Решение по дело №5658/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 357
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120205658
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

357

 

16.03.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 21.02.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5658 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „НЕО ТРЕЙДИНГ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Пловдив, улица „Сеновец“ №9, вход Д, етаж 4, ап.40 с управител и едноличен собственик на капитала И.Т.Р., ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №418286-F398154/09.01.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 3 000.00 лева.

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се материалната компетентност на наказващия орган, като се счита, че същият не е разполагал с правомощия да издаде обжалваното НП.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП, както и за присъждане на разноски.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено лично от управителя на дружеството-жалбоподател на 13.11.2019 г., видно от разписката, която е неразделна част от постановлението. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 18.11.2019 г. с вх.№ИТ-00-11705/18.11.2019 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е повод за преквалификация и намаляване размера на наложеното административно наказание.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 01.08.2018 г. в 18:20 часа в търговски обект, представляващ магазин за очила „Инкогнито“, намиращ се на адрес: гр.Бургас, улица „Лермонтов“ №17, стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена оперативна проверка от Д.Д. Борисова и Л.Г.Б. – инспектори по приходите в Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В хода на проверката било установено, че обекта разполага с фискално устройство марка „TREMOL ZM-KL” с индивидуален №ZK040589 и фискална памет №*********, което било в изправност и работещо към този момент с активирани функции „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”. С цел установяване на касовата наличност на паричните средства в обекта на проверка, в началото на тази дейност бил отпечатан дневен финансов „Х” отчет с №00918/01.08.2018 г. (л.21 от делото), съгласно който дневния оборот към часа и датата на отпечатвани и извършваната проверка, бил в размер на 278.00 лева.

Фактическата наличност на парични средства в обекта била в размер на 414.00 лева, а установената промяна в касовата наличност – 136.00 лева. Паричните средства, които по време на проверката се намирали в обекта били изброени от продавач-консултанта Т.И.И.и били записани от нея нарочен за това опис (л.20 от делото).

За извършената проверка бил съставен протокол №0264303/01.08.2018 г. Препис от този протокол бил връчен на намиращата се в обекта Т.И..

В резултат на посоченото и на 03.08.2018 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, Д.Г. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F398154/03.08.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели П.К. и Г.П..

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 01.08.2018 г. била установена разлика касова наличност на парични средства в размер на 136.00 лева и не е била регистрирана в работещото фискално устройство, чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” пари в касата. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредбата.

На същата дата и срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или такова не е приложено към изпратената на съда преписка.

 

На 09.01.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

 

На 13.11.2019 г. на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 18.11.2019 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-11705/18.11.2019 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

     От събраните пред настоящия съд доказателства, състава приема за установено по несъмнен начин, че на посочената в НП дата дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да регистрира в намиращото се в стопанисвания от него търговски обект фискално устройство въвеждането и изваждането на пари в касата чрез операцията "Служебно въведени суми" или „Служебно извадени суми”. Парите по установената разлика е следвало, независимо от предназначението и размера им, да бъдат задължително регистрирани в намиращото се в обекта фискално устройство чрез активираната му функция „служебно въведени суми”, а при действително заплащане на доставчик по-късно – да бъде регистрирано служебно изваждане от фактическата им наличност чрез функцията „служебно изведени суми”. Всичко посочено в този абзац от своя страна означава, че деянието е съставомерно.

Съгласно чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Категорично въвеждането на пари от касата представлява „промяна на касовата наличност”, поради което е следвало да бъде регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми”. Очевидно от приложеното фотокопие от дневен отчет, а е и безспорно, че се касае за фискално устройство, което притежава такива функции.

Доколкото административното нарушение е извършено от търговско дружество, то наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от 3 000.00 лева, т.е. по-малко от наложена с обжалваното НП.

 

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за отразяване на приходи във фискалното устройство на обекта, а оттам и до публично финансово задължение, какъвто несъмнено е данъкът върху добавената стойност.

 

Налице е разлика в касовата наличност в размер на 136.00 лв., за която сума наказващият орган приема, че представлява такава, която не е била служебно въведена в касата на търговеца, въпреки функционалните за това възможности на фискалното устройство, т.е. налице действително е нарушение на чл. 185, ал.2 ЗДДС. Нарушението е правилно квалифицирано, като нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не. В случая няма фактическа констатация, че невъвеждането в касата на сумата от 136.00 лв. е довело до неотразяване на приходи, най-малкото защото не може със сигурност да се твърди произхода на тези средства, а от друга страна, след като органът се позовава на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, то той приема, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима хипотезата на неотчитане на приходи. Нарушението обаче е налице - сумата не е надлежно въведена в касовия апарат. След като няма данни това да е довело до неотразяване на приходи, нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185, ал.2, което препраща към размерите на санкцията по алинея 1, където санкцията е от 500 лв. до 2000 лв.

 

По същество релевантните факти не се променят, респ. правото на защита не се накърнява, поради което наказателното постановление следва да се измени, като с оглед изложеното размерът на санкцията следва да се намали до 500 лв. Фактическите обстоятелства в наказателното постановление сочат недвусмислено за какъв вид нарушение е наложено административното наказание на жалбоподателя, поради което не е налице съмнение относно действителната воля на административния орган.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №418286-F398154/09.01.2019 г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „НЕО ТРЕЙДИНГ“, ЕИК ********* със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Пловдив, улица „Сеновец“ №9, вход Д, етаж 4, ап.40 с управител и едноличен собственик на капитала И.Т.Р., ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 3 000.00 лева,

като на основание чл. 185, ал.2, изр.последно, във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500.00 лв.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:_/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд