Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 316 27.02.2018
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На четиринадесети февруари
Година 2018
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 2501 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Т.Л.Д. против „ЕКВАТОР” ЕООД и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено наложеното на ищцата със Заповед № 276/17.02.2017
г. на управителя на ответното дружество дисциплинарно наказание
„Уволнение“, да бъде отменена Заповед №
277/20.02.2017 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника
на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, да бъде възстановена ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от
517,93 лв., представляваща неплатеното трудово възнаграждение, от които 428,08
лв. за м. януари 2017 г. и 89,85 лв. за м. февруари 2017 г., сумата от
1 096 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението, дължимо за периода 21.02.2017 г. – 21.04.2017 г., както и сумата
от 54,80 лв., представляваща обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск
(съгласно уточняваща молба от 21.06.2017 г.), ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че от
01.10.2012 г. е работила при ответника на длъжността „***”. Твърди също така,
че на 05.01.2017 г. около 15,00 ч. е била извикана в счетоводството на
дружеството, където й е бил оказан психически натиск от страна на управителката
на магазина З.Р. и собственика на търговския център М.Я., които я обвинили, че
е изнасяла стоки от магазина без да ги заплаща, показали й запис от камерите,
разположени в търговската част на обекта и й казали, че ще го пуснат в
медийното пространство и тя няма да си намери друга работа, както и я принудили
да подпише документ, че им дължи сумата от 10 000 лв., като през цялото
време мобилният телефон на ищцата се намирал у З.Р. и тя не можела да се обади
на никого за помощ и подкрепа. Ищцата твърди, че много се изплашила и
притеснила от тези действия на управителката и собственика на магазина, защото
била сама с тях в стаята, не можела да звънне по телефона, а пред вратата
обикаляли роднини на М.Я. в ролята на охранители. На следващо място ищцата
заявява, че поради случилото се на 05.01.2017 г. се страхувала да се яви на
работа на 03.02.2017 г. - след изтичане на платения й отпуск, след което
получила покана да се яви на 13.02.2017 г. при управителя на ответното
дружество и да даде писмени обяснения за извършените от нея нарушения на
трудовата дисциплина, което тя сторила, а впоследствие получила по куриер
Заповед № 276/17.02.2017 г., с която й е наложено наказание „Дисциплинарно
уволнение“. Ищцата счита, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като за да
се стигне до уволнението й, са били използвани заплахи и психическо насилие,
както и че е била уволнена, тъй като не се е съгласила да плаща сумата от
10 000 лв. На 22.03.2017 г. била повикана отново в магазина, като тогава й
била връчена Заповед № 277/20.02.2017 г., с която от същата дата е било прекратено
трудовото й правоотношение на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ – поради
дисциплинарно уволнение, като в заповедта не били посочени никакви обезщетения.
Според ищцата проведеното против нея дисциплинарно производство е опорочено,
тъй като се основава на действия на работодателя, които са наказуеми, а освен
това атакуваните от нея две заповеди противоречат на чл. 189, ал. 1 от КТ. На
04.04.2017 г. ищцата отново била повикана в магазина, за да си вземе трудовата
книжка, като тогава я накарали да се подпише на ведомостите за заплати за м.
януари и м. февруари 2017 г., което тя сторила, но заплатите не й били платени.
След това й бил връчен за подпис протокол, съгласно който тя дължала на
работодателя си обезщетение за неспазено предизвестие и й било наложено да го
подпише. Ищцата оспорва удостовереното с този протокол споразумение за
прихващане, като твърди, че тя не дължи на работодателя посочената в протокола
сума, съответно ответникът й дължи описаните в същия обезщетения и трудово
възнаграждение. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищцата, който поддържа исковете, ангажирани са
доказателства.
Така
предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, като същите са
допустими.
В законоустановения срок ответното дружество е
депозирало писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва, че страните са били в трудово правоотношение през посочения в исковата
молба период. Твърди, че през м. декември 2016 г. е било установено от
началника на търговски център „Екватор“, че ищцата многократно е изнасяла стока
от магазина без да я заплаща, че прибирала пари от клиенти за закупени стоки без
да маркира стоките, както и е извършвала други действия, с които е ощетила
клиентите и дружеството, като на 05.01.2017 г. тя е признала извършеното пред
управителя на дружеството и пред прекия си началник З.Р.. В тази връзка
ответното дружество оспорва твърденията на ищцата, че на тази дата й е бил
оказван натиск, психически тормоз и е била заплашвана. На следващо място се
твърди, че през периода 06.01.2017 г. – 02.02.2017 г. ищцата е ползвала платен
годишен отпуск, но на 03.02.2017 г. и след това не се е явила на работа и е
отсъствала от работа самоволно, без да предупреди управителя на дружеството,
поради което по куриер й е била изпратена покана да се яви и да даде обяснения
за неявяването си на работа за повече от 6 работни дни. На посочената за явяването
й дата ищцата депозирала предварително подготвени обяснения, в които не
изразила съжаление за извършеното от нея нарушение и не изложила конкретни
причини за стореното, след което управителят на дружеството решил, че на ищцата
следва да бъде наложено най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение.
Ответникът твърди, че при уволнението на ищцата са й били начислени дължимите
трудови възнаграждения за м. януари и м. февруари 2017 г., както и обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ – за 2 дни неплатен годишен отпуск за 2017 г. Твърди
също така, че ищцата дължи на ответното дружество обезщетение по чл. 221, ал. 2
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение, поради което е било
извършено прихващане на насрещно дължимите суми до размера на по-малката от тях,
за което е подписан протокола от 04.04.2017 г. Предвид горното, ответното
дружество моли исковете да бъдат отхвърлени, както и да му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответното дружество,
който поддържа отговора и направените в него оспорвания, ангажирани са
доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а това е
видно и от представения по делото трудов договор № 287/01.10.2012 г., че ищцата
Т.Д. е работила в предприятието на ответника „ЕКВАТОР“ ЕООД на длъжността
„***“.
Не се спори също така, че в периода
06.01.2017 г. – 02.02.2017 г. ищцата е ползвала платен годишен отпуск.
Със Заповед № 276/17.02.2017 г., издадена от управителя на ответното
дружество, на Т.Д. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – за това, че след
изтичане на ползвания през периода 06.01.2017 г. – 02.02.2017 г. платен отпуск
тя не се е явила на работа повече от 13 последователни работни дни, без да
предупреди управителя на дружеството, което е квалифицирано от работодателя
като нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ. В мотивите на заповедта също така е
посочено, че от Д. са били поискани обяснения за извършеното от нея нарушение и
на 13.02.2017 г. тя е депозирала предварително подготвено обяснение, в което не
е изложила конкретни причини за стореното и не е изразила съжаление за
извършеното нарушение. Видно от приложената обратна разписка, тази заповед е
била връчена на ищцата на 18.02.2017 г. Искът за отмяната на наложеното
дисциплинарно наказание е предявен на 06.04.2017 г., т.е в случая е спазен
двумесечният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
На 20.02.2017 г. ответникът е издал и Заповед № 277, с която на осн. чл.
330, ал. 1 т. 6 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, считано от
20.02.2017 г., поради дисциплинарното й уволнение, като тази заповед е била
връчена на ищцата на 22.03.2017 г., видно от отбелязването върху документа.
По делото е представена отправената от ответника до Т.Д. покана да се яви
на 13.02.2017 г. в 11 ч. в офиса на дружеството и да даде писмени обяснения за
извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. нанасяне на
вреда на дружеството през м. декември 2016 г. и през м. януари 2017 г. чрез
изнасяне на незаплатена стока и чрез немаркиране на закупени от клиенти хранителни
стоки и неиздаване на касов бон за тях, както и е ощетявала клиенти на магазина
чрез измама в количеството и цената на закупуваните стоки, и 2. самоволно
неявяване на работа през периода 03.02.2017 г. – 08.02.2017 г. след изтичане на
ползвания от нея платен годишен отпуск.
Представени са и дадените от Т.Д. обяснения във връзка с горната покана,
в които тя заявява, че на 05.01.2017 г. е била привикана от управителя на
магазина З.Р. и е била обвинена в нанасянето на вреда на фирмата, както и е
била принудена да подпише документ, че дължи на дружеството сумата от
10 000 лв., който тя не успяла да прочете, поради страх от случващото се,
като Р. й казала да не се явява на работа, ако не внесе част от сумата в срок
до 06.02.2017 г. Поради това и тъй като не разполага с финансови средства,
които да внесе, ищцата посочва в обясненията си, че се е страхувала да се яви
във фирмата след 02.02.2017 г., когато е изтекъл периодът на платения й отпуск.
Като доказателства по делото са приложени два фиша за заплатите на ищцата
за м. януари и м. февруари 2017 г., във втория от които й е начислено и
обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 52,27 лв. за 2 дни неползван платен
годишен отпуск. Представени са и извлечения от разчетно-платежните ведомости на
дружеството за м. януари и м. февруари 2017 г., в които са положени подписи от
ищцата, удостоверяващи получаването на начислените за съответните месеци
трудови възнаграждения и обезщетение.
По делото е приложено копие на Протокол от 04.04.2017 г., подписан от
упълномощен представител на „ЕКВАТОР“ ЕООД и от ищцата, съгласно който „ЕКВАТОР“ ЕООД дължи на Т.Д. сумата от
517,93 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. януари и
февруари 2017 г. и обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за
2017 г., а Т.Д. дължи „ЕКВАТОР“ ЕООД сумата от 548,86 лв., представляваща
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, между които суми е извършено прихващане, в
резултат на което е останало непогасено задължение на Т.Д. към ответното
дружество в размер на 30,93 лв. Ищцата оспорва така извършеното прихващане,
като твърди, че не дължи на ответното дружество посоченото в протокола
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 548,86 лв., съответно
дружеството й дължи посочената в протокола сума от 517,93 лв.
Приложено е и копие на молба на Т.Д. до управителя на „ЕКВАТОР“ ЕООД за
връщане на трудовата й книжка и за предоставяне на копие от трудовия й договор,
която е входирана в ответното дружество на 24.01.2017 г.
Като доказателства по делото са представени копия на подадени от ищцата
жалби до БРП и до Инспекция по труда – Бургас, както и копия на образуваните
във връзка с тези жалби преписки. Видно от образуваната в Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас преписка, в жалбата си ищцата е твърдяла, че спрямо нея са
били извършени незаконосъобразни действия от служители на бившия й работодател
„ЕКВАТОР“ ЕООД, като в преписката липсват данни при извършената проверка да са
били установени такива незаконосъобразни действия.
От приложеното копие на образуваното по жалба на Т.Д. против М.Я. ДП №
1501/2017 г. по описа на БРП е видно, че същото е образувано против неизвестен
извършител за това, че на 05.01.2017 г. в гр. Бургас с цел да принуди Т.Д. да
поеме имуществено задължение, като подпише запис на заповед за сумата от 10 000
лв., я заплашил с насилие и разгласяване на позорящи обстоятелства –
престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е представил копие на влязло в сила
постановление за прекратяване на горепосоченото досъдебно производство, поради
недоказаност на обвинението.
Към отговора на ответника са приложени 4 бр. докладни записки, изготвени
от З.Р. и адресирани до управителя на „ЕКВАТОР“ ЕООД, в три от които се
съдържат твърдения за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина,
които не са посочени в процесната заповед като основания за налагане на
дисциплинарното й наказание „Уволнение“. Поради това съдът намира, че
докладните записки от 15.12.2016 г., 27.12.2016 г. и 05.01.2016 г. са
неотносими към спора по делото. Относимо доказателство е единствено докладната
записка с вх. № 8/08.02.2017 г., с която З.Р. е свела до знанието на управителя
на дружеството, че Т.Д. е следвало да се яви на работа на 03.02.2017 г. след
изтичане на периода на ползване на платен годишен отпуск, но от тази дата и до
датата на изготвяне на докладната записка – 08.02.2017 г. тя не се е явила на
работа.
Видно от представеното писмо на ТД на НАП - Бургас изх. №
94-В-371/26.07.2017 г. до адв. Г., в регистъра на НАП са регистрирани два
трудови договора, сключени с Т.Д. след процесното уволнение, а именно: трудов
договор от 12.04.2017 г. с работодател „ДЖАМБО ЕС.Б“ ЕООД, който е прекратен на
21.04.2017 г., и трудов договор от 21.04.2017 г. с работодател „САЛЕКС“ ООД,
който не е бил прекратен към 24.07.2017 г.
По делото са разпитани шестима свидетели.
Св. Р. (за която на съда е служебно известно, че е практикуващ ***)
заявява, че в началото на м. януари 2017 г. ищцата се е свързала с нея по
телефона и на следващия ден се срещнали, като при срещата им ищцата треперела и
казала на свидетелката, че е била принудена да подпише нещо и дължи 10 000
лв. Свидетелката твърди, че тогава Т.Д. била толкова разстроена, че приятелят й
С. трябвало да обясни подробностите. Свидетелката подробно обяснява разказаното
й от ищцата относно случая, включително, че тя е била заплашвана от
управителката на магазина и собственика на фирмата, че ще пуснат в медиите
запис, на който се виждало, че ищцата взема стоки без да ги плаща, както и че
ще кажат на майка й за случилото се, а пред вратата стояли лица, известни с
това, че са се саморазправяли с други служители на фирмата. Казали й също така,
че ще й вземат колата и апартамента, като всичко това според свидетелката
представлявало психически натиск над ищцата. Свидетелката също така твърди, че
след това ищцата се страхувала да се върне на работа, защото са й казали да не
се явява без парите. В останалата им част съдът намира, че показанията на тази
свидетелка са неотносими към спора по делото и не следва да бъдат обсъждани.
Св. А. (*** с ищцата) твърди, че на 05.01.2017 г. ищцата му се обадила и
му казала, че са я освободили от работа, като тя била изключително разстроена.
След това в дома им му обяснила, че управителката З.Р. и собственикът на
фирмата са я извикали в офиса на дружеството, а пред вратата стояли като охрана
синът и зетят на собственика. При влизането на ищцата в офиса, З.Р. й взела
телефона и личната карта, след което започнали нападки, заплахи и обвинения към
нея, че е вземала стоки без да ги плаща; дали й да подпише документ, като са й
казали, че няма да й върнат личната карта, ако не го разпише; казали й, че в
рамките на един месец трябва да върне 10 000 лв. и ако не го направи
нямало да може да си намери работа в гр. Б.; заплашили я, че ще пуснат някакви
записи в телевизии и други медии, но не му е казала, че са й показали такива
записи; заплашили я, че ще й вземат апартамента и колата и я посъветвали да
вземе заем, за да им върне парите. Според свидетеля всичко това много
разстроило ищцата. Свидетелят заявява, че след изтичането на отпуска й Т.Д. не
отишла на работа, защото й било казано да не се явява там, ако не занесе част
от парите или цялата сума и тя се страхувала да отиде. Свидетелят твърди, че
след уволнението ищцата няколко пъти е ходила в „Екватор“ ЕООД, за да си получи
трудовата книжка, обезщетението и да върне работното си облекло, но не е
получила никакви заплати и обезщетения. В останалата им част показанията на
този свидетел също са неотносими към спора по делото.
Св. У. (*** на ищцата и *** на св. А.) твърди, че в началото на миналата
година ищцата й се обадила по телефона и била много разстроена. Казала й, че на
работа я обвинили, че взема стоки без да ги плаща, затворили я в една стая,
накарали я да разпише документ, че дължи огромна сума, като от всичко това Т.Д.
била много стресирана. Впоследствие ищцата ходила в „ЕКВАТОР“ ЕООД още два пъти
- за да си вземе трудовата книжка и за да върне работното си облекло, като
помолила свидетелката да я придружи, защото се страхувала да отиде сама.
Свидетелката заявява, че при двете посещения е била през цялото време заедно с
ищцата, но в нейно присъствие не са й платили никакви суми, а само я накарали
да подпише един документ. Твърди, че ищцата не й е казвала, че са й показали
някакви видеозаписи.
Св. Б. (*** на „ЕКВАТОР“ ЕООД) заявява, че управителката на магазина е
установила от записите на охранителните камери, че Т.Д. е извършвала
злоупотреби, като вземала различни стоки без да ги плаща. Поради това ищцата
била извикана в офиса, показали й записите и тя си признала, че е вършила това,
казала, че съжалява и била разстроена от постъпката си и плачела. След това тя
сама определила размера на злоупотребите си, като посочила сумата от
10 000 лв. и подписала запис на заповед за тази сума. Свидетелката твърди,
че е влязла в офиса, докато управителката на магазина разговаряла с ищцата,
като обстановката там била спокойна, нямало крясъци и заплахи, нямало никакво
напрежение. Заявява, че лично е изготвила заповед № 277/20.02.2017 г. с цел
подаване на заявление към НАП за прекратяване на трудовия договор с ищцата,
както и за да може тя да се регистрира в Бюрото по труда, ако желае. Според
свидетелката, след като е излязла в платен отпуск Т. два пъти е ходила в
дружеството и е търсила управителя, за да разговаря с него, а след изтичането
на отпуска й тя не се явила на работа 4-5 дни, нито се обадила по телефона, а
се появила едва след като й била изпратена покана за даване на обяснения. По
отношение на протокола от 04.04.2017 г. свидетелката заявява, че ищцата го
прочела, потвърдила пред свидетелката, че разбира неговото значение и го
подписала, като тогава е подписала и ведомостите за заплати. В останалата им
част съдът намира, че показанията на св. Б. са неотносими към спора по делото,
тъй като същите основно касаят подписания от ищцата запис на заповед за сумата
от 10 000 лв., който е извън предмета на настоящото производство.
Св. Я. (*** в „ЕКВАТОР“ ЕООД) твърди, че на 05.01.2017 г. е видяла З.Р. и
Т.Д. да разговарят в офиса на управителя на фирмата, тъй като минавала по
коридора, а вратата на офиса била отворена. Според свидетелката тогава в офиса
не е имало викове и скандали. Твърди, че не е видяла синът и зетят на
управителя на фирмата да стоят пред офиса, докато Т. е била вътре. Заявява, че
след изтичането на отпуска й ищцата не се е явила на работа, а е ходила там
докато е била в отпуск, за да разговаря с управителя. Твърди също така, че на
05.01.2017 г. не е видяла М.Я. във фирмата. В останалата им част показанията и
на тази свидетелка са неотносими към спора по делото.
Св. З.Р. (*** в „ЕКВАТОР“ ЕООД) заявява, че от сигнали на други служители
и от записите на камерите за видеонаблюдение е установила, че ищцата е
извършвала различни нарушения, включително е изнасяла стока от магазина, без да
я маркира и да я заплаща. Поради това в началото на м. януари 2017 г.
свидетелката разговаряла с Т.Д. в офиса на управителя на фирмата, показала й
записите от видеокамерите и тя признала за злоупотребите си, след което
свидетелката извикала управителя на фирмата – М.Я., пред когото ищцата отново
признала извършените от нея злоупотреби, както и че те са били системни. Според
свидетелката ищцата предложила да върне сумите, с които е ощетила работодателя
и сама определила размера на щетата, а именно 10 000 лв. Свидетелката
твърди, че по време на разговора й с Т.Д. в офиса няколко пъти е влизала М.Б.,
като тя присъствала и на част от разговора им, а вратата на офиса през
по-голямата част от времето била отворена. Твърди, че пред офиса не е стоял
никой, както и че по време на разговора им тя и М.Я. не са отправяли заплахи
към ищцата, нито са й казвали да не се връща на работа, докато не върне парите.
Според свидетелката, по време на разговора им ищцата се държала хладнокръвно и
ясно обяснявала как е злоупотребила, като тя е изразила съжаление за стореното
едва след разговор с г-жа Б.. След разговора им и след подписването на записа
на заповед Т.Д. си пуснала молба за отпуск, а след изтичането на отпуска й тя
не се явила на работа, нито се обадила. В останалата им част показанията и на
тази свидетелка по никакъв начин не са относими към спора по делото, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че
предявените искове са неоснователни и недоказани по следните съображения:
На първо място съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен
орган, съгласно изискванията на чл. 192, ал. 1 от КТ, както и в предвидения в
чл. 194, ал. 1 от КТ срок.
Видно от заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „Уволнение“, ищцата е санкционирана за това, че не се е
явявала на работа през периода 03.02.2017 г. - 08.02.2017 г., както и до
издаване на процесната заповед – повече от 13 последователни работни дни, без
да предупреди за това управителя на дружеството, което е квалифицирано в
заповедта като нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. Съдът намира за
неоснователно твърдението на ищцата, че уволнението й следва да бъде отменено
без спорът да се разглежда по същество, тъй като в случая според нея не е била
спазена процедурата по чл. 193 от КТ. В тази връзка по делото е представена
покана от работодателя до ищцата за даване на обяснения във връзка с извършени
от нея нарушения на трудовата дисциплина, едното от които е именно неявяването
й на работа през периода 03.02.2017 г. - 08.02.2017 г. Представено е и копие на
дадените от ищцата обяснения във връзка с тази покана, в които тя е заявила, че
не се е явила на работа след изтичането на платения й отпуск, тъй като преди
това З.Р. й е казала да не се явява на работа без част от сумата от 10 000
лв., за която е подписала запис на заповед, поради което и тъй като не
разполагала с финансови средства ищцата се страхувала да се яви във фирмата. С
оглед на така представените доказателства, установяващи, че от ищцата са били
поискани обяснения във връзка с деянието, за което й е наложено дисциплинарното
наказание, като тя е дала такива обяснения и същите са били обсъдени в
процесната заповед, съдът намира, че в случая работодателят не е допуснал
нарушение на процедурата по чл. 193 от КТ.
По същество съдът намира, че по
делото безспорно се установи, че ищцата действително е извършила деянието, за
което е санкционирана, а именно не се е явявала на работа през периода
03.02.2017 г. – 08.02.2017 г., както и след това до датата на уволнението й,
още повече, че тя не оспорва този факт, а напротив – домогва се да докаже
наличие на уважителни причини за неявяването си, изразяващи се в страх и
притеснение да се яви на работа с оглед на отправени спрямо нея заплахи от
страна на прекия й началник и на управителя на дружеството. Съдът намира, че
тези твърдения на ищцата останаха недоказани по делото, тъй като водените от
нея свидетели нямат лични и преки впечатления от случилото се на 05.01.2017 г.,
а същите преразказват това, което Т.Д. им е разказала относно случая. Поради
това и тъй като не са подкрепени от други доказателства показанията на тези
свидетели не следва да бъдат ценени като достоверни. От друга страна водените
от ответника свидетели имат лични впечатления от срещата между ищцата и
управителката на магазина, като тези свидетели установяват, че по време на
техния разговор не е имало никакви викове и заплахи, а напротив – обстановката
в офиса е била спокойна. Не се установи също така твърдението на ищцата, че е
била заставена против волята си да подпише в полза на работодателя си запис на
заповед за сумата от 10 000 лв., както и че й е било казано да не се явява
на работа без парите или част от тях, тъй като в тази връзка са ангажирани само
показанията на водените от нея свидетели, които не са били очевидци и
пресъздават изцяло казаното им от нея относно този случай.
Извън горното съдът намира, че дори
защитните твърдения на ищцата да бяха доказани, то от тях не може да се направи
извод за липса на извършено от ищцата дисциплинарно нарушение или за
извинителни причини, поради които то е било извършено, тъй като ако тя
действително е била в такова стресово състояние, че не е могла да се яви на
работа, то е следвало след изтичането на отпуска й да уведоми работодателя си,
че няма да се яви на работа и да предприеме последващи действия по прекратяване
на трудовото им правоотношение, ако е нямала намерение да продължава да работи
там, или други адекватни на ситуацията действия, но не и самоволно и без никакви
обяснения да се отклони от изпълнение на трудовите си функции, което е
основното й задължение по сключения с ответника трудов договор.
Според съда в случая при налагане на
дисиплинарното наказание „Уволнение” на ищцата работодателят е съобразил критериите
по чл. 189, ал. 1 от КТ, като е взел
предвид тежестта на нарушението – неявяването й на работа през период, който
многократно надвишава предвидения в чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ период от 2
последователни работни дни, обстоятелствата, при които то е извършено, а именно
при липса на известни за него основателни причини за извършване на деянието,
като е взел предвид и поведението на работника, а именно липсата на каквото и
да било съжаление за стореното, както е посочено в атакуваната заповед.
С
оглед на горното съдът намира, че в случая са били налице всички предвидени в
КТ условия за налагане на ищцата на дисциплинарно наказание „Уволнение” на осн.
чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което предявеният иск за признаването му за
незаконно и за отмяна на заповедта, с което е наложено това наказание, е
недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
така установената законосъобразност на наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание „Уволнение“, неоснователно е и искането за отмяна на Заповед №
277/20.02.2017 г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ – поради
дисциплинарното й уволнение.
Предвид неоснователността на главния иск,
следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
от КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност, както и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на
1 096 лв. за оставането й без работа поради уволнението за период от 2
месеца.
По отношение на исковете за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 517,93 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. януари 2017 г. (428,08 лв.) и м. февруари 2017 г. (89,85
лв.), както и сумата от 54,80 лв., представляваща обезщетение за 2 дни
неползван платен годишен отпуск, съдът намира същите за неоснователни по
следните съображения:
На първо място следва да се посочи, че от представения
по делото фиш за работната заплата на ищцата за м. февруари 2017 г. е видно, че
в дължимата й за този месец сума от 89,85 лв. (бруто 107,16 лв.) й е било
начислено и обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 52,27 лв. - за 2 дни
неползван отпуск, като ищцата не е ангажирала доказателства във връзка с
искания от нея размер на това възнаграждение, а именно 54,80 лв.
На следващо място съдът намира, че задължението на
ответника да плати на ищцата полагащите й се трудови възнаграждения за м.
януари и м. февруари 2017 г., както и включеното в начислената на ищцата сума за
м. февруари 2017 г. обезщетение по чл. 224 от КТ, са били погасени чрез
извършване на прихващане между тези суми и дължимото от ищцата на ответника
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 1 месечно брутно трудово
възнаграждение, а именно 548,86 лв. (съгласно фиша за последния отработен от
нея пълен месец – м. януари 2017 г.), което прихващане е извършено с подписан
между тях протокол от 04.04.2017 г. Ищцата първоначално е изложила твърдения,
че този протокол е нищожен, като след дадени й указания е уточнила, че оспорва
извършеното с протокола прихващане, тъй като счита, че не дължи никаква сума на
работодателя си. Съдът намира това оспорване за неоснователно, тъй като
съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение в условията на безсрочно
трудово правоотношение (каквато е настоящата хипотеза) работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за 1 месец, какъвто е срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, а в случая се установи, че
дисциплинарното уволнение на ищцата е законно, съответно тя дължи на ответното
дружество обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в посочения в протокола за
прихващане размер от 548,86 лв. Поради това и тъй като двете страни по
трудовото правоотношение са се съгласили с подписания от тях протокол да
прихванат насрещните си задължения, съдът намира, че по този начин вземанията
на ищцата към ответника за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от КТ са били погасени и към момента работодателят не й дължи търсените от нея
суми, съответно предявените искове за заплащане на тези суми са неоснователни и
също следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените
от него съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 855 лв., от които 850
лв. – платено адвоатско възнаграждение и 5 лв. – платена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение. Съдът намира за неонователно направеното от
процесуалния представител на ищцата възражение за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение, тъй като настоящото дело не се отличава с
ниска фактическа и правна сложност, предявени са няколко иска, а освен това са
проведени няколко съдебни заседания, на които е присъствал адвоката на
ответника, поради което съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение
не е прекомерен.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Л.Д., ЕГН
**********,***, против „ЕКВАТОР”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. „М.р.”, ***,
представлявано от М.Г.Я., искове да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено наложеното на
ищцата със Заповед № 276/17.02.2017 г. на управителя на ответното дружество
дисциплинарно наказание „Уволнение“, да бъде отменена Заповед № 277/20.02.2017
г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата, поради дисциплинарното й уволнение, да бъде
възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден
ответника да й заплати сумата от 517,93 лв. (петстотин и седемнадесет лв. и
деветдесет и три ст.), представляваща неплатеното трудово възнаграждение, от
които 428,08 лв. за м. януари 2017 г. и 89,85 лв. за м. февруари 2017 г.,
сумата от 1 096,00 лв. (хиляда деветдесет и шест лв.), представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, дължимо за периода
21.02.2017 г. – 21.04.2017 г., както и сумата от 54,80 лв. (петдесет и четири лв.
и осемдесет ст.), представляваща обезщетение за 2 дни неползван платен годишен
отпуск, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от
предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т.Л.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕКВАТОР” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес
на управление гр. Б., ж.к. „М.р.”, ***, представлявано от М.Г.Я., сумата от
855,00 лв. (осемстотин петдесет и пет лв.), представляваща
направените от ответника разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС - Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 27.02.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД