Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав в открито съдебно заседание на единадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 9439/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 24.07.2020 г. на М.Я. чрез адв. П.Г., преупълномощен от
особения представител адв. Б.М., срещу Решение № 141050 от 06.07.2020 г. по
гр.д. № 35759/2019 г. на СРС в частта, с която е признато за установено по исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, че М.Я. дължи поравно и разделно заедно с П.Я.
сумата в общ размер на 3544,29 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от м.07.2015 г. до м.04.2017 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „********вх.********ап. **, ведно със законната лихва, считано от
07.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването.
Твърди,
че решението в обжалваната част е недопустимо като постановено по нередовна
искова молба при липса на уточнение от ищеца за сумите по месеци за главница за
топлинна енергия (ТЕ). Ответницата не е потребител на ТЕ за битови нужди при
липса на валидно облигационно правоотношение между ищеца и нея. Не е доказано
доставянето на ТЕ в процесния имот в определено количество, като през процесния
период не е извършено законосъобразно отчитане на ТЕ за отопление, топла вода и
дялово разпределение (ДР). Иска отмяна на акта в обжалваната част.
В срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК). Неоснователен
е доводът на ответницата, че първоинстанционното решение е недопустимо поради
нередовност на исковата молба. Първоинстанционното производство се е развило по
редовна искова молба, тъй като с оглед общите процесуални правила за
допустимост на иска в исковата молба са изведени в достатъчна степен
обстоятелствата за индивидуализация на ищцовата претенция - страни, източник на
правоотношението, период и общ размер на дължимата сума.
На
следващо, място производството пред районния съд е образувано по искова молба,
подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя и ищец по делото. Постъпило е
възражение в срок от длъжника и ответник срещу издадената заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя суми на
основание и в размери, за които са предявени исковете.
Предявен
е иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Настоящото
производство има за предмет само иска за главница за топлинна енергия, включително
и за дялово разпределение, както е изрично посочено в жалбата на ответницата.
С
обжалваното решение е прието, че ответницата заедно с другия ответник П.Я.,
който не е станал въззиваем в настоящото производство, е собственица на
топлоснабдения имот при равни квоти с оглед на чл. 30, ал. 2 ЗС при липса на
данни имотът да е придобит от същите лица при условията на съпружеска
имуществена общност. При това положение ответницата е потребител на ТЕ за
битови нужди съгласно чл. 153, а. 1 ЗЕ и между нея и топлопреносното
предприятие е налице валидно облигационно правоотношение по доставяне на ТЕ в
процесния имот. Сумата за главница за ТЕ е в размер на 3 562,98 лв., а за
ДР – 46,72 лв. съгласно заключението на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза (СТЕ и ССЕ), от която ответницата дължи ½
част в условията на разделна, а не на солидарна отговорност, както е заявена
ищцовата претенция още със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГК и съответно с исковата молба. С оглед основателността на възражението
за погасителна давност за периода м. 05-06.2015 г. общо дължимата сума за ТЕ и
ДР е 3 544,29 лв.
За
уважаването на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния
фактически състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено
количество, период и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е
собственик или вещен ползвател на същия имот.
От
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС на 14.02.2005 г.,
се установява, че ответницата е придобила заедно с П.Я. процесния имот и при
липса на доказателства имотът да е придобит от същите лица при условията на
съпружеска имуществена общност се приема, че ответницата е собственик на ½
ид.ч. от топлоснабдения имот в сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа и като клиент на ТЕ за битови нужди е обвързана от
валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество по смисъла на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която титулярите на право на собственост или на
вещно право на ползване в топлоснабден имот в сграда - етажна собственост стават
страни по облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие по доставка
на ТЕ в същия имот.
Ответницата
оспорва единствено количеството на доставяна ТЕ за имота, за което в
първоинстанционното производство е прието неоспорено от страните заключение на
СТЕ. Според заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено, през процесния период в топлоснабдения имот е била реално
потребена ТЕ (за сградна инсталация, отопление на имот и битово горещо
водоснабдяване) в размер на 3 562,98 лв., към която сума се добавя и
главницата за ДР от 46,72 лв. за периода м. 06.2015 г. – м. 04.2017 г., но с
оглед на основателността на възражението за изтекла погасителна давност общо
дължимата сума за доставени топлинни услуги за ТЕ и ДР е в размер на
3 544,29 лв. Видно от същото заключение измерването и отчитането на
доставената ТЕ е извършено в съответствие с действащата за процесния период
нормативна уредба в областта на топлоснабдяването на жилищни сгради, в каквато
се намира и процесният имот, а именно - Закон за енергетиката и Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/16.04.2007 г., във връзка с които действат Общи
условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД *** от 2014 г.
Отчитането на ТЕ става от ищеца по топломер, монтиран в абонатната станция,
след което се приспадат технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, като така изчислената ТЕ се разпределя между
потребителите на ТЕ в сградата-етажна собственост. За процесния период поради
неосигурен от ответницата достъп до
имота за отчет, за което са съставени протоколи, е изчислен служебен разход на
максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61 от горепосочената Наредба
за топлоснабдяването. Поради липса на отчет до 30.04.2016 г. разходът за топла
вода е изчислен на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие съгласно същата наредба, а за периода 2016-2017 г. на 3 бр.
потребители.
Претенцията
за дялово разпределение, заявена като част от претенцията за главница за ТЕ, е
основателна, тъй като според заключението на съдебно-техническата експертиза
услугата „дялово разпределение“ е предоставена по отношение на процесния имот
през исковия период. Размерът на дължимата сума за дялово разпределение от
46,72 лв. се установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът също кредитира като компетентно и обективно изготвено.
С
оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно.
По
разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 77 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 35,44
лв., каквато не е била внесена, тъй като въззивницата е представлявана от
особен представител, който не дължи разноски в производството, а в полза на
ищцовото дружество и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовото
дружество, както и материалния интерес по делото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, имайки предвид, че съдът може да присъжда
възнаграждения и под минималния предвидения размер (Определение № 518 от
3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.).
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141050 от 06.07.2020
г. по гр.д. № 35759/2019 г. на СРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК М.И.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплати по сметка на СГС сумата в размер на 35,44 лв. - държавна такса за
въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** сумата в размер на 50 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на „Н.И.“ ЕАД - трето лице-помагач на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.