Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., като разгледа докладваното
от съдия Д.Недева адм.дело № 862 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Овощен
разсадник“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“К.“ №**,
представлявано от управителя С.Р.Д. против мълчалив отказ на Кмета на Община П.
да се произнесе по заявление вх.№СД 01-16/10.02.2020г. за издаване на
удостоверение за липса на АОС и заверка на молба-декларация за снабдяване с
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
В жалбата се сочи, че постановения мълчалив отказ е
незаконосъобразен. Твърди се, че в законоустановения срок за извършване на
административната услуга жалбоподателят не е получил отговор на молбата си,
както и не е било издадено исканото удостоверение за липса или наличие на акт
за общинска собственост и не e заверена молба-декларация за обстоятелствена
проверка. Предвид на изложеното моли постановения мълчалив отказ да бъде
отменен и преписката да бъде върната със задължителни указания на
административния орган да издаде исканото удостоверение и да се завери
подадената молба-декларация.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява, не се представлява. С писмена молба с.д.№7834/07.07.2020г., чрез
пълномощниците адв.Н. и адв.Г. поддържа жалбата, като сочи, че
административният орган е длъжен да извърши поисканата от него административна
услуга, като удостовери единствено факта, че имотът е или не е актуван като
общинска собственост. Счита, че според чл. 58 ал.1 от АПК не произнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ. Сочи, че в това съдебно производство
собствеността на имота не следва да се изяснява, то е предмет на гражданско
производство, а административния орган следва да се произнесе има или не акт за
общинска собственост за посочения в молбата имот, респ. да завери
молбата-декларация. Претендира отмяна на оспорения мълчалив отказ и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответната страна,
редовно призована не се явява, не се представлява. С писмено становище, счита
същата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Твърди, че за
имота предмет на подаденото заявление от жалбоподателя в отдел Местни данъци и
такси са декларирани данни за собственост на ДЗЗД „Провстрой”. Поради зачестили случаи на подаване на
заявление за извършване на административни услуги във връзка с производството
по чл. 587 от ГПК за имоти, собственост на други лица е било изпратено писмо до
Районна прокуратура - Варна, териториално отделение - П. с молба за извършване
на проверка за наличие или липса на престъпно деяние. В молбата е инкорпорирано
и искане към Районна прокуратура, да бъде уведомена Община П. за предприетите
действия с оглед прилагане на разпоредбите на чл. 54, ал. 1 , т. 3 от АПК. До
настоящия момент не е постъпило уведомление за образувано досъдебно
производство или за отказ за образуване на такова въз основа на писмото, но видно
от кореспонденцията между Община П. и Началника на РУ на МВР - П. е налично
производство във връзка с проверка на твърдените обстоятелства по преписка
3550/2020г. Към настоящия момент не е
получена официална информация за хода и движението на преписката, поради
което не е налице мълчалив отказ.
Заверката на молба - декларация, че имотът не е
общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв
във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ
от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези волеизявления представляват индивидуални административни
актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за
законосъобразност. Оспореният
пред съда отказ във връзка с производство по обстоятелствена проверка е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, след
като е постановен по повод признаване права на заявителя върху конкретен имот.
В този смисъл настоящия състав на съда приема, че дали е налице индивидуален
административен акт следва да се изхожда от характера на искането, с което е
започнало административното производство пред административен орган.
Искането е за извършване на
административна услуга, като § 8 от АПК предвижда ред за тяхното извършване и
обжалване на отказите - този за индивидуалните административни актове.
Следователно, след като в рамките на започнало административно производство по
искане за извършване на административна услуга административният орган не
извършва услугата, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ.
Отказът по смисъла на АПК е неиздаването на административен акт с искано от
заинтересованото лице съдържание, за което или е формирана изрична воля
/изричен отказ/ или се презумира отказ поради непроизнасяне /чл.58 от АПК/,
какъвто и настоящия случай. В този смисъл жалбата е предявена срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл.149 ал.2 АПК. Срокът за
извършване на административна услуга е нормативно определен и е недопустимо
обуславянето му от наличие или липса на становище по преписка, респ. от кореспонденцията между Община П. и Началника
на РУ на МВР - П. и в този смисъл с отдалечаване за
неустановен срок във времето. Жалбата е предявена от процесуално легитимирано
лице, като със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на
производството. Жалбата срещу мълчалив отказ по заявление рег. вх.№СД 01-16/10.02.2020г. до Кмета на Община П. е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна
следното:
Началото на административното производство е поставено
със заявление вх.№СД 01-16/10.02.2020г. от Овощен разсадник“ООД, със седалище и адрес на управление гр.П.,
ул.“К.“ №**, представлявано от управителя С.Р.Д., с което е отправено искане за
издаване на удостоверение, от което да е видно, че няма съставени
актове общинска собственост относно недвижим имот, а именно: селскостопанска сграда с идентификатор № 58503.40.84.1, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., област Варна, одобрени
със Заповед РД-18- 375/08.02.2018г на изпълнителния директор на АГКК с площ 656
кв.м., стар идентификатор няма, номер по предходен план няма, изградена в
поземлен имот с идентификатор 58503.110.84
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., област Варна,
одобрени със Заповед РД-18-375/08.02.2018г на изпълнителния директор на АГКК, с
площ 3991 кв.м, местност Разсадника, трайно предназначение на територията
Земеделска, начин на трайно ползване за стопански двор, номер по предходен план
000084, при съседи: 58503.110.92, 58503.110.613, 58503.110.44, 58503.110.704.
Към искането са приложени два броя молба-декларация,
скица, пълномощно, като е посочено, че удостоверяването следва да послужи пред
нотариус и съдия по вписванията. В хода на откритото административно
производство с писмо до Районна прокуратура-Варна кмета на община П. е посочил,
че в последните няколко месеца
са зачестили случаите, в които в Общинска администрация - П. се подават
заявления за извършване на административни услуги във връзка с производството
по издаване на констативен нотариален акт по реда на чл.587 от ГПК за
придобиване на имоти, собственост на други лица. В този смисъл на 10.02.2020г.
в деловодството на Общинска администрация - П. е постъпило заявление от С.Р.Д.
в качеството й на управител на „Овощен разсадник” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., ул. К. №**, депозирано чрез адв. Г.Н. и
адв. Г.С. *** за издаване на удостоверение относно липсата на съставени актове
за общинска собственост относно недвижим имот, представляващ селскостопанска
сграда с идентификатор №58503.110.84.1, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., с площ 3991 кв.м., находящ се в местност Разсадника, трайно
предназначение на територията - земеделска земя, начин на трайно ползване - за
стопански двор. Към заявлението е приложена и молба декларация за признаване на
правото на собственост и скица. От представената скица на сграда №15-1042954 от
16.11.2019 година, издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър -
гр. Варна е видно, че собственик на сградата е ГД ”Провстрой” - гр. П. съгласно Договор №3539,
рег.4615, дело 3491 от 20.12.2006г., издаден от Агенция по вписванията - гр. П..
Кмета на община П. е посочил, че в хода на провеждане на административното
производство по искането за извършване на обстоятелствената проверка ще бъде
изпратено уведомление до дружеството, собственик на имота. Посочил е също, че
практиката в такива случаи показва, че
уведомленията, които се
изпращат на адресите на собствениците остават неполучени и се връщат в Общинска
администрация - П. като непотърсени пратки. Отделно от това администрацията
извършва и уведомяване на всички заинтересовани лица, чрез официалната интернет
страница на Община П. за започналото административно производство, но в
повечето случаи не постъпват възражения от страна на тези лица. След провеждане
на посочените действия задълженията на кмета на съответната община се свеждат
до заверка на обстоятелствата в молба – декларация подадена от заявителя и
започване на нотариално производство, което завършва със съставяне на
констативен нотариален акт. Във връзка с изложеното кмета на община П. е
посочил, че е налице възможност да бъде приключено производството по издаване
на констативен нотариален акт по искане на С.Р.Д. - управител на „Овощен
разсадник” ООД, който не се явява собственик на недвижимия имот, поради което
отправя искане за извършване на проверка по изнесените от факти и обстоятелства
за наличие или не на престъпни деяния, като за целта да бъде уведомен за
образуваното производство с цел прилагане на разпоредбите чл.54, ал.1, т.З от АПК и спиране на производството по заверка на молба-декларацията инициираща
производството по издаване на констативен нотариален акт. В изложения смисъл ответната страна сочи, че не е
налице произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Към административната преписка са приобщени и
извлечение от
Търговски регистър, писмо до кмета на с. Б. № САДО1-16/2/ от 21.02.2020г.,
ведно с доказателства за изпращане по електронна поща, писмо до отдел АПИО изх.
№ СД01-16/1/ от 20.02.2020г., удостоверение за наследници СД 01-16/1/ от
21.02.2020г., копие на писмо peг.
№324000-2956 от
07.04.2020г. на Началника на РУ-П., Писмо до Районна Прокуратура-Варна,
Териториално отделение-П. изх. № РД 1100-477 от 06.03.2020 г., известие за
доставяне и писмо до Началника РУ-П. изх. № РД 1100-477-/2/ от 13.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата разгледана по същество, е основателна, по следните
съображения:
Съгласно
чл.58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се
издаде административен акт. Искането е обективирано в депозираното заявление от
10.02.2020г. до Кмета на Община П. от жалбоподателя, а и не се спори
между страните, че административната услуга не е извършена от компетентния
административен орган, който е следвало да разгледа и се произнесе по
подаденото заявление. Отказът обективиран като мълчалив от компетентния орган
без излагане на съответни мотиви не биха могли да бъдат заместени от изложените
съображения в хода на административното
производство, нито от такива изложени в хода на съдебното производство.
Поради това настоящият състав на съда намира, че мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК се явява незаконосъобразен
административен акт. Само на това основание същият подлежи на отмяна. ВАС многократно в свои решения сочи, че е
недопустимо органът да се произнася с мълчалив отказ като съдържание на акта,
но тъй като не е недопустимо като форма на произнасяне на органа по тази
причина, мълчаливите откази по постъпили заявления по своите правни характеристики
съставляват индивидуални административни актове и подлежат на общо основание на
обжалване по реда на АПК. Приетият за разглеждане
мълчалив отказ не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата
законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на
административния орган, поради което преписката следва да се върне на
компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ -
постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган следва да установи
осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма
свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Съдът намира,
че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до
незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на
жалбоподателя е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на
административния акт, като отказа
следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за
произнасяне по същество по подаденото заявление с вх.№СД 01-16/10.02.2020г. от
жалбоподателя.
С оглед
характера на исканата услуга следва да се посочи, че е административна услуга и е по повод производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка във връзка с чл.79 ЗС, с цел установяване на изискуемите
предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е
забранено съгласно чл.86 ЗС. Компетентен да извърши проверка
относно правото на собственост на жалбоподателя е само и единствено нотариуса.
Именно необходимостта в това производство да се представи документ, че имотът,
за който жалбоподателят иска да се снабди с констативен нотариален акт, не е
общинска собственост, обуславя интереса от извършваната услуга. Придобиването
на имот, който не е публична държавна или публична общинска собственост по
давностно владение е уреден от закона способ за придобиване на право на
собственост. Извън компетентността на административният орган е да преценява
наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на
имотите, за които се иска удостоверението, както и да се произнася по
конкуренция на материални права.
След като искането е направено от
лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга,
административният орган дължи същата, и то при условията на обвързвана
компетентност. Евентуално наличието на конкуренция между правата на заявителя и
тези на общината или трети лица също не е основание да бъде отказана заверка на
молбата-декларация. Спорът за правото на собственост на имота се решава в
състезателно производство между равнопоставени страни. Органът е длъжен да
издаде документ от значение за признаване или упражняване на правата на
заявителя, като разполага с правната възможност в нея да впише данните, които
намира за относими към удостоверявания факт. Нотариусът, в хода на нотариалното
производство ще прецени материалните права по отношение на имота. Преценката на
правото на собственост ще се извърши от компетентното за това лице в рамките на
специално, последващо заверката на документа производство - в случая нотариус в
рамките на производство по обстоятелствена проверка. Не е от компетентността на
административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция,
като няма законова забрана да се заверява молба-декларация, още повече, че
заверяването на декларация само по себе си не е в състояние да направи някого
собственик. Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на
всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, както
и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и
упражняване на права - чл.21 ал.3 от АПК.
Отделно от горното заверката в
частта на удостоверяването, че имота не е или е общинска собственост е елемент
от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правомощията и компетенциите на
административния орган, който не е страна в това производство, се изчерпват
единствено и само с удостоверяване на относими факти. За имота е издадена скица
- извадка от действащата Кадастрална карта и кадастрален регистър, удостоверяващи
неговия номер, площ, граници, местонахождение, както и данните за собствеността
му според регистъра. Едва в хода на охранителното производство, след събиране
на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът
е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече
правото на собственост на молителя по отношение на имота. Поради това
мълчаливият отказ на административния орган да завери молбата-декларация, и
удостовери относимите в нея факти е незаконосъобразен, тъй като с него е
препятствано правото да инициира производство по реда на чл.587 от ГПК по
отношение на имота. Т.е. дори и при конкуренция на права върху имота,
административният орган е длъжен да издаде искания документ, тъй като противното
би означавало разрешаване на граждански спор и намеса в правоотношения на
равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия Кмета на общината, не
притежава. В молбата-декларация следва да се удостоверят всички данни за имота,
след което преценката на същите ще се извърши от нотариуса, включително и за
наличието на друг/и собственици. В тази връзка следва да бъде отбелязано също,
че доказателствената сила на констативния нотариалния акт, издаден по реда на
чл.587 ГПК, е оборима, и всяко трето лице може да докаже в производство по
предвидения в закона ред, че титулярът по нотариалния акт не е собственик.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че жалбата се явява основателна. Оспореният мълчалив отказ следва да се отмени,
а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по
заявлението за заверка на молбата - декларация с отразяване на относимите факти
в срока по чл.57 ал.2 АПК.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.143 ал.1 от АПК, при липса на възражение за прекомерност, следва в
полза на жалбоподателя да се присъдят съдебни разноски съобразно
доказателствата за действително сторени такива в общ размер на 400 /четиристотин/ лева, от които 50 /петдесет/
лева държавна такса и 350 /триста и петдесет/ лева адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2, предл.
второ, чл.173 ал.2 и ал.3 и чл.174 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община П. да се
произнесе по искане обективирано в заявление вх.№СД 01-16/10.02.2020г. от „Овощен разсадник“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“К.“ №**, представлявано от управителя С.Р.Д..
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне
по заявление вх.№СД
01-16/10.02.2020г. от „Овощен
разсадник“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“К.“ №**,
представлявано от управителя С.Р.Д. в срока по
чл.57 ал.2 АПК.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на „Овощен
разсадник“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“К.“ №**,
представлявано от управителя С.Р.Д., сумата в
размер на 400 /четиристотин/ лева
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: