РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Велико Търново, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седми юни две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 221 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.С.
с ЕГН **********, настоящ адрес ***, като майка и законен представител на Д.И.А.
с ЕГН **********, срещу изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти
относно поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025 по одобрените КК и КР за
землището на гр. Полски Тръмбеш. Оспорваното
изменение е извършено на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър /ЗКИР/ и по реда на чл. 53а от ЗКИР – без издаване на нарочна
заповед и се състои в записване на К.Д.Й.с ЕГН **********, като собственик на
¼ идеална част от посочения по-горе ПИ.
В жалбата се твърди незаконосъобразност
на оспорения административен акт /осъществено чрез действие волеизявление/,
поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на ЗКИР. Излагат се доводи, че оспорваното изменение е извършено по
инициатива на лице, което няма правомощия да отправя такова искане, тъй като не
е собственик в имота, нито е нарочно овластено за
това по силата на закон. По същество жалбоподателката
твърди, че в случая не са налице материалноправните
предпоставки по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР за извършване на изменение в КРНИ, тъй
като не е налице документ, удостоверяващ право на собственост или други вещни
права на К.Д.Й.в ПИ с идентификатор 57354.300.1025 в землището на гр. Полски
Тръмбеш. В тази връзка се прави анализ на посочения от административния орган
титул - Решение № 159/ 19.02.2018 г. по гр. дело № 2136/ 2017 г. по описа на РС
– Велико Търново, с обосноваване на извод, че въпросното решение няма такива
правни последици. С тези доводи от съда се иска да отмени обжалваното изменение
на кадастралния регистър, извършено от началника на СГКК – гр. В. Търново. В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си по делото ***В.С., поддържа
жалбата по съображенията изложени в нея и в хода на устните състезания.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя
списък.
Ответникът
- началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, в
депозиран писмен отговор /становище/, заявява, че оспорва жалбата като
недопустима, неоснователна и недоказана. Изтъква, че заявлението, по повод на
което е извършено изменението на кадастралния регистър на недвижимите имоти по
отношение на цитирания ПИ, е подадено от лице, разполагащо с правомощия за
това, предвид представеното пълномощно, с което А.А.
е упълномощил адвокат да го представлява пред нотариус във връзка с
производство по снабдяване с нотариален акт и извършване на промени в КРНИ. В
този смисъл посочва, че е допустимо услугата нанасяне на промени в КРНИ да бъде
заявена и от нотариус пред СГКК - гр. Велико Търново, във връзка с образувано
пред него производство. От друга страна, посочва, че е било налице фактическо и
правно основание за извършване на промени в КРНИ на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Изтъква, че е бил
представен документ, представляващ основание за извършеното изменение, а не е в
правомощия на административния орган да извършва преценка за права на
собственост върху имота, които могат да бъдат предмет на гражданскоправен
спор. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, като оспорващото лице бъде осъдено да
заплати на АГКК – гр. София, разноските за настоящото производство. С писмения
отговор е направено възражение за евентуална прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованите страни А.И.А. и К.А.И.,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от ***М., която оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че не отговаря на фактите, че
нотариус Д.Д.не е имал правомощия да заяви издаването
на съответна скица, като изменението касае единствено посочване на нов
собственик на ¼ идеална част от този имот. Предвид това намира за
необосновано и твърдението на жалбоподателя, че решението на ВТРС, постановено
по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е постановило за 1/2 идеална част разваляне на
договора. Претендира присъждане на разноски в размер на 500,00 лв., съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
В указания от съда срок, представя писмена защита, в която доразвива доводите
си за законосъобразност на извършеното изменение в КРНИ.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От съдържащите се в административната
преписка документи се установява, че Д.И.А. с ЕГН **********, е вписан в
кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025, находящ
се в ***, с площ от 653 квадратни метра. Като основание за вписването му в КККР
е посочен Нотариален акт № 181, том 9, рег. 4736, дело 1892 от 06.06.2017 г., вписан от Служба по вписванията - гр. Велико
Търново.
Със Заявление за услуги от КККР за ОЗЛ
вх. № 01-184176/ 01.04.2022 г. по описа
на Служба по геодезия, картография и
кадастър – гр. В. Търново /л. 25 от делото/, Д.С.Д., нотариус вписан под № 145
в Нотариалната камара, с ЕИК **********, адрес за кореспонденция: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 29-А, е заявил нанасяне на настъпили
промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с
идентификатор 57354.300.1025 в землището на гр. Полски Тръмбеш. Промяната се
състои в записване на К.Д.Й.с ЕГН **********, като собственик на ¼
идеална част от посочения по-горе ПИ въз основа на влязло в сила Решение № 159/
19.02.2018 г. по гр. дело № 2136/ 2017 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. Със заявлението е поискано и издаване на скица на ПИ 57354.300.1025 в
гр. Полски Тръмбеш.
С Уведомление изх. № 24-12756/
27.04.2022 г., издадено от началника на СГКК - гр. Велико Търново, на основание
чл. 61, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 18а, ал. 8 от АПК и чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, на Д.Г.С., като законен представител на Д.И. А., е съобщено за извършеното
нанасяне на промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти, въз основа на
влязлото в сила съдебно решение. Уведомлението е получено лично от Д.С. на
29.04.2022 г., видно от приложеното на л. 16 от делото известие за доставяне.
Недоволна от извършената промяна, С. е депозирала жалба до съда, подадена чрез
административния орган, издал оспорения административен акт /осъществено чрез
действие волеизявление/, на дата 04.05.2022 година. Въз основа на тази жалба е
образувано настоящото дело.
В съдебната фаза на производството като
писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и
тези, съдържащи се в административната преписка, приложени към писмен отговор
/становище/ от ответника, всички представени с придружително
писмо вх. № 2062/ 10.05.2022 г. от Началник на СГКК - гр. Велико Търново, като
част от тях са представени във вид на незаверени копия - Удостоверение за
наследници с изх. № 383/ 09.09.2021 г., издадено от
длъжностно лице в Община Полски Тръмбеш, Решение № 159/ 19.02.2018 г. по гр. д.
№ 2136/ 2017 г. по описа на ВТРС и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка. Приети като доказателства са и
представен от пълномощника на заинтересованите страни, заверен препис от
адвокатско пълномощно от А.И.А. към ***Р.М. от дата 18.03.2022 г., както и
представените от пълномощника на жалбоподателката:
Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане и грижи № 42 от 24.04.2014
г. на Д.Т.– нотариус, с район на действие – района на ВТРС, Решение № 159/ 19.02.2018 г. по гр. д. № 2136/ 2017 г.
по описа на ВТРС и Удостоверение за наследници с изх. № 383/09.09.2021 г. на длъжностно лице в Община Полски Тръмбеш, във
вид на преписи, заверени по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът, осъществявайки
служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира от правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е извършена промяна в Кадастралния регистър на недвижимите имоти
на гр. Полски Тръмбеш, състояща се във вписване в регистъра на промяна по
отношение на собствениците на поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025, находящ се в землището гр. Полски Тръмбеш, административен
адрес ***.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, кадастър е
съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни,
поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред.
Кадастърът обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти;
данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните
граници, границите на административно-териториалните единици, землищните
граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони
на ограничения върху поземлените имоти /чл. 2, ал. 2 от ЗКИР/. Данните по ал. 1
и ал. 2, т. 1 – 4 се нанасят върху кадастрална карта и се записват в
кадастрални регистри /чл. 2, ал. 3/. Според § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР,
„заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други вещни права върху
недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата
и общините, на които са предоставени правата.
В случая между страните не съществува
спор, че по силата на Нотариален акт № 181, том 9, рег. 4736, дело 1892 от 06.06.2017 г., Д.И.А., чийто законен представител е жалбоподателката, е вписан като собственик на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025 в землището на гр.
Полски Тръмбеш. Предвид горното и доколкото вписването в КРНИ на друг
собственик на поземления имот, наред с него, безспорно засяга правната сфера на
Д.А., съдът намира, че е налице правен интерес за същия от оспорване на
действията по изменение на данните в КРНИ на гр. Полски Тръмбеш по отношение на
този имот.
На следващо място следва да бъде
посочено, че изразеното чрез действие волеизявление на Началника на СГКК – гр.
Велико Търново, с което се изменя КРНИ относно данните за собственост на
посочения поземлен имот по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което
съдът приема, че жалбата е насочена срещу подлежащ на оспорване акт.
Оспорването е направено в законоустановения срок, като приложима в случая е
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК, доколкото в съобщението за издаване на
акта, каквото се явява уведомление изх. № 24-12756/ 27.04.2022 г., не е указано
в какъв срок и пред кого може да бъде оспорено същото. Предвид изложеното,
съдът счита, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Според установената практика на ВАС
/Решение № 12144 от 10.11.2016 г. по адм. д. № 3403
от 2016 г., Решение № 7834 от 28.06.2016 г. по адм.
д. № 1450 от 2016 г., Решение № 6434 от 31.05.2016 г. по адм.
д. № 11440 от 2015 г./, самото действие по вписване на изменението представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и именно то
подлежи на обжалване, тъй като с него непосредствено се създават права и
задължения на правните субекти. Поради предвидената в закона възможност
измененията в КККР да се извършат без издаване на писмена заповед, изискванията
за съдържание на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 от АПК
са неприложими. При липсата на законово изискване за писмена форма на изменението,
фактическите и правни основания за действията на органа се извличат от
документите към административната преписка.
Съгласно чл. 6, ал. 1, предл. първо от Устройствения
правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /УПАГКК/, Агенцията
е структурирана в обща и специализирана администрация, а съгласно чл. 14 от
същия правилник, СГКК – гр. Велико Търново е част от специализираната
администрация.
Според чл. 18, ал. 1 от УПАГКК, службите
по геодезия, картография и кадастър се ръководят от началник. Нормите на чл.
18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от УПАГКК възлагат ръководни функции на началника на
СГКК, като службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР. Въз
основа анализа на посочените правни норми и предвид разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗКИР съдът намира, че изменението на КККР по чл. 53а от ЗКИР е в
правомощията на началника на СГКК, а в конкретния случай – началника на СГКК –
гр. Велико Търново, която длъжност през процесния
период е заемана от Н.В.О., въз основа на Заповед № ЧР-31-22/ 23.11.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК /л. 13 от делото/. Съобразно горното процесните действия обективиращи
издаването на индивидуален административен акт, са извършени от компетентен
орган, в кръга на предоставените му със закон правомощия.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗКИР,
кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние,
като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. явна фактическа грешка.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от СГКК по местонахождение на
имота. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗКИР сочи, че измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община.
Съгласно чл. 53а от ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на
заповед в случаите по чл. 52 и 53 от ЗКИР /какъвто е и настоящият, както и при
други, изчерпателно изброени хипотези, а разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ЗКИР
вменява като задължение на административния орган единствено да уведоми
заинтересуваните лица за извършеното изменение, като в случая това е сторено.
Оспореното в настоящото производство
изменение на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор 57354.300.1025 в землището
на гр. Полски Тръмбеш, е инициирано с подаването на заявление вх. № 01-184176/
01.04.2022 г. по описа на Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново от Д.С.Д.– нотариус с район
на действие района на ВТРС. Първият спорен въпрос по делото е дали посоченото
лице има активна процесуална легитимация по чл. 51, ал. 3 ЗКИР и съответно може
да иска нанасяне на промени в КККР по отношение на посочения недвижим имот. Според посочената разпоредба измененията в КККР се
извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в
закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
Както се отбеляза, дефиницията на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, определя като
„заинтересувани лица“ собствениците и носителите на други вещни права върху
недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата
и общините, на които са предоставени правата.
В случая като
собственици на ПИ с идентификатор 57354.300.1025 в гр. Полски Тръмбеш, се сочат
лица, които са различни от подалия заявлението – нотариус Д.Д..
Същият в заявлението си от 01.04.2022 г. не е посочил, че е представител на
някое от тези лица. Твърдения в този смисъл обаче са изложени както от
ответната страна, така и от процесуалния представител на заинтересованите
страни по делото, като за обосноваване на същите по делото е представено
пълномощно от 18.03.2022 г. /л. 47/. Видно от въпросното пълномощно е, че с
него А.И.А., лично и в качеството си на
наследник на К.Д.Й., упълномощава ***Р.М. от ВТАК, да го представлява пред
нотариус Д.Д.с рег. № 145, район на действие района
на ВТРС, във връзка със снабдяване с нотариален акт за собственост, като
наследник на К.Д.Й., починала на 08.09.2021 г., във връзка със съдебно решение
на ВТРС от 19.02.2018 г., както и да заяви и да получи скица за ПИ с
идентификатор 57354.300.1025 по КККР, находящ се в
гр. Полски Тръмбеш и други необходими действия по отразяване на собствениците
на имота. В това пълномощно обаче няма клауза за преупълномощаване
на нотариус. Не се сочи и наличие на друго пълномощно, по силата на което Д.С.Д.да
е упълномощен да заяви промени в КРНИ по отношение на процесния
недвижим имот.
На следващо
място, нотариусът не е и лице, за което в закон е предвидено, че може да иска
промяна в КР, касаеща чужд недвижим имот. Такава
възможност същият би имал в случай на образувано пред него нотариално
производство по чл. 571 от ГПК. Доказателства за наличието на такова обаче не
са представени при подаване на заявлението в СГКК – гр. Велико Търново, нито в
хода на делото. Тук следва да се отбележи, че ако действително е било образувано
такова производство, то предвид разпоредбата на чл. 571, изр. второ от ГПК
следваше да е налична молба за образуването му от желаещия да се извърши съответното
действие /в случая от А.И.А./, доколкото се касае за искане за удостоверяване
право на собственост на А.И.А., в качеството му на наследник на К.Д.Й., във
връзка посоченото по-горе решение по гр.д. № 2136/ 2017 г. на ВТРС. Такава
молба обаче не е представена при подаване на заявлението, с което е инициирано
производството по промяна на КРНИ по отношение на ПИ с идентификатор
57354.300.1025, не е представена и по делото, т.е. липсват данни, че нотариус Д.Д.е действал в рамките на надлежно образувано нотариално
производство.
Предвид така
изложеното се налага изводът, че нотариусът не е имал активна процесуална
легитимация да иска посочената промяна в КРНИ по отношение на ПИ с
идентификатор 57354.300.1025 в гр. Полски Тръмбеш. Административният орган не е
съобразил това обстоятелство, с което не е спазил изискването на чл. 27, ал. 2
от АПК. Това нарушение от своя страна е довело и до неправилен извод, че са
налице предпоставките за започване и провеждане на административното
производство, приключило с оспорения административен акт /осъществено чрез
действие волеизявление/. При съобразяване на обсъдените по-горе факти,
административният орган би достигнал до извод за недопустимост на същото по
смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. Нарушението на процедурата е съществено
и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на оспорените
изменения, в тяхната цялост.
На следващо място, дори и да се приеме,
че нотариус Д.Д.е притежавал легитимация да иска процесната промяна в КРНИ, то в случая тази промяна е
извършена при липса на установените в закона материалноправни
предпоставки. Не е спорно, а и се установява от приложените по делото
доказателства, в т.ч. заявление вх. № 01-184176 от 01.04.2022 г. и уведомление
изх. № 24-12756 от 27.04.2022 г. /л. 15 от делото/, че промяната в КРНИ е
извършена в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, т.е. при наличие на документи,
удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на
друго вещно право, за един и същ имот. Като фактическо основание за направената
промяна /изменение/, е посочено Решение № 140, т. 2, вх. рег. № 2836, издадено
на 17.04.2019 г. от Служба по вписванията - гр. Велико Търново. Всъщност става
въпрос за Решение № 159/ 19.02.2018 г. по гр.д. № 2136/ 2017 г. по описа на
Великотърновския районен съд, влязло в законна сила според отбелязването в
същото, на дата 15.03.2018 година. Видно от съдебното решение е, че с него е
постановено разваляне на сключения на 24.04.2014 г. договор между К.Д.Й./наследодател
на заинтересованата страна А.И.А./ и И.А.И. /дарител на Д.И.А./, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу
гледане и грижи № 42, том 2, рег. № 284, дело № 162 от 2014 г. на нотариус в района на Великотърновския районен съд,
вписан под № 582 в регистъра на Нотариалната камара, в частта относно
прехвърляне на ¼ идеална част от правото на собственост спрямо недвижим
имот в ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025, по
предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от К.Д.Й., срещу И.А.И.. Със същото решение е отхвърлен предявения иск
по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор за останалата
¼ от въпросния недвижим имот и е
отхвърлен предявения от К.Д.Й.срещу И.А.И., иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за предаване на владението на ½
идеална част от правото на собственост на въпросния недвижим имот. Като мотиви
за отхвърляне на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е посочено, че доколкото сделката
относно прехвърляне на ¼ идеална част от имота не подлежи на разваляне,
то не следва същата да бъде върната, а по отношение на частта от недвижимия
имот, за която е развален договора от 24.04.2014г. (¼ идеална част) е посочено, че
предвид обстоятелството, че същата е прехвърлена на трето лице на дата,
предхождаща вписването на исковата молба за разваляне на договора, то приложение
намира разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД и придобитите от третото лице вещни
права се запазват. Съобразно изложеното е безспорно, че с уважаването на иска
по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, в частта относно ¼ идеална част от ПИ с
идентификатор 57354.300.1025 би следвало вещните права за тази част от ПИ да се
върнат в патримониума на прехвърлителя.
В случая е бил комулативно предявен и такъв иск от Й.–
иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за предаване на владението на
½ идеална част (включваща и частта, за която е отменен сключения договор – ¼) от правото на
собственост на въпросния недвижим имот. Този иск обаче, както се посочи
по-горе, е бил изцяло отхвърлен, като по този начин е отречена възможността на
ищеца /в случая К.Д.Й./, да получи обратно ¼ от цитирания ПИ в натура.
Изрично е отбелязано в цитираното съдебно решение – на стр. 6 от същото, че
единствената възможност е ищецът да претендира възстановяване на стойността на
тази част от имота. Тоест влязлото в сила съдебно решение, на което се позовава
административният орган за извършената промяна в КРНИ, не признава
собствеността на К.Д.Й./наследодател на А.И.А., съгласно удостоверение за
наследници на л. 53 от делото/, по отношение на ¼ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025 в гр. Полски Тръмбеш. Както
правилно сочи жалбоподателката, това решение има
единствено облигационно, но не и вещноправно действие
и с него не се удостоверяват вещни права на К.Д.Й., противопоставими
на вписания в КРНИ като съсобственик в дял
от ½ идеална част Д.И.А.. Предвид изложеното се налага изводът,
че решението, на което се основава изменението в КРНИ, не установява наличие на
дублиране на носителите на право на собственост, поради което нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗКИР, е неприложима.
На последно място, само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно представеното Удостоверение за
наследници Удостоверение за наследници с изх. № 383/ 09.09.2021
г. на длъжностно лице в Община Полски Тръмбеш, К.Д.Й.е починала на 08.09.2021 г., т.е. към момента на заявяване на оспорваното
изменение в КРНИ, тя не е могла да бъде титуляр на вещни права, вкл. и върху процесния недвижим имот. Посоченото удостоверение за
наследници е било приложено към заявление вх. № 01-184176 от 01.04.2022
г. и коментираните обстоятелства е следвало да бъдат съобразени при
произнасянето по това заявление, което обаче също не е извършено от
административния орган.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното волеизявление на административния орган, извършено чрез действието
по вписване в КРНИ относно ПИ с идентификатор 57354.300.1025 в гр. Полски
Тръмбеш, права на собственост на К.Д.Й., редом с тези на Д.И.А., чиято майка и
законен представител е жалбоподателката, е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Действието на нормата
на чл. 54б от ЗКИР за служебно възстановяване на данните в КККР от органа пред
изменението без издаване на заповед, не налага връщане на преписката за ново
произнасяне.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разноски, на жалбоподателката следва да се присъдят съдебни такива в общ
размер на 910,00 лв., от които: 900,00 лв. адвокатско възнаграждение за един
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 10293/ 03.05.2022 г.
/л. 8 от делото/ и 10,00 лв. - заплатена държавна такса. Съдът не намира
поисканото адвокатско възнаграждение за прекомерно по размер, тъй като същото е
съобразено с чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.0.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и е определено, и изплатено в минималния
на предвидения в наредбата размер.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Д.Г.С. с ЕГН **********, настоящ адрес ***, като майка и законен
представител на Д.И.А. с ЕГН **********, изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти относно поземлен имот с идентификатор 57354.300.1025 по
одобрените КК и КР за землището на гр. Полски Тръмбеш.
Осъжда Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр.
София да заплати на Д.Г.С. с ЕГН **********, настоящ адрес ***, разноски по
делото, в размер на 910,00 /деветстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: