Р Е Ш
Е Н И Е
№ __24___
гр. Кубрат, 13.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 509 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.
Ищецът - „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от **– изпълнителен директор, като твърди, че в изпълнение на Договори за
мобилни услуги №№ *********/ 03.07.2016 г.;
*********/ 03.08.2016 г.; *********/ 20.01.2017 г.; *********/
05.02.2017 г., както и договор за лизинг към един от тях, както следва:
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 03.07.2016 г.;
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2016 г.;
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2017 г.;
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 05.02.2017 г.;
за мобилно устройство HUAWEI Y6 ІІ Compact Dual Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 20.01.2017 г., и издадени фактури за периода 25.04.2017 – 05.09.2017 г., е предоставил на ответника услуги, които той е заплащал в срокове, съгласно договорите, но е преустановил плащанията по издадена ф-ра № **********/05.05.2017г., обусловило предсрочното прекратяване на договорите от страна на ищцовото дружество по вина на изпадналия в забава потребител; на потребителя е издал ф-ра № **********/ 05.09.2017 г., платима в срок до 20.09.2017 г., включваща неплатени потребени услуги на стойност и лизингови вноски, както следва:
1/ общ размер на задълженията на ответника на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 03.07.2016 г. (за номер **********) - 73,20 лв., от които: 35,73 лв. — предоставени мобилни телефонни услуги (след отразяване на предплатена от ответника сума в размер на 10,72 лв. по фактура № **********/05.05.2017г.) и 37,47 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
2/ общ размер на задълженията на ответника на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 05.02.2017 г. (за номер **********) - 124,22 лв., от които: 49,25 лв. - предоставени мобилни телефонни услуги (след отразяване на предплатена от ответника сума в размер на 10,72 лв. по фактура № **********/05.05.2017г.) и 74,97 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
3/ общ размер на задълженията на ответника на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2016 г. (за номер **********) - 288,10 лв., от които: 210,61 лв. - предоставени мобилни телефонни услуги (след отразяване на предплатена от ответника сума в размер на 1,62 лв. по фактура № **********/25.04.2017г.) и 77,49 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
4/ общ размер на задълженията на ответника на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2017 г. (за номер **********) - 111,39 лв., от които: 48,90 лв. — предоставени мобилни телефонни услуги (след отразяване на предплатена от ответника сума в размер на 1,62 лв. по фактура № **********/25.04.2017г.) и 62,49 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора; и
5/ общ размер на задълженията на ответника на основание Договор за лизинг от 20.01.2017 г. (за устройство HUAWEIY6 П Compact Dual Black) - 137,80 лв., от които: 20,67 лв. - три текущи неплатени лизингови вноски и 117,13 лв. -седемнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, на който издадената срещу него Заповед № 180/ 01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 262/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, връчена му при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че той дължи на ищеца претендираните суми: 734.72 (седемстотин тридесет и четири лева, седемдесет и две ст.) лева – неизпълнени парични задължения, произтичащи от сключени между длъжника и кредитора Договори за мобилни услуги №№ *********/ 03.07.2016 г.; *********/ 03.08.2016 г.; *********/ 20.01.2017 г.; *********/ 05.02.2017 г., както и договор за лизинг към един от тях, и издадени фактури за периода 25.04.2017 – 05.09.2017 г., ведно с законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.03.2019 г.
Ответникът - М.О.А., ЕГН **********, с пост./ наст.адрес ***, редовно уведомен по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК ос.представител адв. М. Димитрова, АК – Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност заявява становище за частична такава – относно фактурираната цена на потребени от ответника далекосъобщителни услуги и дължими от него лизингови вноски, и неоснователна в частите, съставляващи претенция за плащане на начислени му неустойки, като заявява възражение за недействителност - нищожност, поради наравноправност, на клаузите по т. 11 от договорите за мобилни услуги, на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, във вр. с чл. 143, т.5, т. 9 и т. 14 ЗЗП, във вр. с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договорите се създава значителна неравноправност между страните по договорите, ползваща доставчика.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 262/ 2019 г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и лизинг на телефонно устройство от 20.01.2017 г. за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план, както и за предоставяне на лизинговата вещ, на който е положен подпис от М.А., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е договорило и започнало да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца и й е предоставило лизинговата вещ, а ответника се е задължил да заплаща в срок месечна абонаментна такса, месечна лизингова вноска, както и всяка от предоставените му допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок на договора – т. последна, стр.2 от договора, също носеща подпис на ответника.
Договорите, ведно с цитираните в тях приложения, не оспорени от ответника, носят подписите на двете страни.
Ищцовото дружество представя издадените от него 8 бр. фактури, изд.за периода 25.04.2017 – 05.09.2017 г., включващи неплатени услуги, установяващи фактуриране на цена за използвани от ответника услуги – разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и др.
Ответникът не твърди и не установява да е извършил плащанията по тях.
След установяване неизпълнение на задълженията на потребителя по цитираните по – горе договори, за плащане на договорените цени на услуги, ищцовото дружество е издало ф-ра № **********/ 25.08.2017 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги за кл. № ********* с получател М.А., в размер на 711.85 лева; лизингови вноски – 117.13 лв.,и останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходен период 280.18 лева, както и ф-ра № **********/ 05.09.2017 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги за кл. № 00560643, с получател М.А., в размер на 619.26 лева; и останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходни периоди 84.99 лева.
Приложеното ч.гр. дело № 262/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат, удостоверява че на 29.03.2019 г. дружеството е предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, посочен в общ размер на 734.73 лева.
Издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 180/ 01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приетите като писмени доказателства договори за мобилни услуги за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, и договор за лизинг, съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на договореност между страните за плащане на неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора, както и за плащане остатъка лизингови вноски.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните
по същото са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от
сключени между тях Договори за мобилни
услуги №№ *********/ 03.07.2016 г. - за мобилен номер **********; *********/ 03.08.2016 г. - за мобилен номер
**********; *********/ 20.01.2017 г. - за мобилен номер **********; *********/
05.02.2017 г. - за мобилен номер **********, както и договор за лизинг към един
от тях от 20.01.2017 г.
за мобилно устройство HUAWEI Y6 ІІ Compact Dual Black, с предмет предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план и предоставяне на лизинг на мобилно устройство.
Относно претендираните за установяване вземания на ищеца срещу ответника за цена на доставени му услуги, поради неизпълнение на задължения на потребителя да плати цената на вече доставени му услуги, съдът приема същите за установени до размера включен в приетите като доказателство по делото две окончателни фактури, както следва: 1/ за кл. № *********, с получател М.А., ф-ра № **********/ 25.08.2017 г. - останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходен период 280.18 лева; и
2/ за кл. № 00560643, с получател М.А., ф-ра № **********/ 05.09.2017 г. - останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходни периоди 84.99 лева, или общо сумата 365.17 лева.
Съдът намира за недоказано, че ответника е изплатил задължението си към ищеца относно тези суми. Касае се за парично задължение, установено с писмени документи, поради което и плащането им би могло да бъде доказано само с други писмени документи, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото извън представените от ищеца, цитирани по – горе, не са представени. Ищецът не може да бъде задължен да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от ответната страна. Същата не е ангажирала доказателства за извършено плащане.
По иска за главница за лизингови вноски.
От приетия по делото договор за лизинг се установява, че между ищцовото дружество от една страна, като лизингодател, и ответника от друга, като лизингополучател, е сключен договор за лизинг на20.01.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI Y6 ІІ Compact Dual Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 5.89 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план. В чл. 4 от договора е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателя му предава устройство във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики, комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта.
Относно наличието на основание за начисляване на посоченото за кл. № *********, с получател М.А., с ф-ра № **********/ 25.08.2017 г. задължение за лизингови вноски в размер на 117.13 лева, съдът взе предвид уговореното в договора за лизинг (чл. 12) за това, че в случай на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими.
При това положение съдът приема, че между страните е сключен договор за лизинг на горепосочения мобилен телефон, по които ответникът не е изпълнил задължението си да плати лизингови вноски и задълженията са обявени за предсрочно изискуеми. Ето защо искът за заплащане на суми на основание този договор се явява основателен и доказан до фактурирания им размер – 117.13 лв., към 25.08.2017 г., относно който не се твърди и не се установява задължения ответник да е извършил плащане, а за разликата до предявения размер – 137.80 лв., исковата претенция е неоснователна и недоказана.
По възражението на ответника за наличието на неравноправни клаузи в договорите за далекосъобщителни услуги.
При запознаване с представените по делото договори съдът намира, че е налице неравноправен характер и нищожност единствено на уговорките за неустойка, доколкото при прилагането им ищецът би получил при прекратен договор същата престация, която би му се следвала, ако изпълнява задълженията си по договора, а останалото съдържание на договорите обвързва страните и същите са длъжни да се съобразяват с него.
По иска за неустойка.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за основателност на иска. Въпреки че включените в предмета на доказване по делото въпроси останаха спорни между страните, ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдяното от него обстоятелство, че е предоставена услуга на ответника през исковия период, която не е заплатена в срок, за да обоснове, че е възникнало право да бъде претендирана неустойка. В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължими неустойки по договори за мобилни услуги, начислени за плащане в тежест на ответника – потребител, с ф-ра № **********/ 25.08.2017 г. за предсрочно прекратяване на договори за услуги за кл. № ********* с получател М.А., в размер на 711.85 лева; както и с ф-ра № **********/ 05.09.2017 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги за кл. № 00560643, с получател М.А., в размер на 619.26 лева, и претендирани по делото в частични размери, както следва:
1/ на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 03.07.2016 г. (за номер **********) - 37,47 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
2/ на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 05.02.2017 г. (за номер **********) - 74,97 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
3/ на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 03.08.2016 г. (за номер **********) - 77,49 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора;
4/ на основание Договор за мобилни услуги № ********* от 20.01.2017 г. (за номер **********) - 62,49 лв. - частично претендирана неустойка за предсрочното прекратяване на договора.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е проведено доказване за възникнало право на доставчика на мобилни услуги да претендира неустойки както във фактурираните, така и в предявените за установяване „частично претендирани“ размери. Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между ответника и "Т.Б." ЕАД съдържа уговорка за неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора, е уведомила насрещната страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката, съдът приема, че исковата претенция за установяване на вземания за неустойки подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 415 от ГПК разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото за ищеца възниква право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете, съставляваща 66 %. Ищецът е представил доказателства, че е направил следните разноски: сумата 385.00 лв. – разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 262/2019 г. на РС – Кубрат, от които му се следва сумата 250.00; и сумата 885.00 лв. – разноски за внесена държавна такса (225.00 лв.) , заплатено адвокатско възнаграждение (360.00 лв.) и депозит за възнаграждение на назначение на ответника особен представител(300.00 лева) по гр. дело № 509/2019 г. на Районен съд - Кубрат, от които му се следва сумата 584.00 лв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.О.А., ЕГН **********, с
пост./ наст.адрес ***, вземането на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от **– изпълнителен директор, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 180/
01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
262/ 2019 г. по описа на РС – Кубрат,
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с която е разпоредено
на длъжника – М.О.А., ЕГН **********, с пост./ наст.адрес
***, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на: 482.30
(четиристотин осемдесет и два лева, тридесет ст.) лева - главница,
представляваща потребени и незаплатени услуги в
размер на 365.17 лв. и неизплатени лизингови вноски в размер на 117.13 лв., по
Договори за мобилни услуги №№ *********/ 03.07.2016 г. - за мобилен номер
**********; *********/ 03.08.2016 г. - за
мобилен номер **********; *********/ 20.01.2017 г. - за мобилен номер
**********; *********/ 05.02.2017 г. - за мобилен номер **********, както и договор
за лизинг от 20.01.2017 г., ведно с законната лихва, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 29.03.2019 г., до окончателното изпълнение,
като отхвърля исковите претенции за разликата до предявения размер – 734.72
лева, съставляваща сбор от частично претендирани вземания за неустойки за
едностранно прекратяване на договорите от потребителя, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА М.О.А., ЕГН **********, с пост./ наст.адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от **– изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за разноски по делото: 250.00 (двеста и петдесет) лева – от заповедното производство, и 584.00 (петстотин осемдесет и четири ст.) лева – от исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева