МОТИВИ към Присъда по НОХД № 1494/2019 г. по описа на
РС- Несебър
Съдебното производство по
настоящото дело е образувано по повод постъпилият
в съда обвинителен акт на Районна прокуратура- гр.Несебър против подсъдимия М.К.Д., ЕГН **********, за това, че на
22.02.2017г., около 20.20 часа, в гр.Обзор, община Несебър, в частен дом на
втори етаж на ул. „Р.“,№1, се заканил с убийство
на И.К.Д., ЕГН ********** *** като замахнал с дървен сап и с нож към Д. и
отправил думите „Ще ви избия“, като това заканване би могло да възбуди у И.К.Д.
основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр.Бургас, ТО-
Несебър, в съдебно заседание поддържа обвинението против подсъдимия. Пледира за
реализация на наказателната отговорност с приложение на чл.54 от НК чрез
налагане на наказание”Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието
изпълнение следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от
три години.
Подсъдимият заявява, че не се счита за виновен, като
моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаване на
подсъдимия за невиновен. Излага съображения, че у пострадалият не се е формирала
представа, че подсъдимия може да посегне на живота му.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият М.К.Д. е със средно образование, женен,
неосъждан.
Подсъдимият и св. И.Д. са братя и същите обитават една
къща, находяща се в гр. Обзор, ул. „Р.”, № 1. Отношенията им са обтегнати по
повод наследствени неразбирателства, свързани с подялбата на къщата, в която
живеят. От смъртта на тяхната майка, което се е случило преди години,
неразбирателството е стигнало апогея си и същите са спрели всякаква комуникация
помежду си. До 2017 г. между двамата братя е имало няколко съприкосновения, при
които превес е вземал св. И.Д..
Към месец февруари 2017 г. семейството на подсъдимият
живеело на първия етаж от къщата, а семейството на пострадалия св. И.Д.
обитавало втория етаж. Третият и четвъртият етаж от къщата били необитаеми.
На 22.02.2017 г., следобед, подсъдимият се събрал с
колегите си в заведение, където консумирал алкохол в средна степен. Около 17,30
ч. се прибрал в дома си.
По това време св. И.Д. вечерял със съпругата си- св. А.Д..
След като приключили вечерята си, св.А.Д. седнала да гледа телевизия, а св. И.Д.
седнал пред компютъра. Около 20,20 ч. се чул силен шум от към входната врата на
жилището, която до тогава била заключена. Св. И.Д. се насочил по посока на шума
и видял, че входната врата е отворена и разбита, като непосредствено до нея, но
на стълбищната площадка, видял брат си във видимо нетрезво състояние, който залитал
и в дясната си ръка държал дървен сап. Св. И.Д. се насочил към подсъдимия, който
замахнал със сапа към брат си, при което св. Д. отнел от подсъдимия дървения
сап и го ударил няколко пъти с него, с юмруци и с лакти, в областта на лицето и
тялото. Пострадалият, който бил физически по- силен, безпроблемно съборил на
земята по гръб брат си, седнал върху него и обездвижил ръцете му със своите
ръце, избивайки дървения сап от дясната ръка на подсъдимия. В този момент дошла
св. А.Д., на която св. И.Д. казал да се обади на 112.
През това време от работа се върнала съпругата на
подсъдимия- св. Д.Д.. Прибирайки се на първия етаж, видяла, че вратата на
терасата била отворена, чула гласове отгоре, усъмнила се и се качила на втория
етаж. На стълбищната площадка видяла съпруга си на земята, а върху него стоял
св. И.Д., който държал ръцете му. Подсъдимият бил в кръв. Встрани от двамата
видяла дървен сап и нож. Виждайки всичко това слязла на първия етаж и се
обадила на полицай Я.М.от Полицейски участък- Обзор. На сигнала бил изпратен
св. А.С.. Същият, отивайки на място, видял на стълбищната площадка подсъдимия
на земята, а върху него бил св. И.Д., който държал двете му ръце. Последният
заявил, че под М.Д. имало нож. Повдигнали подсъдимият, св. С. взел намиращия се
под тялото нож и го преместил настрани. В това време при тях отново дошла св. Д.Д.,
която виждайки ножа, го пуснала на първия етаж. Св. С. й разпоредил да донесе
ножа, на което същата се подчинила. Пристигнал медицински екип, който прегледал
подсъдимия, тъй като по същия имало доста кръв, но М.Д. отказал да отиде в
болнично заведение. Същият бил отведен от органите на реда, а св. И.Д. и св. А.Д.
се прибрали в дома си.
В хода на досъдебното производство е била назначена
съдебно- психиатрична експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че
подсъдимият не страда от психично заболяване, като възможността му да възприема
правилно фактите от заобикалящата го действителност и да дава достоверни
показаният за същите, била напълно запазена. Същият бил в състояние да дава
достоверни обяснения и правилно да възприема и възпроизвежда факти и
обстоятелства, имащи значение за делото.
Заключението по извършената
съдебно- медицинска експертиза в ДП е в смисъл, че подсъдимия е получил отоци,
кръвонасядания, охлузвания по лицето и крайниците, разкъсно- контузни рани по
главата, които увреждания е възможно да са получени от действието на твърди
тъпи предмети с ограничена повърхност, какъвто е например дървения сап.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство и на
съдебното следствие доказателства, както и показанията на св. А.С., И.Д., А.Д.,
Д.Д., обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие,
заключение по съдебно- медицинската и психиатричната експертизи.
По отношение свидетелските
показания на св. И.Д. съдът не ги кредитира в частта, в която същият заяви, че
е заварил подсъдимия във вътрешния коридор на жилището на втория етаж, както и
че подсъдимият е държал нож. На първо място безспорно е по делото, че
отношенията между двамата братя са силно влошени, като към инкриминираната дата
същите дори не са комуникирали помежду си заради нерешения имуществен спор
относно подялбата на наследствената им къща. Това дава основание на съда да
счете, че е налице вероятност свидетелят да не е напълно безпристрастен и
обективен в показанията си, независимо, че е бил под страх от наказателна
отговорност. В този смисъл настоящата инстанция счита, че показанията на св. И.Д.
следва да се преценяват с оглед останалия по делото доказателствен материал.
Предвид на тов и с оглед установеното при огледа, че кръв е имало само на
стълбищната площадка, настоящата
инстанция счита, че случилото се се е развило на стълбищната площадка извън
дома на пострадалия. Показанията на св. А.Д. /съпруга на св. И.Д./ по отношение
на този факт също не следва да се кредитират с безкритичност, тъй като същите не
кореспондират дори и на показанията на съпруга й. В съдебно заседание свидетелката
заяви, че когато са чули шума от разбиването на вратата, първи е тръгнал св. И.Д.,
а след него веднага е тръгнала и тя, т.е. двамата са се движили непосредствено
един зад друг. След това свидетелката заяви, че отивайки в коридора, което е логично
да е станало няколко секунди след съпруга й, тя вече била видяла физическо
съприкосновение между двамата братя, което пък не кореспондира с показанията на
съпруга й за това в кой момент е пристигнала А.Д.. По нататък в показанията си
свидетелката твърди, че „И. скочи и аз тръгнах една минута след него, и виждам
в коридора, че двамата братя вече се боричкат на земята- М. беше отдолу, а И.-
отгоре”. Така изложеното не кореспондира с казаното по- горе пак от
свидетелката. Освен това същата заяви, че е имало кръв по стените на вътрешния
коридор на жилището, което не е било установено при огледа. Ето защо съдът
счита показанията на свидетелката за взаимно противоречиви, нелогични, неподкрепящи
се дори от показанията на съпруга й. Последният, от своя страна, заяви, че
съпругата му е пристигнала едва, когато са били вече на стълбищната площадка
извън дома им, което означава, че същата не е могла да види случилото се преди
събарянето на М.Д. от И.Д. на земята. Противоречие в показанията на св. А.Д.
има и по отношение на заявеното от нея, че видяла в ръцете на подсъдимия
„дървен кол” и нож, за което пък св. И.Д. заяви коренно противоположно
положение, а именно, че още преди да повали на земята М.Д., е избил дървения
сап от ръката му, а ножа от събарянето на земята до идването на полицията е бил
под подсъдимия. В този смисъл и след като св. А.Д. е пристигнала едва след като
вече М.Д. е бил на земята по гръб, същата е нямало как да види наличието на нож
и то в лявата ръка на подсъдимия, още по- малко да види замахване с него към
съпруга й, както и някакви действия от страна на М.Д. с дървения сап. Не без
значение е и заявеното от свидетелката, че се чувствала „много обидена” на
подсъдимия, тъй като същия не я уважавал. В този смисъл показанията на св. А.Д.
са изолирани, противоречиви и нелогични, поради което и не следва да се
кредитират по отношение на сочените по- горе обстоятелства.
Показанията на св. С. няма
основание да не се кредитират изцяло. Същият не се намира в някаква връзка или
в отношение с нито един от свидетелите и подсъдимия, логични са и почиват на
доказателствения материал.
Показанията на св. Д.Д. са в
унисон с изложеното от св. С., поради което съдът ги цени в цялост, отчитайки
факта, че същата е съпруга на подсъдимия. Въпреки това, обаче, те си
кореспондират с останалия доказателствен материал.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С оглед на така изложената по- горе фактическа
обстановка не се установи по несъмнен начин от страна на подсъдимия да е
осъществен състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89,
ОСНК, за осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да възприеме, че заканата би могла да се осъществи. Тези
обстоятелства, обаче, следва да се преценяват с оглед всеки конкретен случай. В
случая, както бе отбелязано, безспорно отношенията между двамата братя са
сериозно обтегнати. В съдебно заседание се констатира и физическо превъзходство
на св. И.Д., над подсъдимия, което пострадалият и сам демонстрира. Свидетелят Д.
в съдебно заседание, по повод казаното от него, че чул брат си как го псувал и
му бил казал „Ще ви избия”, заяви, че бил свикнал с приказките на брат си и не
им обръщал внимание. Всичко това, обаче, се случило още преди появата на
подсъдимия на втория етаж. Въпреки това не приел насериозно приказките на брат
си. Изричането на думите „Ще ви избия” на втория етаж бе заявено единствено от
св. А.Д., за достоверността на чийто показания бе заявено по- горе. Св. И.Д.
заяви единствено „през цялото време брат ми само псуваше”. Действително в
показанията си, дадени в ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НК, свидетелят е посочил, че подсъдимия говорил провлачено и казвал, че бил
мъртъв /за свидетеля И.Д./ и „Ще те убия” /не „Ще ви избия”/, но в съдебно
заседание заяви, че не бил на 100% сигурен.
По делото не се събраха и категорични доказателства, че подсъдимият при
качването си на втория етаж е носел иззетия като веществено доказателство нож.
Единственият безспорен факт по делото е, че при пристигането на място св. С. е
установил под подсъдимия въпросния нож, който избутал встрани. Само това
обстоятелство, обаче, наред с противоречивите показания на св. И.Д. и св. А.Д.
по отношение на действията на подсъдимия с този нож, не са достатъчни да
обосноват извода, че ножа е бил донесен от М.Д.. Не се доказа и с
категоричност, че този нож е бил използван от страна на подсъдимия и със същия
са били извършвани действия по замахване към св. И.Д. в какъвто смисъл е
обвинението.
На следващо място не се установи по несъмнен начин, че заплашения- св. И.Д.,
е възприел поведението на брат си като заплаха за живота си. В съдебно
заседание св. И.Д. заяви, че се изплашил от изкъртената врата, не очаквал брат
му да го нападне, не знаел и не предполагал какво може да стане. Всичко това
дава основание на съда да счете, че у св. И.Д. не се е формирало убеждението и
действията на подсъдимия не са били възприети като действителна заплаха за живота
му, още по- малко е изпитал страх, че може да се случи нещо такова. Житейски
нормално е при разбиване на входна врата неочаквано, лицата, намиращи се в
жилището да се уплашат. Само, че за да е налице престъпление по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо наличието на някакъв страх, а на такъв за загуба на живот. В
този смисъл няма как да се приеме и че е съществувало основание и съмнение у
пострадалия, че заканата може да се осъществи.
По делото не се установи с категоричност какъв е бил мотива на М.Д. да се
качи на втория етаж с дървения сап. Версията, която той представи, почива само
на неговите обяснения. От заключението по извършената съдебно- медицинска
експертиза е видно, че е възможно уврежданията по подсъдимия да са настъпили
само при самото съприкосновение на двамата братя на площадката на втория етаж,
но не и преди това. Установяване на мотивът за извършване на дадени действия би
спомогнал да се прецени наличието или не на умисъл в извършването на дадени
действия. От събраните обаче доказателства не се налага и извода, че действията
на М.Д. са били целенасочени към отнемане живота на брат му, както и че у
подсъдимия се е формирало убеждение, че И.Д. е възприел това като заплаха за
живота му. В томи смисъл не е налице и умисъл за извършване на престъпление по
чл.144, ал.3 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.303 от НПК, присъдата не може да почива на предположения.
Предвид на това и поради липса на категорични доказателства, че деянието, извършено
от подсъдимия Д., е покрило съставомерните признаци на престъплението по
чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът призна същия за невиновен и на основание
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.
С оглед крайният резултат съдът
постанови връщане на иззетия като веществено доказателство един брой
дървен сап, като указа на подсъдимия, че ако не бъде потърсен в
едногодишен срок, вещественото доказателство ще бъде отнето в полза на
Държавата и унищожено.
Предвид
липсата на данни относно собствеността на иззетия като веществено
доказателство един брой нож с пластмасова дръжка, съдът
го отне в полза на Държавата и постанови неговото унищожаване след
влизане в сила на присъдата, като вещ без стойност.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: