Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.07.2021 Година Град Aйтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 14.07.2021г /четиринадесети
ЮЛИ две хиляди и двадесет и първа година/
В публично
заседание в следния състав:
Председател :Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………………………
като разгледа докладваното от Съдия ДУЧЕВА
ГРАЖДАНСКО дело номер 831 по описа за 2020 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на настоящото исково производство е иск, предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез
БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, вписан в Търговския
регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. Д. — Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу Х.С.Х.,
ЕГН: **********,Адрес: ***
В исковата молба
се сочи, че със съобщение no ч. гр. д. № 329/2020 r. no onuca на Районен съд —
гр. Айтос, на ищеца е предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената no ч. гр. д. №
329/2020 no onuca на Районен съд — Айтос заповед за изпълнение на парично
задължение no чл. 410 от ГПK.
Предвид това
обстоятелство и с оглед санкцията no чл. 415 ГПК за ищеца е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на
изискуемо вземане пo договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-15919904
в общ размер на 1197.43 лева, от които 1061.62 лева — главница пo договора за
кредит, 71.27 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 01.03.2019 г. дo 05.09.2019r., 64.54 лева — мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.09.2019 r. до 27.05.2020 r., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение no чл. 410 ГПK до окончателното изплащане на
вземането.
Вземането на
ищеца се основава на сключен на 04.05.2018 r. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" като кредитор и Х.С. Xacaн като кредитополучател договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15919904. Съгласно договора
за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя
кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и
представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана електронна информация.
Персонализацията на платежната карта представлява изписването на необходимите
данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната карта, съгласно
параграф I, т. 5 от ДP на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършва
идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до
отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.
Минимална
месечна погасителна вноска представлява минималната месечна сума, която
картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява
кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не
изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата
функционалност предоставя възможност на картодържателите да заемат многократно
средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта,
като изплатените суми пo усвоения кредит са отново на разположение след
погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да погасява усвоения
кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, a нe изцяло.
Кредитният лимит
представлява одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до
която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определя
индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия
случай максималният кредитен лимит е в размер на 1500.00 лева.
Използваният
кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или
теглене нa пapu в брой от отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият кредитен
лимит представлява сумата, която остава на разположение пo револвиращия кредит,
след като картодържателят е усвоявал суми пo кредита.
Картата
позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой oт банкомати (АТМ), плащания
чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2).
Съгласно
договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му. B договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва
съответно от услугата „Превод на пapи пo сметка" и „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4).
Кредиторът
издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който
картодържателят е длъжен да направи погашение no кредита, като при кредитните
карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението:
- посредство
пълно погасяване на усвоения кредит — това събитие настьпва, когато
картодържателят погаси цялата използвана сума.
- частично
погасяване на задълженията — при внасяне на сума в размер на минималната
месечна вноска или по-голям, нo не е погасена пълната сума no задължението.
Извлечението се
изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, a пpи изрично
негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения
от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане
на погасителна вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правят до 1-во
число на месеца, следващ издаването на извлечението.
За използването
на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е
изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.
За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата.
B чл. 16 от
договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта пo
собствено решение, пo искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски.
Чрез
функционалността „Покупка на изплашане в мрежата от търговски партньори на
кредитора" кредитополучателят изплаща избраната от негo стока или услуга
посредством усвояване oт кредитния лимит на револвиращия кредит чрез
предоставената мy кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има
разполагаем лимит по кредитната карта.
Ha 04.05.2018г.
ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е
извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане пo револвиращ
кредит с код на усвояването С R ЕХ-15919814 за закупуването на стоки и услуги
на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф
„Параметри и услуги" за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване
на договора до 01.06.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните
дати на месечните погасителни вноски. Договорено е кредитът за стоки и услуги е
да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 99.16 лева.
За ползването на
услугата пo чл. 4 от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на
страница 1 от процесния договор в полe „Параметри и условия", като е
посочена и общата стойност на плащанията. Падежът пo кредита е на всяко 1-во
число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена пo
него.
B случай, че
кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще
бъде удържана oт лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от
деня на падежа, когато вноската пo стоковия кредит се трансферира от
разполагаемия лимит - трансакцията cc олихвява от деня на извършването й с
годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването
на суми пo кредитната карта за кредитополучателя възниква задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Х.С.Х. е преустановил
редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.03.2019 r., към
която дата е последното плащане no заема.
При просрочване
на две или повече месечни вноски, считано oт падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени пo договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, предвид което на 09.09.2019 r. на длъжникът е изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.
