ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
гр. Благоевград, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500564 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 136/24.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 564/2021г. въззивния
съд е отменил решение № 303/ 27.01.2017г., постановено по гр.д. № 48/2014г.
по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев, досежно предявения
ревандикационен иск и присъдените съдебни разноски, като вместо него е
постановил друго, с което е признал за установено по отношение на ИСМ.
ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград, че М. М. Б.,
ЕГН **********, с.Г., община Г., област Благоевград Е СОБСТВЕНИК на
реална част с площ 270 /двеста и седемдесет/ кв.м. от имот с планоснимачен
номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24 /двадесет и четвърти/ по
плана на с.Д., община Г., област Благоевград, одобрен със Заповед № 10/1991
г. на кмета на община Г., с площ на целия имот от 680 /шестотин и осемдесет/
кв.м., която реална част попада в УПИ парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и
четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград, при съседи на
реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI
/шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел IX /девети/ на А.Д. и улица и
осъдил ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград
ДА ПРЕДАДЕ на М.М. Б., ЕГН **********, с.Д., община Г., област
Благоевград владението на реална част с площ 270 /двеста и седемдесет/ кв.м.
от имот с планоснимачен номер 534 /петстотин тридесет и четвърти/, кв.24
/двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г., област Благоевград,
одобрен със Заповед № 10/1991 г. на кмета на община Г., с площ на целия
имот от 680 /шестотин и осемдесет/ кв.м., която реална част попада в УПИ
парцел VII /седми/ в кв.24 /двадесет и четвърти/ по плана на с.Д., община Г.,
област Благоевград, при съседи на реалната част : УПИ парцел VII /седми/ на
ИСМ. ИСМ. Г.; УПИ парцел VI /шести/ на наследниците на Е.К., УПИ парцел
IX /девети/ на А.Д. и улица. С решението съдът е осъдил ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН
**********, с.Д., община Г., област Благоевград да заплати на М. М. Б., ЕГН
**********, с.Д., община Г., област Благоевград сумата от 2 635.00 /две
хиляди шестотин тридесет и пет/ лева съдебни разноски за всички инстанции.
Препис от решението е надлежно връчен на страните - на 08.04.2022г. на
ищеца М.Б. чрез пълномощника-адв.П.П.; на 26.04.2022г. на насрещната
страна И.Г., чрез пълномощника –адв.И..
1
На 08.04.2022г. по делото е постъпила молба от М.Б., действащ чрез
пълномощник, обективираща искане за изменение на решението в частта
относно присъдените съдебни разноски. Твърди се в молбата, че съдът е
пропуснал да присъди на М.Б. сторените по делото разноски, а именно: 5.00
лева за издаване на съдебно удостоверение, 10.00 лева за вписване на
исковата молба по в.гр.д. № 278/2017г. по описа на БОС, изрично посочени в
списък по чл.80 от ГПК, 25.00 лева държавна такса по гр.д. № 152/2019г. на
ВКС, 25.00 лева държавна такса по гр.д. № 3626/2020г. на ВКС, 200 лева
адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на БОС.
Препис от молбата е изпратена на насрещната страна, която в указания срок -
на 03.05.2022г., депозира чрез пълномощник писмен отговор, с който
обосновава становище за неоснователност на искането на Б. за изменение на
решението в частта за разноските. Заявява искане за изменение на решението
в частта за разноските досежно сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение, претендирано от Буручки по гр.д. № 48/2014г., за който
разход липсват доказателства в материалите по делото. Твърди, че в кориците
на гр.д. № 48/2014г. е представено пълномощно и списък по чл.80 от ГПК, в
който се сочи за платено адвокатско възнаграждение 300 лева, но липсва
документ, удостоверяващ разхода. Наред с това твърди, че в списъка по чл.80
от ГПК, представен от Буручки в настоящото производство, като разход е
посочено единствено адвокатско възнаграждение 200 лева, като липсва
искане на страната за присъждане на разноски по делата, съдържащи се в
кориците на в.гр.д. № 564/2021г на БОС. Твърди, че в кориците на гр.д. №
152/2019г. и гр.д. № 3626/2020г., двете по описа на ВКС, жалбоподателят
Буручки не е заявил искане за присъждане на съдебни разноски, поради което
не е налице основание за присъждане на такова. В тази връзка счита за
неправилно присъдени и сумите от по 30 лева държавна такса за касационно
обжалване по двете дела. С посоченото обосновава искане за изменение на
решението в частта за разноските, като бъде отменено същото в частта
относно присъдените на Буручки 300 лева адвокатско възнаграждение по гр.д.
№ 48/2014г., 30 лева заплатена държавна такса и 800 лева адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС и 30 лева държавна
такса и 600 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. № 152/2019г. по описа на
ВКС, 200.00 лева адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 73/2020 г. по описа
на БОС.
Препис от молбата на И.Г., доколкото същата съдържа своевременно заявено
/в срока по чл.248, ал.1 от ГПК/ искане за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени на Мустафа Буручки, е изпратена на последния за
сведение и отговор.
В указания срок М.Б. депозира чрез пълномощника си писмен отговор, с
който заявява становище за неоснователност на искането и доводите на И.Г..
Моли искането на И.Г. да бъде оставена без уважение. Твърди, че на лист 69 в
кориците на гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев е приложено
пълномощно, а на гърба на този лист е обективиран договор за правна защита
и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева, платено в брой. Сочи, че на лист 167, гръб, последната
страница от протокол от с.з., е отразено искане на пълномощника на страната
за присъждане на съдебни разноски, представен е и списък, на лист 177 в
делото.
Съдът, като обсъди депозираните от страните молби с правно основание
чл.248 от ГПК, доводите и възраженията, с които са обосновани, също
материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искането на М.Б. за допълване на решението в частта относно присъдените
му по делото съдебни разноски, сторени пред всички инстанции, съдът счита
за допустима и основателна и като такава следва да я уважи. Съображения:
От материалите по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС се установи, че
жалбоподателят М.Б. е заплатил следните суми: държавна такса 30 лева /лист
3 в делото/ за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева държавна такса
2
за разглеждане на касационната жалба /платежно нареждане от 06.08.2019г.,
лист 67/; 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 31.10.2018г. /лист 30
в делото/. От протокола за проведеното на 11.11.2019г. открито с.з. /листи 73-
74/ се установява, че преди провеждането на заседанието пълномощникът на
Мустафа Буручки - адв.П., е представил списък по чл.80 ГПК /лист 72/,
съгласно който претендира съдебни разноски по делото: 30.00 лева държавна
такса за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева заплатена държавна
такса за разглеждане на касационната жалба и 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по гр.д. № 152/2019г. по
описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с №
136/24.03.2022г. - 30 лева държавна такса за допускане до касационно
обжалване и 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, но и сумата от
25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба. В този
смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските с
присъждане в полза на Мустафа Буручки и на сумата от 25.00 лева държавна
такса за разглеждане на касационната жалба по гр.д. № 152/2019г. по описа на
ВКС се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.
От материалите по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС се установи, че
жалбоподателят Мустафа Буручки е заплатил следните суми: държавна такса
30 лева /лист 4/ за допускане до касационно обжалване; 25.00 лева държавна
такса за разглеждане на касационната жалба /платежно нареждане от
04.03.2021г., лист 72/; 800.00 лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложени пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 04.09.2020г. /лист 53 в делото/. От протокол за
проведено на 18.05.2021г. открито с.з. по делото е видно, че преди
заседанието е постъпила писмена молба от Мустафа Буручки, действащ чрез
адв.П., ведно със списък по чл.80 ГПК /лист 77/, съгласно който страната
претендира съдебни разноски: 30.00 лева държавна такса за допускане до
касационно обжалване; 25.00 лева заплатена държавна такса за разглеждане
на касационната жалба и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по гр.д. № 3626/2020г.
по описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с №
136/24.03.2022г. - 30 лева държавна такса за допускане до касационно
обжалване и 800.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, но и сумата
от 25.00 лева държавна такса за разглеждане на касационната жалба. В този
смисъл искането за допълване на решението в частта за разноските с
присъждане в полза на М.Б. и на сумата от 25.00 лева държавна такса за
разглеждане на касационната жалба по гр.д. № 3626/2020г. по описа на ВКС
се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.
От материалите по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на ВКС се установи, че
жалбоподателят М.Б. е заплатил в брой 200 лева адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021г. /лист 10 в
делото/. От протокола за проведено на 23.09.2021г. открито с.з. /лист 21/ се
установява, че в съдебно заседание пълномощникът на М.Б. - адв.П., е
представил списък по чл.80 ГПК /лист 12/, съгласно който претендира
съдебни разноски по делото 200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. С
оглед на това несъмнено е, че М.Б. е сторил по в.гр.д. № 564/2021г. по описа
на БОС съдебни разноски в размер на 200.00 лева адвокатско възнаграждение,
поради което и доколкото с постановеното решение съдът не е присъдил тази
сума, искането на страната за допълване на решението в частта за разноските
с съдебни разноски 200.00лева, адвокатско възнаграждение, се явява доказана
и основателна и като такава следва да бъде уважена.
От материалите по в.гр.д. № 278/2017г. по описа на БОС се установява, че
ищецът /въззивник М.Б. е заплатил следните суми: 25 лева държавна такса за
образуване на делото /лист 12/; 600 лева адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 09.02.2017г. /лист 13/; 5.00 лева такса за издаване на съдебно
3
удостоверение /лист 71/ и 10.00 лева държавна такса за вписване на исковата
молба /лист 73/. Видно от съдържанието на въззивната жалба е, че
жалбоподателят Б. е заявил искане за присъждане на съдебни разноски пред
двете инстанции, както и че преди проведеното последно открито с.з. по
делото страната е представила списък по чл.80 ГПК /лист 93/, с който е
претендирала сумите: 25 лева държавна такса; 600 лева адвокатско
възнаграждение; 5.00 лева такса за съдебно удостоверение и 10.00 лева
държавна такса за вписване на исковата молба.
С оглед на изложеното несъмнено е, че М.Б. е сторил по в.гр.д. № 278/2017г.
по описа на ВКС не само съдебните разноски, присъдени му с решение с №
136/24.03.2022г. – 30.00 лева държавна такса и 600.00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, но и сумите : 5.00 лева такса за съдебно
удостоверение и 10.00 лева държавна такса за вписване на исковата молба.
Ето защо искането на страната за допълване на решението в частта за
разноските с присъждане и на сумите 5.00 лева такса за съдебно
удостоверение и 10.00 лева държавна такса за вписване на поправена искова
молба се явява доказана и основателна и като такава следва да се уважи.
Съдът намира за неоснователно искането на И.Г. за отмяна на решението в
частта за разноските, присъдени на Мустафа Буручки, а именно: 30 лева
заплатена държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. №
3626/2020г. по описа на ВКС и 30 лева държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 152/2019г. по описа на ВКС, 200.00 лева
адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 73/2020 г. по описа на БОС, поради
което следва да го остави без уважение.
От материалите по в.гр.д. № 73/2020г. по описа на БОС се установява, че
ищецът М.Б. е представляван в процеса от надлежно упълномощен, съгласно
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.05.2020 г. /листи
23-24/, адвокат П.П.. Съобразно записването в договора за правна помощ и
съдействие, уговореното от страните адвокатско възнаграждение в размер на
200.00 лева, е заплатено в брой. Видно е от делото още, че в хода на процеса –
в проведеното на 09.06.2020г. открито съдебно заседание, ищецът Б.,
действащ чрез адв.П., е представил пред съда списък по чл.80 от ГПК, ведно с
доказателства за съдебни разноски /лист 25/.
Както бе посочено по –горе, материалите по делото установиха по несъмнен
начин факта на своевременно заявено във всяко едно от делата – гр.д. №
152/2019г. и гр.д. № 3626/2020г., двете по описа на ВКС, искане на Б. за
присъждане на съдебни разноски, поради което обстоятелството, че в списъка
по чл.80 от ГПК, представен по в.гр.д. № 564/2020г. по описа на БОС се
съдържа посочване само на адвокатското възнаграждение, заплатено от
страната по същото /в.гр.д. № 564/2020г./ дело, не е основание да се приеме,
че липсва искане на М.Б. за присъждане на съдебните разноски, сторени от
страната в цялото производство, като съвкупност от всички гореизброени
дела.
Следва да се има предвид, че производството по в.гр.д. № 564/2021г. по описа
на БОС е образувано след връщането му от ВКС /гр.д. № 3626/2020г. на ВКС/
с указания за ново разглеждане от друг съдебен състав на БОС, т.е.
настоящият въззивен съдебен състав е разгледал делото като поредна втора
инстанция, поради което в изпълнение на законовите императиви е зачел
всички представени в производството списъци по чл.80 от ГПК от М.Б..
Липсва законово изискване всички разноски на страната да бъдат описани в
един списък, представен в последното производство. В случая разноските за
всяка една инстанция са претендирани от Бурукчки с нарочен списък по всяко
едно от делата, своевременно. В случаите, когато по-горната инстанция след
обезсилване или отмяна на решение връща делото за ново разглеждане,
разноските се присъждат при новото разглеждане, което дава разрешение по
същество на спора. Ето защо, като правна последица от уважаване на
предявения от Мустафа Буручки иск, на същия при условията на чл.78, ал.1
от ГПК се дължат всички своевременно поискани и доказано сторени съдебни
разноски.
4
Искането на И.Г. за изменение на решението в частта за разноските относно
присъдената в полза на Буручки сума от 300 лева адвокатско възнаграждение
по гр.д. № 48/2014г., съдът счита за основателно и като такова следва да го
уважи.
От материалите по гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев се установи,
че ищецът Б. е надлежно представляван в процеса от адвокат Величка
Атанасова, до окончателното свършване на производството във всички
инстанции /пълномощно, лист 68 в делото/. Видно от съдържанието на
съдебен протокол от 02.10.2014г., в проведеното последно открито с.з. – в
което съдебното дирене е обявено за приключено и е даден ход по същество,
ищецът Б. чрез адв. Атанасова е заявил искане за присъждане на съдебни
разноски, както и че ще представи списък по чл.80 от ГПК с писмени
бележки, в определен от съда срок /листи 166-167/. Видно от лист 177 по
делото е, че страната е представила такъв списък на 22.10.2014 г., като
приложение към писмена защита с вх. № 6879. Съгласно съдържанието му,
страната претендира съдебни разноски в размер на 300 лева адвокатско
възнаграждение. По делото липсва документ, изходящ от страните
/упълномощителя М.Б. и пълномощника/адвокат Величка Атанасова, сочещ
на уговорено и заплатено по делото адвокатско възнаграждение. Ето защо
съдът счита за основателна молбата на И.Г. за изменение на решение №
136/24.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на БОС, в
частта за разноските, с което е уважено искането на М.Б. за присъждане на
съдебни разноски в размер на 300.00 лева, представляващо адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев.
Твърдението на М.Б., че на лист 69 в делото са приложени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от Мустафа Буручки на
адв.Величка Атанасова, е недоказано. На лист 69 в делото са пришити
пълномощно от И.Г. и договор за правна защита и съдействие, сключен
между Г. и адв.И.И.. Представеното по делото от процесуалния представител
на Буручки пълномощно се намира на лист 68 като на гърба на същия не е
обективиран договор за правна защита и съдействие, сключен между М.Б. и
адв.Атанасова. По делото липсва документ, удостоверяващ платена от
Мустафа Буручки на адв.Величка Атанасова хонорар в размер на 300 лева,
поради което съдът намира за неоснователно възражението на М.Б. за сторен
от страната разход по гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев, в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 136/24.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 564/2021г.
по описа на БОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН
**********, с.Д., община Г., област Благоевград да заплати на М.М. Б., ЕГН
**********, с.Д., община Г., област Благоевград съдебни разноски по делото
както следва: 5.00 /пет/ лева такса за съдебно удостоверение и 10.00 /десет/
лева държавна такса за вписване на исковата молба, сторени по в.гр.д. №
278/2017 г. по описа на БОС; 25.00 /двадесет и пет/ лева държавна такса за
разглеждане на касационната жалба, заплатени по гр.д. № 152/2019г. по описа
на ВКС; 25.00 /двадесет и пет/ лева държавна такса за разглеждане на
касационната жалба, заплатена по гр.д. № 3626/2020 г. по описа на ВКС; 200
/двеста/ лева адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 564/2021г. по описа на
БОС.
ИЗМЕНЯ решение № 136/24.03.2022г., постановено по в.гр.д. № 564/2021г. по
описа на БОС, в частта за разноските като ОТХВЪРЛЯ искането на М. М. Б.,
ЕГН **********, с.Д., община Г., област Благоевград за присъждане на
съдебни разноски в размер на 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение
по гр.д. № 48/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев като ОСТАВЯ БЕЗ
5
УВАЖЕНИЕ молбата на ИСМ. ИСМ. Г., ЕГН **********, с.Д., община Г.,
област Благоевград с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК в останалата част
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6