№ 712 / 15.11.2018 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 15.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 14.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1881 по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Ищецът ,,Д. З. с. Е. 1. със седалище и адрес на управление гр.С. б., представляван от К. Ч.-гл.изпълнителен директор и Г. Д. К.-изП.директор, чрез пълномощника си адв.Н.Б. от МАК е предявил срещу М.В.М. с. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес xxx,,В. П. М. обективно съединени искове с. правно основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1432.79лв. главница, представляваща изплатеното от ,,Д. З. застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44012131323562, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и 436,80лв. мораторна лихва, начислена за периода от 29.07.2015г. до 29.07.2018г.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът-М.В.М. признава изцяло исковете по основание и размер.
Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание моли съда да се произнесе по реда на чл.237 от ГПК- с. решение при признание на иска.
По гореизложеното съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с. решение по чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът направи изрично изявление за признание на исковете.
Съдът намира, че ответникът има право да се разпорежда с. признатото право, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с. оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК.
С. оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове с. правно основание чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за основателни по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло,
Ето защо, съдът постановява настоящото решение, като то се основава на признание на исковете, като на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът няма да излага мотиви в своето решение.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца.
Адв. Н.Б. е представила списък на разноските, приет от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл. чл.213, ал.1 от КЗ(отм.) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с. чл.237 от ГПК
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.В.М. с. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес xxx,,В. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на ,,Д. З. с. Е. 1. със седалище и адрес на управление гр.С. б., представляван от К. Ч.-гл.изпълнителен директор и Г. Д. К.-изП.директор, сумата от 1432.79лв. главница, представляваща изплатеното от ,,Д. З. застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 44012131323562, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и 436,80лв. мораторна лихва, начислена за периода от 29.07.2015г. до 29.07.2018г.
ОСЪЖДА М.В.М. с. ЕГН xxxxxxxxxx с. адрес xxx,,В. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на,,Д. З. с. Е. 1. със седалище и адрес на управление гр.С. б., представляван от К. Ч.-гл.изпълнителен директор и Г. Д. К.-изП.директор, сумата от общо 678,08лв. направени деловодни разноски, от които:106,71лв. заплатена държавна такса, 200лв.-депозит за вещо лице,10,50лв. заплатена такса за копие от протокол и 360,87лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: