Решение по дело №1254/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 март 2019 г. (в сила от 5 март 2019 г.)
Съдия: Красимира Николова
Дело: 20184120101254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

град Горна Оряховица, 05.03.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1254 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

        

Предявен е иск за установяване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника си – юрисконсулт Б.Н.Р., твърди в исковата си молба, на 13.12.2016г. между „Вива кредит” ООД, като заемодател, и Н.Т.И. - като заемател, е сключен договор за паричен заем № 5322002, при спазване разпоредбите на ЗПК. Сочи, че съгласно сключения договор и ОУ към договорите за паричен заем „VivaPlanPlusl4”, сключвани от „Вива кредит” ООД, заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 700,00 лв., а заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорната лихва, на 18 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 44,86 лв. за всяка от тях, като падежът на последната погасителна вноска е бил на 22.08.2017г. Твърди, че ответницата Н.И. е усвоила заемната сума, но не е погасявала вноските в срок, поради което е изпаднала в забава. Сочи, че на основание сключения договор и Тарифа на „Вива кредит” ООД, при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи такса разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, поради което на И. е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Заявява, че страните са договорили, че при забава на плащането заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на служител, който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането, на което основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. Посочва, че заемателят не е представил на заемодателя обезпечение на задълженията си по договора и съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 288,54 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16,03 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Твърди, че при подписване на договора И. е избрала да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, поради което дължи и такса в размер на 288,54 лв., за която страните също се споразумели да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 16,03 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Заявява, че страните са се съгласили при забава длъжникът да дължи законна лихва за забава за всеки ден забава, при което общият размер на начислената на ответницата лихва е 45,80 лв., за периода от 28.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди, че на 06.07.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит” ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения, а правоприемник на „АСВ” ООД е дружеството „Агенция за събиране на вземания” АД, днес - „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Заявява, че въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му, длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Посочва, че е подал в ГОРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. д. № 564/2018г. и е издадена Заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на дружеството от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата Н.Т.И., че същата дължи на дружеството сумата от 700,00 лв., представляващи главница по договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г.; сумата от 107,48 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.12.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 22.08.2017г. (падеж на последната вноска); сумата от 274,57 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.12.2016 г. до 22.08.2017г.; сумата от 175,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; сумата от 70,00лв., представляваща такса разходи за дейност на служител; сумата от 272,51 лв., представляваща неустойка за периода от 10.01.2017 г. до 22.08.2017г., и сумата от 45,80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноските, направени в хода на заповедното производство, както и разноските по настоящото производство на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

Моли съда, ако в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „АСВ” ЕАД, да бъде даден ход и делото бъде разгледано в негово отсъствие. В случай че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, моли да бъде постановено такова. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна, ако те са по-високи от законоустановения минимум, а в случай, че дружеството бъде осъдено да заплати разноски на ответника, да бъде разпоредено същият да представи банкова сметка.

***, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД град София, не се представлява. Депозира писмено становище чрез пълномощника си – юрисконсулт Б.Р., с което моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявения иск и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в процесния случай, в хипотезата на чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата Н.Т.И. с ЕГН **********,***, с друг известен адрес : .., редовно призована по месторабота – .., не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание, ответницата Н.Т.И., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в исковата молба и в писмена молба вх. № 2203/22.02.2019г., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Б.Р., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 06.07.2018г., съдът е разяснил на ответницата И. последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването й в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответницата на 10.10.2018г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че е уведомена за последиците от неподаването на такъв.

Видно от данните по делото, ответницата Н.Т.И. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск се явява вероятно основателен. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 26.02.2019г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответницата И., че дължи на ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 700,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г., сумата от 107,48 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.12.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 22.08.2017г. (падеж на последната вноска), сумата от 274,57 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.12.2016 г. до 22.08.2017г., сумата от 175,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата от 272,51 лв., представляваща неустойка за периода от 10.01.2017 г. до 22.08.2017г., и сумата от 45,80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно отношение между ответницата Н.Т.И. и „Вива кредит” ООД по силата на валидно сключен между тях договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г., който е породил правни последици; за изпълнение от страна на заемодателят „Вива кредит” ООД на задълженията му, произтичащи от горепосочения договор, да предостави реално на ответницата договорената парична сума, съгласно условията, визирани в договора между тях; за наличието на договорни отношения между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /като правоприемник на „АСВ” ООД/ във връзка с Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1 към него от 06.07.2017г., за прехвърляне в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД) на вземанията срещу Н.Т.И., произтичащи от договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и за надлежно съобщаване на ответницата за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД. Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” № 5322002/13.12.2016г., предложение за сключване на договор за паричен заем от 13.12.2016г.; РКО № 61/13.12.2016г., рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013г., потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД и т.4.7 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013г. между между „Вива кредит” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, Приложение № 1 от 06.07.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2013г., пълномощно, уведомително писмо от 11.07.2017г., известие за доставяне с идент. № PSSDTS0071U9I и дата 14.07.2017г., от писмените материали по ч. гр. дело № 564/2018г. по описа на ГОРС, както и от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответницата на задълженията й да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем „Вивакредит План 14 и 30” № 5322002/13.12.2016г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата И. е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени. С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца ,,Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София от ответника Н.Т.И., както следва : за сумата от 700,00 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 5322002/13.12.2016г., за сумата от 107,48 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.12.2016 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 22.08.2017г. (падеж на последната вноска), за сумата от 274,57 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.12.2016г. до 22.08.2017г., за сумата от 175,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, за сумата от 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на служител, за сумата от 272,51 лв., представляваща неустойка за периода от 10.01.2017г. до 22.08.2017г., и за сумата от 45,80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Поради това предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан. 

При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /271.09 лв./, за възнаграждение на вещо лице в размер на 180 лв. и за платено юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, общо в размер на 801.09 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско  възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 82.91 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.И. с ЕГН **********,***, с друг известен адрес : .., с адрес за призоваване по месторабота –…, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и от Н.Т.С., на СУМАТА от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща неизпълнено парично задължение за главница по договор за паричен заем № 5322002, сключен между „Вива кредит” ООД и Н.Т.И. на 13.12.2016г., което вземане е прехвърлено от страна на ,,Вива кредит” ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания” ООД /правоприемник на който е Агенция за събиране на вземания” АД - към настоящия момент „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ по силата на Приложение № 01/06.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.03.2018г. до окончателното изплащане на главницата, СУМАТА 107,48 лв. (сто и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 27.12.2016г. до 22.08.2017г.; СУМАТА от 274,57 лв. (двеста седемдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки), представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 27.12.2016г. до 22.08.2017г.; СУМАТА от 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща такса за събиране на просрочени вземания; СУМАТА от 70,00 лв. (седемдесет лева), представляваща такса разходи за дейност на служител; СУМАТА от 272,51 лв. (двеста седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.01.2017г. до 22.08.2017г.; СУМАТА от 45,80 лв. (четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 28.12.2016г. до 01.03.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 679/22.03.2018г. по ч. гр. дело № 564/2018г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА Н.Т.И. с ЕГН **********,***, с друг известен адрес : общ. .., с адрес за призоваване по месторабота – …, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М.Д.Д. и от Н.Т.С., СУМА в размер на 801.09 лв. /осемстотин и един лева и девет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 82.91 лв. /осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 564/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................