РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Монтана, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500412 по описа за 2021 година
Производството по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Н. Н. от гр.
*против решение на РС Монтана от 07.06.2021г. , постановено по гр.д. № 2204/2020г., с
което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете му срещу С.А., В. А. , М. Д. и ЖСК
Я. * за прогласяване за нищожни на основание чл. 270,ал. 2 от ГПК Решение от 12.12.2013г.
на РС Монтана , постановено по гр.д. № 70154/2013г., Решение от 05.01.2015г. на РС
Монтана , постановено по гр.д. № 70167/2014г. и Решение от 02.12.2015г. на РС Монтана ,
постановено по гр.д. № 70353/2014г. и е осъден за разноски.
Поддържа се от жалбоподателя , че обжалваният съдебен акт е неправилен -
постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон с твърдения , че
съдът не е имал основание да разглежда спора и постановява съдебни решения по
горепосочените три граждански дела при наличие на влязло в сила решение по гр.д. №
354/2008г. на ОС Монтана . Иска се отмяна на решението , ведно със законните последици
от това .
Въззиваемите страни С.А., В. А. и ЖСК Я. *, чрез пълномощник адвокат К.Б. с
подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание оспорват жалбата като неоснователна
.
Въззиваемият М. Д. в съдебно заседание изразява становище за правилност на
обжалваното решение .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
1
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз
основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
С обжалваното решение районен съд Монтана е приел за неоснователни исковете на
Н. П. Н. с правно основание чл. 270,ал. 2 от ГПК за прогласяване за нищожни Решение от
12.12.2013г. на РС Монтана , постановено по гр.д. № 70154/2013г., Решение от 05.01.2015г.
на РС Монтана , постановено по гр.д. № 70167/2014г. и Решение от 02.12.2015г. на РС
Монтана , като Н.И. е осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски.
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на МРС е и правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Основните доводи на жалбподателя относно пороците на обжалваното решение се
свеждат до неправилно приложение на закона. Поддържа се, че процесните съдебни
решения са нищожни, тъй като районният съд не е имал основание да ги постанови , тъй
като не е съществувало основание да разглежда съответния спор по същество при наличие
на влязло в сила решение по гр.д. № 354/2008г. на Окръжен съд Монтана , с което В.Г. и
ЖСК Я.-* са осъдени да предадат владението върху недвижим имот –ап. № * , отреден на
неговия баща П.Н., а след смъртта му на наследниците му- Н.С., самия жалбоподател и
неговия брат .
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Н. Н. ,
подадена първоначално пред СГС на 18.02.2019г. . По образуваното по нея гр.д. № 2362 от
2019г. по описа на СГС , съдът с определение от 21.02.2019г. е прекратил производството и
го е изпратил за разглеждане на родово компетентния РС София , където е образувано под
№ 16916/2020г.. По възражение за местна неподсъдност на спора , направено от
ответниците с отговора на исковата молба , делото е прекратено от СРС с влязло в сила
определение от 28.01.2020г. и изпратено за разглеждане на местно компетентния РС
Монтана.
В исковата молба ищецът е изложил съображения , че постановените от РС Монтана
решения, предмет на исковете са нищожни , тъй като съдът не е имал право да разглежда
споровете по същество .
От приложените в цялост съдебни дела се установява следното :
2
С решение от 12.12.2013 година, постановено от съдия при РС Монтана по гр.дело
№. 70154/2013 година по описа на Районен съд – Монтана е признато за установено, по иск
на С. А. от гр. *с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК , че Н. Н. и С.Н. не са собственици
на ап. №.*, находящ се в град *, ул. * *, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по
КККР на града, ведно с прилежащото избено помещение , таванско помещение и гараж ,
изградени чрез ЖСК Я. * град *. Решението е влязло в сила, след проведен инстанционен
контрол по реда на обжалване пред въззивна и касационна инстанция.
С решение от 05.01.2015 година, постановено от съдия при РС Монтана по гр.дело
№. 70167/2014 година по описа на Районен съд – Монтана по иск на М. Д. с правно
основание чл. 124,ал. 1 от ГПК е признато за установено по отношение на Н. Н. и С.Н. , че
не са собственици на ап. №. *, находящ се в град *, ул. * *, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *, ведно с прилежащите към него идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху терена, като е отменен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти № *, том *, рег. № *, дело № *от 01.03.2013 г. по описа на нотариус А.П.,
в частта , с която на основание чл. 587, ал. 1 ГПК е признато право на собственост при
равни права на Н.П. и С.П. по отношение на същия имот . Решението е влязло в сила, след
проведен инстанционен контрол по реда на обжалване пред въззивна и касационна
инстанция.
С решение от 02.12.2015 година, постановено от съдия при РС Монтана по гр.дело
№. 70353/2014 година по описа на Районен съд – Монтана е признато за установено по
отношение на Н.П. и С.П. , че ЖСК Я. * гр. *и В.А. нямат качеството на длъжници и по
отношение на тях не съществува изпълняемо право на взискателите по изп. д. №. 90/2012 г.
по описа на ЧСИ Г. Б. по архив на А. В. по иск с правно основание чл. 439, ал.1. във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК. Решението не е обжалвано и е влязло в сила .
В правната теория и практика е прието, че съдебното решение е нищожно, когато не
отговаря на условията за валидност. Това са случаите при наличието на особено съществени
пороци, а именно когато не е прието от надлежен орган /който не е на длъжност, даваща му
право да го издаде/ или функциониращ в надлежен състав; не е постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда; не е в писмена форма; когато не е подписано от
болшинството на съдебния състав; когато волята на съда не може да бъде изведена и по пътя
на тълкуването поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт.
В случая горепосочените съдебни решения са постановени по граждански спорове –
отрицателни установителни искове за собственост, както и иск с правно основание чл. 439
от ГПК, несъмнено попадащи в правораздавателната власт на съда , от надлежен и законен
съдебен състав – съдия при РС Монтана , изготвени са в писмена форма и са подписани,
като волята на съда е ясна и разбираема, поради което и са валидно постановени , съответно
не страдат от порок, обосноваващ нищожността им.
Поддържаните от жалбоподателя доводи, че съдът, постановил тези решения не е
имал право да разглежда споровете по същество при наличие на влязло в сила решение по
гр.д. № 354/2008г. на ОС Монтана са относими към допустимостта на решенията , а не към
3
валидността им и не подлежат на обсъждане в производството по предявен иск с правно
основание чл. 270,ал. 2 от ГПК.
Следва да се отбележи, че решението от 12.11.2013г. по гр.дело № 70154/2013г. и
решението от 05.01.2015г. по гр.дело № 70167/2014г. са били предмет на контрол за
валидност, допустимост и правилност по реда на въззивно и касационно обжалване , като са
приети за допустимо постановени .
Конкретни съображения относно правилността на обжалваното пред настоящата
инстанция решение на РС Монтана във въззивната жалба не са изложени .
В писмените бележки по делото, депозирани от жалбоподателя по реда на чл. 149,ал.
3 от ГПК са наведени единствено доводи за отвод на член на състава на съда, разглеждащ
настоящия спор. Това искане на жалбоподателя е оставено без уважение с протоколно
определение от 14.02.2022г. , като по делото не са установени основания от предвидените в
чл. 22,ал. 1 от ГПК за отвод на членовете на състава , включително и на съдия А.Т.. Предмет
на спора е нищожността на постановени от РС Монтана решения, а не такива постановени
от ОС Монтана , като членовете на настоящия състав не са участвали при разглеждане
въззивните жалби срещу решенията на РС Монтана , постановени по гр.д. № 70154/2013г. и
по гр.д.№ 70167/2014г. и не са формирали извод относно валидността на тези решения .
Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна, а решението на РС Монтана от
07.06.2021г. правилно, поради което и следва да се потвърди.
При този изход на въззивното производство , предвид изричното искане на
въззиваемите С.А., В.А. и ЖСК Я. *, представлявани от пълномощник адвокат К.Б. , за
присъждане на разноски, то жалбоподателят следва да им заплати направените във
въззивното производство разноски, установени в размер на 300 лева, платено адвокатско
възнаграждение, видно от приложените с писмения отговор три договори за правна защита и
съдействие , сключени на 06.12.2021г. .
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението № 260242 от 07.06.2021г. , постановено от Районен съд
Монтана по гр.дело № 2204/2020г. по описа на същия съд , като ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА Н. Н. от гр. *, ЕГН ********** да заплати на С.А. от гр. *сумата 300 лева
въззивни разноски .
ОСЪЖДА Н. Н. от гр. *, ЕГН **********да заплати на В. А. от гр. *сумата 300
лева въззивни разноски.
ОСЪЖДА Н. Н. от гр. *, ЕГН ********** да заплати на ЖСК Я. * гр. *сумата 300
лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните .
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5