№ 20642
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20221110110292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от ПКБ ЕООД срещу Д. Й. АЛ., ЕГН: **********, с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от общо 7591.24лв., от
която: 2881.97лв. главница, 1187.66лв. договорна лихва за периода от 20.12.2020г. до
05.01.2022г., 862.50лв. възнаграждение за услуга „Фаст“, 2012.50лв. възнаграждение за
услуга „Флекси“, 30лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания, 616,61лв.
лихва за забава.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите за
допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл.10а, ал.1 ЗПК, защото заплащането на
тези възнаграждения е предварително, дължимо само за "възможността за предоставянето"
на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на
споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен
размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план
претендираното възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата
на самия договор, а не на база реално потребено благо-услуга. Уговарянето по този начин е
и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в
договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е
процесният случай. На следващо място предвидените услуги представляват действия по
управлението на кредита, поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е
предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
1
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Съдът намира, че клаузата по глава VI от договора, с която е фиксиран годишния
лихвен процент в размер на 41%, е нищожна поради противоречие с добрите нрави (в който
смисъл са и: Решение № 4237 от 14.07.2020 г. по в. гр. д. № 16951 / 2019 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 263875 от 10.06.2021 г. по в. гр. д. № 3275 / 2021 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 263878 от 11.06.2021 г. по в. гр. д. № 1821 / 2021 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 264013 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. № 6420 / 2020 г. на Възз. III-б.
състав на СГС, Решение № 265799 от 17.09.2021 г. по в. гр. д. № 1008 / 2021 г. на Възз. III-б.
състав на СГС и др.).
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК вр.
чл.10а, ал.2 ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ в размер на 30лв. за
извънсъдебно събиране са въз основа на нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се претендира
сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Фаст и
Флекси, за претендираната договорна лихва, както и за разходите за извънсъдебно събиране
на вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл.410 ГПК, като на
заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от
вземането, или сумата от 70,57лв. за д.т. и 23,24лв. за юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 27 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 37409/25.02.2022г., подадено от ПКБ ЕООД, В ЧАСТТА , с която се
иска Д. Й. АЛ., ЕГН: **********, да заплати 1187.66лв. договорна лихва за периода от
20.12.2020г. до 05.01.2022г., 862.50лв. възнаграждение за услуга „Фаст“, 2012.50лв.
възнаграждение за услуга „Флекси“, 30лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземания.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва oт заявителя с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2