите обезпечения. Твърди, че е погасил цялото задължение по
процесния договор за заем. Излага твърдения, че договорът за заем е нищожен поради
неспазване на предвидената в ЗПК форма, не е написан на ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12. Сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за
приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са
посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. От друга страна
твърди, че е посочен грешен размер на ГПР, като действителният му размер надвишава
максималния такъв, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, считайки, че при изчисляването
му следва да бъде взета предвид начислената по договора неустойка. Счита договора за
1
заем за нищожен и поради нищожност на уговорената лихва, излагайки съображения,
че в нейния размер се включва и уговорената неустойка, както и поради непосочване
на размера на лихвата, дължима за целия срок на договора и съотношението й с
остатъчната главница. Твърди, че към договора за заем липсва погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти на
погасяването. Сочи, че клаузата предвиждаща заплащането на неустойка при
непредоставяне на обезпечение противоречи на закона, доколкото е недопустимо да се
кумулира с обезщетение за забава, евентуално на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване, и евентуално е неравноправна клауза, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Твърди също така, че по нищожната неустоечна
клауза е заплатил сумата от 350 лв., от която претендира 10 лв.
С молба от 09.05.2023 г. и във връзка с изготвено заключение по допуснатата
ССчЕ ищецът е направил изявление за увеличаване на цената на предявения
осъдителен иск на 433,92 лв., което искане за изменение съдът е допуснал с
определение, обективирано в Протокол от съдебно заседание № 11874, проведено на
15.05.2023 г.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска. Признава, че между страните е бил сключен договор за кредит, въз основа на
който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв. Излага съображения, че в
договора за заем е посочен правилно размера на ГПР и същият е в рамките на
допустимия максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК, а именно 49,91 % и е
изчислен по формулата, съгласно Приложение 1. Сочи, че договора за заем е съобразен
с императивните изисквания на чл. 11, т. 10 ЗПК, доколкото сочената разпоредба не
изисква посочване на математическия алгоритъм за изчисляване на ГПР и не
необходимо да се посочват всички разходи, а само допусканията, използвани при
изчислението му. Излага съображения, че предвидената неустойка не участва при
изчисление на ГПР, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя, и от друга страна разходите, които
кредитополучателят дължи при неизпълнение не се включват в ГПР по изричната
разпоредба на 19, ал.3, т. 1 ЗПК. Твърди, че по договора е уговорен фиксиран лихвен
процент, поради което не е необходимо да се посочват условията за прилагане на
различни лихвени проценти. Излага съображения, че клаузите, с които са уговорени
ГПР и лихва са индивидуално уговорени и не са неравноправни. Сочи, че процесната
неустоечна клауза е действителна, доколкото обезпечението на задължението е
съществен елемент при преценка на кредитния риск и непредставянето на обезпечение
води до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от
невъзможност за събиране на необезпечено вземане. Твърди, че сключването на
договора от страна на потребителя при изначално знание, че няма да предостави
обезпечение, го прави недобросъвестен. Поради изложеното моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за паричен заем № 495173 от 08.02.2021 г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000 лв., които следва да
бъдат върнати на 17 двуседмични вноски, както и, че в договора е предвидено
задължение за заемателя да предостави обезпечение, неизпълнението на което се
санкционира с неустойка в размер на 350 лв.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е
заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния
2
договор сума в общ размер на 1513 лв. С платената от ищеца сума е погасена главница
в размер на 1000 лв., възнаградителна лихва в размер на 79,08 лв. и неустойка в размер
на 433,92 лв. Вещото лице е установило, че при размер на кредита 1000 лв.,
изплатената от ищеца сума в общ размер на 1513 лв. (1000 лв. главница, лихва 79,08 лв.
и неустойка в размер на 433,92 л.) и срока, за който е погасен кредита – 99 дни,
размерът на ГПР е 988,89 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск за прогласяване на нищожност на наустоечна клауза, както и
по твърденията за нищожност на договора за кредит, съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че иск за прогласяване на нищожност е
предявен единствено по отношение на клаузата от Договор за паричен заем №
............................. г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение. Въпреки това и предвид предявения иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД за платените суми за неустойка, поради нищожност на договора
или в частност на неустоечната клауза, съдът дължи обсъждане на всички наведени с
исковата молба доводи за нищожност, както на неустоечната клауза, така и на договора
за кредит. От друга страна процесният договор за заем е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска
дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на
които съдът следи служебно.
Съдът намира, че по делото не бяха доказани доводите на ищеца за пороци в
договора за кредит, в това число несъобразяване с императивните норми на ЗПК,
обуславящи нищожност на договора на специалните основания, предвидени в ЗПК. В
този смисъл съдът намира, че неизпълнението на задължението по чл. 190 ГПК от
ответника, което му е възложено по искане на ищеца с Определение №
10956/22.03.2023 г. не е достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано
по чл. 161 ГПК съществуването на посочените в исковата молба пороци, тъй като това
не е единственият процесуален ред за ищеца да се снабди с този документ и да го
представи, доколкото ищецът е страна по договора, и като такава следва да притежава
екземпляр от договора и приложенията към него, а твърдения в обратната насока
липсват.
Предвид изложеното, по делото не бяха събрани доказателства за твърденията на
ищеца, че процесният договор отговаря не изискванията за форма, предвидени в чл. 10,
ал. 1 ЗПК, който предвижда писмена форма и ясен и разбираем език на клаузите,
поради което в случая следва да се приеме, че това изискване е изпълнено. Не е
доказано и твърдяното от ищеца нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК.
По отношение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на
размера на ГПР, съдът съобрази, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК в годишния процент
на разходите се включват както дължимите лихви, така и други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени
3
изключенията и те са свързани с разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, разходите,
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва
в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ
извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита,
както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. В този
смисъл уговорената в чл. 5.6. неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение не представлява разход, който следва да
намери отражение при изчисляването на ГПР, тъй като по съществото си е разход,
който кредитополучателят заплаща при неизпълнение на свое задължение.
Следователно следва да се приеме, че процесният договор за кредит отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото доводите на ищеца за нищожност на
договора по отношение на размера на ГПР се свежда до доводите му, че при
посочването му следва да се включи размера на дължимата неустойка.
Съдът намира обаче, че клаузата от договора за кредит неустойка за
непредоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Предоставянето на обезпечение само по себе си обезпечава изпълнението на главното
задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените
срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение,
кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В
общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора,
респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не
би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на
уговорената лихва – към повишаването й. Освен това, изхождайки от характера на
неустойката – да обезщети изправната страна за претърпените вреди, без да се налага
същите да бъдат установявани по размер, на практика от непредоставянето на
обезпечение не може да настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява
допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да
настъпят от неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне
заетата сума. Липсата на обезпечение не представлява вреда, а е фактор свързан с
кредитния риск. За това непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с
неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В същото решение като критерии при преценката на съда дали дадена
неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1)
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и
др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4)
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл,
уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а
както бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да
плати поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено,
че вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още повече към
момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на
посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното
задължение на кредитора. Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на
4
предоставения кредит, както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР,
следва, че кредиторът във всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на
уговорената неустойка.
Нищожността на неустоечната клауза не влече след себе си нищожност на целия
договор, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна и от друга страна, договорът би бил действителен дори да не беше
предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното
въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че
ответникът е заплатил за погасяване на задълженията си по посочения договор за
кредит общо сумата от 1513 лв. С така извършеното плащане, според заключението са
погасени следните компоненти на задълженията по договора за кредит - 1000 лв.
главница, 79,08 лв. договорна лихва и 433,92 лв. неустойка. С оглед доказаното по
делото плащане от страна на ищеца на неустойка в посочения размер, предявеният иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Сторените от ищеца разноски са в
размер на 100 лв. платена държавна такса и 1000 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответникът своевременно е релевирал
възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, доколкото същото, предвид размера на предявените два
обективно кумулативно съединени искове е в размер под минимално предвидения в чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата от Договор за паричен заем № ............................. г., предвиждаща заплащането
на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, по предявените от ищеца Б.
Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. .......... срещу ответника „....................“ ООД, ЕИК
..................., със седалище и адрес на управление: гр. ................ искове.
ОСЪЖДА „....................“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .............. представлявано от .................... да заплати на Б. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. .......... на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 433,92 лв.,
представляваща недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем №
............................. г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „....................“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. .............. представлявано от .................... да заплати на Б. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. .......... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1100 лв. –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6