Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 186 04.05.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІII
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар С. Христова
и
с участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 639 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във
вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба на М.С.А., с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са предявени
искове срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/ за
присъждане на обезщетение в общ размер
на 3805 лв., от които за имуществени вреди в размер на 55 лева и за неимуществени вреди – 3750 лева, претърпени от М.С. Анастасов от незаконосъобразни действия на служители на
ответника вследствие от извършеното му конвоиране и оказаното му неадекватно
медицинска помощ на травматичните му нараняване,
получени при пътно произшествие .
Ищецът твърди, че на 01.07.2021 година бил конвоиран от
затвора гр. Стара Загора до УМБАЛ „Професор доктор Стоян Киркович“ за преглед. По време на
движението шофьорът на конвойния автомобил набил рязко спирачки и той се блъснал
в решетката и си бил ударил главата В колата липсвали предпазни колани и
дръжка. Той бил в клетката с белезници на ръцете и пранги на краката, поради
което не могъл да се предпази от удара. Конвоиращите – служители на НОС,
продължили към болницата. Не му била оказана и незабавна помощ в спешния кабинет на болницата, а бил заведен пред кабинет за назначения му преглед.
Едва след прегледа и назначените му изследвания конвоиращите го завели до
спешния кабинет, където обработили раната. Той бил поискал да бъде
освидетелстван от съдебен лекар, но му отказали и бил върнат обратно в Затвора
– Стара Загора. Въпреки че му се гадело и виело свят, той бил заведен в килията си. Бил отведен по-късно
в медицинския център, където бил прегледан. Едва на 07.07.2021 година след заплащане от
негова страна на 50 лева бил заведен при съдебен лекар. От 01.07.2021 г. до
07.07.2021 година той не можел да се храни пълноценно, защото му се гадело.
Заради раните и външния му вид останалите лишени от свобода му се подигравали. Той
се чувствал зле и унизен. Към днешна дата чувствал страх и изпитвал ужас при всяко
конвоиране. Конвоиращите били нарушили чл. 6, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба № 22
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва
предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е установено по
несъмнен начин наличието на фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на ГДИН. Излага подробни съображения, че от събраните
по делото писмени доказателства безспорно е установено, че не са налице неадекватни
и/или несвоевременни действия или бездействия във връзка с конвоирането и осигуряването на медицински грижи на лишения
от свобода. Отрича се оплакването на ищеца за забавено завеждане за преглед в
спешна помощ. Твърди, че ищецът бил конвоиран съгласно Инструкция №
1/22.03.2019 година в специализиран автомобил, който не бил оборудван с
обезопасителен колан с поставяне на белезници. Дори С. да е претърпял
неудобства, те не можели да се квалифицират като такива по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Обосновава, че
от събраните по делото доказателства няма такива, от които да се направи извод
за незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията на Затвора гр.
Стара Загора. Недоказани по делото били претърпените неимуществени вреди,
техният размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените незаконосъобразни действия и бездействия и сочените вреди. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът М.С.А. *** на 14.01.2020 г. за
изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода“, определено с определение.
по ЧНД № 570/ 2021г. на РС-Хасково. Видно от заповед № Л2795/01.07.2021 година
на началника на затвора гр. Стара Загора, на основание чл.135,ал.1 т.3 от ЗИНЗС
и Инструкцията от 22.03.2021 година на Министерството на правосъдието за
осъществяване на конвойната дейност от служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ е наредено на
01.07.2021 година в 9,15 часа М.А. да се конвоира в отделение гастроентерология
в УМБАЛ „Професор доктор Киркович“ – гр.
Стара Загора за манипулация с диагноза хроничен хепатит. В заповедта е
отразено, че лечението се провежда в рамките на един ден. Лишеният от свобода следва са се конвоира от двама служители.
Конвоирането на А. е следвало да се извърши с фиксирани белезници на
ръцете и допълнително белезници на
краката. На наряда е следвало да се извърши и инструктаж от началник сектор „НОД“.
Видно от справка изх.№ 6382/08.12.2021 година
и докладните записка на водача на специализирания автомобил и на двамата
конвоиращи по време на конвоирането, на
кръстовището на между ул. „Доктор Тодор Стоянович“ и ул. „ Генерал Столетов „е
настъпил пътен инцидент, вследствие на който А. е паднал и се е ударил
в решетката на обособената конвойна кабина“. Пътният инцидент е предизвикан от внезапно
спрял автомобил. За да предотврати ПТП,
водачът на конвойния автомобил
спрял рязко Лишеният от свобода А. се наранил в областта на главата. На
лицето била оказана незабавна медицинска помощ
в болничното заведение. Според
докладната записка на Росен Стайнов наред с провеждане на предварително
плануваните изследвания на ищеца му била оказана медицинска помощ в спешния
център на болницата, а според сведенията
на Костадин Костов веднага при
пристигането в болницата е било оказана медицинска помощ на лишения от свобода.
Според дадените обяснения от М.А. в резултат на ПТП си ударил главата, отворила
му се аркада на веждата, имал травма на носа и окото , имал болки в главата. Не е спорно, а и от приетата по делото
медицинска документация /л. 72 -104/ се установи, че на лишения от свобода са
проведени съответните медицински манипулации
в отделението по гастроентерология на УМБАЛ „ Професор доктор С.
Киркович“. А. е конвоиран обратно в затвора гр. Стара Загора. Заведен е в
медицинския център на затвора гр. Стара Загора. Видно от регистър за травматичните
увреждания на лишените от свобода и задържаните под стража № 30 от 01.07.2021 година, на
лицето е поставена диагноза „разкъсно-контузна рана на лява вежда, охлузване на
носа и на лява зигоматична област. Според
формуляр за регистриране на травматични увреждания на лишен от свобода /
задържан под стража/ на А. са извършени допълнителни прегледи в УМБАЛ Стара Загора
при хирург за обработка на раната.
Лицето е било фотографирано за претърпените травми. Същият е пожелал
допълнително освидетелстване във външно лечебно заведение. Въз основа на молба
от 01.07.2021 година на лицето е
разрешено да бъде прегледан в такова заведение, за което е заплатил сумата от
50 лева/ така фактура № ********** от 07.07.2021 година/. Видно от медицинско
удостоверение № 10482021 година, началникът отделение „Съдебна медицина“ при
УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ е установил, че лицето има охлузване на носа, а
и цепковидна рана на лявата вежда. Дал е
заключение, че М.А. има разкъсно-контузна рана на лявата вежда и охлузване на носа. Според експерта
тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От
свидетелските показания на свидетеля Д. се установи, че М. се е върнал от
болницата на 01.07.2021 година към обяд. М. споделил с него, че са го прегледали,
но не са го завели първо в Бърза помощ. Ударена му била веждата и устата. Окото
му било отекло. На дясната вежда имал аркада. Следобед бил прегледан от лекаря
на затвора, на когото М. му казал , че са го забавили и не са го завели веднага
в спешното, а преди това минал друг преглед. Около 4-5 дена А. бил замаян, не се
чувствал добре. Два-три дни лежал, дори
не излизал на престой на открито.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на служители на
затвора при конвоиране и забавено и недакватно медицинско лечение, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и
затворите, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
С оглед на което съдът приема, че предявеният
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при
които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като с оглед
твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените
лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение
за претърпени вреди възпрепятства възможността да се реализира отговорността на
държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на конвоиране и несвоевременна и неадекватна
медицинска помощ.
Съгласно чл.250а, ал.1
от ЗИНЗС надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода
конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ само от и до затворническите общежития,
поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по нареждане на
началника на затвора, поправителния дом, затворническото общежитие, на
началника на областната или районната служба "Изпълнение на
наказанията" или началника на арестите в съответната териториална служба,
а според ал.2 на същата разпоредба организацията и редът за осъществяване на
конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието. В
изпълнение на тази законова делегация е приета
и Инструкция № 1 за организацията и реда
за осъществяване на конвойна дейност от служители на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ Според разпоредбата на чл.135,ал.4 от ЗИНЗС охраната,
транспортирането и лечението на лишените от свобода в лечебни заведения извън
местата за лишаване от свобода се организира и осъществява под ръководството на
началника на затвора. В разпоредбата на чл. 1,ал.3 от Инструкцията е дадена
легална дефиниция на термина конвоиране „Конвоирането е отвеждане по определен
маршрут на лице/а, изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване от свобода
(МЛС) или с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Конвоирането се
извършва от конвоен наряд, на място или при движение, ходом или със специализиран
автомобил. Конвоирането се
извършва пеша, със специализирани автомобили или автобуси, по основни или
резервни маршрути, които се определят в заповедта за конвоиране /така чл. 5 от
Инструкцията/. Съгласно чл. 11,ал.2 от Инструкцията специализираните автомобили за конвоиране се
оборудват с необходимите технически, свързочни и помощни средства. В правилата
липсват изисквания в помещението за конвоираните лица да има обезопасителни
колани. Такива изисквания не са налични и в приложимото законодателство,
включително и европейското. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1,
б. а) от Директива на Съвета от 16.12.1991 г. относно задължителното използване
на предпазни колани и на ограничаващи устройства за деца в превозните средства
(91/671/ЕИО) "Държавите членки
изискват пътниците в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, когато
са в движение, да използват системи за обезопасяване, с които превозните
средства са оборудвани", т. е. задължението е за МПС, оборудвани с такива
колани. Горната разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл.
137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани. Наред с това, съгласно чл. 2 от Наредба № Н-3
от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, наредбата не се прилага за ППС,
проектирани и произведени за конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с
постановена мярка за неотклонение „задържане под
стража“ или на лица,
изтърпяващи наказание „лишаване от
свобода“. Следователно
задължението за снабдяване на специалните автомобили с предпазни колани, което
твърди ищецът, не е въздигнато като законово задължение, защото специалните автомобили
подлежат на друг режим. От друга страна, чл.25,ал.3 от Инструкцията не допуска
конвоираното лице да се заключва с белезници или завързва по друг начин за
отделни части на автомобила. Но тази законова регламентация не означава, че при
възникнало произшествие със специализиран автомобил се изключва отговорността
на ответника. След като водачът на конвойния автомобил е негов служител и ищецът в резултат на негови действия е получил травматологични
наранявания,то ГДИН носи отговорност поради получените увреждания на ищеца в
резултат на конвоирането. С оглед на което съдът намира, че искът се явява в
тази си част доказан по основание.
По отношение на иска в частта за несвоевременно оказана и неадекватна
медицинска грижа съдът намира, че в тази си част иска се явява частично
основателен.
Според твърденията в исковата молба
служителите на ответника не са завели ищеца при настъпилия пътен инцидент в
спешен кабинет за оказването на спешна медицинска
помощ. Той се позовава на разпоредбата на чл. 6, ал.1 от
Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, съгласно който всеки служител, който при
изпълнение на служебните си задължения има непосредствен контакт с лишените от
свобода, е отговорен за тяхното здраве. В този смисъл при възникнала травма тези
служители са длъжни да вземат мерки за
опазване на здравето на ищеца. В алинея 2,
чл. 6 на същата наредба изрично
е предвидено служителите да се обучават на медицинска тематика и да се запознават какви са външните признаци на спешни състояния и какви действия
трябва да предприемат при необходимост от спешна помощ. По силата на чл. 20,
ал.2 от Инструкцията преди конвоиране те
трябва да бъдат инструктирани. При осъществяване на конвойна дейност
конвоиращите се инструктират при всеки конкретен случай. Той включва планиране
на варианти и определяне действията на конвойните служители в случай на
извънредни ситуации. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето спешно състояние е остро или внезапно
възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска
помощ. В случая при видими наранявания на ищеца в резултат на пътното
произшествие и възникнал спешен случай /какъвто безспорно е настоящият/ служителите
на затвора гр. Стара Загора не са били
длъжни да спазят конвойната заповед.
Вярно е, че поставената по-късно диагноза на А. е временно разстройство за
здравето, неопасно за живота, но тя е могла да се постави от лекар специалист,
и то при наличен преглед. При наличието на травма на главата /спешен случай/ служителите от НОС не са изпълнили
задължението да се извърши своевременно
диагностициране на ищеца и да му се окаже незабавна медицинска помощ.
Що се
касае за неадекватното медицинско лечение, съдът намира, че в тази част искът е
недоказан. Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10,
раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на
здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС
Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в
местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129,
ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода
се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно
лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от
Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за
здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на
общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински
центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в
които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и
дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична
медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и
хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на
здравословното състояние на лишените от свобода.
Анализът на
посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение
на администрацията на местата за лишаване от свобода е създаването на условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието
на административното задължение се свързва, от една страна, с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Ефикасността, резултатността и
правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от
гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и
качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от
затворническата администрация, тъй като не се касае за административна дейност,
а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
/арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/. Лекарят на затвора е извършил преглед на ищеца,
съставил е формуляр, уведомил е за правото му да ползва допълнително освидетелстване. Такова е
извършено една седмица по късно, но законът не изисква незабавни действия от
страна на медицинските специалисти. В тази част исковата претенция се оказа
недоказана.
С
оглед правилото на чл. 284, ал.
5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически и физически
състояния /физически и емоционален дискомфорт, чувство на постоянен страх от конвоиране/.
Твърдените нематериални вреди са в пряка и непосредствена връзка с
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация. Затова според
настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 3750лв./ следва да бъде определен при съблюдаване изискването
на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Следователно размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Ето защо
спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на
нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, с оглед периода, през който
е установено, че са търпени негативните последици и предвид факта, че не е установено настъпило
негативно влияние върху здравето на ищеца, според настоящия състав
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 800 лева.
В
останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 3750 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение
на иска за имуществени вреди за заплатена медицинска услуга и разноски за банков превод съдът намира същия
за неоснователен. Според чл. 137, ал. 1 от ЗИНЗС при несъгласие
с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя
сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения,
като в този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Следва да се
отбележи още, че разпоредбата на чл. 119г от
ППЗИНЗС, на която се
позовава ищецът, урежда извършването на медицински преглед на лишен от свобода
при наличие на данни за упражнено насилие. Според ал. 1, при постъпили
оплаквания за упражнено насилие, констатирани видими следи от насилие и в
случаите на употреба на физическа сила или помощни средства по реда на глава девета,
раздел III от ЗИНЗС, длъжностните лица осигуряват незабавен достъп
на лишения от свобода до медицински специалист, обслужващ съответното място за
лишаване от свобода. Алинея втора указва, че в случаите по ал. 1 се извършва
щателен медицински преглед. Данните се вписват в специален формуляр съгласно
приложение № 1 и се маркират върху "Схема на човешкото тяло за маркиране
на травматичните увреждания" съгласно приложение № 2. Формулярът се
представя на лишения от свобода за запознаване и подпис. Същият може да поиска
и допълнително освидетелстване. Ищецът е
понесъл имуществени вреди, под формата на разноски, но те са в резултат от административна дейност, от настъпилото от ПТП и подлежат на репариране по общия ред.
Водим им
от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на М.С.А. сумата 800 /осемстотин/
лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия при престоя му в Затвора
гр.Стара Загора, настъпили в резултат на конвоиране и на несвоевременно
осигуряване на медицинско лечение на 01.07.2021 година.
ОТХВЪРЛЯ
иска на М.С.А. в останалата му част - до предявения против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му част до 3750 лв, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на
М.С.А. срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” за претърпени имуществени вреди в размер на 55/
петдесет и пет/ лева , като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
СЪДИЯ: