Решение по дело №21/2011 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е      

гр. Кюстендил, 24.02.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска коллегия, в закрито  заседание

на двадесет и четвърти февруари

през двехиляди и седемнадесета  година, в състав:

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

                           

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                  т. д. № 21

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

          Производството по е по реда на чл. 250 от ГПК.

          Производството по делото е било образувано по и. м., подадена от „ЮНАЙТ КОНСУЛТИНГ” ЕООД със седалище и адрес гр. *, ул. „*” № *, вх.”*”, ет.*, ап. *  гр. *, ул.”* *” № *, ет.*, ап. *   е предявило против  Община Дупница, гр. *, пл. „*” № *, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл.288 от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79 от ЗЗД - за сумата от * лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 115 / 06.06.2008 г., за сумата от * лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 114 / 06.06.2008 г., за сумата от *** лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 47 / 17.03.2008 г., за сумата от *** лева с ДДС, представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор № 48 / 17.03.2008 г., за сумата от *** лева с ДДС,  представляваща възнаграждение за извършени от ищеца в полза на ответника консултантски услуги по договор  от 01.10.2009 г. или общо сумата от *** лева, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законна лихва, както следва:  за сумата от *** лева дължима за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г. върху претендираната сума от *** лева по първия договор, за сумата от *** лева дължима за периода от 02.09.2008 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от *** лева по втория договор,  за сумата от ***лева дължима за периода от 18.09.2010 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от *** лева по третия договор, за сумата от *** лева дължима за периода от 01.10.2008 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от *** лева по четвъртия  договор и за сумата от *** лева дължима за периода от 08.02.2010 г. до 29.03.2011 г. върху сумата от *** лева по петия  договор или общо *** лева, ведно със законната лихва върху горепосочените суми като главници по всеки от договорите, считано от датата на подаване на и.м. в съда 29.03.2011 г. до окончателното й заплащане.

            Първоначално исковете  за заплащане на дължимото възнаграждения по договор № 47 / 17.03.2008 г, както и по договор № 48 / 17.03.2008 г.  са предявени като частични за сумите от  по *** лева.

            След подаване на и. м., ищецът е подал молба вх. № 7284/29.12.2011 г., с която е поискал да бъде допуснато изменение на размера на исковете чл.288 от ТЗ във вр. чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79 от ЗЗД, като бъдат увеличени, както следва  по  договор № 47 / 17.03.2008 г за сумата от  * * лева, по договор № 48 / 17.03.2008 г . за сумата от *** лева., както и на исквете по чл. 86 от ЗЗД    за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочените размери на тези главници. така подадената молба е уточнена с молба  от 16.03.2012 г. Искането за изменение размера на  акцесорния иск е за увеличение размера на същия / като сбор от обезщетенията за забава върху неплатените възнаграждение по всеки от договорите/  за сумата от *** лева  вместо първоначално заявения т ***лева. 

            Според приетото заключение на в.л. З.Д., изготвило съдебно-счетоводната експертиза  общият размер на изтеклата законна лихваза посочените от ищеца искови периоди , изчислена върху главницата от 279  627, 61 лева е сумата от *** лева.

            С определение от о.с.з. на 26.09.2012 г.КОС е допуснал увеличение размера на претендираните главници в заявените размери, като не се е произнесъл отделно по искането за увеличение размера на акцесорния иск. Вземайки предвид тези си процесуални действия с постановеното решение от 30.08.2013 г. Окръжен съд – Кюстендил е уважил изцяло иска за главницата от *** лева / като сбор от дължимите възнаграждения по всеки от процесните договори/, съобразно и увеличените размери на исковте претенции.

            Искът по чл. 86 от ЗЗД обаче е разгледан  в първоначално заявения размер и е уважен  за сумата от *** лева, без съдът да вземе предвид заявеното от ищеца увеличение размера на иска за сумата от *** лева.

            Против така постановеното решение е подадена  въззивна жалба, обективираща искане за уважаване на акцесорния иск, така както е предявен след увеличение размера на същия, независимо, че в т. н. «въззивна жалба се съдържа искане за отмяна решението на КОС  в обжалваната част/ при положение, че няма произнасяне по цялото искане, така както е приела въззивната инстанция/. С решение № 302/18.02.2015 г. на САС е потвърдено решеннието на КОС от 30.08.2013 г. и делото върнато на първоинстанционния съд за  произнасяне по искането  за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, като искът по чл. 86 от ЗЗД бъде уважен изцяло в заявения и увеличен размер от *** лева.

            Ответната страна изразява становище за неоснователност на молбата по чл. 250 от ГПК и за неоснователност на претенцията по чл. 86 от ЗЗД в претендирания размер.

            Молбата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК /решението на КОС е връчена на 11.09.2013 г., а искането е направено с подадената на 23.09.2013 г. въззивна жалба/.

             По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Искането за изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД е направено надлежно по реда и в срока по чл. 372, ал. 2 от ГПК

            Според разясненията дадени  в т. 7 от ТР № 1 /09.12.2013 г. по тълк. д. №  1/2013 г.,  ОСГТК на ВКС, една от проявните форми на изменение на иска е неговото увеличение при запазване на основанието и вида на търсената защита.  

 

 

 

По своята същност увеличението на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличението на иска се предприема или когато искът първоначално е бил предявен като частичен, или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер.

 

 

 

 

Обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Определението, с което се отказва увеличение на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като прегражда по - нататъшното развитие на делото за съответната част. Страната не разполага с възможност да предяви иск за разликата в отделно производство на основание чл. 126 и чл. 296 и следващите ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенция за разликата е недопустима, защото предявеният иск - предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и

                                                                                   - 2 -

постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалният иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да се пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение преклудира непредявения размер и представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите страни за разликата, с която не е допуснато увеличението на размера на иска, който не е бил предявен като частичен.

            В случая искът първоначално е предявен като частичен. Предвид изложеното и вземайки предвид становището застъпено в решение 302/18.02.2015 г. на САС, с което е потвърдено решението на КОС от 30.08.2013 г. и делото върнато на този съд за  произнасяне по искането  за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК,  допускането на изменение на размера на иска с нарочно определение не е условие за надлежното му включване в предмета на търсената искова защита, който се определя само от волята на ищеца съобразно чл. 6 от ГПК. Ако подобно определение не е постановено, но и липсва изрично отхвърляне на искането за изменение/ т.е. за прекратяване на производството по новия иск/, то съдът дължи произнасяне  по изменения размер на иска

            Предвид това с настоящето решение  КОС  следва да се произнесе по изменения размер на иска по чл. 86 от ГПК, предявен първоначално като частичен за сумата от *** лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на изтеклата законна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г. и увеличен до размер от *** лева . С влязлото в сила решение на КОС искът е уважен до размер от *** лева и следва да бъде допълнено с произнасяне за разликата до горепосочения размер или за сумата от *** лева,  която сума следва да бъде присъдена с настоящето решение.

            С всеки от процесните договори са уговорени срокове за изпълнение на задълженията за заплащане на възнаграждението. С изтичане на същите съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава. В случая с неизпълнение на задълженията в уговорения срок ответникът е изпаднал в забава. Касае се до неизпълнение на парично задължение. За вредите от забавата се дължи обезщетение в размер на законната лихва предвид  чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случая законната лихва е претендирана с начален момент изтичане на падежа по всеки от договорите и краен момент 29.03.2011 г. – датата на подаване на и. м. в съда. Размерът на обезщетението за забава представляващо изтеклата законна лихва за горепосочения исков период и като сбор от обезщетенията за забава по всеки от договорите е *** лева, който размер е установен от заключението на в. л. изготвило съдебно-счетоводната експертиза . Както бе посочено с влязлото в сила решение на КОС е присъдена сумата от *** лева, т.е до размера на иска предявен като частичен, а с настоящето решение  съдът дължи произнасяне за разликата до надлежно предявения чрез увеличение размера на иска от *** лева или ответникът дължи на ищеца заплащане и на  разликата от *** лева.

           Воден от горното и на основание чл. 250 от ГПК, КОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

            ДОПЪЛВА решението на Окръжен съд- Кюстендил от 30.08.2013 г., постановено по т. д. № 21/2011 г. по описа на същия съд,  както следва.

            ОСЪЖДА Община Дупница, гр. *, пл. „*” № * да заплати на          „ЮНАЙТ КОНСУЛТИНГ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  *, район „*”, ул.”* *” №*, ет. * със съдебен адрес *** основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от още ** лева / явяваща се разлика между присъдената с решението на КОС сума от ** лева до предявения размер, след увеличение размера на иска от ** лева/, която сума представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на изтеклата законна лихва за периода от 30.07.2008 г. до 29.03.2011 г. върху главницата от *** лева, присъдена с влязлото в сила решение на Окръжен съд- Кюстендил от 30.08.2013 г., постановено по т. д. № 21/2011 г.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: