Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №402
гр. ВРАЦА, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на единадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
при участието на секретар Виолета
Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр. дело N`657 по описа за 2019, за да се произнесе взе предвид:
Адв. Е.
В.М. ***, като проц. представител на С.Д.П.
с ЕГН ********** и управител на ЕТ "ТЕХСИМ-С.П." със седалище и адрес
на управление гр.Плевен ул."***"№20 ,ЕИК *********, е подала въззивна жалба против решение №197/22.08.2019
г по гр.д.№ 1739/17 г по описа на
РС-Мездра, с което ЕТ „ТЕХСИМ-С.П.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № 20, е осъден да заплати на Професионална гимназия по
каменообработване с. Кунино, общ. Роман,
ЕИК *********, сумата от 1200 лв.,
представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на МПС - товарен
автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ВР 1097 ТВ, сключен между страните на
03.04.2015 год., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното
и заплащане, начиная от 22.11.2017 год., сумата от 894.60 лв., представляваща договорна лихва за забава за периода от
16.05.2015 г. до 15.11.2017 г., сумата от 1740
лв., представляваща обезщетение за ползване на наетата вещ след
прекратяване на договора – за периода от 04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху горната сума до окончателното и заплащане, начиная от
22.11.2017 год., както и сумата от 1896
лв. деловодни разноски.
В жалбата се навеждат доводи ,че решението на
МРС е незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
немотивирано и необосновано.
Твърди
се още ,че първоинстанционният съд в мотивите си не е направил никаква преценка
на събраните писмени доказателства ,не е
посочено кои факти е приел за доказани?Освен това решаващият съдия не бил анализирал и обсъдил
събраните доказателства, с което било нарушено изискването на чл. 236 ал.2 от ГПК. МРСъд бил задължил ищеца да представи оригиналните св-во за регистрация на
процесното МПС, документи от последно минаване на ГТП, плащане на
застраховка" гр. отговорност ", които не са представени, но и не са
коментирани тези факти във финалното решение.
Моли се решението на МРСъд да бъде отменено и постановено друго ,с което
предявените искове бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С жалбата се представят допълнително:
постановление от 02.05.2018 г на АП-София,като се прави искане да се изиска ДП №162/16 г на МВР Роман
и справка от РП-Мездра как е приключило разследването по повод противозаконното
присвояване процесното МПС от неизвестен
извършител? Освен това се иска и разпит на св. С.С.- бивш директор на проф. гимназия в с.Кунино, без посочване за
какви обстоятелства и факти се сочи?
С
въззивната жалба жалбоподателят ,чрез адв. М. , иска на
осн.чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК производството по делото да се спре до решаване и
приключване досъдебното производство по горепосочените преписки на РУ на МВР
-Роман и РП-Мездра, касаещи незаконното
присвояване на процесния товарен автомобил.Претендират се и разноски.
С срока за отговор на въззивната жалба проц.
представител на ПГК с.Кунино- адв. Ст. К. поддържа,че жалбата е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена ,
а решението на МРСъд потвърдено с всички
законни последици.
Освен това адв. К. заявява, че не следва да се приема
представеното постановление от АП-София, тъй като вече е приложено пред МРСъд , а другите искания за събиране на писмени доказателства/ преписка от РУ- Роман и от РП-Мездра , както
и разпит на свидетел/, са преклудирани съгласно чл. 266 ал.1 от ГПК.
Проц. представител на ответника се противопоставя
на искането на жалбоподателя, чрез адв. М. , за
спиране нанастоящето въз. дело до решаване на преписките на РУ-Роман и РП-Мездра, като
неоснователно.
С отговора
не се правят нови доказателствени
искания.
Съд. състав се е произнесъл с определение№909/13.11.2019 г по направените
в жалбата доказателствени искания, изложил е подробни мотиви по тях защо ги
отхвърля и защо отхвърля искането на
жалбоподателя за спиране на съд. производство по делото до решаване на преписката по
досъдебно производство в РП-Мездра.
Съд.
състав при Врач. Окр. съд приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима,
тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване , срещу акт
от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество жалбата е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред МРС Професионална
гимназия по каменообработване с. Кунино,
общ. Роман, ЕИК ********* е предявила обективно
съединени искове против ЕТ „ТЕХСИМ-С.П.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № 20,
с който ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лв. представляваща наемна цена на товарен автомобил марка „ГАЗ“ с рег. № ВР 1097
ТВ, собственост на ищеца,за периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане; сумата от 894.60 лв. лихва за забавено плащане по
периоди на възникване на всяко едно от месечните задължения за наем до
15.11.2017 г.; сумата от 1740 лв.
представляваща обезщетение за ползване на автомобила от което собственика е бил
лишен след изтичане на договора за наем до завеждане ИМ – за периода от
04.04.2016 г. до 15.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и на основание чл. 233
ал. 1 ЗЗД ответника да бъде осъден да
върне на ищеца процесния автомобил. При условията на евентуалност е
предявен и иск, ако автомобила не се намери или се укаже унищожен ,ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2500 лв. представляваща стойността на процесния ТА„ГАЗ“ с рег. № ВР 1097 ТВ.
В ИМ
ищецът твърди,че с писмен договор за
наем от 03.04.2015 г автомобила е даден под
наем на ответника за срок от една година срещу наемна цена от 1200 лв., като
700 лв. от наема, представляваща наемната цена за 7 месеца, бъдат вложени в
ремонт на автомобила, а останалите 500 лв. от наемната цена да бъдат платени по
100 лв.месечно за срок от пет месеца, не по-късно от 15-то число на следващия
месец срещу издадена данъчна фактура.
На същата дата 03.04.2015 г автомобила е предаден
на ответника с приемо- предавателен протокол,подписан от двете страни.
Твърди се, че до момента на подаване на исковата
молба ответникаът не е платил нито един месечен наем, нито е върнал наетата вещ
след изтичане на договора. На 10.06.2016 г. директора на училището е изпратил
писмо до ответника, с което го е поканил да плати наем в размер на 500 лв. или
да върне наетата вещ в пет дневен срок. Ответникът е отговорил, че е подал
жалба за издирване на автомобила, тъй като същия е изчезнал.
В срока
за отговор на ИМ ответникът оспорва исковете. Твърди, че не е получил автомобила и не го е ползвал за процесния период посочен в договора . Не оспорва подписите върху договора за наем и
протокола за предаване,но е заявил,че ТА нямал дори акумулатор за да напусне
училището, не му е предаден, тъй като е бил технически неизправен и без редовни
документи за движение, поради което е
останал в двора на училището и не е вземан от него. Твърди също ,че директора на училището -ищец му казал,че
автообила е предаден на лицето Д.В.Й. от гр.Червен бряг и сигурно бил нарязан
за скраб.Бил пуснал жалба за издирване на автомобила до РУ МВР гр.Роман и
ОП-Враца.
Предвид
съраните писмени доказателства от факт. страна съд. састав приема следното:
От
приложения писмен договор за наем от 03.04.2015
г се установява ,че процесния автомобил
е даден под наем на ответника за срок от една година срещу наемна цена от 1200
лв., като са уговорени клаузи както следва: 700 лв. от наема, представляваща
наемната цена за 7 месеца, бъдат вложени в ремонт на автомобила, а останалите
500 лв. от наемната цена да бъдат платени по 100 лв.месечно за срок от пет
месеца, не по-късно от 15-то число на следващия месец срещу издадена данъчна
фактура.
На същата дата 03.04.2015 г автомобила е предаден
на ответника с приемо- предавателен протокол, подписан от двете страни с
печати и е приложен по делото.
Приложено е копие от свидетелство за регистрация
на ТА "Газ 53" с рег.Вр1097ТВ ,че е регистриран на 27.10.1988 г като
собственост на "Техникум по каменна обработка"с.Кунино.
Приложени са
предупредително писмо от ищеца от 10.06.2016 г до ответника за връщане на автомобила и
заплащане на неговата наемна цена както и писмо от 30.06.2016 от ответника до
ищеца,че ТА се издирва от РПУ гр.Роман ,тъй като бил напуснал училището без документи и изкаран от лице, което не било упълномощено от
ответника.
Приложено е постановление от 27.04.2017 г на
РП-Мездра за спиране на нак. производство против неизвестен извършител относно
процесния ТА на осн. чл. 206 ал.1 НК- разпореждане с чужда вещ както и
постановление от САПр от 02.05.2018 г с, с което е отменено постановлението на
МРП за спиране нак. производство и указания за продължаване на досъдебното производство по отношение на процесния ТА.
По
делото пред МРСъд е назначена и изслушана съдебно автотехническа експертиза и
допълнителна такава, в заключението на които, неоспорени от страните и приети
от съда, вещото лице е посочило, че към момента на съставяне на
приемо-предавателния протокол на 03.04.2015 г действителна стройност на
процесния товарен автомобил е 816 лв., ако е с бензинов двигател и 888 лв., ако
е с дизелов двигател, а към месец юни 2018 г. – момента на изготвяне на
експертизата е 680 лв. с бензинов двигател и 740 лв. с дизелов двигател.
Претендирания месечен пазарен наем за периода от 04.04.2016 г. до 05.11.2017 г.
е средно по 80 лв. на месец или обща сума за процесния исков период- 1440 лв.Пазарната цена на такъв ТА варирала около 2000 лв, но ако е запазен и в движение.
Пред
МРСъд е разпитан свидетеля Константин
Тодоров който работи в ПГКО с. Кунино като майстор поддръжка. Твърди че
гимназията е имала автомобил като
процесния както е индивидуализиран в ИМ.
Разбрал ,че автомобила ще бъде даден под наем. След няколко дни дошъл друг
автомобил и на твърд буксир изкарал процесния
товарен автообил, тъй като не е
бил в движение. Разбрал, че лице от Перник ще вземе автомобила под наем, за да
му направи ремонт. Не познава човека който е изкарал автомобила.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.Не е
спорно между страните ,че на 03.04.2015 г са сключили договор за наем на
процесния ТА "Газ 53" с рег.Вр1097
ТВ,с посочените условия в него, за който
ТА от свидетелството за регистрация се
доказва ,че е собственост на ищеца- Училището по каменоделство в с.Кунино.
От представения приемо- предавателен протокол се
установява ,че и двете страни с
подписите си от 03.04.2015 са установили
,че ТА е предаден на ответника.Въпреки ,че ответникът твърди ,че не е изкарал ТА от двора на училището
,неговите търдения не се подкрепят с никакви доказателства. Св. К.Тодоров
установява, че автомобила е изкаран на
буксир от друг автомобил, но ответникът С. Пацов не установява на коя дата е изкаран ТА и че
лицето, което го е изкарало не
е от неговата фирма.При оспорване
на приемо-предавателниая протокол от С.Пацов в негова тежест е да докаже твърдението си, че не го е изкарал от двора
на училището. До края на съдебното следствие такива доказателства Пацов не е
ангажирал.
2.Договора
за наем е породил своето действие с клаузите
в него за 1 г т.е. от 03.04.2015
г до 03.04.2016 г при наличие на облигационно отношение между двете страни.
След 03.04.2016 г ответникът поради
прекратяване на договора като наемател
дължи връщане на ТА на осн.чл.233 ал.1 от ЗЗД.
Неоснователнши са твърденията на С.Пацов за липса на
наемно правоотношение между него и ответника, тъй като не е ползвал
процесния ТА "Газ 53", защото
бил изчезнал и че той не го е изкарал от двора на училището. По делото
безспорно се доказа наличието на подписан приемо- предавателен протокол с
подписа на двете страни, неоспорени от тях и печат от фирмата на ответника и на директора на
училището- ищец. По делото
липсват всякакви доказателства за заплащане от С.П. на наемни вноски по сключения договор за наем
за периода на действието на същия, поради което претенцията за заплащане на наемните вноски за
периода от 03.04.2015 г. до 03.04.2016 г. се явява основателна и установена по
размер, поради което следва да се уважи изцяло до размера на сумата от 1200 лв.
Не се представиха по делото доказателства ответникът да е ремонтирал МПС, за
което да е използвал сума в размер на 7 месечни наемни вноски ,поради което дължи наем за целия период на договора.
Съгласно
чл. 2 ал. 3 от договора страните са уговорили лихва за забава в плащането на
наемна вноска в размер на 0.1 % дневно от дължимата сума. Съгласно нормата на чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като нормата е
диспозитивна и съответно страните могат да уговорят и друг размер, какъвто е
настоящия случай-0,1% дневна лихва за всеки просрочен ден.Законосъобразно с
калкулатор- лихви първоинстанционният
съдия е изчислил нейния размер от 894,60 лв за периода 16.05.2015-15.11.2017 г.
3.От
доказателствата по делото се установява
,че след изтичане на договора за наем на ТА същият не е върнат на собственика,
като наемодателят-ищец се е противопоставил наемателя да продължи да ползва
веща, видно от неоспореното от ответната страна предупредително писмо на лист
12 от делото пред МРСъд. Съгласно чл. 236 ал. 2 ЗЗД,
ако наемателят продължи ползването на наетата вещ, въпреки противопоставянето
на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор.С оглед на това ответникът дължи обезщетение на ищеца за невъзможността да
ползва ТА по 100 лв месечно за исковия период от 04.04.2016 г до 15.11.2017 г
т.е. 1740 лв.
3.В
случая е безспорно ,че ТА"Газ53" след прекратяване наемния договор не
е върнат от ответника на ищеца,а е
налице и досъдебно производство и
разследване къде се намира същия.Няма доказатилства
по делото той да е унищожен , а ищецът е направил искане
при условията на евентуалност,ако не му си върне да му се заплати от
жалбоподателя неговата равностойност. Затова след прекратяване на
договора за наем между страните на
04.04.2016 г поради изтичането му, "ТА ГАЗ 53" следва да бъде върнат от С.П. като ЕТ
Техсим- С.П." от гр.Плевен на ищеца- ПГПК-с.Кунино. Тъй като ответникът твърди ,че камиона е изчезнал и
е пуснал жалба до РПУ Роман и РП-Мездра,
то той дължи равностойността на същия.
В.л. е дало пазарната оценка на процесния
ТА ако е с бензинов двигател и ако е с дизелов такъв. Не се доказва по
делото какъв е двигателя на автомобила , но от доп. експертиза съдът приема по-
малката стойност на ТА от 740 лв.Освен това в.л. е посочило, че
такива автомобили много рядко се предлагат на пазара.
Затова
следва да се отмени решението на МРСъд частично и ответникът да бъде осъден да заплати
раностойността на процесния ТА в размер на 740 лв ,вместо да бъде осъден да върне нещо ,което го няма. При
евентуално приключване в бъдеще досъдебното производство срещу неизвестен извършител по чл. 206 ал.1
от НК ангажимента на С.П. да заплати на
ответника равностойността на вещ,
която е получил, остава.
Пред
МРСъд са присъдени разноски от 1896 лв,
като няма възражения от ответника за адв. хонорар на проц. представител на
ищеца.
С оглед
гореизложеното поради частично съвпадение изводите на въззивната
инстанция с тези на МРСъд, решението на МРС следва да бъде частично потвърдено
, а жалбата отхвърлена с всички законни последици.При този изход на делото
жалбоподателя дължи на ответника направените от него разноски пред въззивната
инстанция за един адвокад- възнаграждение
от 1370 лв по приложения договор за правна защита и съдействие и пл.
документ по банков път.
Изпратената
по пощата писмена защита от адв. М. до ВОС като проц. представител на о
жалбоподателя, е входирана във ВОС на 11.12.2019 г в 12 ч и 15 мин. след приключване на съдебното
заседнаие с всички дела за деня.
водим от горното съд. състав при Врач. Окр.
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение№
197/20.08.2019 г по гр. д.№ 1739/17 г по описа на МРСъд, в частта , в която ЕТ
"Техсим-С.П." ЕИК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „***“ № 20, е осъден да върне на Професионална гимназия по каменообработване с. Кунино, общ. Роман, ЕИК ********* вещта
предмет на договор за наем на МПС/ ТА марка "Газ-53" с рег.№Вр1097 ТВ
и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕТ "Техсим-С.П."
ЕИК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“
№ 20, да заплати на Професионална гимназия по каменообработване с. Кунино, общ. Роман, ЕИК *********, сумата
от 740 лв, представляваща
равностойността на вещта предмет на
договор за наем на МПС/ ТА марка "Газ-53" с рег.№Вр1097 ТВ/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 197/20.08.2019 г по гр. д.№ 1739/17
г по описа на МРСъд в останалата част.
ОСЪЖДА
ЕТ "Техсим-С.П." ЕИК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. „***“ № 20, да заплати на Професионална гимназия по
каменообработване с. Кунино, общ. Роман,
ЕИК *********, сумата от 1370 лв
разноски пред въззивната инстанция.
На осн.
чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението е
окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/