РЕШЕНИЕ
№ 14741
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110167445 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „................“ АД ЕИК ................. с предявен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, срещу Е. В. Т. ЕГН **********
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи
сумата в размер на 1000 лева, представляваща получена на 22.05.2017 г. без правно
основание парична сума във връзка с решение № 103043 от 24.04.2019 г., постановено
по гр.д. № 13991/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение от 20.05.2021 г. по в.
гр.д. № 14041/2019 г. по описа на СГС, с което е установена липса на валидно сключен
онлайн договор за потребителски кредит Екстра № ....................... г. между „................“
АД и Е. В. Т., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
21669/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищцовото дружество твърди, че с решение № 103043 от 24.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 13991/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с решение от
20.05.2021 г. по в. гр.д. № 14041/2019 г. по описа на СГС, било прието, че между
страните не е сключен валидно онлайн договор за потребителски кредит Екстра №
....................... г. Поддържа, че от приетата по гр.д. № 13991/2018 г. по описа на СРС
съдебно – счетоводна експертиза било установено безспорно, че ответницата е
получила сумата в размер на 1000 лв., с разписка на „............ АД № .................. г. срещу
представена лична карта и положен от нея подпис. Твърди, че до предявяването на иска
не е осъществено никакво плащане от ответницата. Претендира разноски.
Ответницата депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете. Поддържа, че от исковата молба не ставало ясно дали процесната
сума се претендира като дадена на отпаднало основание или при начална липса на
основание. Оспорва реално да е получавала сумата в размер на 1000 лв. При условията
1
на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно приетото в съдебната практика /т. напр. решение № 227/22.03.2019г. по
гр.д. № 896/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 239/16.07.2013г. по гр.д. № дело №
1050/2012 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е един. С него ищецът
претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже
единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил
даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже
даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже
даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако
основанието съществува /осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им
последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване,
разваляне, отменяне или прекратяване по други причина на сделката/, искът е
неоснователен.
Съдът определя правната квалификация на иска въз основа на твърденията на
ищеца за пораждащите спорното материално право факти, изложени в исковата молба
и евентуално – при направените от ищеца уточнения, когато съдът е дал указания по
реда на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК или по реда на чл. 145, ал. 1 и 2
ГПК. Като съобрази изложените в исковата молба твърдения, преповтарящи
твърденията, обективирани в заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК вх.
№81535/21.04.2022 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 21669/2022 г. по описа
на СРС, 29 състав, съдът приема, че предявеният от ищцовото дружество иск по реда
на чл.422 ГПК намира правното си основание в чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
За основателност на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, както и
претенцията си по размер.
Ответницата следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, респ. че е налице основание за задържане на получената сума, а при
установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасила
задълженията си.
Не се спори между страните и от представените от ищеца с исковата молба
доказателства –решение № 103043 от 24.04.2019 г., постановено по гр.д. № 13991/2018
г. по описа на СРС, потвърдено с решение от 20.05.2021 г. по в. гр.д. № 14041/2019 г.
по описа на СГС се установява, че предявените от „................“ АД ЕИК .................
срещу ответницата Е. В. Т. ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че Е. В. Т. дължи на ищеца „................“ АД сумите в
размер на 1000 лв. главница по договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ №
....................... г., договорна лихва в размер на 360 лева за периода от 22.05.2017 г. до
01.11.2017 г., договорна такса „ГАРАНТ“ в размер на 740 лева за периода от
22.05.2017 г. до 01.11.2017 г., лихва за забава в размер на 14,20 лева за периода от
2
23.06.2017 г. до 01.11.2017 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№78501/2017 г. по описа на СРС са били отхвърлени като неоснователни. Не се
спори между страните, че в решаващите си мотиви първонистанционният и въззивният
съд са приели, че сумата по процесния договор за потребителски кредит „Екстра“ №
....................... г. е била преведена на ответницата Е. Т. чрез системата „е-pay“ на
22.05.2017 г. в размер на 1000 лв., като, макар да е установено безспорно, че
ответницата е получила сумата от 1000 лв., предоставена й от ищцовото дружество,
съдилищата са приели, че ищецът не е провел пълно и главно доказване че сумата е
получена на договорно основание по силата на твърдения договор за потребителски
кредит, респ. при условията, съдържащи се в него. Действително, мотивите към
съдебното решение не са част от него, но същите се ползват с доказателствена сила,
чието оборване е възможно с всякакви доказателствени средства. По делото от ищеца е
представена неоспорена от ответницата в срока по чл.133 ГПК разписка за извършено
плащане №.................. г. /л.10/, видно от която ищцовото дружество „................“ АД
ЕИК ................. /с предходно наименование „................“ ООД/ е превело в полза на Е.
В. Т. ЕГН **********0, л.к.№*********, издадена на 28.05.2015 г. сумата от 1000 лв.,
с посочено основание паричен превод по договор №65365/22.05.2017 г. При
недействителност на договора дължима е сумата, получена в заем, като дължимостта
на тази сума съдът намира за доказана от представените по делото доказателства.
Търсената в производството сума се явява получена без основание – недействителният
договор не поражда права. При съществуващите пороци на договора, ответникът не
може да противопостави никакви благоприятни за него последици, с източник
нищожния договор. Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Нищожният
договор е равностоен на липсващо основание за получаване на дадена облага и касае
всички плащания по договора /така Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС/. Следователно, посочената сума е била получена от ответницата
и същата дължи връщането й на ищцовото дружество. Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни.
Ето защо на разглеждане подлежи релевираното от ответницата евентуално
възражение за погасяване по давност на вземането.
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 Г., Пленум на ВС, вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с
изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като е различен моментът, в
който вземането става изискуемо според различните състави. В случая е налице
първата хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно плащане без основание, а в цитираното
постановление е прието, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието не е налице при самото извършване на престацията, поради което следва
да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. От
приетата по делото разписка за извършено плащане се установява, че процесната сума
е била получена от ответницата на 22.05.2017 г., с оглед на което следва да се приеме,
че законоустановения давностен срок за процесното вземане изтича на 22.05.2022 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, откогато се счита
предявен искът по арг.от чл.422 ал.1 ГПК, е подадено на 21.04.2022 г., което е преди
погасяване на задължението по давност, а искът е прекъснал давността, поради което
възражението на ответницата за погасяване по давност на задължението е
неоснователно.
С оглед изложеното искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се
3
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, а като законна
последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва за забава
върху главницата, считано от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищцовото дружество.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Е. Т. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 25 лева за платена
държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
помощ и съдействие от 09.12.2022 г., находящ се на л. 4 гръб от делото, който,
съгласно уговореното в същия, служи за разписка на договорената и получена сума в
размер на 400 лв. адвокатски хонорар. Искането на ищеца да му бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 690 лв.
съгласно представения списък по чл.80 ГПК е неоснователно, доколкото по делото
липсват доказателства такова да е било реално заплатено в посочения размер.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за
изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК,
а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски
по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС/. На ищеца /заявител в заповедното
производство/ се дължат разноски в размер на 25,80 лв. за платена държавна такса и
300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие
от 20.04.2022 г., находящ се на л.6 от ч.гр.д.№ 21669/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, който, съгласно уговореното в същия, служи за разписка на договорената и
получена сума в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, че Е. В. Т. ЕГН ********** с адрес гр..................... ДЪЛЖИ на
„................“ АД ЕИК ................., съдебен адрес гр.София,
бул.“...............................главница в размер на 1000 лева, представляваща получена на
22.05.2017 г. без правно основание парична сума, ведно със законна лихва за периода
от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 21669/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. В. Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
4
„................“ АД ЕИК ................. сумата от 425 лева разноски в исковото производство и
сумата в размер на 325,80 лева разноски по ч.гр.д.№ 21669/2022 г. по описа на СРС, 29
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5