№ 1431
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА Г. В.А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20221110210865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. П. срещу наказателно постановление НП №
22-4332-012139/01.07.2022г., издадено от зам. началник О”ПП”-СДВР, с
което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200/двеста/ лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23,
ал. 1 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на
основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
В жалбата си Л. П. сочи, че не е съгласен с фактическите констатации,
отразени в Наказателното постановелние и с размера на наложеното му
административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Слбавов. Той поддържа жалбата и доводите в нея.
Иска от съда да отмени издаденотонаказателно постановелние.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
1
На 17.06.2022г. около 12:30ч. в гр. София, жалбоподателят Л. П.
управлявал моторно превозно средство л.а. „Мазда МХ 30“ с ДК № ****. Той
се движел по бул. „П. К. Яворов“ с посока на движение от бул. „Драган
Цанков “с посока бул. „Симеоновско шосе“. Срещу сградата на
Телевизионната кула поради неспазване на достатъчно разстояние реализирал
ПТП с движещия се пред него л.а. „Фолсваген Т рок“ и в бордюр от ляво.
Този автомобил бил управляван от св. Т.. Водачите повикали екип на КАТ.
В присъствието на св.Н., колегата му Генчев издал АУАН, в който
описал фактическите си констатации и квалифицирал нарушението като
такова по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Тъй като водачът П. не носел контролен талон
към СУМПС това обстоятелство било вписано в съставения АУАН и
кавалифицирано като нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което на
жалбоподателя Л. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200.00 /двеста/ лв. за нарушение на чл.23 ал.1 ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал.1 пр.1 ЗДвП.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на св.Димитров, както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН,
протокол за ПТП, декларации на водачаи, заповед на министъра на
вътрешните работи, справка-извлечение за извършени нарушения и наложени
на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП.
Доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и
несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Свидетелските показания очертават фактите, последващи настъпването на
пътнотранспортното произшествие, като св. Н. и св. Генчев извеждат пред
съда спомените си относно съставянето на акта и констатираното след
инцидента. Съдът кредитира и разказа на св. Т., който дава подробни и ясни
сведения досежно поведението на двамата водачи на превозните средство по
време на настъпване на произшествието.
Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в
АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено
доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно
2
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и, че в синхрон с АУАН
е отразеното в Протокола за настъпилото ПТП, които бяха кредитирани от
съда.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в
закона срок, от процесуално легитимирано за това лице, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол пред настоящата инстанция, но разгледана по същество тя
е неоснователна.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните
работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така
и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановелние са
посочени в пълен обем обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят,
фактите, свързани с конкретния механизъм на настъпване на произшествието,
респективно и резултатът от ПТП.
От словесното описание на нарушението по несъмнен начин се
установява извършването на какво нарушение е вменено на жабоподателя и
то съответства на посочената норма на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е извършено с факта на осъществяване на управление на
моторно превозно средство на разстояние от движещото се пред него такова,
което да позволява на водача да избегне удар, ако то рязко спре или намали
скоростта.
Деянието е извършено виновно, като водача-субект на отговорността е
имал представи в съзнанието си за обстоятелствата при които осъществява
управлението на превозното средство и представи относно разстоянието, на
което се движи от намиращия се пред него автомобил като въпреки това е
3
осъществил управлението, без да осигури дължимото разстояние.
За така осъщественото нарушение на жалбоподателят е наложена
„глоба“ в размер, който съответства на вида и тежестта на извършеното
нарушение, поради което и не следва да бъде редуциран.
Доказателствата по делото очертават осъществяването и на второто
нарушение, като същото осъществява състав на нарушение по чл. 100 ал.1
пр.1 ЗДвП. Административно-наказващият орган правилно е определил вида
и размера на наложеното административно наказание, поради което същото
не следва да се редуцира.
Не са налице основания за приложимост на чл.28 ЗАНН, доколкото
процесните нарушения не разкриват признаците на такива, засягащи в
по.ниска степен закриляните обществени отношения в сравнение с други
деяния от този вид.
С оглед изложеното съдът приема, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-012139
/01.07.2022г., издадено от зам. началник О”ПП”-СДВР, с което на Л. Г. П. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200/двеста/ лв. на
основание чл. 179 ал.2 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183
ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
4
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5