Окръжна прокуратура -
Русе, е обвинила подсъдимия Е.М.А., ЕГН **********, с българско и
турско гражданство, роден на ***г***- К., с постоянен адрес в С. и настоящ в
Б., република Т., в това, че на 17.03.2016г., в гр.Бяла, Област
- Русе, на кръгово кръстовище, намиращо се на км 51+800 от първокласен път I-5,
дал дар - подкуп - пари в брой - четири броя банкноти с номинал всяка една от
по 50 евро, със съответен № * ********., № * ********., № ******* и № ********.,
на полицейски орган - Ц.И.Д.- ******* и П.И.Я.- **** - длъжностни лица при Районна
управление гр.Б. - ОД на МВР - Русе, за да не извършат действия по служба -
като полицейски служители осъществяващи контрол по охрана на обществения ред и
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по ЗДвП - да приключат проверка за установяване и
разкриване на административно нарушение или престъпление, съобразно правилата
по чл.170 от ЗДвП и чл.206 от ППЗДвП и да не му съставят акт за установяване на
административно нарушение за допуснато от него като водач на МПС нарушение с
произтичащите от това последици по чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП - „временно се
отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач … който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 ‰,
установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, … както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване
...”, престъпление по чл.304„а” пр.6 от НК, както и в това, че
По
същото време и място, управлявал МПС - товарен автомобил „****” с рег. № **** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 ‰-1,91 ‰, установено по надлежния ред
- Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС - престъпление по чл.343„б” ал.1 от НК.
По
разпореждане на председателя на съда, е проведено предварително изслушване, с
оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Със
съгласието на служебния си защитник, адв.С.С. ***, подсъдимият Е.М.А., признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдебното следствие е
проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа обвинението,
което счита за доказано. Предлага подсъдимият
да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатите обвинения, като му бъде наложено
общо наказание лишаване от свобода за две години и четири месеца, чието
изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 от НК, за изпитателен срок от пет
години. Към него да се присъедини и наказанието глоба в размер десет хиляди лв.
В
защитната си реч, адв.С.С. дава
становище, че обвинението е доказано, но счита поисканите от прокурора
наказания за завишени и несправедливи. Предлага за престъплението по чл.304„а”
пр.6 от НК, да се определи минимално наказание при условията на чл.55 от НК,
както и глоба в двойния размер на левовата равностойност на предмета на
престъплението. Това наказание, като най-тежко, счита, че следва да се наложи
като общо.
Подсъдимият
Е.М.А. се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума
заявява съжаление за извършеното.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Е.М.А. ***- К., на ***г. Има постоянен адрес в с.С., но живее в гр.Б.. Притежава
двойно гражданство - българско и турско. Семеен е, като родените от брака деца
вече са пълнолетни. Не е осъждан в България. От 1989г. постоянно живее и работи
в Т.. Притежава правоспособност за управление на МПС от 23.04.1982г. Срокът на
валидност на българското му СУМПС с № **** изтекъл на 09.06.2015г., но ползва и
валидно турско СУМПС с № L 631620. Не е наказван по административен ред за
нарушения на правилата за движение по пътищата в България.
Подсъдимият
работи като шофьор в „****- гр. Б. и като такъв на 16.03.2016г., управлявал
товарен камион „****” с турски рег. № ****. Към него било прикачено полуремарке
с турски рег. № 16NVК51. С него подс.Е.А. влязъл на
територията на България през ГКПП „Капитан Андреево“. Пътувал за гр.Питещи, Румъния по първокласен път I-5, с намерение да
напусне България през ГКПП „Дунав мост“ - Русе. Около 18:30 часа на
16.03.2016г., спрял на паркинг до с.Куцина, Област - Велико Търново за почивка.
По време на вечерята си обвиняемият изпил 200 - 300 гр. мастика, а след това и
няколко бири. Около полунощ, решил да поспи и легнал да почива. Малко след
05:00 часа на 17.03.2016г. се събудил и решил да продължи пътуването си.
Съгласно
предварително утвърден от началника на Районно управление - гр.Бяла при ОД на
МВР - Русе график, свидетелят Ц.И.Д., ** в група „Териториална полиция“ при
сектор „Охранителна полиция - охрана на обществения ред“ и свид. П. И. Я., ****
в група „Пътен контрол“ към сектор „Охранителна полиция“ от били дежурни от 20:00
часа на 16.03.2016г. до 08:00 часа на 17.03.2016г. На полицейските служители
било възложено да осъществяват патрулно-постова дейност по контрол и охрана на
обществения ред и осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по ЗДвП на територията на
гр.Бяла, Област - Русе. Част от задълженията им били свързани с извършването на
контролна дейност по Закона за движение по пътищата, в това число и да съставят
актове за установяване на административни нарушения. Двамата били облечени в
полицейски униформи и използвали маркиран с отличителни знаци „Полиция“
служебен автомобил, с регистрационен № *******. Около 07:10 часа, полицейските
служители получили нареждане от оперативния дежурен в РУ - гр.Бяла да се
придвижат до кръговото кръстовище, намиращо се на км. 51+800 от първокласен път
I-5. Там следвало да установят и да спрат за проверка товарен камион „****” с
турски рег. № ****, с прикачено товарно полуремарке. Било им обяснено, че
по-рано водачът е осуетил полицейска проверка и вероятно е употребил алкохол.
Десет - петнадесет минути по-късно, около 7:30 часа полицейският автопатрул бил
в района на кръстовището и свидетелите видели, че към тях се приближава товарен
автомобил, който отговарял на описанието. Свид.П.Я.излязъл
от служебния автомобил и му подал сигнал със „стоп палка” да спре за проверка.
Обвиняемият се подчинил на разпореждането и спрял товарния автомобил.
Полицейският служител отишъл до кабината, представил се и поискал документите
на автомобила и водача за проверка. Подсъдимият ги представил, като по време на
разговора свидетелят усетил, че водачът мирише на алкохол. Полицейският
служител взел предоставените му документи и го поканил да дойде до полицейския
автомобил, тъй като имал съмнение, че е употребил алкохол и следва да му бъде извършена
проверка дали управлява в нетрезво състояние. Водачът категорично отказал да
бъде проверен с техническо средство, при което свид.П.Я.му
казал да го последва, за да бъде оформен документ за отказа и да му бъде
издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият се приближил до полицейския
автомобил, като през това време свид.Ц.Д.стоял в
близост до него и внимателно го наблюдавал. Свид.П.Я.седнал
на предната дясна седалка в полицейския автомобил и започнал да оформя талон за
изпращане на медицинско изследване № 034658 и АУАН № 081207/17.03.2016г. Като
съзнавал, че е употребил алкохол над разрешеното, подсъдимият решил да даде
паричен подкуп на полицаите, за да прекратят проверката и да го пропуснат.
Отворил предната лява врата на полицейския автомобил, видял че полицейският
служител оформя някаква бланка и извадил от джоба си две банкноти с номинал по
50 евро. Хвърлил ги на седалката до свидетеля и му казал: „Стигат ли ви? Пускайте
ме да си вървя.“ Полицаят видял парите и го попитал: „Какво е това? Какво
правиш?!“ и по мобилния си телефон набрал телефона на оперативния дежурен. Подсъдимият
Е.А. видял това и извадил още две банкноти по 50 евро, които също хвърлил на
седалката до него, с думите: „Това вече стига ли Ви? Пускайте ме да си вървя!“.
Свидетелят излязъл от полицейския автомобил и му казал да не прави глупости, а
той се обърнал към двамата полицаи, като им казал: „Малко ли са ви? Още ли
искате?“. В този момент свид.П.Я.се свързал с
дежурния и докладвал случилото се. На място бил изпратен още един автонаряд на РУ - гр.Бяла в състав от полицейските
служители Й. Т. и П. И., които задържали водача на товарния автомобили и
изчакали пристигането на разследващия.
При
започване на настоящото наказателно производство, бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който на предната лява седалка на маркиран с отличителни
знаци „Полиция“ служебен автомобил, с регистрационен № ******* били намерени
четири банкноти, всяка с номинал 50 евро със съответни серийни № *********., №
*********., № **** и № *****, които били иззети. При извършено изследване - експертна
справка № 77/17.03.2016г., е установено, че всяка от банкнотите е редовно
платежно средство и отговаря на стандарта за отпечатване в Европейския съюз.
След
като бил отведен в служебните помещения на РУ - гр.Бяла, подсъдимият се
съгласил да даде кръвна проба, каквато му била взета по съответния ред в 9:10
часа. Видно от заключението на Химическата експертиза № 109/18.03.2016г. в
кръвта му било установено съдържание на етилов алкохол с концентрация 1,66 ‰.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза се установява, че към момента на управление на товарния автомобил,
установено в 7:30 часа, в кръвта на подсъдимия Е.А. е имало етилов алкохол с
концентрация 1,91‰.
Тези
фактически положения се установяват от направеното от подсъдимия Е.А. самопризнание,
а също така от показанията на свидетелите П.Я.и Ц. Д., заключенията на химическата
експертиза, съдебно-медицинската експертиза и експертна справка, обясненията
на обвиняемия дадени в хода на досъдебното производство, протоколите за
доброволно предаване, разписка, справка за съдимост, справка за валутния курс
на БНБ, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние.
При
анализа на установените фактически обстоятелства, съдът преценява, че по
отношение подсъдимия Е.А., са доказани всички обстоятелствата, имащи отношение
към обективните признаци на състава по чл.304„а” пр.6 и чл.54 от НК, тъй като
на 17.03.2016г., в гр.Бяла, Област - Русе, на кръгово кръстовище, намиращо се
на км 51+800 по първокласен път I-5, дал подкуп, четири банкноти с номинал по
50 евро, с № *********., № ********., №****** и № ****** и левова равностойност
391,16 лв., на Ц.И.Д., младши полицейски инспектор и П. И. Я., ****, длъжностни
лица при Районно управление гр.Бяла, при ОД на МВР - Русе, имащи качество на
полицейски органи, за да не извършат действия по служба, осъществяващи контрол
по охрана на обществения ред и осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по ЗДвП - да
приключат проверка за установяване и разкриване на административно нарушение
или престъпление и да не му съставят акт за установяване на административно
нарушение допуснато от него като водач на МПС.
Свидетелите
Ц.И.Д.и П. И. Я., заемали длъжностите съответно младши полицейски инспектор и
младши автоконтрольор в РУ - гр.Бяла, при ОД на МВР - Русе. Следователно всеки
от тях притежавал качеството „полицейски орган” по см. на чл.304„а” от НК. В
момента, когато спрели подсъдимия за проверка, те изпълнявали служебните си
задължения, включващи контрол по охрана на обществения ред и осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения по
ЗДвП. В това качество имали съответните права (и задължения) да извършват
проверки за установяване и разкриване на административни нарушения или престъпления,
като съставят на нарушителите актове за установяване на административно
нарушение с произтичащите от това последици включително по чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП предвиждащ временно отнемане свидетелството за управление на моторно
превозно средство.
Подхвърлените
от подсъдимия на седалката на служебния автомобил четири банкноти от по
петдесет евро представляват паричен подкуп по см. на чл.304 ал.1 от НК, защото
са дар, предоставен на полицейския орган, който не му се следва. Предназначен е
да го мотивира да не извърши действие по служба, а именно да не установи извършено
от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата (предмет на
следващото обвинение) и да не постави началото на административно-наказателно
производство със съставяне на АУАН и временно отнемане свидетелството за правоуправление
на МПС. Въпреки, че свидетелите Ц.Д.и П.Я.не са приели парите и изпълнили точно
служебните си задължения, престъплението е довършено. Предвид високата
обществена опасност на този вид престъпления, в чл.304„а” пр.1 от НК е криминализирано
самото предлагане на дар, без да е необходимо за съставомерност на деянието да
бъде приет.
Подсъдимият
извършил това престъпно деяние при условията на пряк умисъл. Той съзнавал, че
управлява товарния автомобил след употреба на значително количество алкохол и
при проверка, това обстоятелство несъмнено ще бъде установено с всички
неблагоприятни за него последици, включително незабавно, макар и все още
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Представен е и
волевия момент. В стремеж да предотврати тези последици, подсъдимият Е.А. предложил
на свидетелите на два пъти по сто евро, с което материализирал желанието си да
постигне по неправомерен начин исканият (също неправомерен) резултат.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Е.А. за престъплението по чл.304„а”
пр.6 от НК, съдът
взе предвид липсата на минали осъждания, наличието на трайни трудови навици и
проявената критичност като смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи
отчете сравнително високата левова равностойност на предложения подкуп,
упоритостта в умисъла, изразена в увеличаването му и настояването да бъде приет,
както и обстоятелството, че е даден за прикриване на извършено престъпление от
общ характер (по чл.343„б” от НК). При лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства, съдът отмери наказание лишаване от свобода за четири години и
шест месеца и глоба в размер седем хиляди лв.
Не
може да се приеме искането на защитата, за определяне наказание под минималния
размер от една година лишаване от свобода, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Въпреки лекия превес на смекчаващите вината обстоятелства, те не са
многобройни, а сред тях няма и изключителни. Нещо повече, наред с тях са
установени и отегчаващи вината обстоятелства, чиято относителна тежест не
позволява да бъдат пренебрегнати. Въпреки, че може да се квалифицира като
„довършен опит”, осъщественото от подсъдимия деяние не представлява опит по см.
на чл.18 ал.1 от НК, което би било единственото основание за определяне на
наказание под законовия минимум, в хипотезата на чл.58„а” т.1 от НК.
Тъй
като подсъдимият е направил признание по чл.371 т.2 от НПК, предвид нормата на
чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, наказанието
лишаване от свобода за четири години и шест месеца трябва да се намали с една
трета до размера три години лишаване от свобода.
При
анализа на установените фактически обстоятелства, съдът преценява, че по
отношение подсъдимия Е.А., са доказани също и обстоятелствата, имащи отношение
към обективните признаци на състава по чл.343„б” ал.1 от НК, тъй като на 17.03.2016г.,
в гр.Бяла, Област - Русе, на кръгово кръстовище, намиращо се на км 51+800 по
първокласен път I-5, управлявал МПС - товарен автомобил „****” с рег. № ****, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2‰, а именно 1,91‰, установено по
надлежния ред в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Безспорно
е, че подсъдимият работел като шофьор в ***, и като такъв му бил поверен
товарен автомобил „****” с турски рег. № ****, натоварен със стоки за гр.Питещи - Румъния. Докато почивал на паркинг в с.Куцина,
Област Велико Търново, вечерта на 16.03.2016г., употребил голямо количество
алкохол - мастика и бира. Въпреки, че почивал известно време, рано сутринта на
следващия ден потеглил в посока ГКПП „Дунавмост” и
когато бил спрян за проверка в района на гр.Бяла, Област Русе, алкохолното съдържание
в кръвта му все още било над допустимото по чл.343„б” ал.1 от НК, а именно 1,91‰.
Тази концентрация била установена чрез изследване на кръвта, проведено доброволно,
по реда на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС и последващата
експертиза.
Подсъдимият
Е.А. извършил и това престъпление при условията на пряк умисъл. В неговият
интелектуален момент съществували представи относно всички обективни признаци
на състава по чл.343„б” ал.1 от НК, а именно, че управлява моторно превозно
средство, че употребил по време на една от почивките алкохолни напитки с високо
съдържание на етилов алкохол и, при потеглянето не е изтекъл необходимият
период от време за разграждането му в организма. Представен е също и волевият
момент, тъй като подсъдимият въпреки това желаел настъпването на забранения от
закона обществено опасен резултат, а именно да управлява МПС под въздействието
на алкохол.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Е.А. за престъплението по чл.343„б” ал.1 от НК, съдът взе
предвид липсата на минали осъждания и наличието на трайни трудови навици като
смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи отчете сравнително високата
концентрация на алкохол в кръвта и обстоятелството, че управлявал тежкотоварен
автомобил, с което поставил в опасност живота и здравето на останалите
участници в движението. Преценявайки тези обстоятелства и данните за личността
на подсъдимия, съдът му отмери наказание лишаване от свобода за девет месеца,
както и да заплати глоба в размер осемстотин лв. Допълнителното наказание,
лишаване от право да управлява МПС, което задължително се налага включително и
за извършеното престъпление, съдът отмери на три години. В този вид санкцията
ще бъде достатъчна за постигане целите по чл.36 от НК, без употреба на
прекомерна наказателна репресия.
С
оглед направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр.
чл.58„а“ от НК, така определеното при условията на чл.54 от НК, наказание лишаване
от свобода трябва да се намали с една трета до размер шест месеца.
С
присъдата подсъдимият Е.А. е признат за виновен в извършване на две отделни престъпления.
Налице са предпоставките за групиране, тъй са осъществени преди влизане в сила
на присъда, за което и да било от тях. В хипотезата на чл.23 ал.1 от НК, съдът
определи за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода за
три години, към което на
основание чл.23 ал.3 от НК, присъедини наказанията глоба, а на основание чл.23
ал.2 от НК и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три години. Предвид данните за личността на подсъдимия и
тежестта на извършените престъпления, съдът преценява, че целите по чл.36 от НК, могат да се постигнат и без увеличаване на общото наказание по реда на
чл.24 от НК.
При
наличието на всички формални предпоставки по чл.66 от НК, съдът счете, че
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и реализацията на целите на личната
и генералната превенция, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, поради което отложи същото за изпитателен срок от пет години.
При евентуално изтърпяване на
наказанието, на основание чл.59 ал.1 от НК, трябва да се приспадне времето, през
което подсъдимият Е.А. е бил задържан под стража от 17.03.2016г. до
30.03.2016г., когато е постановена присъдата.
Предметът
на престъплението по 304„а” пр.6 от НК, следва да се отнеме на основание
чл.307„а” от НК, в полза на държавата. Четирите банкноти с № ********., № ********.,
№***** и № *****, с номинал по петдесет евро, са приложени в плик като веществени
доказателства по делото.
Причини
за извършване на престъпленията са употребата на алкохол, ниската правна
култура и неспазване на установения в страната правов ред.
Подсъдимият
трябва да заплати направените съдебни разноски.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Председател: