№ 3215
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106541 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Н. Д. срещу Г. К. П.,
ЕГН: **********, гр. А.****, Д. П. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. А.**** и К. П. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. В.**** / съгласно определение л.212/, с която е предявен отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено между страните, че
ответниците не са собственици при следните квоти – 2/3 ид.ч. за ответника Г. К. П. и по 1/6
ид.ч. за всеки от ответниците Д. П. Д. и К. П. М. /л.342 гръб/ на следния недвижим имот:
реална част с площ от 306 кв.м., представляваща 44,80% от новообразуван имот №
501.101 по ПНИ на СО „Д.ска лозя“, землище в с. Д., община А. целия с площ от 683 кв.м.,
при граници: север- улица, изток- имот 501.1268. юг – имот 501.108, запад- имот 501.100
идентичен с поземлен имот 101 по КП на м. Д.ски лозя, землище на с. Д., Община А. от
1988 г., записан с площ от 600 кв.м., при граници имоти 102,108,100 и улица, която реална
част е с граници: север- улица, изток-имот №501.1268 и оставащата част от имот № 501.101,
юг- имот №501.108, запад – имот №501.100 и попадаща в границите на стар имот №70 по
помощния план към ПНИ, записан на А. С.П., на основание т.3 от издадено решение
№12240/07.08.1996 г. на Поземлена комисия- А..
Ищецът твърди, че в качеството на наследник на А. С.П. има правен интерес от
завеждане на иска, тъй като новообразуваният имот №501.101. по ПНИ на СО „Д.ски лозя“,
землище в с. Д., община А. попада с 44,80% от площта си, равняваща се на 306 кв.м., в
границите на стар имот №70 по помощния план към него е записан на наследодателя му А.
С.П. на основание, т.3 от издадено решение 12240/07.08.1996 г. на ПК- с.А.. Сочи, че
реституционната процедура на новообразувания имот не може да завърши по пар.4, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на П., тъй като в регистъра към ПНИ е записана
ответницата Г. К. П.. Поддържа, че П. не е станала собственик на процесния имот по силата
на сключен от нея договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №183, том
LI, дело №10820, вх.рег. № 19774 от 20.09.2012 г., тъй като прехвърлителите по сделката М.
В. М., М.С. М. и В. М. М. не са били собственици на описания в него имот №101 по
кадастралния план на м.Д.ски лозя, землище на с. Д., като тази сделка няма вещно-
транслативен ефект тъй като и предхождаща сделка за имота между М.и от една страна и
Й.К., к.К., П. Д.а, Д. Д.а, П. Д.а и С. Д.а, обективирана в нотариален акт за прокупко
продажба на нотариален акт №25, том LXX, дело №14870, вх.рег. № 24611/02.11.2011 г. не е
имала прехвърлителен ефект. Твърди, че това е така, тъй като последно изброените лица не
са станали собственици на ПИ №101, тъй като по отношение на общия им праводател –
М.И. Д. не е налице проведена и приключила процедура по трансформиане на предоставено
1
право на ползване в право на собственост на основание пар.4а и пар.4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.Твърди се, че в полза на Д. нямало заносъобразно предоставено право на ползване по
силата на някой от нормативните актове, изброени е пар.63 от ПЗР към ПМС
№456/11.12.1998 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ върху имот съответен на
новообразувания имот №501.101; имотът не попада в хипотезата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
тъй като в него не е имало построена сграда към 01.03.1991 г.; имотът не попада в
хипотезата на пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се намира на по-малко от 30 км. от гр.
Варна, областен град с население над 300 хил. жители, както и никое от лицата не е
придобило имота по давност, тъй като такава е могло да започне да тече едва от
индивидуализиране на имота с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, от който
момент не са изтекли 5 год. При изложеното се иска уважаване на предявения иск.
Ответникът Г. К. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва същия. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като липсва идентичност
между имота придобит от нея и имота върнат на наследниците на А. П.. На следващо място,
поддържа, че решение №12240/07.08.1996 г. на ПК-А. е нищожно, тъй като преди това
решение за същия имот е имало друго решение /7846/10.02.1993 г. на ПК-А. за
възстановяване с план за земеразделяне/ и за имота по т.3 и не са били основания за
издаване на ново решение. Оспорва се твърдението за липса на вещно-прехвърлително
действие на договора за покупко-продажба от 20.09.2012 г. като твърди, че на М. Д. е било
предоставено валидно право на ползване за имот- земя от 700 кв.м., находящо се в с. Д.,
район III, парцел №101, М. Д. е подал заявление до кмета на община А. за закупуване на
предоставения за ползване имот, като с решение на ВОС по адм.д. 300/1998 г. е отменен
отказ на кмета на Община А. да признае право на М. Д. да закупи предоставения му за
ползване имот, след което на наследниците на същия е признато право да придобият
собственост, възложена и утвърдена е оценка на имота, която е била заплатена в
законоустановения срок. Сочи се, че в полза на М. Д. са били налице предпоставките по
пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като към 01.03.1991 г. в имота е била изградена сграда по
смисъла на ЗСПЗЗ, която е била трайно прикрепена към земята, като постройката е била без
строителни книжа и годна за сезонно ползване, и към момента на подаване на заявлението
за изкупуване на имота не е съществувала, поР. погиване, което е причината да не е
установена при направен оглед от административния орган. Твърди, че било подадено и
заявление за изкупуване на имота в законоустановения срок. При изложеното счита, че е
придобила собствеността върху имота по силата на договор за покупко-продажба, тъй като
прехвърлителите са били собтвениците на прехвърления имот. Евентуално, навежда
възражение за придобиване на имота по давност, като в упражнявала непрекъснато
владение в продължение на повече от 5 години в периода от 20.09.2012 г. до датата на
подаване на отговора на исковата молба. Иска се отхвърляне на иска.
Ответниците Д. П. Д. и К. П. М. не са подали отговор на исковата молба.
Третите лица –помагачи М. В. М. и В. М. М., конституирани с определението по чл.
140 ГПК, изразяват становище по претенцията в първото по делото съдебно заседание чрез
техен процесуален представител – л.342 гръб. Поддържат, че исковата претенция е
недопустима или евентуално неоснователна. Поддържа се, че исковете са недопустими, тъй
като ищецът основава претенциите с приложение на параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но
имотът се намира в територия, за което не се издава заповед на основание сочения параграф.
По отношение на основателността, поддържат, че имотът е придобит от прводателя на
техните праводатели на основание пар. 4а от ЗСПЗЗ
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца е представено решение №12240/07.08.1996 г. на ПК-А., с което се
възстановява правото на собственост на наследниците на А. С.П. в съществуващи /
възстановими/ стари реални граници на следните имоти – т.3 нива от 4 дка., шеста
категория, находяща се в терен по параграф 4 на село Д. в местността „Е-под село“, заявен с
пореден номер 22 от заявление вх. № 62Е/20.12.1991 г., подадено от Е. А. М. / наследник на
А. С.П./. С представеното решение е отказано възстановяването на имот – нива от 0,7 дка
находяща се в с. Д. в м. „Е-под село“, заявен с пореден номер 22 от заявление вх. №
62Е/20.12.1991 г., подадено от Е. А. М. / наследник на А. С.П./, поР. липса на документи за
собственост.
2
Видно от представено удостоверение за наследници на А. С.П., починал на *********
г., същия е бил наследен от дъщерите си Ж. А. К., Е. А. М.а и син К. А.ов С.. От своя страна
Ж. К. е починала на ***** г. и в оставила за наследници К. Н.а С.- дъщеря и ищеца А. Н. Д.
– син, т.е. последният се явява внук на А. С.П..
Към отговора на исковата молба, подаден от Г. П., е представено удостоверение
№493/02.12.1991 г. на ИК на ОбНС с. А., въз основа на постановление 26 на МС на ОФ от
1987 г. и решение №3/20.05.1982 г. на ИК на ОбНС с. А. за предоставяне за ползване на
М.И. Д. на земя за земеделско ползване в размер на 700 кв.м., находяща се в с. Д., местност
район 3, парцел №101 при граници имоти 100,102,108 и път. На л.355 от делото е представен
протокол 3/20.05.1982 г. за предоставяне на ползването по 11 ПМС/02.03.1982 г. на имот с
площ от 700 кв.м. в Д., местност „Просвета“ на М.И. Д..
На л.259 от делото е представено заявление от М.И. Д., в което е посочено, че желае
да закупи предоставеното му по ПМС №26, с удостоверение №493/02.12.1991 г. по решение
3/20,05,1982 г. на ИК на ОбНС място в местност „Д.“ с площ от 700 кв.м. при съседи имот с
номер 100,102,108, път на основание пар.4б от ЗСПЗЗ.
С представеното решение 03.11.1998 г. по адм. дело №300/1998 г. е отменен отказа на
кмета на Община А. за признаване права по пар.4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ на М.И. Д. от с.
С., община Б., по отношение на предоставената му за ползване по реда на ПМС №26/87 г.
земеделска земя от 700 кв.м.в землището на с. Д., район 3, парцел 101 при граници-парцели
100, 102, 108 и път и преписката е върната на Община А. за определяне на оценка на имота
на основание пар.4л. ЗСПЗЗ.
Представена е заповед №684/11.10.2006 г. на кмета на община А., с която е признато
правото на наследниците на М.И. Д. да придобият правото на собсвтеност на имот №101 с
площ от 600 кв. с местност „Д., издадена на основание решение на ВОС по адм.д.
№300/1998 г. във връзла с пар. 62, ал.1-4 и сл. от ПЗР ПМС №456/11.12.1997 г. за изменение
и допълнение на правилника за прилагане на ЗСПЗЗ във връзка с пар.4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е представено удостоверение №3787/22.12.2006 г. от Община А. л.235/,
издадена на наследниците на М.И. Д. - Й. М.ова К., К.К.К., П. Х. Д.а, Д. С. Д.а, П. И. Д.а и
С. И. Д.а / удостоверения за наследници на л.251,253 от делото/ в уверение на това, че
същите са придобили право на собственост съгласно заповед №684/11.10.2006 г. на кмета на
община А. и са заплатили в срок сумата от 1928 лв. в изпълнение на заповед 858/23.11.2006
г., с която е утвърдена оценката на имот с №101 с площ от 600 кв.м. в местността „Д.“,
попадаща в околовръстния полигон на селищното образувание „Д.ски лозя“ в землищято на
с. Д., общ. А.. Представена и заповедта за утвърждаване на оценката на имота в размер на
1928 лв.,, в която не е посочено, към момента на извършването й / 02.11.2006 г./ да е имало
сграда в имота, както и преводно нареждане за заплащане на сумата
Видно от представен нотариален акт за собственост на недвижим имот 143, том 4,
рег. № 5720, дело № 704 от 24.06.2008 г. лицата Й. М.ова К., К.К.К., П. Х. Д.а, Д. С. Д.а, П.
И. Д.а и С. И. Д.а са признати за собственици от следния недвижим имот, придобит по реда
на пар. 4б,ал.1, пар.4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно ПИ с площ от 600 кв.м. в землището на с.
Д., общ. А., обл. Варна, в местност „Д.“, съставляващ имот с ид. № 101 по КП за местността
от 1988 г., попадаща в околовръстния плигон на селищно образувание „Д.ски лозя“ в
землището на с. Д., общ. А. при граници: път, имоти №№102, 108, 100.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален
акт №30, том 2, рег. № 2789, дело 214/01.11.2011 г. е, че Й. М.ова К., К.К.К., П. Х. Д.а, Д. С.
Д.а, П. И. Д.а и С. И. Д.а са продали на третите лица –помагачи в настоящото производство
М. В. М. и В. М. М. при равни квоти ПИ в с площ от 600 кв.м. в местността „Д.“ с кад. №
101 от КП от 1988, попадащ в селищно образувание „Д.ски лозя“.
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт №50, том 2, рег. № 3779, дело №222/20.09.2012 г. Г. К. П. е закупила от М. М., М. М. и
В. М. недвижимия имот с кадастрален № 101 по КП на местността „Д.“ от 1988 г. Безспорно
по делото е, че към момента на закупуване на имота ответницата П. е била в граждански
брак и имотът е продобит в режим на съпружеска имуществена общност / СИО/. От
представено по делото удостоверение за наследници на Петър Д. П., починал на 09.12.2017
г. се установява, че той е бил наследен от Г. К. П.- съпруга, Д. П. Д. – син и К. П. М.-
дъщеря.
Видно от представена справка от НСИ, ТСБ –Североизток, отдел „Статистически
3
излседвания-Варна“ са представени данни за населението на гр. Варна за периода от 1991г.-
2006 г., като в този период населението на града е било под 300 хил души само в годините –
1997 г.-2000 г.
Представените на л.272-291 от делото решение и протоколи с изключение на вече
посоченото решение 12240/07.08.1996 г. , съдът намира за неотносими към спора, тъй като
не касаят процесния имот.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от която се установява:
съгласно скица 2 към експертизата – че между ползвателския имот 101 с площ от 683 кв.м.
по КП от 2013 г. и процесния имот 101 с площ от 683 кв.м. по ПНИ от 2016 г. /одобрен със
заповед РД-16-7706-67/04.04.2016 г. на областния управител/ е налице пълна идентичност;
съгласно комбинирана скица 3, се установява, че части на 3 стари имота по ПСИГ / план за
старите имот граници/ от 2013 г. участват в образуването на процесния имот 101 с площ от
683 кв.м. по ПНИ от 2016 г., а именно – 306 кв.м. от стар имот 70 целия с площ от 3971
кв.м., 324 кв.м. от стар имот 72 целия с площ от 5957 кв.м. и част от 53 кв.м. от стар имот
108 целия от 3550 кв.м.; съгласно комбинирана скица 4 към експертизата, че
новообразувания имот 501.101 целия с площ от 683кв.м. по ПНИ от 2016 г. попада с 306
кв.м. върху стар имот 70, целият с площ от 3971 кв.м. по ПСИГ / план за старите имот
граници/ от 2013 г., както и че процесния НИ-101 от 683 кв.м. е образуван за ползвателния
имот 101 със същата площ, а не за някой от старите имоти по ПСИГ 2013 вкл. имот 70.
Направен е извод, че между подместност „Под село“, в която е възстановен на наследниците
на А. С.П. имота по т.3 от решение 12240/07.08.1996 г. и местност „Д.ски лозя“ е налице
частична идентичност, доколкото по-малката „Под село“, попада изцяло в по-голямата
„Д.ски лозя“.
За да отговори на въпроса касаящ основанието за отразяване на имот 70 на
наследниците на А. П. в ПНИ, вещото лице е посочило, че се е снабдило с опис от 1958 г. на
внесената от А. С.П. земя в ТКЗС- Игнатието, видно от която лицето е притежавало по
наследство „нива“ с площ от 417 дка в м. „Под село“ землище Д., при граници: К. С., П.И. и
Н.В.; с ПСИГ от 2013 г. на П. е идентифициран стар имот 70 с площ от 3971 кв.м. и със
съседи имот 109- на Р. П., имот 69 на К. П., имот 60 с неидентифициран собственик, имот
256/общински път/, стар имот 71 / с неидентифициран собственик/, стар имот 72 / П. П./ и
стар имот 108 / на Д. П./, като съответствието на стария имот по ПСИГ от 2013 г. и по описа
от 1958 г. е по следните характеристики: местоположение, приблизително по площ и по
двама съседи, но третото лице съсед Н.В. на имота по описа от 1958 г. не се установява като
бивш собственик на стар имот в обследваната зона и предвид това липсва трета граница.
Посочено е в проведената анкета /приложена към експертизата/ липсват графични текстови
данни, сочещи на участие на наследниците на А. П.. Заключено е, че записването на стар
имот 70 в ПСИГ от 2013 на наследниците на А. П. е станало въз основа на данните от описа
от 1958 г. и на данните посочени в т.3 от решение 12240/07.08.199 г. на ПК –А..
По отношение на въпроса за застрояването на имота, в задача две от експертизата,
вещото лице е посочило, че в извадката от КП от 1988 г. и от комбинирана скица 1 към
заключението се установява, че в границите на ползвателския имот 101 по този план / от
1988 г./ няма отразени сгР. или постройки, .т.е. имотът към 1988 г. не е бил застроен, а с
оглед отразените данни в плана на ползвателските земи от 2013 г. и ПНИ от 2016 г., към
тези години имотът продължава да е незастроен. Вещото лице е изчислило, че ПИ с иден
21587.501.101 отстои на 13500 м. от центъра на Варна / при катедралата/ и на 14700 кв., от
крайбрежната морска ивица.
Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, доколкото същото е
компетентно дадено, обосновано и вътрешно непротиворечиво, основава се на
представените по делото писмени доказателства и изледвани от експерта допълнителни
писмени доказателства, позволяващи даване на последователно и ясно заключение.
По искане на ответника Г. П., са изслушани двама свидетели в режим на довеждане –
С.М. и А.К.
От показанията на свид. М. се установява, че с ответницата се познават от около 20
год. и живеят на съседни улици в Д.. Сочи, че имотът на Г. е около 600-700 квадрата с
хубава къща. Разказва, че е гледала имота преди Г. да го купи, попаднала на него през 1989
г., докато търсела имот за покупка. Разказва, че през 1989 г. имало в имота малка къща,
тухлена, около 10-12 квадрата, състояща се от една стая и изградена от тухли единичка.
4
Обяснява, че стаята била за живеене, била с бетон отдолу, но не била голяма постройка.
Сочи, че й е направило впечатление, че постройката е вила, а не барака, имала бетонна
основа, тухлени стени и и бетонен покрив. Когато ходила за втори път – през 1996-1997 г. в
имота, завела нейна позната да го види и тогава нямало постройка Сочи, че е видяла имота
след това, когато Г. го купила, когато той бил празно място и Г. построила къща в него.
От показанията на свид. К. се установява, че познава Г. от около 10 години, като
семейството й притежава място близо до процесния имот. Разказва, че е търсила имот за
покупка и свидетелката М. я завела на мястото през 1997г., което по-късно било закупено от
Г., тъй като М. й казала, че има къща в него, но като отишли на място установили, че няма
сграда в имота. Разказва, че не харесала имота, тъй като искала имот с къща. Сочи, че не
знае дали в имота е имало къща, когато Г. го е купила, но след това Г. построила къща в
него. Не помни дали в имота при посещението от 1997 г. е имало следи от кабели и
електроуреди, както и дали е имало строителни отпадъци. Пояснява, че имотът е около 600-
700 квадрата.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявени са отрицателни установителни искове за собственост по чл.124 ГПК.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят, че са придобил право на
собственост върху процесния имот на въведеното основание, а по-конкретно на наведените
от Г. П. основания- в резултат на закупуване на процесния имот, който е бил предоставен за
ползване въз основа на акт на Министерския съвет, чрез заплащането на опредЕ.та цена за
обезщетение, като за ползващия са били налице предпоставките по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
вкл. е била налице сграда в имота към 01.03.1991 г.; че е придобил процесния имот на
въведеното правно основание - давностно владение, т.е осъществявана явно, спокойно и
непрекъснато фактическа власт в период от поне 5 години с намерение за своене.
В тежест на ищеца е да установи, че правото на собственост върху процесната земя е
възстановено на неговия наследодател с валиден акт.
На първо място, съдът следва да посочи, че намира за доказано по делото, че
процесният имот попада в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ – видно от представените по делото
протокол 3/20.05.1982 г. за предоставяне на ползването по 11 ПМС/02.03.1982 г. на имот с
площ от 700 кв.м. в Д., местност „Просвета“ на М.И. Д. и издаденото въз основа на него
удостоверение №493/02.12.1991 г. на ИК на ОбНС с. А., в което е посочено, че въз основа на
постановление 26 на МС на ОФ от 1987 г. и решение №3/20.05.1982 г. на ИК на ОбНС с. А.
е предоставена за ползване на М.И. Д. на земя за земеделско ползване в размер на 700 кв.м.,
находяща се в с. Д., местност район 3, парцел №101 при граници имоти 100,102,108 и път.
От експертизата по делото се установява, че между ПИ 101 от 677 кв.м по КП от 1988 г. и
процесния НИ-101 от 683 кв.м. по действащия ПНИ от 2016 г. има препокриване от 657
кв.м. / различията са в рамките на допустимата неточност/.
Съдът намира, че ищецът е установил правния си интерес от предявяване на иска.
Той е наследник по закон на А. С.П. в чиято полза по реда на ЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост върху нива нива от 4 дка., шеста категория, находяща се в терен по
параграф 4 на село Д. в местността „Е-под село“, заявен с пореден номер 22 от заявление
вх. номер 62Е/20.12.1991 г., подадено от Е. А. М. / наследник на А. С.П./ По плана на
новообразуваните имоти, одобрен през 2016 г., имотът попада върху новообразуван имот
501.101. записан на праводателите на ответниците, като последните твърдят, че са го
придобили от лица упражнили право на изкупуване върху предоставен за ползване имот.
Преследваният от ищците интерес е да отрекат правата на ответниците, за да могат да
приключат реституционната процедура с издаване на заповед по пар.4к, ал.7 т ПЗР ЗСПЗЗ в
своя полза. Ищците считат, че ответникът не е могъл да упражни надлежно правото си на
изкупуване по пар.4а, от ПЗР на ЗСПЗЗ, защото към 01.03.1991 г. в имота не е имало
изградена постройка, както и че не са били налице условията по пар.4б ЗСПЗЗ, тъй като
имотът се намира на по малко от 30 км от областен град с население над 300 хил души.
Решението № 122440/07.08.1996 г. на ПК-община А. е издадено при действието на
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, редакция на нормата ДВ, бр. 45/1995 г. Към решението липсва
скица на възстановения по т. 3 от същото имот, в решението имотът по т. 3 не е
индивидуализиран по начин, който да позволява установяването на точното му
местоположение и граници, поР. което и следва да се приеме, че решението на ПК-А. не се
5
ползва с конститутивен ефект, а с него само се признава правото на собственост. Горното
означава, че реституционната процедура по отношение на ищеца, каот наследник, досежно
имота по т. 3 от цитираното решение на ПК община А. не е приключила, а възстановяването
на правото на собственост следва да се извърши съгласно пар.4к ПЗР на ЗСПЗЗ – със
заповед на кмета на общината, към която се прилага скица на имота, издадена по реда на
пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Към момента на предявяване на иска такава няма издадена на
ищците, доколкото в регистъра към ПНИ и помощния кадастрален пран за собственик на
ПИ № 501. 101 е записана ответницата Г. К. П.. Предвид установената по делото
идентичност между имот с пл. № 501. 101 по ПНИ, ползвателския имот 101 с площ от 683
кв.м. по КП от 2013 г. и че части на 3 стари имота по ПСИГ / план за старите имот граници/
от 2013 г. участват в образуването на процесния имот 101 с площ от 683 кв.м. по ПНИ от
2016 г., вкл. 306 кв.м. от стар имот 70 целия с площ от 3971 кв.м, собственик по регистъра
наследодателя на ищеца, за защита на ищеца с оглед успешното приключване в негова
полза на реституционната процедура е обусловена от успешното провеждане на
производство по отрицателен установителе н иск за собственост срещу ответниците,
претендиращи права върху имота, придобити по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално
– по давност. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/2012 по тълк. дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС на РБ относно правния интерес от отрицателен установителен иск за
собственост на бивши собственици на земеделски земи, спрямо които не е приключил
процеса по възстановяването на собствеността срещу бивши ползватели или други лица,
претендиращи да са собственици на подлежащите на реституция по ЗСПЗЗ имоти. ПоР.
изложеното, неоснователно се явява възражението на третите лица-помагачи, че
производството е надопустимо, тъй като процесния имот не е такъв за който следва да се
издаде заповед по пар.4к, ал7 ЗСПЗЗ.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че искът е недопустим, тъй като решение
№12240/07.08.1996 г. на ПК-А. е нищожно, тъй като преди това решение за същия имот е
имало друго решение /7846/10.02.1993 г. на ПК-А. за възстановяване с план за
земеразделяне/ и за имота по т.3 и не са били основания за издаване на ново решение. Съдът
намира, че решение 7846/10.02.1993 г. на ПК-А. /л.312 и сл./ не се отнася за имот с номер 22
по заявление номер 62Е/20.12.1991 г., поР. което е неотносимо за казуса.
Следва да се отбележи, че наличието на решение на ВОС, постановено по адм. дело
№ 300/1998 г. по описа на ВОС, с което е отменен отказа на смета на Община А. да признае
права по пар.4а, ал.5 от ПРЗ на ЗСПЗЗ на М.И. Д. по отношение на предоставения му за
ползване имот от 700 кв.м. по реда на ПМС 26/87 г в землището на с. Д., район 3, парцел
101, при граници – парцели 100,102, 108 и път е непротивопоставимо на лицата, на които е
признато правото на възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, които не са участвали
в производството по обжалване на административния акт. Предвид което ответниците
следва да ангажират доказателства в подкрепа на твърдението, че са били налице на всички
обстоятелства, изискуеми се от § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост /
доколкото това е наведеното от тях придобивно основание/.
По отношение на приложението на пар.4а от ЗСПЗЗ
В тежест на ответниците е да установят, че са осъществени кумулативно елементите
от фактическия състав на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на бившия
ползвател /пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие
собствеността върху земята в размерите по пар.4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 1 да му е
предоставено право на ползване върху процесния имот въз основа на някой от актовете по
пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно по ап.р63 от ПЗЕ на ПМС 456/ 11.12.1997 г. за ИД
на ППЗСПЗЗ; 2 в имота до 01.03.1991 г. да е построена "сграда" по смисъла на 1в, ДР
ППЗСПЗЗ и 3 земята да е заплатена на бившите собственици чрез общината, въз основа на
одобрена оценка.
Установено е по делото, че на наследодателя на М.И. Д. - наследодател на Й. М.ова
К., К.К.К., П. Х. Д.а, Д. С. Д.а, П. И. Д.а и С. И. Д.а, които са продали имота на третите
лица-помагачи по делото, които от своя страна са до продали на ответницата Г. П. /
придобила до в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпруга й, наследен от нея и
двете им деца- другите двама ответници/ е предоставено право на ползване върху процесния
имот с решение на компетентния орган по реда на ПМС № 26/1987 г., за който имот е
установено, че е идентичен с процесния.
6
Установено е също, че земята е оценена и заплатена чрез общината на бившите
собственици в съответствие с разпоредбата на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Спорен е въпросът дали към 01.03.1991 г. в имота е имало построена "сграда", която
да удовлетворява изискванията на ЗСПЗЗ.
В мотивите към ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС, е
посочено, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз
основа на актовете, посочени в параграф 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от
законодателя в разпоредбата на параграф 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ изключения и е трайно
прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на параграф 4а ПЗР ЗСПЗЗ,
независимо дали отговаря или не на изискванията на благоустройственото законодателство
към момента на построяването /отменените ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5/. Разпоредбата
на пар.1в, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ има тълкувателен характер (пояснява понятието "сграда"
по смисъла на пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ чрез изброяване на характеристиките, на които
сградата не следва да отговаря) и като норма от такъв характер намира приложение при
извършването на преценка за законосъобразност на извършеното по реда на пар.4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ изкупуване на земята, независимо дали фактическият състав се е осъществил
преди или след влизането й в сила / Решение № 358 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
714/2008 г., II г. о., ГК./ Т.е. налице са кумулативни изисквания постройката да попада извън
посочените в Правилника изключения и да е трайно прикрепена към земята.
В кокретния случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява наличие на сграда в имота към 1991 г. По делото е разпитан един свидетел /М./,
който разказва че към 1989 г. е видяла налична в имота сграда – тухлена, с бетонна основа и
положен покрива, състояща се от една стая, около 10—12 кв., като не може да посочи дали е
била електро и водо снабдена. Съдът не кредитира тези показания с доверение, доколкото те
са дадени от лице което би могли да бъде заинтересовано от изхода на делото, доколкото е в
приятелски отношения с ответницата П. и тъй като същите не кореспондират с други
събрани в хода на производството доказателства. Фактът на съществуване на постройка в
имота, и то към точно определения от закона момент, не се подкрепя нито пряко, нито
косвени от други доказателства по делото – писмени доказателства или експертното
заключение. В последното е посочени, че в извадката от КП от 1988 г. няма отразени сгР.
или постойки в имота, т.е. към този момента имотът не е бил застроен. При кредитиране на
показанията на свид. М. в частта касаеща наличието на сграда, трайно прикрепена към
земята през 1989 г. и в същото време даване на доверение на показанията и на двамата
разпитани свидетели в частта, касаеща липсата на сграда през 1997 г. на мястото, би се
достигнало до житейски нелогичен извод, че през 1988 г. не е имало масивна сграда с
бетонна основа в имота, но през 1989 г. така е била налична, като същата е била съборена в
периода 1989-1996 г.
Въз основавата на изолирани свидетеслки показания на един свидетел, съдът не би
могъл да приеме, че ответникът е провел пълно главно доказване на факта по наличие на
сграда в процения имот към 1991 г., като част от фактическия състав на придобивното
основание по пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
ПоР. изложеното съдът приема, че фактическият състав на придобивния способ по
пар.4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е осъществен.
По отношение наличието на предпоставките на пар.4б ЗСПЗЗ.
Съгласно разпоредбата на пар.4б ЗСПЗЗ към момента на приемането й и
публикуването й в ДВ, бр. 28 от 1992 г., се възстановява правото на собственост на
гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право на
ползване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе, овощни гР.ни
или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е
имотът. В тези случаи ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е
на по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км. от
крайбрежната морска ивица. В конкретния случай от дареното с доверие от съда експертно
заключение се установява, че имотът се намира на разстояние от 13500 м. от центъра на град
Варна. По отноешение броят на жителите на гр. Варна, съдът намира, че релевантен за
преценката е моментът на приемането на закона. Логично е законодателят да е съобразил
броят на населението в големите градове на Р България към датата на приемане на пар.4б
7
ЗСПЗЗ /1992 г./, където е бил определен и срок, в който правото на изкупуване да бъде
упражнено. Ако се приеме, че броят на жителите следва да се съобрази към момента, в който
всеки от правоимащите заплаща цената, то би се стигнало да превратно тълкуване на волята
на законодателя, тъй като броят на жителите варира и по такъв начин в течение на времето
биха се променили критериите, приложими по отношение на една и съща възможност.
Съгласно достъпната информация на сайта на НСИ / https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?
sid=659&ezik=bul / към 1992 г. жителите на гр. Варна са били 308 492 души. Праводателят
на ответниците не е могъл да придобие процесния имот по реда на пар.4б ЗСПЗЗ, тъй като
последният се е намирал на разстояние по-малко от 30 км. от град с население над 300 000
жители.
По възражението за придобиване на имота по давност, наведено от ответника П.
За да се придобие право на собственост по давностно владение, позоваващият се на
него /в случая ответника/ следва да установи, чрез главно и пълно доказване наличието на
всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
В конкретния случай са наведени доводи за упражнено добросъвестно владение по
смисъла на чл. 70 ЗС, при което за придобиване на правото на собственост по давност е
необходим изтичането на кратния предвиден в закон срок – пет години на упражнено
непрекъснато, необезпокоявано и явно владение.
Съдът намира, че ответникът П. е добросъвестен владелец. Фактическата власт е
упражнявана от нея на основание договора за продажба, обективиран в нотариален акт №50,
том 2, рег. № 3779, дело №222/20.09.2012 г. т. е. с намерение за своене, което обосновава
качеството й владелец и то добросъвестен на основание чл.70, ал.1 ЗС, тъй като владее
вещта на правно основание, годно да я направи собственик - договор за продажба, без да
знае, че праводателите й не са собственици / не са събрани никакви доказателства, че
ответницата е знаела, че придобива от несобственици/, доколкото в полза на наследниците
на М. Д. не са настъпили хипотези на пар.4а или пар.4б от ЗСПЗЗ.
В Решение № 547 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 660/2010 г., II г. о., ГК. е
посочено, че що се отнася до възможността имотът да бъде придобит с кратката петгодишна
давност, тя се определя от добросъвестния характер на владението, за което е от значение
наличието на предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 ЗС. Следователно е допустимо
придобиване на възстановен земеделски имот съгласно чл.79, ал.2 ЗС при условие, че
владението е добросъвестно. В същото обаче е застъпено и становището, че не може да бъде
придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за
възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС е разяснено, че за давностното
владение върху подлежащи на реституция земеделски земи, установено до 22.11.1997 г., е
приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, според която изтеклата до влизане в
сила на тази разпоредба /22.11.1997 г./ придобивна давност не се зачита, като от този момент
започва да тече нова давност. Необходимият за придобиването на такива имоти давностен
срок, започнал да тече преди 22.11.1997 г., е винаги 10-годишен, дори и когато владелецът
на имота е установил добросъвестно владение върху него преди тази дата. Това владение,
установено след 22.11.1997 г. / какъвто е настоящия случай/, би могло да е добросъвестно и
да доведе до придобиването на земеделския имот по кратката придобивна давност на чл.79,
ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване на това владение имотът вече е бил
възстановен на бившите му собственици /тоест само ако е приключила предвидената в
ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността/. Този извод
произтича от общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече /
така Решение № 205 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 219/2011 г., I г. о., ГК; Решение №
373 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 396/2009 г., I г. о., ГК/
В случая придобивна давност в полза на ответниците може да тече по смисъла на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ / след 22.11.1997 г./, от окончателното възстановяване на собствеността
върху имота в полза на бившите собственици, в случая – от издаването на заповедта по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ / доколкото бяха изложени доводи, че издаването на такава е
необходимо за завършване административната процедура/ - в този смисъл за началния
момент, от който тече давност - Решение № 204/15.07.2011 г. по гр. дело № 99/2011 г. на
Второ г. о. на ВКС, ГК; Решение № 112/05.03.2010 г. по гр. дело № 981/2009 г. на Второ г. о.
на ВКС, ГК; Решение № 469/21.05.2009 г. по гр. дело № 905/2009 г. на Първо г. о. на ВКС,
ГК; Решение № 61/14.02.2012 г. по гр. дело № 562/2011 год на Второ г. о. на ВКС, ГК и др. ;
8
Решение № 185 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2066/2013 г., I г. о., ГК
В случая Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е издавана на ищците, поР. което и
давност в полза на ответника против ищеца по отношение на процесния поземлен имот с пл.
№ 501. 101 по ПНИ на местност "Д.ски лозя", землище с. Д., община А., Варненска област
не е текла, бил той и добросъвестен владелец.
По тези съображения наведеното в условията на евентуалност възражение на
ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че предявеният от А. Н. Д.
отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи, като бъде признато за
установено между страните, че ответниците не са собственици на реална част с площ от
306 кв.м., , представляваща 44,80% от новообразуван имот № 501.101 по ПНИ на СО
„Д.ска лозя“, землище в с. Д., община А. целия с площ от 683 кв.м., при граници: север-
улица, изток- имот 501.1268. юг – имот 501.108, запад- имот 501.100 идентичен с поземлен
имот 101 по КП на м. Д.ски лозя, землище на с. Д., Община А. от 1988 г., записан с площ от
600 кв.м., при граници имоти 102,108,100 и улица, която реална част заключена между
точки с червено-син контур А-Б-В на комбинирана скица №3 към съдебно-техническата
експертиза на л.379 от делото, която приподписана от съда е неразделна част от настоящото
решение и попадаща в границите на стар имот №70 по помощния план към ПНИ, записан на
А. С.П., на основание т.3 от издадено решение №12240/07.08.1996 г. на Поземлена комисия-
А..
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил искане за
присъждане на такива и е представил списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
заплащането им – л.390 и сл. от делото. В полза на на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за заплащането на което са представени доказателства – договор
за правна и защита и съдействие, в който е отразено, че уговорената сума от 550 лв. е
заплатена при подписването му, в който случай договорът има характер на разписка
съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение 6/2012 г./. следва да се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лв., депозитите за възнаграждение на вещото
лице в размер на 700 лв. общо – сбор от първоначално внесения и допълнителния такъв,
както и 15,00 лв.- разноски за 3 бр. съдебни удостоверения. Следва да се присъдят и
разноските, сторени във връзка с вписване на исковата молба и за издаване на документи
необходими за вписването, доколкото в настоящото производство е предявен иск подлежащ
на вписване и това действие е условие за редовност на исковата молба / такива разноски са
присъдени и с Определение № 309 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2018 г., III г. о.,
ГК/, а именно – 45,00 лв.- разходи за издаване на скица, 10,00 лв.- разходи за вписване на
исковата молба, 40,00 лв.- разходи за издаване на данъчна оценка. Ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от
1410,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните по предявения от А. Н. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. Б.****** срещу Г. К. П., ЕГН: **********, гр. А.****, Д. П. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. А.**** и К. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. В.**** отрицателен
установителен иск, на основание чл.124 ГПК, че ответниците не са собственици при
следните квоти – 2/3 ид.ч. за ответника Г. К. П. и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците Д. П.
Д. и К. П. М. на реална част с площ от 306 кв.м., , представляваща 44,80% от
новообразуван имот № 501.101 по ПНИ на СО „Д.ска лозя“, землище в с. Д., община А.
целия с площ от 683 кв.м., при граници: север- улица, изток- имот 501.1268. юг – имот
501.108, запад- имот 501.100 идентичен с поземлен имот 101 по КП на м. Д.ски лозя,
землище на с. Д., Община А. от 1988 г., записан с площ от 600 кв.м., при граници имоти
102,108,100 и улица, която реална част заключена между точки с червено-син контур А-Б-В
на комбинирана скица №3 към съдебно-техническата експертиза на л.379 от делото, която
приподписана от съда е неразделна част от настоящото решение и попадаща в границите на
9
стар имот №70 по помощния план към ПНИ, записан на А. С.П., на основание т.3 от
издадено решение №12240/07.08.1996 г. на Поземлена комисия- А..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. К. П., ЕГН: **********, гр. А.****, Д.
П. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. А.**** и К. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. В.**** да
заплатят на А. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. Б.****** сумата от 1410,00 лв./ хиляда
четиристотин и десет лева/ - разноски в пъровинстанционното съдебно производство.
Решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на
ответника Г. К. П. - М. В. М., ЕГН:**********, адрес: гр. А., ул. „****“ ****** и В. М. М.,
ЕГН:**********, адрес: гр. А., ул. „****“ ******
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10