Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5260 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 42235/17.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 4494/2015г. по описа на СРС, 118ти състав, „Ч.Е.Б.“ АД е
осъдено на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Е.С.Т. сума в размер на
238.75 лева – получено от ответника без основание като плащане по фактура №
58688530/18.11.2009г., извършено от ищеца на 06.02.2015г., чрез каса на
„Изпей“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
28.01.2015г. до окончателното изплащане, както и да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в размер на 365 лева.
От името на ответника „Ч.Е.Б.“ АД,
чрез процесуалния му представител – юрк.Иванова, е депозирана по пощата на
08.03.2019г. въззивна жалба с вх. № 5046092/15.03.2019г., срещу първоинстанционното
решение с аргументи за неправилност. В жалбата се излагат съображения, че
Софийски районен съд не е разгледал своевременно направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Твърди се,
че правото на иск за оспорване на задълженията по договори с периодично
изпълнение също е ограничено във времето -до 5 години от датата на възникване
на задължението и фактурирането му, т.е от 2009г. Предвид това се поддържа, че
правото на иск е било погасено към датата завеждане на иска. Излагат се доводи,
че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД, според
която не подлежало на връщане даденото по договори с периодично и продължително
изпълнение. Следвало е да бъде взето предвид и че обжалваното решение
противоречи на материалния закон, тъй като не бил съобразен реда на
тримесечното отчитане, действащ през исковия период, като това е довело и до
неправилно тълкуване на общите условия на дружеството. Посочва се, че
неправилен бил извода на СРС, че от Ч. „Е.Б.“ АД не е доказано осъществяването
на доставка на ел.енергия до обекта на ищеца. Подчертава се, че от
представените доказателства безспорно се установявало, че ищецът е потребил
доставената до имота му ел.енергия, която е била редовно отчитана съобразно
действащите към онзи момент разпоредби. Излагат се доводи и относно значението
на вече постановените и влезли в сила решения между страните, като се поддържа,
че мотивите на същите не се ползват със сила на присъдено нещо. С оглед
горното, се моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от Е.Т., чрез процесуалния му представител
– адв. А., в който се оспорва твърдението на насрещната страна. Излагат се
съображения, че направеното възражение за изтекла погасителна давност е
недопустимо, тъй като е било релевирано несвоевременно. Подчертава се, че
плащането на сумата, чието връщане се иска, е осъществено на 06.02.2015г., като
правото да се иска връщането и е различно от
правото на ответника да я претендира, поради което вземането на ищеца се
погасява с изтичането на 5 годишна давност, считано от 06.02.2015г. Сочи се, че
годността на воденото счетоводство на ответното дружество не може да установи в
процеса факта на реална доставка на ел.енергия, като се поддържа, че по
отношение на доставката на ел. енергия до имота за периода, за който е издадена
фактурата, има влезли в сила съдебни решения, които са установили, че липсва
реална доставка на ел. енергия. Твърди се, че реален отчет е извършен на
09.12.2008г. Предвид всичко изложено се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство (гр.д. № 4494/2015 г. на СРС, 118 състав) е образувано въз основа
на искова молба, вх. № 1234/28.01.2015 г. на СРС, подадена от Е.С.Т. чрез адв. Р.А.
***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД с искане да бъде признато за установено, че ищецът не
дължи на ответника плащане по фактура № 58688530/18.11.2009 г., с която се
претендира сума в размер на 238,75 лева за недоставена и непотребена
електрическа енергия на адрес гр. София, ул. „********за потребител с аб. №
**********, ИТН 3000 726 641, кл. № 300072664179. С определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 04.12.2015 г. във връзка
с направено искане от ищцовата страна и на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на предявения иск от установителен в осъдителен за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 238,75 лева, получена от ответника без основание като
плащане по фактура № 58688530/18.11.2009 г., извършено от ищеца на 06.02.2015
г. чрез каса на „Изипей“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 28.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. По делото са
събрани писмени доказателства, както и е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза. За да постанови решението си районният съдия е
приел, че действително през процесния период до имота на ищеца не била
доставяна електроенергия, поради което уважил предявения иск.
От заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на
06.02.2015г. Е.Т. е заплатил като стойност на потребена електрическа енергия в
имот в град София, ул. „********, кл. № 300072664179, ИТН **********, аб. №
**********, чрез „Easy Pay“ в полза на „Ч.Е.Б.“ АД сума по Фактура № №
58688530/18.11.2009 г. в размер на 238,75 лева.
С Решение №
1-12-99/15.12.2009г. по гр.д. № 8765/2009г. на СРС, І ГО, 49 състав, влязло в
сила на 21.12.2010г., е признато за установено, че Е.Т. не дължи на „Ч.Е.Б.“ ЕАД
сумата от 2390,23 лева, представляваща допълнително начислена електрическа
енергия от корекция за периода 03.07.2005г.-20.10.2008г. въз основа на
констативен протокол от 20.10.2008г.
С Решение №
І-42-67/06.12.2012г. по гр.д. № 25100/2011г. на Софийския районен съд, І ГО, 42
състав, по искове на Е.Т. „Чез Разпределение България“ АД е осъдено да
възстанови електрозахранването на имота му на ул. „********, както и да му
заплати неустойка от 4265,00 лева за продължително преустановяване на електрозахранването
за периода 07.04.2010г.-12.06.2011г. (частичен иск от 29080,00 лева). „Ч.Е.Б.“
АД е осъдено да му заплати неустойка от 4265,00 лева за продължително
преустановяване на електрозахранването за периода 07.04.2010г.-12.06.2011г. (частичен
иск от 29080,00 лева). Съдът е приел, че преустановяването на
електрозахранването е от м.04.2010г. С Решение № 2385/02.04.2013г. по в.гр.д. №
1887/2013г. на СГС, ГО, ІV-Г въззивен състав, това решение е отменено в частта
му относно възстановяването на електрозахранването, поради възстановяване на
същото в хода на делото на 18.12.2012 г. и в осъдителната му част относно „Ч.Е.Б.“
АД за сумата от 4265,00 лева. В последната си част решението е окончателно.
Въззивният съд е приел, че е било налице преустановяване на електрозахранването
още от м.02.2009г.
С Решение от
07.05.2015г. по гр.д. № 24566/2013г. на СРС, ІІ ГО, 65 състав, без данни същото
да е влязло в сила, „Чез Разпределение България“ АД е осъдено да заплати на Е.С.Т.
сумата от 12965,00 лева като неустойка
за преустановяване на електрозахранването в имота за периода
07.04.2010г.-12.06.2011г., както и лихва в размер на 3008,60 лева.
С Решене №
І-120-180/15.12.2015г. по гр.д. № 6042/2015г. на Софийския районен съд, І ГО,
120 състав, влязло в сила на 22.01.2016г., „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено, на основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Е.С.Т. сумата от 231,05 лева, платена от него
по Фактура № 60435068/17.12.2009г. с падеж на 05.01.2010г. за консумирана в
периода 09.09.2009г.-10.12.2009г. електроенергия. За да постанови решението си
районният съд е приел, че между отчетените показания на електромера на
08.09.2009г. и 10.12.2012г. не е налице разлика. Наред с това в цитираните
по-горе решения било установено, че за имота не било налице снабдяване с
електричество за периода 09.02.2009г.-12.06.2011г., които мотиви имали
обвързващ характер.
Пред
първоинстанционния съд е изслушано заключение на вещо лице по
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало, че партидата по
клиентския номер на Е.Т. е водена редовно съобразно изискванията на ЗСч. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната
фактура не е по отчет на средство за търговско измерване, а представлява
междинно прогнозно начислено потребление на електроенергия. Установява се още,
че с процесната фактура № 58688530/18.11.2009 г. е фактурирана електроенергия
на стойност 238,75 лева с ДДС, като фактурата е с основание „второ месечно
плащане на електрическа енергия м.11.2009 г. и в нея е фактурирана дневна
електроенергия – 879 Квтч и нощна електроенергия – 754 Квтч.
На л. 72, от
делото на СРС, е представена разпечатка, в която се съдържа информация за
отчетена работа за абонат Е.Т. ***, свързана с възлагане на преустановяване на
електрозахранването. Отбелязано е, че такова е извършвано на 09.02.2009г.,
17.03.2009г., 25.01.2010г., 16.02.2010г. и 07.04.2010г.
За да бъде
основателен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на даденото
без основание, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да
установи, че е извършил плащане в полза на ответника, като аргументира липсата
на основание за това. В тежест на ответника при така депозирания отговор е да
докаже, че е налице основание за получаване на процесната сума.
От приложена по
делото разписка и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 06.02.2015г. ищецът Е.Т. е заплатил в полза на
„Ч.Е.Б.“ ЕАД процесната сумата от 238,75 лева по издадена от електроснабдителното
дружество на 18.11.2009 г. фактура за електроенергия, която е за потребление
през месец 11.2009 г.
С влязлото в
сила на 22.01.2016г. Решение № І-120-180/15.12.2015г. по гр.д. № 6042/20105г.
на Софийския районен съд, І ГО, 120 състав, е установена със сила на пресъдено
нещо липса на енергоподаване за периода 09.09.2009г.-10.12.2009 г. Поради тази
причина, липсва и основание за начисляване на суми за консумирано електричество
по фактура № 58688530/18.11.2009 г., доколкото същата се отнася за консумирана
енергия през м.11.2009 г., за когато със сила на пресъдено нещо е установено,
че няма доставка на електрическа енергия. Същите обстоятелства са закрепени и с
Решение № І-42-67/06.12.2012г. по гр.д. № 25100/2011г. на Софийския районен
съд, І ГО, 42 състав и с Решение № 2385/02.04.2013г. по в.гр.д. № 1887/2013г.
на СГС, ГО, ІV-Г въззивен състав. От горното следва, че сумата по фактура –
238,75 лева за главница е недължимо платена и следва да бъде върната на ищеца. Допълнителен
довод в тази връзка е и обстоятелството, че видно от Констативен протокол №
1044125/18.12.2012г., съставен от представители на „Чез Разпределение България“
АД, за абонатния номер за електроснабдяване, ползван от Е.Т. ***, е монтиран
електромер на 18.12.2012 г., което е допълнителен аргумент за обстоятелството,
че преди тази дата енергоподаването на адреса е било преустановено.
По отношение на
релевираното с въззивната жалба възражение за погасяване по давност на ищцовата
претенция, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по
същото, доколкото се явява преклудирано. По силата на изричната разпоредба на
чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор
се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на
нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва - чл.
116, б. „в“ ЗЗД /в този смисъл са разрешенията дадени в Тълкувателно решение №
1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид всичко
гореизложено предявеният иск се явява доказан и основателен, като следва да
бъде уважен, а претендираните суми – присъдени в полза на ищеца Е.Т. със
следващите се от това последици. Като е
сторил същото, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По отношение на
разноските:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемия Е.Т., от
името на когото своевременно е направено искане за присъждане на такива и са
представени доказателства за тяхното извършване, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в
производството пред СГС.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********следва да
бъде осъдено да заплати в полза на Е.С.Т. сумата от 300 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42235/17.02.2019г., постановено по гр.д. №
4494/2015г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК********със седалище и
адрес на управление:***, „Бенчмарк бизнес център“ да заплати в полза на Е.С.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.