Kъм момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение no чл. 410
ГПK в съда непогасеното задължение no револвиращия кредит, отпуснат на Х.С.Х. е
в общ размер на 1197.43 лева, като на 01.03.2019r. крсдитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и
от страна на кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение no чл. 410 ГПK в Районен съд —Айтос за
следните дължими суми: 1061.62 лева — главница; 71.27 лева — възнаградителна
лихва за периода oт 01.03.2019 r. дo 05/09/2019 година; 64.54 лева — мораторна
лихва за периода от 05/09/2019 r. no 27.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение no чл. 410 ГПК дo окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното ищцовото дружество
счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което
да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът Х.С.Х.,
дължи на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс 1061,62 лева — главница; 71,27 лева
— възнаградителна лихва за периода oт 01.03.2019г. дo 05.09.2019 година; 64.54
лева — мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. дo 27.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение пo чл. 410 ГПК дo окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът моли също така да му бъдат
присъдени разноските по настоящото и по заповедното производство.
При условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от страна на особеният представителна ответника Х.С.Х..
В отговора на ИМ се излага, че искът е недопустим,т.к. липсва процесулна
легитимация на ответника. От адв.Г. са наведени доводи, че ищеца не е доказал
фактът на предаване на кредитната карта на ответника и на използване на тази
карта от ответника. Навеждат се доводи, че липсвата доказателства каква вещ е
закупена с кредитната карта и кой е получил тази вещ (дали това е бил
ответникът). В Отговора се съдържат
твърдения, че приложените от ищцовото дружество доказателства не доказват
наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение. На следващо място се
твърди, че договорът изобилства от неравноправни клаузи (относно размера и начина на формиране на лихвата ) и на осн.чл.10, ал.1 ЗПК следва да бъде
обявен за нищожен по изложените съображения. В отговора на ИМ
са изложени съображения против предявения осъдителен иск.
В определението по чл.140 ГПК съдът
е изложил подробни съображения защо в настоящото производство, което е
продължение на заповедното, е недопустимо предявяването на други искове за
разглеждане. Предявеният осъдителен иск, макар и при условията на евентуалност,
не е допуснат за разглеждане.
Събраните по делото доказателства
обосновават следната фактическа обстановка:
Между
страните е подписан договор за потребителски револвиращ кредит №
CARD-15919904 ,по силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване сумата от
1061.62 лева — главница. Възнаградителната лихва за ищеца е 71.27 лева.за период
от 01.03.2019 г. дo 05.09.2019г. От ищеца е начислена и мораторна лихва в
размер на 64.54 лева, начислена върху главницата за периода от 05.09.2019 r. до
27.05.2020 г. Договорено е кредитът
за стоки и услуги е да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 99.16 лева.
Видно
от приложеният погасителен план падежът на последната вноска е настъпил на
01.06.2019г.
По
делото е допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза, според
заключението на която, ответникът
Х.Х. е плащал по 100лева всеки месец за периода 29.06.2018г
до 04.07.2019г или 13 месечни вноски за общата сума от 1300лв.(л.117-121)
Според заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза размерът на шрифта в договора и Общите условия е 10,5 (десет цяло и
пет десети) /л.80-89/.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, представляващи вземания произтичащи от договор за потребителски кредит. Исковете са процесуално допустими, а преценката им по същество е обвързана от следващите правни аргументи, произтичащи от направените от ответницата възражения по същество.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, т.к. е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№329/2020г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника Х.Х. Заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК №149/02.06.2020г.
Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 12.11.2020г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, следователно същия е процесуално допустим.
Разгледан по същество съдът намира иска по чл.422 от ГПК за неоснователен.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.
От отговора на ИМ на ответника става ясно, че същия оспорва наличието на валидно възниквало облигационно правоотношение, поради липса на доказателства, че кредитната карта е получена и използвана от ответника Х.. Съдът като взе предвид представените с експертизата на ВЛ Марияна А. доказателства, от които е видно, че задължението по кредитната карта е било обслужвано редовно. От извънпроцесуалното поведение на ответника съдът прави извод, че той е изправна страна по договора, както и че не отрича възникването на облигационната връзка.
Сключеният договор е действителен и е породил правното си действие между страните, поради което следва да бъде разгледано основното възражение на ОП на ответника относно наличието на неравноправни клаузи относно шрифта на договора. Възражението на ОП на ответника в тази насока се доказа от назначената съдебно-техническа експертиза по делото, от заключението на която е видно, че размерът на шрифта в договора е 10,5 при нормативно установен в чл.10, ал.1 ЗПК размер на шрифта „не по-малко от 12“. Това само по себе си е основание за прогласяване нищожността на договора с посочените в 23 ЗПК последици. Въпреки това съдът извърши дължимата служебна проверка на целия текст на договора и Общите условия и установи наличие и на други неравноправни клаузи.
Клаузата, с която се договоря застраховка „Сигурност на плащанията” в размер на 82,71лв. макар да не се оспорва от особения представител на ответника по същността си също представлява неравноправна клауза. От представеният договор е видно, че се касае за избрано от кредитодателя дружество , с което потребителят е задължен да сключи застраховка и стойността на тази застраховка е включена като компонент в месечната погасителна вноска. Според текста на застрахователната полица за застрахователя възниква задължение срещу направеното от ответника плащане да изплати определен брой вноски по кредита (в размер между 5000 и 20000лв) в зависимост от настъпилият застрахователен риск- болничен, безработица, смърт /л.18-19/. Макар, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение и ответника е изплащал всеки месец с вноската по кредитната карта и сумата по застрахователната полица, което го прави изрядна страна по застрахователният договор, когато е спрял плащанията по кредита си ищецът не се е обърнал към застрахователя , за да получи претендираните суми , а е пристъпил към съдебно производство срещу ответника. Следователно по силата на договора за потребителски револвиращ кредит ответника едностранно е била задължен да сключи застрахователен договор (каквото задължение не е реципрочно между страните), внасял е редовно вноските по застраховката, но когато е спрял плащанията и е била налице реална необходимост застрахователят да поеме плащането на кредита, (каквото задължение е поел по силата на договора), това не се е случило. Възнаграждението е предварително уговорено, а се отнася до услуги, за които реално няма данни да са ползвани от ответника във връзка с погасяване на кредита, за да се дължи такса за тях.
За потребителя е предвидена някаква неясна възможност някой да гарантира връщането на кредита му, но не става ясно как точно ще се случи това. Реално срещу тази "услуга" длъжникът не получава нищо. Още повече оспорената клауза създава задължения и финансова тежест за потребителя и не предвижда реципрочно задължение за ищцовото дружество. По тези съображения договорката за това вземане е нищожна на осн.чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД вр. чл. 143, ал.2 т. 4 ЗЗП и съответно вземането е недължимо, а сумите, които са постъпили по застрахователната полица, следва да бъдат приспаднати от главницата по кредита.
Следователно по изложените по –горе съображения и на осн.26, ал.1 , предл.първо ЗЗД вр. чл.23, вр.чл.22, вр.чл.10, ал.1 ЗПК договорът сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж и Х.С.Х., следва да бъде прогласен за нищожен, а ответникът дължи връщане само на главницата по договора.
В петитума на ИМ се сочи, че ищцовото дружество претендира главница в размер на 1061,62лева. Видно от представените към експертизата доказателства ответникът е направил 13 вноски всяка по 100лева (съответно на 29.06.2018г; 01.08.2018г; 03.09.2018г; 04.10.2018г;07.11.2018г; 05.12.2018; 04.01.2019г; 04.02.2019г; 08.03.2019г; 08.04.2019г; 08.05.2019г; 03.06.2019г;04.07.2019г ) или добросъвестно е погасил сума от 1300лева , която сума следва да бъде прихваната като погасена главница по кредита.В тази връзка съдът като прецени, че според представените доказателства и заключението на ВЛ по съдебно-счетоводната експертиза , сумата по главницата е била погасена с направените от длъжника плащания, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на иска закономерно води и до обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е издадена по заявление на ищеца срещу ответника по гр.д.№ 329/2020г на РС-Айтос. В този смисъл ТР №4/13г на ОСГТК.
Относно разноските:
Съдът като съобрази крайният резултат от спора и фактът, че ответникът не претендира разноски, счита че сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. На следващо място разноските за съдебно-техническа експертиза (300лв) поискана от ОП на ответника, които са заплатени от сметка на РС-Айтос , следва да бъдат възложени на ищеца.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д. — Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., иск с правно основание чл.422 ГПК срещу Х.С.Х., ЕГН: **********, Адрес: *** за признаване за установено по отношение на последния, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *** сума в размер на 1197,43лева, от които 1061,62лв. /хиляда шестдесет и един лева и 62ст./ — главница; 71,27лв /седемдесет и един лева и 27ст./ — възнаградителна лихва за периода oт 01.03.2019г. дo 05.09.2019 година; 64,54лв./шестдесет и четири лева и 54ст./— мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. дo 27.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пo чл. 410 ГПК дo окончателното изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА издадената в полза на ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж peг.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д. — Заместник управител, чрез юрисконсулт Н. А. М. срещу Х.С.Х., ЕГН: ********** Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №149/02.06.2021г ,издадена по гр.д.№329/2021г по описа на РС-Айтос.
ОСЪЖДА ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ ***, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Д. — Заместник управител ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Айтос сумата от 300/триста/ лева за съдебно-техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: