№ 19852
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110108637 по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно, исково.
Ищецът Г. В. Д. твърди, че на 28.08.2020 г. сключил с ответницата устен договор за заем,
като на същата дата предал сумата от 5000 лв. срещу задължение да му я върне на 28.08.2021
г. Твърди, че ответницата поискала сумата поради финансови затруднения, като обещала да
му я върне след като продаде притежавА. от нея земеделски земи. Посочва, че сумата не му
била върната, поради което твърди, че с устна покана през 2022г., я е уведомил, че
прекратява всякакви отношения с нея, както и че разваля договора за заем. Твърди, че е
изпратил на ответницата покана, но тя не е отишла да си я получи. Моли ответницата да
бъде осъдена да му заплати същата, ведно със законна лихва от датата на исковата молба –
17.02.2023 г., до окончателното плащане, както и разноски по делото, като с уточнителни
молби сочи, че счита, че сумата следва да се върне от ответницата на отпаднало основА.е –
развален договор за заем.
Ответникът Е. П. З., в срока за отговор, оспорва всички обстоятелства, изложени в
исковата молба и уточнителните такива, като поддържа, че не е сключвала с ищеца договор
за заем и не е получавала процесната сума. Сочи, че не познава ищеца, както и че получава
трудово възнаграждение, не притежава земеделски земи. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основА.е чл. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въз основа
изричните твърдения на ищеца по делото.
Видно от представена справка с отдалечен достъп от Служба по вписвА.ята, по ЕГН на
ответницата, на 5.8.2020г. е вписано прехвърляне право на собственост от Е. З. на ***, на ½
ид.ч. от апартамент в град София, блок 436.
1
Пред СРС са разпитА. свидетели. Свидетелят ***, първи братовчед на ищеца, сочи, че е
бил пряк свидетел на срещи между Г. и Е., по повод Г. да й заеме сума, неколкократно, в
негово присъствие. Най- голямата сума Г. й дал пред август / на 27-28.8./на 2020г., когато Г.
дошъл да го вземе от вкъщи, двамата отивали на море, по път, му казал, че иска да свърши
нещо. Г. се видял с Е., свидетелят Лилов останал в колата, и свидетелят видял, че Г. й
предал сума пари, вързА. с ластик, като ответницата ги преброила. Срещата се провела в
квартал Левски „Г”, зад блок до пицария „Вики”, като свидетелят предполага, че мястото е
определено, защото Е. има офис наблизо. Свидетелят Лилов сочи, че присъствал и на друга
среща между ищеца и ответницата, в кв.Суха река, около блок 102.
Свидетелят Асен Сергеев Асенов, приятел на ищеца, сочи, че е виждал Е. с Г., знае за
случай, в който Г. й е дал сума. През зимата на 2019г., около обяд, били на кафе с Г., тя му
се обадила и отишли двамата до кв.Левски, зад пицария „Вики”, свидетелят изчакал Г. в
колата, като видял, че Г. дал на Е. сума / не знае каква/. Свидетелят сочи, че Г. му е казвал,
че е давал на Е. пари, разказал му и за настоящия случай, като му казал „дадох на Е. пари”,
като свидетелят придружавал Г., за да търсят Е. да върне парите на Г. – в кв. Левски.
Свидетелят сочи, че мисля, че тя има офис там.
Свидетелят *** който не сочи особени отношения със стрА.те по делото, сочи, че е
приятел на Е. от 2019г., ходили заедно през м.8.2020г., с обща резервация на почивка в
Пампорово, в хотел „Белийв” или „Белиса”. Финансовото й състояние към онзи момент било
добро, продала наследствен имот на зълва си и получила пари. Няколко пъти й давали пари с
платежно, и на ръка. Е. имала проблем с банковата сметка, затова 20000лева й били
преведени на негова сметка, и й платили на ръка още 25000лева. Свидетелят сочи, че не е
бил свидетел някой да е търсил Е. през м.8. да иска да му върне пари, нито тя му е
споделяла, че има да връща пари. Сочи, че Е. няма офис, офисите са негови, той е управител
на няколко фирми, офисите се намират в кв.Левски Г, блок 24, офис 224Б, който офис се
намира до пощата, наблизо има пицария.
Видно от посочената по – горе справка от СлВп, *** и Е. З. за придобили чрез договор за
продажба от *** поземлен имот в Бовска Габровница. На 9.1.2023г. върху този имот е
наложена възбрана за задължение на Е. З., без вписан кредитор, а на 3.2.2023г., върху същия
имот е наложена възбрана за задължение на Е. З., по вземане на Г. В. Д.. Представена е
разписка от 4.8.2020г., с която *** заплаща на Е. З. сумата 5000лева – авансово плащане на
продажна цена за ап.19, блок 436. На 5.8.2020г., видно от копие на дебитно авизо, *** е
заплатила по сметка на *** сумата 21000лева, с вписано основА.е „продажна цена на ап.19,
блок 436 /…”. Представена е разписка от 12.8.2020г. , с която *** заплаща на Е. З. сумата
10000лева – авансово плащане на продажна цена за ап.19, блок 436, като в разписката е
вписана декларация на Е. З., че сумата съставлява окончателно плащане по продажбата.
Ответницата е представила потвърждение за направена резервация за престой на нейно
име, за двама гости в хотел „Белвю”, на стойност 600 лева, и доказателства за предплащане
на сума по трите броя резервации към същия хотел, от по 200 лева.
Свидетелят *** който не сочи особени отношения със стрА.те по делото, сочи, че е
2
приятел на Е. от 2015г., били колеги в Пътна полиция, където работели заедно /в кв.
Дървеница/, станали близки приятели. Свидетелят бил в отпуск по бащинство и от
20.8.2020г.до 6.9.2020г. бил със семейството си в град Царево, като Е. и сина й им дошли на
гости към края на месец август, след като били ходили на плА.на. Били известно време във
Варвара, после дошли при тях. Свидетелят сочи, че Е. е вдовица, не му е споделяла към онзи
момент да има нужда от пари, свидетелят знае, че Е. и зълва й имали неуредени отношения с
наследствен имот, като Е. очаквала да получи „обезщетение” за ½ ид.ч. от апартамент, на
стойност около 40000лева-50000лева. Когато дошла в Царево, не изглеждала като човек,
който има да връща дългове, черпела, била доста „ларж“ човек.
По делото е представена разписка от 21.12.2021г., с която Г. Д. заплаща чрез
„Изипей” сумата 200 лева на Е. З., с основА.е „ПП”, както и две разписки от „Еконт” за
извършена услуга по доставка на пратка с неясен произход, която е недоставена към
13.2.2023г. и вписване от доставчика за три опита да се осъществи контакт с получателя –
ответницата.
От правна страна се налагат следните изводи:
По доводите на ответника за недопустимост на производството. Ответникът счита
същото за недопустимо, тъй като ищецът първоначално е посочил основА.ето за
претенцията си по устен договор за заем, впоследствие, с уточнителна молба е посочил
липса на правоотношение, а впоследствие – развален договор за заем. СРС съобрази, че с
исковата молба ищецът, в обстоятелствената част, е посочил, че твърди сключен устен
договор за паричен заем, сключен на 28.8.2020г., че е провел многобройни разговори с
ответницата с искане за връщането й, с която ответницата се е обогатила неоснователно, и в
петитума към съда е поискал връщането й. С разпореждане за оставяне на исковата молба
без движение от 23.2.2023г., СРС е указал на ищеца да посочи на какво основА.е претендира
вземането – устен договор за заем или неоснователно обогатяване, предвид вписването в
исковата молба, че ответницата се е обогатила неоснователно с нея, като с уточнителна
молба от 21.3.2023г., ищецът е посочил, че сумата се претендира поради неоснователно
обогатяване, налице е предаване, съответно – получаване на сумата при начална липса на
основА.е за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, и
предаването е станало без наличие на някакво правоотношение. СРС, с разпореждане от
23.3.2023г. е констатирал, че в исковата молба и уточнителната молба от 21.3.2023г. са
посочени противоречащи си твърдения – в исковата молба се сочи договор за заем, а в
уточнителната- липса на правоотношение, като е дал указА.я на ищеца, при противоречието,
и разпоредбата на чл.59 ЗЗД /която забранява предявяване на този иск, ако ищецът има иск
на друго правоотношение/, да посочи дали твърди сключване на устен договор за заем за
предоставяне на сумата 5000лева, при задължението ответникът да я върне до 28.8.2021г.,
или твърди, че сумата е предоставена на ответника без наличието на правно основА.е
затова. С молба от 16.5.2023г., ищецът е посочил, че поради материални затруднения
ответницата го помолила през началото на м.8.2020г. да й даде в заем сумата 5000лева, при
условие, че сумата му бъде върната, той й ги предал, с уговорката, че сумата ще се върне до
3
28.8.2021г. Сочи, че ответницата имала финансови затруднения, и го помолила да изчака,
докато продаде притежавА. от нея земеделски земи. Твърди се, че с устна покана, отправена
до ответницата през 2022г., я е уведомил, че разваля договора за заем и прекратява всякакви
отношения с нея. Изпратил й покана чрез куриерска фирма, която тя не отишла да получи,
когато узнала името на подателя. Уточнява се, че се предявява иск за връщане на сумата
5000лева по развален договор за заем, като получена на основА.е, отпаднало с обратна сила.
С оглед изложеното, съдът намира, че утонителната молба от 16.5.2023г.,
конкретизира исковата молба, като с нея се навеждат уточняващи факти на предявения иск.
Ето защо, при изричното посочване от ищеца, че сумата се претендира на отпаднало
основА.е – развален договор за паричен заем, фактите по делото следва да се разгледат в
тази правна квалификация.
Предявен е иск за връщане на сума от ищеца, при отпаднало основА.е за
получаването й. С Постановление № 1/1979г. на ВС по тълкувателно дело № 1/1979 г. на
Пленума на ВС, се приема, че основА.ето съществува при получаване на престацията, но
след това е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие.
Ищецът сочи в уточнителната молба, че е развалил договора за заем. Разпоредбата на
чл.8 ЗЗД предвижда, че кредиторът по един двустранен договор, може да развали същия,
след даване на подходящ срок на длъжника за изпълнение, в случай, че длъжникът не
изпълни задължението си по причина, за която длъжникът отговаря. Следователно, за да е
налице разваляне на договора, кредиторът, следва да отправи до своя длъжник изявление, че
разваля договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал.1 ЗЗД договорът за заем се счита за сключен с
постигане на съгласие между стрА.те и предаване на вещта или паричната сума. В тази
връзка, за да се приеме, че е налице валиден договор за заем за послужване, е необходимо
стрА.те да постигнат съгласие: заемодателят да се съгласи да предостави определена
парична сума на заемателя, а последният да се задължи да върне същата сума след изтичане
на уговорения в договора срок. С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият
поражда последици, едва когато въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена
паричната сума. Разпоредбата на чл.240,ал.1 ЗЗД не предвижда форма за сключването на
договора за заем, като форма за доказване е предвидена в разпоредбата на чл.164 ГПК, която
предвижда забрана, сключването на договор за заем на стойност повече от 5000лева, да се
докаже със свидетелски показА.я, освен ако е сключен между роднини или съпрузи.
Респективно, както сключването, така и развалянето на договора за заем, може да се
извърши в устна форма, с устно изявление, че договорът се разваля.
Чрез ангажирА.те от ищеца свидетелски показА.я, за които съдът няма основА.е да
приеме, че същите са дискредитирА. от ангажирА.те показА.я от страна на ответника, се
установи, че в края на месец август 2020г., ищецът предоставил на ответницата сумата
5000лева, на ръка. Доводите на ответника по свидетелските показА.я следва да се преценят
4
през призмата на разпоредбата на чл.172 ГПК – ведно с останалите събрА. по делото
доказателства. Свидетелите Лилов и Асенов възпроизвеждат пред съда личните си
възприятия, като показА.ята им подлежат на контрол с показА.ята на свидетеля Станчев,
който потвърждава наличието на негов офис на соченото от Лилов и Асенов място в
кв.Левски Г, в близост до пицария, като от своя страна, обстоятелството, че офисът е на
фирма на свидетеля Станчев следва да се цени през доста по – близките отношения между
него и ответницата, от декларирА.те пред съда. Тези отношения стават ясни от справката в
СлВп, от която е видно, че свидетелят Станчев и ответницата за придобили в съсобственост
недвижим имот, от обстоятелството, че заплащането на парично уравнение в по- голямата
си част е направено по неговата банкова сметка, в полза на ответницата. Следователно,
съдът няма основА.е да цени в по- голяма степен показА.ята на доведените от ответника
свидетели, нито да приеме, че доведените от ищеца свидетели са лъжесвидетелствали /която
преценка не е на гражданския съд/. На собствено основА.е, твърдението на ответницата, че
не познава ищеца е явно невярно – видно е, че ищецът е наредил в нейна полза паричен
превод.
От събрА.те гласни доказателства се установява предаването на сумата в заем от
страна на ищеца. По делото, обаче, не са ангажирА. никакви доказателства, въпреки
нарочните указА.я на СРС с определението по чл.140 ГПК, за твърдението на ищеца, че
преди предявяване на иска, с устна покана от 2022г./така твърди ищецът в уточнителна
молба от 16.5.2022г./ ищецът е отправил към ответницата изявление, че разваля договора за
заем. Изявлението на кредитора – заемател, че претендира връщане на дадената в заем сума,
не е изявление за разваляне на договора, а е претенция за пълно, реално изпълнение,
отправена до длъжника – чл.240,ал.3 ЗЗД. Това изявление се установи, че е сторено преди
предявяване на иска от страна на ищеца, със събрА.те свидетелски показА.я на свидетелите
Асенов и, косвено, от свидетеля Лилов. Следователно, установи се, че ищецът е претендирал
пълно изпълнение, но не се доказа, че ищецът е отправил до ответницата изявление, че
разваля сключения договор, преди предявяване на иска. Ето защо, не може да се приеме, че
договорът е развален от страна на ищеца, като се твърди, преди предявяване на иска, през
2022г., поради което и искът, на заявеното от ищеца основА.е – отпаднало основА.е, поради
развален неформален договор за паричен заем, е неоснователен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът.
Ответникът доказва разноски от 1200 лева платен адвокатски хонорар, за който
ищецът възразява за прекомерност. Възражението е основателно, тъй като съобразно
интереса по делото, на основА.е чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, адвокатското възнаграждение в
минималния размер възлиза на 800 лева, делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност – проведено е едно открито съдебно заседА.е, в което са събрА. всички
доказателства, не са проведени множество оспорвА.я, нито са налице процесуални
усложнения в процеса. Ето защо, съдът го намалява до минимума.
Воден от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Д. ЕГН ********** с адрес село Априлово, улица
„Осма” № 8 против Е. П. З. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к. Суха река, блок 102,
вход В, етаж 5, ап.55 иск с правно основА.е чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за връщане на сумата
5000лева, дължима по развален устен договор за паричен заем, сключен на 28.8.2020г.
ОСЪЖДА Г. В. Д. ЕГН ********** с адрес село Априлово, улица „Осма” № 8 да
заплати на Е. П. З. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к. Суха река, блок 102, вход В,
етаж 5, ап.55 сторените в производството разноски от 800 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6