ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260935
гр. Пловдив, 25.05.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, XII-ти състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
Като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 48 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане №261477/12.02.2021 г.,
съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна.
Указано е на ищеца, че съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр.
чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ, допълнителна специална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния
водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Същевременно, в исковата молба ищецът е изискал да се
задължи ответното застрахователно дружество да представи цитираната
застрахователна полица относно процесния автомобил.
От своя страна, ответното застрахователно дружество е
оспорило, както възникването на застрахователно правоотношение между него и
причинителят на ПТП, така и че е бил уведомен по какъвто и да е начин за
настъпване на застрахователното събитие.
Оспорване в същата насока е направено и от ответника
по евентуалния иск – А.Г., чрез процесуалния му представител – адв. Д..
С определение № 260698/08.04.2021 г., съдът като е
взел предвид разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (обн. в ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г.), както и че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на кодекса, се прилага част четвърта от отменения кодекс, е приел, че
за
да се направи обоснован извод приложима ли е разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, следва да констатира налице ли е застрахователно правоотношение за
процесния автомобил и ако това е така – за кой конкретен период от време. Това
е така, защото е възможно, при твърдяна дата на процесното събитие 09.12.2016
г., застрахователната полица да я обхваща като покритие като същевременно, да е
сключена преди 29.12.2015 /всяка дата след 09.12.2015 г. до 29.12.2015 г./
Ето защо, за да се произнесе относно допустимостта на
предявения иск, съдът е да задължил ответното застрахователно дружество да
представи процесната полица.
В указания срок, застрахователната полица не е
представена от ответното дружество.
Независимо от изложеното, съдът извърши служебна
справка в интернет страницата на Гаранционен Фонд за сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ относно водача на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие – 09.12.2016 г. Видно от приложената справка, както
твърди и ищеца, към посочената дата за процесния автомобил е сключена такава
застраховка с начална дата на покритие 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.
Казаното означава, че за процесния казус не е
приложима разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ, както и че за него в пълна сила се
отнася нормата на чл. 498, ал.3 във вр. с чл. 496 от КЗ. С разпореждане №
261477/12.02.2021 г., съдът е указал на ищеца да представи доказателства за
това че е уведомил ответното застрахователно дружество за настъпване на
застрахователното събитие, както и че тримесечния рекламационен срок е изтекъл.
В указания срок такива доказателства от ищеца не са представени, поради което
се налага извод, че не е налице допълнителната специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователното дружество. Ето
защо, предявеният иск е недопустим, а производството по него следва да се
прекрати.
Ответниците в производството са направили искания за
присъждане на направените по делото разноски, които с оглед разпоредбата на чл.
78, ал.4 от ГПК, съдът намира за основателни за сумата 450 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, претендирано от ответното застрахователно дружество, както и за
сумата 3410 лв. – адвокатско възнаграждение на ответника по евентуалния иск.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д. №
48/2021 г. на ПОС, XII-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, А.Т.З. *** ,
съдебен адрес:*** – адв. Д. да заплати
на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНТА ИНШУРЪН ГРУП“, ЕИК *********, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, А.Т.З. *** ,
съдебен адрес:*** – адв. Д. да заплати
на А.И.Г. ***, съдебен адрес:*** – адв. И.Д., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3410 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: